НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
декември, две хиляди деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1997
по описа за 2018 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и вр. чл. 99 ЗЗД.
Аксесорен иск по чл. 86 ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ»
ЕООД, ЕИК № *********, гр. София, представлявано от управителя Р.В., чрез
пълномощника, адв. Н. Ш., САК, срещу
П.Г.В.,***, за дължими суми по договор за кредит.
Ищецът
твърди, че между
ответника и третото лице 4ФИНАНС ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка ВИВУС е бил сключен Договор за кредит №
**********/23.07.2015 год. по реда на чл. 6 ЗПФУР – след заявка на
интернет-страницата на заемодателя.
В случая, кредитополучателят се е възползвал и от предоставената възможност
«експресно разглеждане на заявката» /т.е. – отговор до 20 минути от изпращането
й/, за коета са начиследи допълнителни такси.
По силата на сключения договор, ответника е получил кредит в размер на 500
лв., които е следвало да върне в рамките на 30 дни – с падежна дата 22.08.2015
год., ведно с договорените лихви и начислените такси.
Сумата по кредите е отпусната по банковата сметка на ответника в Юробанк
България АД.
Задължението е падежирао, но длъжникът не го е погасил в уговорения срок,
поради което са начислени наказателни лихви. Междувременно, заемодателят е
изпратил три броя напомнителни писма на посочения в договора адрес, без да
последва плащане.
С Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ № BGF-2018-005/01.02.2018
год., сключен между 4ФИНАНС ЕООД и ищеца, последният като цесионер придобил вземанията срещу
ответника, за което последният е бил уведомен.
Ищецът направил опит за
извънсъдебно уреждане на спора, но без резултат.
За това сезира съда със следното искане: да бъде осъдена ответната
страна да заплати на ищеца сумата от 1220,80 лв., от които:
1. Сумата от
500,00 лв. – неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен
между нея и 4ФИНАНС ЕООД на 23.07.2015 год.,
2. Сумата от
16,84 лв. – договорна лихва за периода 23.07.2015 – 22.08.2015 год.,
3. Сумата от
78,16 лв. – такса – експресно разглеждане,
4. Сумата от
625,80 лв. – наказателна лихва за периода 23.08.2015 – 31.01.2018 год.,
5. Законната
лихва върху главницата от подазането на исковата молба в съда /23.08.2018 год./
до окончателното изплащане.
Претендират се и направените разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Ответникът не е изразил становище
по искането, не прави възражения и не ангажира доказателства.
Страните
са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.
Ищецът не се явява в
съдебното заседание. Чрез пълномощника си, ю.к. Г.К.не възразява делото да се
разгледа в негово отсъствие и прави искане за произнасяне с решение по чл. 238 ГПК. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се е явил в съдебно заседание
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Направено
е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът намира, че с връчените
на ответника: съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на
писмен отговор /чл.131 ГПК/, което той е получил лично на 08.10.2018 год. и
призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с
Определение от 17.10.2019 г. по чл. 140 ГПК, връчени на 23.10.2019 год., отново
лично, изрично са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването на страната в
съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, предявеният
иск се явява вероятно основателен.
На основание горното, съдът
намира, че с оглед наличието на предвидените в чл. 238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като исковите претенции
по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД и
вр. чл. 99 ЗЗД
бъдат уважени в
предявения размер.
Предвид уважаването на главният
иск, акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД се явява основателен, като следва да се уважи
така, както е предявен и се присъди законната лихва върху главницата от датата
на предявяването на иска /23.08.2018
год./ до окончателното изплащане на задължението.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото
за тази инстанция в размер на 560 лв., от които 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение, и 150,00 лв. държавна такса.
Мотивиран от горните съображения
и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.В.,*** ДА ЗАПЛАТИ на «КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ» ЕООД, ЕИК № *********, гр.
София, СУМАТА от 1220,80 лв. (хиляда
двеста и двадесет лева, 80 ст.), от които:
1. 500,00 лв. – неплатена главница по Договор за
кредит № **********, сключен между нея и 4ФИНАНС ЕООД на 23.07.2015 год.,
2. 16,84 лв. – договорна лихва за периода
23.07.2015 – 22.08.2015 год.,
3. 78,16 лв. – такса – експресно разглеждане,
4. 625,80 лв. – наказателна лихва за периода
23.08.2015 – 31.01.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от подазането на
исковата молба в съда /23.08.2018 год./ до окончателното изплащане, както и направените делото разноски в размер
на 460,00 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
На страните
да се изпратят преписи от решението.
Районен съдия: