Определение по дело №1854/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№………/…...11.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                                                                                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА                                                                

като разгледа докладваното от съдия Хекимова

възз.търг.дело №1854 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274, ал.1, т.2 ГПК

Подадена е частна жалба от „Мипс-инвестмънт“ АД, ЕИК103584675, със седалище гр. Варна, срещу определение № 11156/27.08.2019г. на ВРС по ч.гр.д.№ 3629/2019г. в частта, с която е отхвърлено искането с правно основание чл.248 от ГПК срещу заявителя „Ченсфилд 55” ЕООД, ЕИК148131633, със седалище с.Кичево за изменение и допълнение в частта за разноските на определение №8100/25.06.2019г. по гр.д. №3629/2019г. на ВРС, 9-ти с-в.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се твърди, че проц.представител на длъжника по заповедното производство е извършил и други действия освен подаване на бланкетно възражение, които следва да бъдат отчетени при формиране размера на възнаграждението. Твърди се също, че съдът е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение, без да е направено такова искане от насрещната страна. Моли да бъде отменено постановеното определение и да се уважи изцяло искането по чл.248 от ГПК.

В отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност на частната жалба, сочи се, че претендираните разноски за подаване на възражение са в прекомерен размер, доколкото извършените действия се изразяват само в подаване на възражение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. №3629/2019г. на ВРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед от 19.03.2019г. В срока по чл.414 от ГПК е подадено възражение от длъжника „Мипс-инвестмънт“ АД, вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок заповедта за изпълнение е обезсилена с определение от 25.06.2019г., след което въз основа на подадена от длъжника молба с правно основание чл.248 от ГПК e допълнено определението с присъждане на разноски в полза на длъжника в размер на 50 лв., като е оставено без уважение искането над този размер до претендирания размер от 300 лв. Съдът е приел, че претендираният размер е прекомерен, като дължимото за това проц.действие възнаграждение е в размера, предвиден в чл.6, т.5 от Наредба №1/2004г.

На първо място следва да се отбележи, че съдът не се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало, тъй като заявителят като насрещна страна в отговора на молбата по чл.248 от ГПК е направил изрично възражение срещу размера на претендираното адв. възнаграждение като прекомерно.

Основният спорен въпрос е размера на дължимото адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, за което ответникът претендира 300 лв. Настоящият състав споделя възприетото разрешение в цитираната от първоинстанционния съд практика относно размера на дължимото на длъжника възнаграждение, при подаване на бланково възражение. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Не  може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това проц.действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената бланка, без допълнителен текст, като такъв не е и необходим с оглед целите на възражението, поради което съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждение по т.5 за изготвяне на други молби. Това действие на адвоката е най-близко до действията по подаване на възражение по чл.414 от ГПК  и дължимото възнаграждение е в размер на 50 лв.

Що се касае до изложените аргументи за извършени действия по подаване на молба по чл.248 от ГПК, константна е съдебната практика, че разноски за това производство не се дължат, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат /така Определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК, Определение № 76 от 14.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4562/2018 г., III г. о., ГК /.

Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с първоинстанционния съд обжалваното определение следва да се потвърди.

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11156/27.08.2019г. на ВРС по ч.гр.д.№ 3629/2019г. в частта, с която е отхвърлено искането на „Мипс-инвестмънт“ АД, ЕИК103584675, със седалище гр. Варна с правно основание чл.248 от ГПК срещу заявителя „Ченсфилд 55” ЕООД, ЕИК *********, със седалище с.Кичево за изменение и допълнение на определение №8100/25.06.2019г. по гр.д. №3629/2019г. на ВРС, 9-ти с-в в частта за разноските за разликата от 50 лв. до 300 лв.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: