Р Е Ш Е Н И
Е
№……………, 28.07.2016г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в следният състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
Секретар: В.Т.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №15214 по описа за
2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Х.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, против Д.Й.В.-К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***7, с която е предявен иск с правно основание
чл.49, ал.1 вр. ал.3 от СК, за прекратяване на брака
на страните сключен на 05.07.2000г. в гр.Варна, с Акт за граждански брак
№832/05.07.2000г., като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на
ответницата, съединен с небрачни искове с правно основание чл.59 и чл.56 от СК
за предоставяне на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете
***** К., с ЕГН **********, на майката, или евентуално на бащата, и за
определяне на ищеца на режим на личен контакт с детето; за осъждане на бащата
да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 150лв., считано от влизане на
решението в сила; за предоставяне на ответницата на ползването на семейното
жилище, находящо се в гр.София, ул.”*****,
представляващо етаж от къща, състоящо се от: две спални, хол, кухня, баня,
тоалет и сервизни помещения.
В исковата молба се твърди, че
страните са сключили граждански брак на 05.07.2000г. в гр.Варна, за което е
съставен Акт за граждански брак на №832/05.07.2000г. на Община Варна. Твърди
се, че от брака има родено едно дете-***** К., с ЕГН **********, което
понастоящем е непълнолетно. Твърди се, че в началото браните отношения
протичали нормално, но от 2008г. това състояние на брачната връзка започнало да
се променя в отрицателна посока, поради проявено безпричинно агресивно
поведение на ответницата, която подавала безпочвени и неверни сигнали към
различни държани институции, с които оклеветявала ищеца в извършването на
насилие над и детето им. Поддържа се, че ответницата системно неглижирала нуждите на детето и съпруга си, както и че не
полагала грижи за домакинството, като излагат подробни съображения, както и че
от средата на м.септември на
2015г. съпрузите се намират във фактическа раздяла Твърди се, че бракът
съществува формално, като същия е дълбоко и непоправимо разстроен. Предлага се
постигане на споразумение с ответницата, при чиито условия да бъде прекратен
брака.
В срока по чл.131 от ГПК
от ответницата не е постъпил отговор на исковата молба. В хода на
производството се ответницата оспорва наведените твърденията в исковата молба за
причините довели до разстройството на брака. Заявява, че желае развод, но по
различни съображения, а именно поради проявено от ищеца неуважително и агресивно
поведение към нея, което е довело до фактическата раздяла на съпрузите. Сочи,
че бащата проявява агресивно поведение и към детето, което малтретира. Моли за
определяне местоживеенето на детето при неговата майка, на която да се
предостави родителската власт, като с оглед влошените взаимоотношения между
бащата и детето, да се определи стеснен режим на личен контакт между тях.
Претендира за осъждане на бащата да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
1000лв., както и да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”*****, което е придобито в
режим на СИО, по време на брака от страните.
От своя страна ищеца оспорва претенциите на ответницата, като сочи, че
във възможностите му е да заплаща издръжка не по-голяма от 300лв., както и че
семейното жилище представлява наетата квартира в гр.София, ул.”*****, където е настъпила фактическата
раздяла на страните. С писмени бележки се доразвива съображенията си.
Представителят на контролиращата
страна Д ”СП”-Варна поддържа становище, че интересите на детето
предполагат да бъде определено местоживеене при неговата майка, на която да се
възложи упражняването на родителските права, като на бащата да се определи
стандартен режим на личен контакт. Поддържа, че претендираният
от ответницата размер на издръжката е завишен, както и че към настоящия момент
детето е с нагласа да учи в държавно училище в гр.Варна. Сочи, че негативното
отношение на детето към бащата се дължи предимно на факта, че е въвлечено от
майката във финансовите взаимоотношения на родителите, съответно че е недоволно
от нежеланието на бащата да предоставя издръжка в размер на 1000лв.
Съдът, след преценка на събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото
Удостоверение за граждански брак издадено от Община Варна въз основа на Акт за
граждански брак №832/05.07.2000г. е, че Х.Н.К., с ЕГН ********** и Д.Й.В., с
ЕГН **********, са сключили граждански брак на 05.07.2000г. в гр.Варна, като
съпругата е приела да носи брачно фамилно име: В.-К..
От предоставеното по делото
Удостоверение за раждане издадено от Община Варна, въз основа на Акт за раждане
№445 от 14.08.2002г., се установява, че страните са родители на детето ***** К.,
с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно.
Приетата по делото Служебна бележка
№0015 от 30.11.2015г. издадена от ”*****” ЕООД, установява, че ищеца работи
като втори механик на моторен кораб за периоди от 4 календарни месеца +/- 1
месец.
От приетия по делото препис от Договор
за наем на недвижим имот от 10.07.2015г., се установява, че ответницата е
сключила договор за наем на жилище, находящо се в
гр.София, ул.”*****, за срок от 12 месеца при месечна наемна цена от 500лв.
По делото е представен препис от НА
№120, том IV, рег.№8746, д.№976/2005г., от който се установява, че на
01.07.2005г. съпрузите са придобили собствеността върху жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”*****.
Видно е от представените заверени
преписи от Удостоверения за настоящ адрес, че от 13.06.2016г. регистрираният
настоящ адрес на ответницата и детето е в гр.Варна, ул.”*****.
От приетия препис от Удостоверение за
преместване изх.№86 от 15.06.2016г. се установява, че детето ***** К. е
напуснало ЧСОУИЧЕ ”Артист”-гр.София.
Видно от представената Справка от
Агенция ”Морска администрация” е, че ищеца има регистриран плавателен стаж на
моторен кораб за периода 07.08.2014г.-24.01.2015г. и за периода
18.04.2015г.-05.09.2015г., на длъжност втори механик.
По делото са представени документи
сочещи за влошените отношения между страните и за проявеното от тях насрещно
негативно поведение, както и за отражението на тези обстоятелства върху
роденото от брака дете.
Разпитания на страната на ищеца
свидетел Боян Петров Алексиев /без родство със страните/ в показанията си сочи,
че е познава семейните отношения на страните от началото на брака. Сочи, че
ищеца работи като моряк, поради което често отсъства за продължителни периоди.
Сочи, че издръжката на семейството се осигурява изцяло от ищеца, тъй като непосредствено
след сключване на брака, ответницата преустановила трудовата си ангажираност.
Сочи, че конфликтите между страните се коренят в прекомерното разходване на
средства от страна на ответницата, с което ищеца не бил съгласен. Сочи, че
друга причина за конфликти били решенията, които ответницата вземала по
отношение на обучението и местоживеенето на детето на страните, без знанието и
съгласието на ищеца. Сочи още, че ответницата е демонстрирала агресивно
поведение към ищеца.
В показанията си, разпитаната по
искане на ответницата, свидетелка Теофания
Александрова Стефанова /без родство със страните/, сочи, че е запозната със
семейния живот на страните. Сочи, че съпрузите живеели в гр.Варна на ул.”*****,
като през м.април на 2014г., същите се разделили и в жилището останала да живее
ответницата. Сочи, че през м.07.2014г. ответницата заедно с детето се
преместили на квартира в гр.София, с оглед обучението на детето в частно
музикално училище. Сочи, че всички разходи по престоя на ответницата и детето в
гр.София се покривали от ищеца, който споделил със свидетелката, че техния
размер е около 1200-1500 лева месечно. Сочи, че детето имало много висок
стандарт на живот и било добре материално осигурено. Сочи, че според
споделеното от ищеца, възнаграждението на същия е около 13000 щ.д. на месец по
време на рейс. Сочи, че след отказа на ищеца да продължи да финансира престоя и
обучението на детето в гр.София, то и майка му се върнали в гр.Варна. Сочи, че
всеки от съпрузите ѝ и се оплаквал от упражнен психически тормоз от другия
съпруг. Сочи, че ищеца ѝ се оплаквал от здравословното си състояние и за
притесненията си дали това ще се отрази на възможността му да продължи да
работи като моряк. Сочи още, че не знае за влошаване на отношенията между
бащата и детето, както и че ѝ е известено за желанието на детето да
общува със своя баща.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства
следва еднозначния извод, че в брачните отношения е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, в резултат от което бракът не съдържа минимална
наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна
връзка. Създалото се противопоставяне между съпрузите и настъпилата фактическа
раздяла, са основание съдът да приеме, че бракът съществува формално, без да е
налице възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Липсата на
физическа и духовна взаимност между страните е довела до разкъсване на
семейната общност по необратим и непреодолим начин, като брачната връзка
съществува само формално и не е полезна за съпрузите, за децата и за
обществото.
Изложеното обуславя извода, че бракът следва
да бъде прекратен на основание чл.49, ал.1 от СК.
По въпроса за вината за разстройството
на брака:
Събраните по делото гласни и писмени
доказателства установяват, че съпрузите са дали приоритет на собствените си
разбирания и желание за развитие на брачната връзка, като не са съумели да изгладят
противоречията си и не са положили усилия за консолидация на семейството.
Установяват още, че съпрузите не са се отнасяли с необходимата любов и уважение
помежду си, с което си поведение те са нарушили визираното в Семейният кодекс,
задължение за изграждане на семейните отношения на базата на взаимност,
уважение и разбирателство между съпрузите.
За пълното на изложението следва да се
отбележи, че твърдения на ищеца относно немарливото поддържане на домакинството
от ответницата, за неглижиране на нуждите на детето и
за това, че същата е омаловажавала личността на съпруга си, не бяха подкрепени
с доказателства. От друга страна недоказани останаха и твърденията на
ответницата за проявено от ищеца агресивно поведение по отношение на нея и
детето.
Воден от горното, на основание чл.49,
ал.3 от СК и с оглед сезирането с искане за произнасяне по вината за
разстройството на брака, съдът приема, че вина за квалифицираното по-горе
състояние на брачната връзка има всеки от съпрузите, следователно брака следва
да бъде прекратен по вина и на двамата.
По отношение местоживеене на роденото
от брака дете и предоставянето на родителските права:
По делото не е налице спор и гласните
доказателства установяват, че по време на брачното съжителство и след
настъпване на фактическата раздяла на съпрузите, грижите за отглеждане и
възпитание на роденото от брака непълнолетно дете, преимуществено се полагат от
ищцата. Ето защо и като съобрази трудовата ангажираност на ищеца, която налага
чести и продължителни отсъствия, съдът намира, че следва да бъде определено
местоживеене на детето при неговата майка, на която следа да се предостави и
упражняването на родителските права. На бащата следва да се определи режим на
лични контакти, съобразен с възрастта и пола на детето, и настоящите отношения
между тях. Ето защо в началото, през първите три месеца бащата следва да има
право да вижда и взема дето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
09.00 часа до 19.00 часа в събота, след което за времето от 09.00 часа в
събота, с преспиване до 19.00 часа в неделя, по три дни през Коледната, Зимната
и Пролетната ученически ваканции, и за един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск.
При определяне на режима на личен
контакт, съдът съобрази данните за влошаване на комуникацията между баща и син,
но също така взе в предвид, че това се дължи на въвличането на детето в
конфликта между родителите, касаещ неговата издръжка.
С цел да се преодолее разрива в отношения, съответно да се пресече
задълбочаването му, е необходимо бащата и детето да общуват по-пълноценно,
което може да се постигне само при регулярен контакт. От друга страна бе
отчетено, че оплакванията на ответница за упражнено насилие от бащата над
детето останаха напълно недоказани, дори се опровергаха от показанията на
свидетелката Теофания Стефанова.
По отношение на издръжката:
Предвид факта, че ответницата ще
упражнява родителските права, респективно същата ще осъществява
непосредственото отглеждане на детето, то следва да се определи размера на
дължимата от ищеца издръжка за детето.
При определяне размера на дължимата
издръжка следва да се изхожда от възможностите на родителите и от нуждите на детето,
с оглед на възрастта му и свързаните с нея
специфични потребности от храна, облекло, учебни пособия, и др. необходими за
правилното физическо израстване, и хармонично развитие на личността, и
съобразно обществено икономическите условия на живот в страната. На следващо
място следва да се съобрази разпоредбата на чл.59, ал.5 от СК съгласно която размерът
на издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител.
В случая данните по делото сочат, че
бащата упражнява професия моряк, на длъжност втори механик, като пътува на
рейсове с продължителност от 4-5 месеца, през които получава
възнаграждение, след което 3-4 месеца е
на суша и през този период не получава заплата. Конкретни данни за размера на
трудовото възнаграждение не се събраха, но косвените сведения, които се
съдържат в свидетелските показания относно сумите, които е разходвал ищеца за
издръжката на ответницата и детето, сочат, че той разполага с доходи
надхвърлящи средните за страната, дори при отчитане на съотношението на
периодите, през които получава възнаградени и тези без. Според данните на
Националния статистически институт средния разход на член от домакинството през
2015г. и първото тримесечие на 2016г. е около 380лв. месечно, като в тази сума
влизат средства за закупуване на алкохол, цигари, парични трансфери към други
домакинства, данъци, осигуровки и други разходи, които не са присъщи на деца.
При изключване на посочената група разходи, средния размер на разходите на член
от домакинство е около 300лв. Предвид горното и при отчитане на високия
стандарт на живот на детето и настоящата му възраст-14 години, съдът приема, че
за задоволяване на нуждите му, месечно са необходими 600лв., т.е. два пъти
средния разход по данни на НСИ. С оглед факта, че майката ще осъществя
непосредствената грижа за отглеждане на детето, бащата следва да има
приоритетно участие в горепосочения размер на издръжката. Ето защо съдът
намира, че бащата след да заплаща издръжката в размер на 400лв., като разликата
от 200лв. следва да се осигурява от майката, за която не са налице данни да е
неработоспособна, т.е. при едно активно поведение може да си осигури доход, или
да има задължение да издържа други деца.
По отношение на ползването на
семейното жилище:
На основание чл.56, ал.1
от СК при наличие на непълнолетно дете от брака, какъвто е настоящия случай,
съдът служебно следва да се произнесе по въпроса за ползване на семейното
жилище.
Спорно е по делото, кое е семейното
жилище, а именно дали това придобитото в режим на СИО и находящо
се в гр.Варна, ул.”***** или квартирата в гр.София на ул.”*****. Трайната
съдебна практика е възприела, че семейно е жилището, което е обитавано
съвместно от съпрузите до момента на фактическата им раздяла, без значение чия
собственост е то. Изхождайки от свидетелските показания и твърденията изложени
в исковата молба се налага извода, че трайно съвместно обитавано от страните
жилище и това, от което е настъпила фактическата им раздяла, е имота находящ се в гр.Варна. Особено показателни в тази връзка са
твърденията на самия ищец, който в исковата си молба сочи, че за последно
съпрузите са живели съвместно, макар и само една седмица в домът в гр.Варна,
след което е настъпила окончателната им раздяла.
С оглед нетърпимите
отношения между страните, които бяха демонстрирани и в хода на настоящото
производството и предвид определеното местоживеене на детето при неговата
майка, семейното жилище следва да се предостави на ответницата, с оглед
охраняване най-вече интересите на детето.
По въпроса за фамилното име на
съпругата след прекратяване на брака:
При липса на искане от страна на
ответницата и по аргумент от обратното на разпоредбата на чл.53 от СК, след
прекратяване на брака съпругата следва носи брачната фамилия В.-К..
Относно разноските в производството:
При този изход на делото и съгласно чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК окончателната
държавна такса за развода, която съда определя на основание чл.6, т.2 от ТДТКССГПК в размер на 50лв., следва да
се заплати по равно от съпрузите. В тежест на ищецът следва да се възложи
държавната такса върху дължимата от същия издръжка, чиито размер възлиза на
576лв. Съгласно чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с чл.11 от ТДТКССГПК всеки от съпрузите
следва да бъде осъден да заплати и по 5лв. за служебно издаване на изпълнителен
лист.
На основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод брака между Х.Н.К., с ЕГН **********
и Д.Й.В.-К., с ЕГН **********, сключен
на 05.07.2000г. в гр.Варна, за което е
съставен Акт за граждански брак №832/05.07.2000г., като дълбоко и
непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА,
че вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака имат
двамата съпрузи.
ПОСТАНОВЯВА детето ***** К., с ЕГН **********, да живее
при майка си Д.Й.В.-К., с ЕГН **********, с адрес: ***7.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете ***** К., с ЕГН **********, на майката Д.Й.В.-К., с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Х.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с детето ***** К., с ЕГН **********,
както следва: през първите три месеца след прекратяване на брака бащата ще може да вижда и взема детето всяка
първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 часа до 19.00 часа в
събота, след което за времето от 09.00 часа в събота, с преспиване, до 19.00
часа в неделя, по три дни през Коледната, Зимната и Пролетната ученически
ваканции, и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА Х.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплаща ежмесечна издръжка в полза детето Д.Й.В.-К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***7, чрез неговата майка и законен представител Д.Й.В.-К.,
с ЕГН **********, в размер на 400лв., с
падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от 09.12.2015г. до настъпване на законна причина за отмяна или
изменение на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка неизплатена вноска, до окончателното й
изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Варна, ул.”*****, на Д.Й.В.-К., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното
фамилно име-В.-К..
ОСЪЖДА Х.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса върху
определената издръжка в размер на 576лв.,
както и държавна такса от 5лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Й.В.-К., с ЕГН **********, с адрес: ***7, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна, окончателна държавна такса по иска развод в размер на 25лв. и държавна такса от 5лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи
на обжалване, с въззивна жалба, пред Окръжен съд
Варна, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: