РЕШЕНИЕ
№ 1732
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100901215 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ Е. ЛТД 2“
ЕООД срещу „Е. ЛТД 12“ ЕООД по иск с правно основание чл.327 ТЗ и
чл.309а, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата от 26050 лв., представляваща
останалата неплатена част от цената на продадени движими вещи с договор за
продажба на активи от 16.12.2020 г., както сумата от 5368,34 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на същата цена за период
на забава от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г., включително. Претендира се
законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди на 16.12.2020 г., в гр. Варна, между страните да е
сключен писмен договор за покупко- продажба на активи, по силата на който
ищецът продал на ответника машини, производствено оборудване,
съоръжения и стопански инвентар за ресторант Subway, подробно описани в
исковата молба, на цена от 90 000 лева с ДДС, с разсрочено плащане на
същата на три вноски, както следва: първа вноска 15 000 лева с падеж за
плащане до 14.01.2021 г., втора вноска – 37 500 лева с падеж за плащате до
14.12.2021 г. и трета вноска от 37 500 лева с падеж за плащане до 14.06.2022 г.
Твърди се, че процесното оборудване било предадено на място в обекта на
1
Subway, за което бил съставен приемо- предавателен протокол от 16.12.2020 г.,
разписан от страните. Сочи се, че за извършената продажба била издадена
данъчна фактура № 03/16.12.2020 г. Твърди, че по цитираната фактура
ответното дружество извършило частични плащания по банковата сметка на
ищеца, общо в размер на 63 950 лева, в периода 11.01.2021 г.- 28.09.2021 г.,
както следва: на 11.01.2021 г. по банкова път ответникът превел 15 000 лева,
на 08.04.2021 г. ответникът превел 14 000 лева, на 12.07.2021 г. ответникът
внесъл 19 950 лева, на 13.07.2021 г. превел още 10 000 лева, а на 28.09.2021 г.
била преведена и сумата от 5 000 лева, като неплатена останала сума от 26 050
лева с ДДС, която се претендира заедно с обезщетение за забавено плащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искова молба от
ответното дружество, което оспорва исковете. Не оспорва нито доставката на
процесните стоки, нито издадената фактура, нито извършените по нея
частични плащания. Твърди обаче, че претендираната от ищеца сума в размер
на 26 050 лева, била изплатена на ищеца на ръка, на части, всяка от които на
стойност по- малка от 5000 лева. Твърди се, че сумите, чийто сбор бил в
размер на 26 050 лева, били платени преди смъртта на И.В., а именно преди
дата: 06.07.2022 г, като проблемът бил, че тези суми не били надлежно
осчетоводени.
Ищецът оспорва да са получавани плащания в брой.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за сключване договор за
покупко- продажба на активи с твърдяното съдържание, както и че е предал
стоката на купувача, а ответникът носи тежестта да докаже, че е платил
уговорената цена в уговорените срокове и начин и преди 06.07.2022 г. .
За безспорни в отношенията между страните са отделени
обстоятелствата относно сключването на договор за покупко- продажба на
активи от 16.12.2020 г. помежду им, че ищецът е доставил на ответника
процесните стоки, както и че ответникът е заплатил на ищеца сума в общ
размер на 63 950 лева с ДДС по процесния договор.
Следователно ищецът е доказал фактите, въз основа на които за него е
възникнало вземане за продажна цена от 90000 лв. с ДДС, която съобразно
уговорките в договора е следвало да се плати на три части – първата в размер
2
на 15000 лв. в срок до 14.01.2021 г., втората в размер на 37500 лв. в срок до
14.12.2021 г. и последната - в размер на 37500 лв. в срок до 14.06.2022 г.
Ответникът, който носи тежестта, не представил допустими
доказателства за установяване на твърденията си да е погасил чрез плащане
задълженията си за продажна цена в пълния размер, като извън извършените
плащания по банков път до размера от 63950 лв. е останала непогасена част от
26050 лв. Задължението за заплащане на продажна цена е уговорено с писмен
договор между страните, поради което и за погасяването му не са допустими
гласни доказателства по изричната разпоредба на чл.164, ал.1, т.4 ГПК без
значение размера на сумите, нито е допустимо това изискване да се заобикаля
чрез установяване плащания в полза на трети лица и техни действия спрямо
насрещната страна, каквото доказване ответникът се домогва да извърши.
Следователно в приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема за недоказани твърденията на
ответника за погасяване на задълженията му за заплащане на продажна цена,
съответно предявеният иск по чл.327 ТЗ за основателен.
Ответникът дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва съгласно чл.309а, ал.1 ТЗ, което обезщетение е дължимо,
считано от 14.06.2022 г., каквато дата е уговорена като краен срок за плащане
на цената, което обезщетение до 08.03.2024 г. е в размер на 5385,43 лв., която
сума надвишава претендираната от ищеца, поради изцяло основателен е и
акцесорният иск.
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, който ги е
претендирал, поради което и следва да му се присъдят разноски за държавна
такса в размер на 1256,75 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на
2650 лв. или общо разноски от 3906,75 лв. Не следва да се присъждат
разноски за държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, каквато
такса не е дължима, респективно внасянето й не може да се вмени в
отговорност на ответника, като неоснователно се явява и възражението на
ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
ищеца, тъй като сам ответникът е заплатил по-високо от това възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА Е. ЛТД 12 ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.******* да заплати на Е. ЛТД 2 ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив, ж.к.******* на
основание чл.327 ТЗ сумата от 26050 лв., представляваща останалата
неплатена част от цената на продадени движими вещи с договор за продажба
на активи от 16.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.03.2024г. до окончателното й заплащане, на основание чл.309а,
ал.1 ТЗ сумата от 5368,34 лв., представляваща обезщетение за забавеното
плащане на неплатената цена за период на забава от 15.06.2022 г. до 08.03.2024
г., включително, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в
размер на 3906,75 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4