№ 53
гр. гр.Велинград, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100793 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Еос
Матрикс“ ЕООД, със седалище и адресна управление: гр.София, ж.к.
Малинова Долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********,
против М. Щ. Д., ЕГН **********, с адрес: град Велинград, ул.“Евлоги
Георгиев“ 15, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.
чл. 99 ЗЗД вр., чл.79 и чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество
сумата от сумата от общо 5343.69лв., от които: сумата от 1500лв.,
представляваща част от главница цялата в размер на 19 596.70лв. по Договор
за потребителски кредит № FL521613 от 30.03.2010 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по
чл.410 от ГПК в съда -31.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 3438.27лв., частично претендирана възнаградителна лихва за
вноски с настъпил падеж, за периода от 30.05.2018г. до 25.09.2020г. /дата на
уведомяване за предсрочна изискуемост, сумата от 405.42лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.05.2018г. до дата на подаване на
заявлението -31.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №
143 от 04.06.2021 г., по гр.д. № 549, по описа Велинградския районен съд за
2021 г..
1
Ищецът излага, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от №
143 от 04.06.2021 г., по гр.д. № 549, по описа Велинградския районен съд за
2021 г., като в срока по чл. 414 ГПК, ответникът е възразил срещу
дължимостта на сумите, поради което е налице правен интерес от
предявяване на установителния иск. Твърди, че между ответника и „Юробанк
И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Българска пощенска
банка” АД), с ЕИК ********* на 30.03.2010 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № FL521613, с който му е предоставен кредит в размер
на 20 050 лв. за текущи нужди, като разрешеният кредит е преведен по сметка
в банката на името на ответника. Последният се задължил да върне ползвания
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени в
договора, като крайния срок на погасяване на кредита е до 30.03.2022 г..
Твърди, че след усвояване ответникът е погасил част от месечните вноски,
след което е преустановил плащанията си и кредитът станал предсрочно
изискуем, като длъжникът е уведомен за това на 25.09.2020г.. Сочи се, че на
основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Юробанк България” АД (с
предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД и „Юробанк И Еф
Джи България“ АД), с ЕИК ********* и „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК
*********, по силата на който задължението на М. Щ. Д., ЕГН **********,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL521613 от
30.03.2010г., е изкупено от „Еос Матрикс” ЕООД. Твърди се, че длъжникът е
уведомен за цесията лично на 25.09.2020г., но не е погасил задълженията си.
Поради изложеното се моли да бъдат уважени предявените искове.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът в срок по чл. 131 ГПК депозира отговор, с който оспорва
предявените искове по основание. Оспорва активната материално правна
легитимация на ищеца и твърди, че не е надлежно уведомен за извършената
цесия. Оспорва, че уведомлението по чл. 99 ЗЗД му е връчено лично. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Ангажира доказателства
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
2
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, е между цедента
„Юробанк И Еф Джи България“ АД и ответника е налице валидно
облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което банката е
предоставила на ответника процесната сума, а за него е възникнало
задължение за връщане на заетата сума и за плащане на лихва в
претендираните размери, настъпилата изискуемост на вземанията, както и че
вземането му е прехвърлено въз основа на валидно сключен договор за цесия.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е
погасил задълженията си.
Договорът за банков кредит е консенсуален и поражда действие от
датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на банката
възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в
тежест на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с
уговорената лихва по арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
От неоспорения по делото Договор за потребителски кредит №
FL521613 се установява безспорно, че на 30.03.2010 г. между „Юробанк И Еф
Джи България“ АД и ответника, е сключен договор, по силата на който
банката се е задължила да му предостави сумата от 20 050 лв. по банкова
сметка BG74BPBI79401062541702, срещу задължението за връщането й на
равни месечни вноски, в срок до 30.03.2022 г., при фиксиран лихвен процент
от 12% за първата година, а за всяка следваща в размер на сбора на БЛП и
договорна надбавка в размер на 4,250 пункта, с падеж на всяко 30- то число
от месеца, съобразно погасителен план.
От прието като писмено доказателство платежно нареждане от
30.03.2010 г. е видно, че по откритата на името на ответника банкова сметка
BG74BPBI79401062541702 кредитодателят е превел сумата от 20 050 лв..
изложеното се установява и от изслушаната по делото съдебно- икономическа
експертиза. Следователно се установява, че е налице валидно възникнало
правоотношение по договор за кредит и цедента е изправна страна по него.
Спорно между страните е обстоятелството обвързан ли е ответникът от
извършената цесия. От неоспорените рамков Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. и приложенията към него
между „Юробанк България” АД и уведомление за цесия (л. 75 и л. 77)
безспорно се установява, че вземането по процесния кредит е надлежно
3
прехвърлено на ищцовото дружество, а ответникът е уведомен за цесията от
цедента на 25.09.2020 г.. Ето защо следва да се приеме, че цесията е породила
действие. Доколкото датата на уведомяването на длъжника за цесията
предопределя момента, от който за цесионера възниква правото да предяви
вземането си към длъжника и се установява, че това е станало преди подаване
на заявлението, то всички възражения на ответника се явяват неоснователни.
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо,
ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в
писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават
право на кредитора да упражни правото си. В писмения документ кредиторът
може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във
всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа,
съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Видно от
връченото уведомление за предсрочна изискуемост (л. 75 и л. 76) кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 25.09.2020 г. и следователно преди
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по делото.
Съгласно чл. 15 от процесния договор за кредит „при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение,
вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно
изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора. От приетата
по делото съдебно- икономическа експертиза безспорно се установява, че
ответникът е преустановил плащането на погасителните вноски по процесния
договор за кредит на 06.03.2012 г., като с последната е погасено вземането на
4
кредитодателя по погасител вноска с падеж от 30.10.2010 г.. След 06.03.2012
г. до 20.12.2021г. не се твърди и не се доказва да са постъпвали плащания в
погашения задълженията по кредита. Следователно при съобразяване чл. 15
от процесния договор, извършеното последно плащане, погасителния план и
изслушаната експертиза, следва да се приеме, че считано от 30.11.2012 г.
поради липсата на изпълнение в уговорения срок ответникът е изпаднала в
забава, поради което и за кредитора, считано от 01.12.2010 г. е била налице
възможността да обяви предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък
от кредита. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
банката се е възползвала от предоставената й възможност, като е отправила
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към
ответника, като е упражнила това си право надлежено, поради което се
установява че е настъпила предсрочна изискуемост по кредита.
От приетата съдебно- икономическа експертиза се установява, че
ответникът е платил на цедента общо сумата от 1907,18 лв., с които са
погасени 453,30 лв.- главница, 1423,81 лв. лихви, за периода от 30.03.2010 г.
до 30.11.2010 г., и 30,07 лв. законна лихва за забава, за периода от 30.06.2010
г. до 06.03.2012 г.. Размерът на непогасената главница е 19596,70 лв..
Размерът на непогасените договорни лихви върху цялата предсрочно
изискуемата главница, за периода от 30.05.2018 г. до 25.09.2020 г (датата на
предсрочна изискуемост) е общо 3362,32 лв.. Размерът на законната лихва за
забава върху предсрочно изискуемата главница, за периода от 30.05.2018 г. до
25.09.2020 г (датата на предсрочна изискуемост) е в размер на 2828,84 лв., а
за периода от 26.09.2020 г. до 01.06.2021 г (датата на подаване на заявление за
издаване заповед за изпълнение) е в размер на 1386,90 или общо е в размер на
4215,74 лв.. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът
след образуване на делото е извършил плащане в полза на цесионера в размер
на 3140 лв..
При съобразяване разясненията в т. 1 на ТР 3/2017 на ОСГТК на ВКС и
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК плащането, извършено в хода на процеса,
следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, като следва да се
приеме, че с тази сума се погасява вземането за лихви за забава на кредитора.
Тъй като плащането не е достатъчно да погаси цялото вземане за лихви за
забава, то следва да се приеме, че с него същото е погасено частично до
размер от 1075.74 лв. (4215,74-3140=1075.74).
5
По изложените съображения, съдът счита, че предявените искове са
доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло при липса
на доказателства за плащане на възникналите в полза на ищцовото дружество
вземания.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства, съобразно уважената част от исковете или на сума в общ
размер на 597,54 лв., представляващи платена държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство и платени
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за
юрисконсулт в исковото производство, съобразно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Еос Матрикс“
ЕООД, със седалище и адресна управление: гр.София, ж.к. Малинова Долина,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, против М. Щ. Д.,
ЕГН **********, с адрес: град Велинград, ул.“Евлоги Георгиев“ 15, искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД вр., чл. 99, ал. 1, чл. 430, ал. 1 и
ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че М. Щ. Д., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „Еос
Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата от 1500лв., представляваща част от
главница цялата в размер на 19 596.70лв. по Договор за потребителски кредит
№ FL521613 от 30.03.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда -
31.05.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, сумата от 3438.27лв.,
възнаградителна лихва, за периода от 30.05.2018г. до 25.09.2020г., сумата от
405.42лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.05.2018г. до дата
на подаване на заявлението- 31.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 143 от 04.06.2021 г., по гр.д. № 549, по описа Велинградския
6
районен съд за 2021 г..
ОСЪЖДА М. Щ. Д., ЕГН **********, с адрес: град Велинград,
ул.“Евлоги Георгиев“ 15ДА ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс“ ЕООД, със
седалище и адресна управление: гр.София, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков-Казанджията“ № 4-6, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 597,54 лв., представляваща сторени от ищцовото дружество
разноски в заповедното и исковото производства.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, в двуседмичен срок от получаване препис
от страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7