Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 273/2.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Пазарджик, VII-и състав в открито заседание на тридесет и първи март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина
Георгиева, с участието на прокурор Стоян Павлов, като разгледа докладваното от
съдия ХУБЧЕВА адм. дело № 134 от 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 83, ал. 5 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на Н.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** против Отказ
с рег. № 367р-527 от 10.01.2023 год. на ВПД началник Районно управление –
Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пазарджик (РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик) да му поднови разрешението
за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него. Излага
оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на оспорения административен
акт. Твърди, че същият е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и с целта
на закона. Сочи, че работи като директор в *** и професията му е свързана със
самоотбрана, ходене в гората на отдалечени места, в повечето случаи сам.
Оръжието му е необходимо, за да се предпази от нападения на диви животни и от
бракониери и криминално проявени лица, нарушаващи Закона за лова и опазване на
дивеча и всички те са въоръжени, включително и с незаконни оръжия. Също така
като частен лесовъд са му вменени и задължения поопазване и охрана на горски
територии, което е свързано с конфликтни хора и ситуации, застрашаващи живота и
здравето му. Счита, че оспореният отказ е издаден в противоречие с чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, тъй като е изпълнил всички изискуеми от закона предпоставки за
подновяване на разрешението. Излага доводи за нарушение на чл. 35 от АПК. Моли
за отмяната на процесния отказ и съдът да върне делото като административна
преписка на ВПД началник на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик за ново
произнасяне по заявлението за подновяване на разрешението за носене и
съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, при съобразяване на
мотивите на съда.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.
А.. Поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски, с оглед представен списък по чл. 80 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК (л. 40 от настоящото дело), включително и съдебни разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата и моли съда
да я уважи.
Ответникът – началникът на ВПД началник на РУ – Велинград при ОД на МВР – Пазарджик не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик, взел участие в настоящото
производство, изразява становище немотивираност, неправилност и
незаконосъобразност на оспорения отказ. Счита, че издателят на акта не е оценил
правилно фактическата обстановка, не е оценил в достатъчна степен професиалното
качество на молителя, опасностите, свързани с работата му, както и множеството
престъпления, които се извършват в района на РУ – Велинград. Дава заключение за
основателност на жалбата.
Административен съд - Пазарджик, в настоящия съдебен състав, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е започнало по Заявление с вх. №
367000-11543 от 25.11.2022 год. по описа на РУ - Велинград при ОД на МВР – Пазарджик,
подадено от Н.Г.М., за подновяване разрешението му за носене и съхранение на ловно
оръжие и на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана. Към заявлението са
представени: декларация по чл. 98 ЗОБВВПИ от 25.11.2022 год.; карта за
предварителен медицински преглед от 18.11.2022 год.; удостоверение от
Национална следствена служба; електронна справка за съдимост на лицето от
25.11.2022 год., удостоверяваща, че не е осъждано; членска
карта към „Съюз на ловците и риболовците в България“, Национално ловно-рибарско
сдружение; билет за лов № 381337; удостоверение № 1077 от 21.11.2022 год. за годност
и употреба на ловна пушка и пистолет; удостоверение Серия КИ № 00116 от
21.12.1996 год. за придобита правоспособност за безопасно боравене с оръжие;
служебна бележка от 14.11.2022 год. за стрелба с късо нарезно оръжие на Стрелбищен
комплекс „Крез Армъри“, гр. Пазарджик.
След извършена проверка на заявлението са изготвени докладни записки от 06.12.2022
год. и 20.12.2022 год. от длъжностни лица от РУ-Велинград при ОД на МВР –
Пазарджик, в които е посочено, че жалбоподателят отговаря на изискванията на
чл. 58, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 8 ЗОБВВПИ. С Писмо рег. № 367000-12441 от
22.12.2022 год. на заявителя е даден 30-дневен срок за отстраняване на
непълнота на представените документи, установена при извършване на проверката,
изразяваща се в липса на основателна причина, която по несъмнен начин да
обосновава искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба
на късоцевно огнестрелно оръжие. В отговор от 23.12.2022 год. до директора на
РУ – Велинград Н.М. е посочил, че желае да поднови срока на разрешението, тъй
като то е свързано с естеството на професията му, както и упражняването на
частна лесовъдска практика, свързано с ходене в гората, най-често сам. Оръжието
му е необходимо от предпазване от диви животни, скитащи и пастирски кучета, и
недоброжелателни хора в горските територии, а също така и носенето на
значителни суми пари и в горските територии, необходими за разплащане с
бригадите, работещи в дърводобива. Сочи, че в качеството му на частен лесовъд и
като директор на ТП ДЛС *** работата му е свързана с конфликти и застрашаване
на живота му. С последваща докладна записка от 03.01.2023 год. e посочено, че заявителят е представил писмено в указания
срок причините, които според него са основание за издаване на исканото
разрешение и същите са изброени. Извършена е проверка относно обстоятелствата
визирани в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и длъжностното лице от РУ –
Велинград при ОД на МВР - Пазарджик е установил, че в системата на ЦАИСДО АИСД
до момента на издаване на докладната записка няма регистрирани сигнали и жалби
от М. за случаи на застрашаване на живота и здравето на него и семейството му,
а също така няма данни за ЗМ и криминалистически регистрации.
Във връзка с образуваната административна преписка, на основание чл. 83,
ал. 5 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 същия, ВПД началникът на РУ
- Велинград е постановил отказ за подновяване на разрешението за съхранение,
носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, като физическо лице за самоотбрана,
на Н.Г.М. и е иззел 1 (един) брой пистолет марка „Макаров“, кал. 9х18 мм, с № АВ241401 и боеприпасите за оръжието. При издаване на
оспорения отказ органът е изложил мотиви, че заявителят трябва не само шаблонно
да посочи някаква причина за исканото разрешение, но трябва тази причина следва
да бъде обоснована по категоричен начин, поради което да е основателна. Н.М. е
следвало да докаже необходимостта от издаване на разрешението, както при
първоначалното подаване на заявлението, така и в случаите на подновяване на
вече издаденото разрешение. Посочено е заявителят няма основателна причина,
която по несъмнен начин да обосновава необходимостта от издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, необходимо му за
самоотбрана. Отказът е връчен лично, срещу подпис, на жалбоподателя на
11.01.2023 год. и на 24.01.2023 год. е подал жалбата срещу него чрез
административния орган до Административен съд – Пазарджик.
Във връзка с компетентността на издателя на обжалвания отказ за подновяване
на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие е представена Заповед № 8121К-6481 от 08.07.2022 год. на министъра на
вътрешните работи.
За изясняване на спора от фактическа страна и по искане на Н.М., по делото
са разпитани свидетелите Н. И. Н. и Д. Б. Г., и двамата без родствени връзки с
жалбоподателя.
От гласните показания на свидетеля Н. се установява, че се познава с Н.М.
от около 30 (тридесет) години, когато е работел в Министерство на вътрешните
работи. Отношенията му с жалбоподателя са били служебни, тъй като е бил викан многократно
на сигнали да отразява, установява и съдейства във връзка с извършени нарушения
по горите, тъй като във Велинград махала Анезица е една от прословутите с
нарушители на горите от ромски произход. Сочи, че жителите от тази махала са
много нагли, арогантни, заплашват с брадви, при изпълнение на работата на служителите
от горското стопанство. М. към настоящия момент е директор на Ловно стопанство ***
и той си изпълнява съвестно служебните задължения, не е подминавал нарушенията.
Работата му е в гората, а там има глутници, вълци, даже и мечка в района на
Велинград и като ходи там трябва да има с какво да се защитава. Има и
бракониери, които имат оръжия, а нарушителите на дърводобив имат брадви и
резачки.
От гласните показания на свидетеля Г. се установява, че се познава с М.
повече от 20 (двадесет) години. Ловци са, в една ловна дружинка са. Заявява, че
както той, така и другите им колеги, го познават като изключително стриктен и
дисциплиниран човек. Винаги следи за спазването на закона, относно съхранението
и носенето на оръжие. Сочи, че на жалбоподателя непрекъснато му се налага да
ходи по гората сам, работата му е свързана с опасности. В района, в който се
намират, е с недисциплинирани хора, нарушаващи закона. Там се намира и една от
най-големите ромски махали и най-агресивната. Работата му е изпълнена с
опасности. В момента е директор на Ловно стопанство *** и работата му е
изпълнена с опасности и има нужда от оръжие. Подчинените му служители
разполагат с оръжие, а той-няма.
При така установената фактическа обстановка, съдът излага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице
по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, на
основание чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна. Съображенията за това са следите:
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно:
дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Атакуваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, който в случая е началникът на РУ-Велинград към ОД на МВР-Пазарджик, предвид разпоредбите на чл. 213, ал. 5
от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 155, ал. 1 от цитирания, във връзка с чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Наред това от доказателствата по делото е установено, че е удължен
срока на временното преназначаване с още 1 (една) година на инспектор С. К., на ръководна длъжност-началник I степен на РУ - Велинград при ОД на МВР-Пазарджик с МЗ
рег. № 8121К-5107 от 16.03.2021 год. , считано от
10.07.2022 год. (л. 13 от делото). Ето защо оспореният отказ, издаден от ВПД
началник на РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик,
издаден във връзка със заявление на Н.М. за подновяване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с постоянен адрес ***, попадащ в
територията, обслужвана от РУ – Велинград към ОД на МВР – Пазарджик, е
постановен от териториално и материално компетентен орган, поради което не са
налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореният индивидуален административен
акт е съставен в надлежната писмена форма, но в него се съдържат частично изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Видно от самия отказ
са налице и мотиви, но те не съответстват на изложените в акта фактически
основания, поради което са налице основанията за отмяната му по чл. 146, т. 3 и
т. 4 от АПК.
Съдът извършва проверка за материална
законосъобразност на обжалвания отказ за подновяване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие на Н.М. спрямо посочените в административния акт фактически основания, а в
него ясно е посочено, че се касае за подновяване на разрешението по смисъла на
чл. 87 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди
изтичането на срока по чл. 84, ал. 2, лицето получило разрешение за съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или
разрешение по чл. 81а, подава заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на
МВР, придружено с конкретно посочени документи. Съгласно ал. 3 от същата правна
норма, разрешението за подновяване се издава по реда на чл. 83 от ЗОБВВПИ като не се изключва да се извърши проверка на предпоставките,
установени в разпоредбата на чл. 58 от ЗОБВВПИ. С разпоредбата на чл. 58, ал.
1, т. 10 от ЗОБВВПИ е прието, че разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина –
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. Доказването на необходимостта от носене, съхранение и употреба
на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е
задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по
ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил на заявителя да мотивира искането си като
представи доказателства, от които да е видно, че действително е налице
основателна причина, в случая за подновяване на разрешението за съхранение, носене
и употреба на огнестрелно оръжие.
От приобщения доказателствен материал
по спора безспорно се установява, че Н.М. е поискал подновяване на вече
издаденото му разрешение за придобиване, съхранение и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие с мотивите, че му е нужно във връзка с естеството на
упражнявана от него професия – частна лесовъдска практика, както и в качеството
му на директор на ТД ДЛС ***. При мотивиране на процесния отказ
административният орган е приел, че жалбоподателят не е доказал необходимостта
от подновяване на разрешението. От една страна, че не е установен по безспорен
начин нуждата от самоотбрана, а от друга – с личното оръжие за самоотбрана не
може да се изпълняват служебни задължения по охрана на горски територии в качеството
му на частен лесовъд и на директор на ТП ДЛС ***.
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна
предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина.
Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват
необходимостта от издаване на исканото разрешение. Съгласно разпоредбите на чл.
6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му, субектите,
които го използват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за
служебни или за граждански цели. Независимо от това, дали оръжието е за
служебни или за граждански цели, законът поставя изискване – по арг. на чл. 76,
ал. 3, т. 3 ЗОБВВПИ за наличие на основателна причина за издаване на
разрешението. При анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ и чл. 58,
ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ се налага извода, че физическите лица могат да
придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели. Те не могат
да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само
физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи
съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по
търговски начин. Следователно жалбоподателят следва да докаже наличието на
някоя от визираните в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
граждански цели. От представените, както пред административния орган, така и
пред настоящата съдебна инстанция, доказателства се установява необходимостта
от подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят обосновава реална опасност
или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ. Същият е посочил необходимостта от самоотбрана в качеството му на
физическо лице и органът е следвало да прецени събраните пред него данни за
личността му и начина му на живот. Неправилно е приел, че те не сочат
потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността на М..
Свидетелските показания затвърждават нуждата от съхранение и носене на оръжие.
Лицето ходи често в гората на района на Велинград и там има диви животни и
бракониери, които могат да застрашат живота и здравето му.
Освен искането за издаване на разрешение за самоотбрана, жалбоподателят е
поискал такова и за ловни цели с подаване на заявлението. Приложени са и копие от
членска карта към „Съюз на ловците и риболовците в България“, заверена 2022
год., както и билет за лов № 381337, които органът изобщо не е обсъдил и не се
произнесъл по основателността за подновяване на разрешението за ловно оръжие.
С оглед изложеното съдът счита, че
отказът за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на Н.М. е неправилен, постановен в
нарушение на материалния закон. Органът е изложил необосновани и неправилни мотиви
досежно искането за подновяване на разрешението за късоцевно огнестрелно
оръжие. Също така не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
подновяване на разрешението за ловно оръжие. Ето защо, настоящият съдебен
състав следва да отмени оспорения акт и да върне делото като административна преписката
на органа за ново произнасяне в едномесечен срок, предвид чл. 174 от АПК, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед на изхода от спора, направено
от страна на жалбоподателя своевременно искане на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът следва да осъди ответната страна да заплати сторените от него
съдебно-деловодни разноски, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК (л. 40 от делото). Същите са посочени, че възлизат в размер на
10,00 (десет) лева за внесена държана такса по сметка на Административен съд –
Пазарджик и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (виж л. 38 от делото). Съгласно
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или
на друг юрист. В случаите по ал. 1 от посочената правна норма, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати.
Следователно се обосновава изводът, че Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пазарджик следва да се осъди да заплати на Н.М.
съдебно-деловодни разноски в размер на 400,00 (четиристотин)лева, съгласно чл.
36, ла. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 3 във вр. с параграф
1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и 10,00 (десет) лева за внесена държана такса по
сметка на Административен съд – Пазарджик, всичко възлизащо на 410,00
(четиристотин и десет) лева.
Мотивиран от така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 173, ал. 2 АПК, Административен
съд-Пазарджик, VII-и състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Отказ с рег. №
367р-527 от 10.01.2023 год. на ВПД началник Районно управление – Велинград към
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пазарджик за подновяване
разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана и боеприпаси за него, на лицето
Н.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***.
ИЗПРАЩА делото като административна преписка на ВПД началник Районно
управление – Велинград към Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пазарджик за произнасяне по Заявление с вх. № 367000-11543 от
25.11.2022 год. по описа на РУ - Велинград при ОД на МВР – Пазарджик, подадено
от Н.Г.М., за подновяване разрешението му за носене и съхранение на ловно
оръжие и на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана в посочения едномесечен срок,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите
на настоящото съдебно решение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд, чрез Административен съд-Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, във връзка с чл.
137, ал. 1 от АПК да се изпрати или връчи на страните по делото.
СЪДИЯ : (П)