Р E Ш Е Н И Е
№ 613
гр.Плевен, 30.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 841 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 467 от 11.10.2021 г., постановено по анд № **********1329/2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0940-000331 от 23.06.2020 г. на Началник РУ –
Пордим към ОД на МВР – Плевен, с което на А.П. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.183 ал.2 т.1 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.94 ал.1 от ЗДвП, за това, че на
3.06.2020 г. около 13,20 часа в община Пордим, на път Трети клас № 3501, като
водач на лек автомобил Фолксваген ЛТ 46 с рег.№ *********, на около 1 км от
табела изход с.Згалево посока гр.Пордим спира автомобила за престой върху
пътното платно в лента за насрещно движение.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от А.П.П. чрез адвокат П.Д.,
който счита същото за неправилно, постановено при неправилно приложение на
материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, както и че
наложеното наказание е явно несправедливо – касационни основания по смисъла на
чл.348 от НПК. Счита, че в решението на първоинстанционния съд неправилно е прието,
че П. е спрял за престой на път извън населено място, като управляваният от
него автомобил се намира върху пътното платно в лента за насрещно движение, с
което действие според АНО и РС – Плевен е нарушена нормата на чл.94 ал.1 от ЗДвП. Твърди, че макар същият да е спрял за престой в лентата за насрещно
движение, това представлява дясна част на пътното платно за движение за движещите
се срещу него автомобили. Сочи, че според чл.94 ал.1 от ЗДвП за престой извън
населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение,
а когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста
на пътя, най-вдясно на пътното платно, като не е посочено вдясно от гледна
точка на движението за кои участници. Счита, че този извод се потвърждава от
системното тълкуване на ал.1 с ал.3 на чл.94 от ЗДвП, според която „за престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя“, в която разпоредба за престоя в населените места изрично
законодателят е предвидил, че ППС спират за престой най-вдясно, но по посока на
движението, докато извън населените места няма ограничение да се спира за
престой най-вдясно не само по посока на движението, а най-вдясно изобщо на пътното
платно, което означава, че е допустимо и вдясно на пътното платно срещу
посоката на движението. С оглед на това счита, че при постановяването на
обжалвания съдебен акт решаващият състав е приложил неправилно материалния
закон и не е отчел разликата във формулировката на разпоредбата на чл.94 ал.1
от ЗДвП относно спиране за престой извън населените места и разпоредбата на
чл.94 ал.3 от ЗДвП относно спиране за престой в населените места, иначе
законодателят не би пояснил посоката на движение в случаите по ал.3. В
заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление и да му
присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява. Депозирана е молба от упълномощения адвокат Д., който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на
постановеното решение и на потвърденото с него НП. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът ОД на МВР – Плевен не
изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на 3.06.2020 година полицейските
служители С., М. и В. изпълнявали служебните
си задължения на територия, обслужвана от РУ на МВР-Пордим, където и тримата
служат. Около 13:20 часа тримата се движели по третокласен път № 3501 в посока
от с.Згалево към гр.Пордим. На около
километър от табелата за изход от с.Згалево към гр.Пордим забелязали спрян за
престой, непосредствено на пътното платно в лентата за насрещно движение
товарен автомобил Фолксваген ЛТ 46 *****. Това обстоятелство ги провокирало да
преустановят движението на служебния си автомобил и да извършат проверка. Върху
предния капак на автомобила установили жалбоподателя, който, седейки там, ядял
череши. Същият бил придружаван от своя син-свидетелят П. П.. На водача на товарния
автомобил било указано, че спирането за престой в лентата за насрещно движение е
забранено от закона, поради което и ще му бъде съставен фиш за извършеното
нарушение. Жалбоподателят категорично не се съгласил с изводите на контролните
органи и пожелал да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. На 3.06.2021 година, на място му бил съставен акт за установяване на
извършено административно нарушение по чл. 94 ал. 1 ЗДП , връчен му лично.
Жалбоподателят го подписал без възражения.
Въз основа на изложените в акта фактически констатации, на 23.06.2020
година било издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателя с глоба в размер на 20 лева за извършено административно
нарушение по чл. 94 ал. 1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка съдът
установил от представените по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните
свидетели В.В., Б. С. и Г. М.. Въз основа на приобщените доказателства съдът
приел жалбата за неоснователна. Позовал се на разпоредбата на чл. 94 ал. 1 от ЗДП , която установява правило
за спиране за престой извън населено място, а именно: за престой извън
населените места пътните превозни средства се спират извън платното за
движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно
на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно. Събраните в хода на проведеното
административно наказателно производство и съдебното следствие гласни и писмени
доказателства мотивирали съда да приеме, че жалбоподателят нарушил горното
правило за поведение, с което осъществил състава на нарушение по чл. 94 ал.1
изречение второ ЗДП. Съдът се позовал на показанията на разпитаните свидетели ,
според които, предвид спецификата на
конкретния третокласен път е невъзможно спирането за престой извън пътното платно
- на практика в конкретния участък липсва пътен банкет. Ето защо и с оглед правилото на чл. 94 ал. 1 ЗДП
спирането за престой следва да се извършва само успоредно на оста на пътя,
най-вдясно на пътното платно, което жалбоподателят не е сторил. Управляваният
от него товарен автомобил е бил спрян в лентата за насрещно движение на пътното
платно. На това основание приел, че НП е правилно и законосъобразно. Изложил
мотиви, че същото е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, в
съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, при спазване на
всички процесуални правила и правилна интерпретация на фактическите
обстоятелства и подвеждането им под конкретна правна норма. Наложеното
наказание е съобразено със санкционната разпоредба на чл.183 ал. 2 т. 1 пр. 1
ЗДП, която предвижда наказание глоба в конкретно определен размер от 20 лева.
Според
касационната инстанция оспореното решение е правилно. Не се спори и се
установява от събраните по делото доказателства, че на процесната дата и място
касаторът е спрял за престой на път извън населено място, като автомобилът му се
е намирал върху пътното платно в лентата за насрещно движение. Спорът се свежда
до тълкуването на разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДП, която е вменена като
нарушена такава и дали тя има предвид
забрана за спиране за престой успоредно на оста на пътя , най-вдясно на пътното
платно от гл. точка на движението на
водача, или може да се тълкува, че за
престой може да се спира и най-вдясно на платното, но и от гледна точка на
насрещно движещите се автомобили. Касаторът споделя второто становище и
аргументи затова черпи от разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДП, в която изрично е
посочено, че спиране за престой в населено място е допустимо най-вдясно на
платното за движение, като изрично е разписано, че това е по посока на движението, докато в ал.1 не се
съдържа израз „по посока на движението“.
Касационната
инстанция счита, че разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗДП следва да се тълкува по
същия начин като тази на чл.94, ал.3 относно посоката на движение на
автомобила. Т.е. спирането за престой извън населено място следва да се извършва
успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно, и макар да не е
посочено в разпоредбата, това „най-дясно“ е по посока на движението на автомобила.
Правилото важи именно за водачите на МПС, които следва да се съобразят с него. А
правилата на логиката сочат, че, когато водачът управлява по пътя, „най-вдясно“
е именно най-дясната част на платното за движение в посоката, в която той се
движи-обратното- насрещната лента за движение е месторазположена в ляво на водача, и затова няма как той да
спре най –вдясно в лявата страна спрямо неговото движение. Най-вдясно се
локализира винаги по посоката на движение на водача, защото именно той е този,
който възприема пътя , той се движи по пътя и той определя спрямо собственото си разположение посоките
дясно и ляво. Аргумент в тази посока е и разпоредбата на чл.8,
ал.1 от ЗДП, според която водачите на пътни превозни средства използват дясната
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен
знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго. Използвайки дясната
половина на пътя по посока на движението, най-вдясно винаги означава „вдясно от водача“ или вдясно по
посоката на движение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.15 от ЗДП, според
която на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента. Затова и разпоредбата на чл.16 от ЗДП
забранява на водача на пътно превозно
средство на пътно платно с двупосочно движение: когато платното за движение има две пътни
ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне. В случая няма данни и не се твърди водачът да е
правил маневри изпреварване или заобикаляне, напротив той е спрял за престой,
поради което по правилата за движение на чл.16 не е имал право да навлезе в
лентата за насрещно движение, за да спре от другата страна, другия край на
насрещното платно, ако се приеме
тълкуването на касатора, че спрямо всяко от пътните платна в посоката на
движение на водачите по съответното платно, може да се говори за спиране най-вдясно
на съответното пътно платно.
Ето защо,
като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото на П.
деяние, въззивният съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение,
което следва да се остави в сила.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 467 от 11.10.2021 г.,
постановено по анд № 20214430201329/2021 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/ 2. /П/