№ 3643
гр. Варна, 28.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501699 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 37795/10.05.2024г.
по регистратурата на ВРС подадена от Д. С. М., ЕГН ********** чрез процесуалния й
представител срещу Решение № 1151/04.04.2024г. постановено по гр.д. № 6646/2023г. по
описа на ВРС, с което съдът е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. М. С., И. М.
С. и С. П. Б., че жалбоподателката Д. С. М. не е собственик на 2/16 ид. части извън
притежаваните от нея 12/16 ид. части от поземлен имот, находящ се в село Б****, община
А****, ул. „В* Л*“ **, с площ от 420 кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица с
площ от 612 кв.м., с ид. ****** при съседи: поземлени имоти с ид. *******, *****, *******,
****** и от построената в поземления имот сграда с ид. ******.1, със застроена площ от 42
кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в поземления имот, на основание чл.124,
ал.1 от ГПК; ОТМЕНИЛ е нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение № 141, том III, peг. № 3263, дело № 524 от 2021 г. на нотариус Веселин
П., В ЧАСТТА, в която Д. С. М. е призната за собственик по давностно владение на 2/16 ид.
части от поземлен имот с ид. ******, находящ се в с. Б****, общ. А****, обл. Варна по
Кадастралната карта, ведно със сграда с идентификатор ******.1 по Кадастралната карта,
както и сграда с идентификатор ******.2 по Кадастралната карта на основание чл.537, ал. 2
от ГПК; ОСЪДИЛ е жалбоподателката да заплати на Г. М. С., И. М. С. и С. П. Бежаров сума
от по 1049,33 лева, представляваща сторени съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 от
ГПК;
Въззивницата Д. М., чрез процесуалния си представител заявяват становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение в
резултат на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Излага, че
съдът не е прецизирал основанието, на което жалбоподателката е започнала да владее имота
1
за себе си, като това е станало на основание извършеното в нейна полза дарение от нейната
майка през 2008г., а не в качеството на наследник на общия наследодател С. С.. Поддържа,
че след този момент през цялото време до предявяване на исковете е извършвала действия
доказващи намерението й да свои имота за себе си, които са манифестирани пред всички.
Оспорва изводите на съда основани на показанията на свидетеля Георги Стоев, който като
бивш съпруг на Г. С. счита за заинтересован по смисъла на чл.172 от ГПК, а показанията му
за недостоверни. Възразява, че не са били кредитирани показанията на свидетелите А***
Ме*** и М*** С., които счита, че установяват релевантни факти и са еднопосочни и
непротиворечиви. Излага, че при правилна преценка на събраните доказателства съдът би
достигнал до извод, че въззивницата е владяла трайно, явно и необезпокоявано процесните
имоти, поради което ги е придобила в собственост, което е основание за отхвърляне на
предявените срещу нея искове. Моли въззивната жалба да бъде уважена и обжалваното
решение да бъде отменено.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Г. М. С., И. М. С. и С. П. Б., чрез процесуалния им представител.
Считат жалбата за допустима, но неоснователна, а решението на ВРС за правилно и
законосъобразно. Считат, че съдът правилно е установил релевантните за спора факти и е
достигнал до правилен краен извод, че Д. М. не е придобила по давност техните идеални
части от процесните имоти. Излагат, че от показанията на разпитаните свидетели не се
установявало ответницата да е владяла трайно в продължение на повече от 10 години целите
процесните имоти с намерение за своенето им, поради което не ги е придобила по давност.
Считат за правилни изводите на съда за недоказаност както на обективния, така и на
субективния елемент на давностното владение, като споделят и изводите, че ответницата не
е демонстрирала да е владяла техните идеални части от имота със съзнанието, че е
собственик, не е манифестирала това си качество с цел да отрече правата им. Считат за
доказан факта, че владението на имотите от страна на въззивницата е започнало като
съвладение в качеството им на съсобственици на имота, което съгласно постановките на
Тълкувателно решение № 1/2012г. по тълк.дело № 1/2012г. на ОСГК на ВКС изисква
доказване на промяната в намерението на владеещият съсобственик от държател на чуждите
ид.части да се превърне в техен владелец. Молят въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстация съдебно-деловодни
разноски.
Постъпила е и частна жалба, вх.№ 51711/26.06.2024г. по регистратурата на ВРС от Д.
С. М., чрез процесуалния й представител срещу Определение № 6743/13.06.2024г. по гр.д.№
6646/2023г. по описа на ВРС постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без
уважение молба на жалбоподателката за изменение на съдебното решение №
1151/04.04.2024г. в частта за разноските.
В жалбата се оспорва правилността на определението с твърдения, че присъденото в
полза на всеки от ищците адвокатско възнаграждение е прекомерно и не съответства на
2
фактическата и правна сложност на делото. Посочва се, че упълномощеният процесуален
представител не е защитавал самостоятелни права на всеки от ищците предвид на това, че е
подадена обща искова молба от тях с идентични доводи, искания и възражения и не е
осъществявал самостоятелни и отделни процесуални действия. На това основание настоява,
че възнаграждението на процесуалния представител на ищците следва да е едно, чийто
размер не следва да е обвързан с минималните размери по Наредба 1/2004г. Моли жалбата да
бъде уважена и присъдените в полза на ищците съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната
страна - Г. М. С., И. М. С. и С. П. Б., чрез процесуалния им представител. Считат
обжалваното определение, с което е отказано да бъдат намалени присъдените в тяхна полза
съдебно-деловодни разноски за правилно и законосъобразно. Посочва се, че всеки от ищците
е заявил с исковата молба самостоятелни права, сключил е самостоятелен договор за правна
защита и съдействие и е направил разход за заплащане на възнаграждение, поради което на
всеки един се следват сторените разноски при уважаване на исковата претенция. Позовават
се и на разпоредбата на чл.2, ал.5 от наредба 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която се определя адвокатско възнаграждение за всеки
предявен иск независимо от броя, вида и формата на съединяването им. По отношение на
присъдения размер посочват, че същият е под минимално дължимият определен по реда на
чл.7, ал.2 и чл.7, ал.1, т.5 от Наредба 1/2004г., при отчитане на фактическата и правна
сложност на спора. Молят частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния срок, считано от връчване на обжалваемото
решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателката. Жалбата
съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 от ГПК, с
оглед на което са редовни. Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е
внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната и частната въззивна жалби и депозираните по тях писмени отговори, не
са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 37795/10.05.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от Д. С. М., ЕГН ********** чрез процесуалния й
представител срещу Решение № 1151/04.04.2024г. постановено по гр.д. № 6646/2023г. по
описа на ВРС, както и частна жалба, вх.№ 51711/26.06.2024г. по регистратурата на ВРС от Д.
С. М., чрез процесуалния си представител срещу Определение № 6743/13.06.2024г. по гр.д.
№ 6646/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1699/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.10.2024г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивникът да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори на въззивната и
частната въззивна жалби.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4