РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Пловдив, 10.05.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 75 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на И.Р.П., с ЕГН **********,***, против Заповед №
А-2569/20.12.2021г. на Кмета на Община Асеновград, с която на основание
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225. ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: "навес" - обект шеста категория в имот с кадастрален
идентификатор 00702.529.6 по плана на гр.Асеновград, представляващ: обект- Навес
- изграден върху бетонова основа с височина около 10 см. спрямо нивото на
настилката терена /дворно място/, пред постройка на допълващо застрояване с
кадастрален идентификатор 00702.529.6.2, ул."***" № 13-15, гр.
Асеновград.
В
жалбата са изложени доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материалния
закон и на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят оспорва
изцяло административния акт с констатациите и изводите в него, че е извършено
строителство на обект "навес", че съшият е "...изграден върху
бетонова основа с височина около 10 см. спрямо нивото на настилката терена/
дворно място...", както и че е незаконен строеж. Излага доводи, че констативния акт е съставен
в нарушение на чл.57а, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.223, ал.2 от ЗУТ. Твърди, че
навесът е направен като самостоятелна конструкция без трайно укрепване към
земя, стоманобетонова основа или по друг начин, както и че има временен
характер. Според жалбоподателя при направата на навеса не са използвани тухли
и/или бетон. Посочва, че предназначението на конструкцията е предпазването на
вратите от въздействието на дъждовете и слънцето, както и за отвеждане на
дъждовната вода. Излага доводи, че процесната конструкция не е строеж по
смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и за нея не следва да се изискват
инвестиционни проекти, разрешение за строеж и други строителни книжа. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се направените по делото разноски. Съображения
са изложени и в представени по делото писмени бележки.
Ответникът
- кмет на община Асеновград, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и
излага доводи за законосъобразност на административния акт. Претендира
присъждане на разноски. Представени са писмени бележки.
Жалбата
е допустима. Подадена е срещу административен акт, за който е предвидена
възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права и интереси са засегнати
непосредствено от административния акт. Заповедта е връчена на П. на
21.12.2021г. (лист 10 - известие за доставяне), а жалбата е подадена чрез
органа на 04.01.2022г., т.е. в законоустановения срок. Следователно жалбата е
допустима.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следната
фактическа обстановка.
Няма
спор между страните, че жалбоподателката е собственик на 1/2 ид.част от ПИ с
ид.00702.529.6 по ККР на Асеновград, на самостоятелни обекти с прилежащите им
части от построената в него жилищна сграда с ид. 00702.529.6.3 и на 1/2 ид.част
от сграда с ид. 00702.529.6.2 с владение и ползване на частта от същата откъм
сграда с КИ 00702.529.6.3 и тъй наречения "навес". Няма спор, че
дворното място е с разпределено реално ползване, като сградата на
жалбоподателката от допълващо застрояване и частта която ползва от сграда с КИ
00702.529.6.2. Т.е. навесът попада в
частта от двора, разпределена на И.П.. В тази връзка от страна на
жалбоподателката по делото е представено Решение на районен съд Асеновград,
отменено с Решение № 1554/23.12.2019г. по гр. д. №1925/2019г. на Пловдивски
окръжен съд.
На
17.11.2020 година Атанаска Н. Понкова, съсобственик в ПИ с КИ 00702.529.6 по
ККР на Асеновград, с административен адрес ул."***" № 13-15, подала
жалба до Кмета на община Асеновград, в която посочила, че в имота има изградена
сграда от другия собственик И.Р.П., която не е взела съгласието й.
На
31.05.2021 г., работна група в състав: гл.експерт в дирекция ИПУТ - служител по
чл.223 от ЗУТ при община Асеновград и старши юрисконсулт в отдел ПНООП при
дирекция АИО, община Асеновград, извършили проверка на строеж, навес изграден в
имот с ид. 00702.529.6 по КК на гр.Асеновград, с административен адрес:
ул."***" № 13-15, гр. Асеновград, пред постройка на допълващо
застрояване с кадастрален ид. 00702.529.6.2 и във връзка с Решение №
2066/22.10.2019г. на Пловдивски административен съд.
При
проверката служителите констатирали, че навесът, изграден в имот с КИ
00702.529.6 по КК на гр.Асеновград, пред постройка на допълващо застрояване с
КИ 00702.529.6.2 от И.Р.П.. За извършената проверка е изготвен Констативен акт
№ 7/31.05.2021г., в който е отразено, че възложител на строежа е И.Р.П., както
и че за строежа няма строителни книжа. По отношение на изпълнението на строежа
е посочено, че "навес" с приблизителни размери: дължина от 4 м.,
ширина 4,20м. с приблизителна височина от 2,40м., плосък покрив на дървена
конструкция с отводнителна система от улук и водосточни тръби. Посочено е още,
че конструкцията на навеса се състои от дървени колонки, които стъпват върху
бетоновата основа с височина около 10 см. спрямо нивото на настилката терена
/двора/ без да имат видими връзки с нея /с основата/. Изложено е, че върху така
изградената дървена конструкция са наредени греди /ребра/, върху тях дъски и
положена хидроизолация ондулин, монтиран е улук и водосточни тръби за отвеждане
на атмосферните води. КА съдържа схема и снимка на строежа.
Според
КА е установено следното нарушение: изпълнения строеж "навес" е без
издадено разрешение за строеж и без съгласието на съсобствениците на ПИ с КИ
00702.529.6 по КК на гр.Асеновград, а като нарушени са посочени разпоредбите на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и чл.183, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателката не е присъствала на
проверката, което изрично е посочено в КА, но същият й е връчен на
02.06.2021г., за което в него има надлежно отбелязване.
На
07.06.2021 г.. И.П. подала писмено възражение срещу констативния акт, в което е
посочила че става въпрос за преместваем обект, а не строеж. Възразила е, че
снимката не е актуална и че проверката е извършена в нейно отсъствие и изобщо
не е била уведомена за извършването на проверката.
Последвало
е издаването на процесната Заповед № А-2569 от 20.12.2021г. от кмета на Община
Асеновград, в която изцяло са възприети констатациите от съставения констативен
акт.
По
искане на жалбоподателката по делото е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза, вещото лице по която описва процесния строеж като конструкция и с
подробно посочени размери. Сочи, че за изпълнението е използван само дървен
материал - за колони, греди, ребра и обшивка, а покритието е с битумни керемиди
тип "ондулин". По отношение на настилката в заключението е посочено,
че в частта за реално ползване, определена на жалбоподателката по делото като
дял по решението на Асеновградски районен съд, дворното пространство на изток
от границата на двата дяла е оформено като тревна площ, частично е покрито с
гланцирана бетонова настилка, която започва от входната врата в имота за този
дял, намираща се източно от жилищната сграда. Посочено е, че пътеката
продължава до процесния навес и е изпълнена за обслужване на двете сгради от
допълващото застрояване с ид. 00702.529.6.2 и 6.3, като е доведена до входовете
им. Според вещото лице тази настилка достига и до задигнатата бетонова площадка
под процесния навес. По отношение на прикрепването на навеса към терена под
него, експертът сочи, че дървените колони са монтирани преди направата на
задигнатата на 10 см. над нивото на двора бетонова площадка под навеса и с
наливането на бетона за настилката са бетонирани и "петите" на
колоните, които в момента на огледа немогат да бъдат установени визуално. На
следващо място според заключението, битумното покритие на навеса е отведено
върху съществуващите стоманобетонови плочи - козерки на двете сгради от
допълващото застрояване и по този начин дъждовните води от покрива на навеса се
оттичат върху плочите и оттам на терена, без да проникват във фугата между
навеса и сградите и така се предотвратяват течове по фасадите на сградите.
Вещото
лице изрично е посочило, че процесният навес представлява строеж по смисъла на
т.38 от пар.5 на ЗУТ, тъй като не изпълнява условията за преместваем обект по
определението на т.80 от пар.5 на ЗУТ. Посочва, че конструкцията на навеса е
изпълнена на място и неможе да бъде "отделена от повърхността без да
загуби своята индивидуализация",
като може да бъде само демонтирана елемент по елемент, в ред обратен на монтажа.
Към заключението вещото лице е изготвило схеми и снимков материал.
В
с.з. вещото лице уточнява, че навесът може да се демонтира и да се монтира на
друго място, но това не е преместване на цялата конструкция, а разглобяване и
сглобяване.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно
изготвено, освен в частта относно прикрепването на навеса към терена под него.
В
с.з на 19.04.2022г. е разпитан свидетеля М. Р. К., живеещ в жилищната сграда с
жалбоподателката. Свидетелят сочи, че именно той е построил навеса, за да
предпази вратите и прозореца от дъжда. Посочва, че гредите са захванати с
Г-образни планки на пода и не са зациментирани, а само едната греда си е била
отпреди циментирана, откакто е закупен имота. Свидетеля заявява, че постройката
е лека и може да я демонтира, като същите материали могат да се използват.
Твърди, че използва навеса за да си слага машините, тъй като е строител.
Съдът
кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, като безпротиворечиви,
последователни и логични.
По
делото е представено за послужване адм. дело № 129/2019г. по описа на
Пловдивски административен съд.
При
така установеното от фактическа страна,
съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно,
разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния
акт, като проверява дали е издаден от компетентен и в предвидената от закона
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Заповедта
е издадена от компетентен орган - кмета на община Асеновград, съобразно
разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ и доколкото строежът е шеста категория.
Издадена е и в предвидената в закона форма, като съдържа необходимите реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения в административното производство.
След получаване на сигнала за незаконното строителство, по реда на чл.223, ал.2
от ЗУТ е съставен констативен акт, с който е установен строеж от шеста
категория, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на
жалбоподателката, като й е осигурена възможност да представи възражения, и
същата се е възползвала от тази възможност.
Спорът
между страните в настоящото производство в се свежда до естеството на обекта,
описан в заповедта - дали е "строеж" или е "преместваем
обект"
Съгласно
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Според
§ 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Според
заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, процесният
навес представлява строеж по смисъла на т.38 от пар.5 на ЗУТ, тъй като не
изпълнява условията за преместваем обект по определението на т.80 от пар.5 на
ЗУТ. Посочва, че конструкцията на навеса е изпълнена на място и неможе да бъде
"отделена от повърхността без да загуби своята индивидуализация", като може да бъде
само демонтирана елемент по елемент, в ред обратен на монтажа. Пак според
експерта, за изпълнението й е използван само дървен материал - за колони,
греди, ребра и обшивка, а покритието е с битумни керемиди тип
"ондулин". Съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта
относно прикрепването на навеса към терена, доколкото изводите му противоречат
на установеното от служителите на общинска администрация, че дървените колони
стъпват върху бетонова основа, без да имат видими връзки с нея (както е
посочено в КА). Идентично е посочено и от разпитания по делото свидетел, че
гредите са захванати с Г-образни планки на пода и не са зациментирани, а само
едната греда си е била отпреди циментирана, откакто е закупен имота. Нито
служителите на общинска администрация, нито свидетеля сочат бетониране на
колоните. Това така или иначе е без значение за естеството на навеса и характеристиката
му на строеж. Това, че и свидетелят и вещото лице сочат, че може да бъде
демонтиран, разглобен и след това монтиран сглобен на друго място не го прави
"преместваем обект", тъй като обекта е невъзможно да бъде отделен от
повърхността компактно. Отделянето може да стане но с разглобяване и отделяне
на съответните елементи – греди, ребра, колони и т.н. Т. е. при демонтирането
навеса ще загуби своята индивидуалност. Дори да се приеме, че е възможно
демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да
бъде преместен без да губи своята индивидуализация (в този смисъл Решение №
6842 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г., II о. и Решение № 8403
от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2019 г., II о.).
Според
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон. След като обектът, описан в заповедта е
"строеж", за изграждането му е било необходимо надлежно разрешение, а
доколкото такова не е издавано, заповедта се явява материално законосъобразна.
Редът за премахване на обекти, които са "строеж" по смисъла на ЗУТ, е
реда по чл. 225а от закона, както е процедирал и ответния орган.
Необходимо
е да се отбележи, че преди издаването на оспорената в настоящото производство
заповед, кметът на община Асеновград е издал
за същия обект "навес" в имот с КИ 00702.529.2, Заповед №
А-2121 от 06.12.2018г., с която също е наредено премахване на обекта, но
разликата е, че в първата заповед навеса е определен като преместваем обект.
Заповедта е отменена с влязло в сила Решение №2066 от 22.10.2019г. по адм. дело
№ 129/2019г. на Пловдивски административен съд, като съставът на съда е приел,
че обектът не представлява преместваем обект.
На
следващо място, съгласно чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен
имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или
повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
собственици, а в случая, доколкото няма спор, че имотът е съсобствен липсва
договор в нотариална форма с останалите собственици.
Жалбоподателката
не твърди строителството на процесния обект да е изпълнено до 31 март 2001 г.,
поради което настоящия съд не следва да коментира наличието или липсата на
предпоставки за търпимост на строежа както по § 16, ал.
1 от ДР на ЗУТ, така и по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Настоящия
съдебен състав счита, че опазването на стените, вратите и прозорците от
атмосферното влияние е житейски оправдано, включително и опазването на машините
на свидетеля. Доколкото обаче, навесът не е изграден по предвидения в закона
ред се явява незаконен и подлежи на премахване.
Жалбата
като неоснователна, следва да се отхвърли.
С
оглед изхода на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на административния орган, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето защо, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.П., с ЕГН **********,***, против
Заповед № А-2569/20.12.2021г. на Кмета на Община Асеновград, с която на
основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225. ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж: "навес" - обект шеста категория в имот с
кадастрален идентификатор 00702.529.6 по плана на гр.Асеновград, представляващ:
обект - навес - изграден върху бетонова основа с височина около 10 см. спрямо
нивото на настилката терена /дворно място/, пред постройка на допълващо застрояване
с кадастрален идентификатор 00702.529.6.2, ул."***" № 13-15, гр.
Асеновград.
ОСЪЖДА "И.Р.П., с
ЕГН **********,***, да заплати на Община Асеновград, сумата от 100,00 (сто)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: