Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 2-ри състав, в публично заседание на десети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното
от съдия Г. гр. д. № 12 215 по описа за 2019 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА К.Г.Г. да
заплати на З. „У.” АД:
- 58 279,81 лева на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховане (КЗ);
- 2 473,60
лева разноски по делото и 133,51 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на З. „У.“ АД срещу К.Г.Г.
за заплащане на 7 199,65 лева обезщетение за забава (5 105,58 лева върху 27 890,87 лева от 05.10.2017 г. до
25.07.2019 г. + 1 123,85 лева върху 22 857,96 лева от 30.01.2019 г.
до 25.07.2019 г. + 970,22 лева върху 2 457,28 лева от 04.09.2015 г. до
25.07.2019 г.).
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от уведомлението за изготвянето му.
[4] Ако ответникът обжалва решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 165,60
лева. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 143,99 лева. Ако някоя от
страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде
върната.
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ
СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] З. „У.“ АД (У.) заявява в
искова молба от 25.07.2019 г., че лек автомобил, застрахован при нея по
застраховка „Гражданска отговорност” (ГО), е участвал в пътно-транспортно
произшествие (ПТП). Автомобилът е бил управляван от ответника К.Г. след
употреба на алкохол. Виновен за предизвикването на ПТП е бил К.Г.. Вследствие
на ПТП е била увредена М.К..
[6] У. е изплатил
58 279,81 лева на пострадалата (50 748,83 лева обезщетение за
неимуществени вреди; 5 073,70 лева разноски; 2 457,28 лева
обезщетение за имуществени вреди). Ответникът не е заплатил тази сума на У.. Затова
У. моли съда да осъди ответника да му заплати:
- 58 279,81 лева
обезщетение;
- 7 199,65 лева
обезщетение за забава (5 105,58 лева върху 27 890,87 лева от
05.10.2017 г. до 25.07.2019 г. + 1 123,85 лева върху 22 857,96 лева
от 30.01.2019 г. до 25.07.2019 г. + 970,22 лева върху 2 457,28 лева от
04.09.2015 г. до 25.07.2019 г.) (исковата молба, л. 3-7 от делото на СРС).
2.
На ответника
[7] Ответникът К.Г. е оспорил
предявения иск. Той е завил, че:
1. не е било налице
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила;
2. пострадалата не е
претърпяла имуществени вреди;
3. ищецът не е платил
обезщетение на пострадалата;
4. правото на иск е погасено
по давност. Затова К.Г. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 122).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] На 06.07.2017 г. е влязла в сила
присъда на Районен съд Хасково (РСХ). С нея РСХ е признал К.Г. за виновен, че
на 04.09.2015 г. при управлението на автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта от 2,19 ‰ е нарушил правилата за движение и е причинил средна телесна
повреда на М.К. (присъдата, л. 39-45 от делото на СРС).
[9] От ПТП М.К. е била претърпяла
имуществени вреди – щети по автомобила ѝ – за 2 457,28 лева
(заключението на вещото лице М., л. 48-50 от делото на СГС). Междувременно, на
11.05.2016 г. У. е заплатила на М.К. 2 457,28 лева обезщетение за
имуществени вреди (платежното нареждане, л. 56 от делото на СРС).
[10] На 04.04.2018 г. Окръжен съд Хасково (ОСХ) е постановил решение по гр.
д. 104/2017 г. Не се спори, че решението е влязло в сила.
[11] С него съдът е осъдил У. да
заплати на М.К. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) 17 000,00 лева застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от К.Г., чиято ГО е била
застрахована при У., плюс законната лихва от 04.09.2019 г. Съдът е приел, че
дължащото се обезщетение е било 40 000,00 лева от търсените 50 000,00
лева, но У. е заплатила 23 000,00 лева обезщетение по време на делото на
04.10.2017 г. Затова съдът е отхвърлил иска за разликата над 17 000,00
лева.
[12] Съдът е установил, че У. е заплатил на М.К. и
4 890,87 лева обезщетение за забава върху 23 000,00 лева от момента
на увреждането до датата на плащането. К.Г. е участвал в делото, като трето
лице помагач на У. (решението на ОСХ, л. 46-50 от делото на СРС). У. е бил
осъден да заплати и разноски от: 292,60 лева на М.К.; 2 573,30 лева
възнаграждение на адвоката на М.К. (решението на ОСХ и решението на ПАС, л.
54).
[13] На 28.01.2019 г. У. е заплатил:
-
на М.К. –
22 857,96 лева обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забава
(л. 57 от делото на СРС);
-
на адвокат М.Т., процесуален представител на М.К.
– 2 573,70 лева (л. 58 от делото на СРС);
-
2 500,00 лева
държавна такса на ОСХ (л. 59 от делото на СРС). По делото липсват доказателства
У. да е връчил на К.Г. покана за заплащане на платените суми. Затова съдът
приема, че У. не е канил К.Г. да му заплати търсените суми.
[14] Не се спори, че К.Г. не е заплатил на У. търсените суми. У.
е заплатил 2 619,18 лева държавна такса по делото и 150,00 лева за вещо
лице (л. 60 и л. 37 от делото на СГС). Той е бил представляван от юрисконсулт. К.Г.
не е направил разноски по делото.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[15] У. е предявил срещу К.Г. иск по чл. 274, ал. 1, т. 1,
пр. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Първият
иск е основателен и съдът го уважава. Вторият иск е неоснователен.
1.
По иска по чл. 274,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ
[16] Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма. Отговорността на застрахования е за всичко, което застрахователят е
платил на увредения (чл. 274, ал. 1, връзка с чл. 227, ал. 1 от КЗ (отм);
решение на ВКС 18-2017-II Т. О. по т. д. 1935/2015 г.).
[17] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да е бил застраховател по
гражданска отговорност на автомобил;
2. в срока на покритие на
застраховката, ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е
предизвикал ПТП;
3. ответникът да е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма;
4. от ПТП да са настъпили вреди за
трето лице;
5. ищецът да е изплатил обезщетение на
третото лице за вредите, претърпени от ПТП;
6. ответникът да не е изплатил на
ищеца това обезщетение.
[18] Съдът установи, че У. е бил застраховател по ГО на автомобила,
управляван от К.Г.. Съдът установи, че в срока на покритие на застраховката К.Г.
е предизвикал ПТП, като е управлявал процесния автомобил с концентрация на
алкохол над допустимата по закон. От ПТП са настъпили вреди за трети лица, а У.
е изплатил обезщетение за тези вреди. К.Г. не е изплатил обезщетение на У..
[19] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова
съдът осъжда К.Г. да заплати на У. 58 279,81 лева.
[20] К.Г. е възразил, че правото на иск на У. е погасено по давност.
Възражението е неоснователно, защото давностният срок не е изтекъл от момента,
когато У. е изплатила обезщетение на М.К., до предявяването на иска.
2. По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[21] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно предпоставките за уважаването на иска са:
1. ищецът да има парично
вземане към ответника;
2. ответникът да е изпаднал в
забава;
3. ответникът да не е изплатил
обезщетение на ищеца.
[22] Съдът установи, че У. има парично вземане към К.Г.. За да
изпадне К.Г. в забава е било необходимо У. да го е поканил да плати (решение на
ВКС 86-2012-I Т.
О. по т. д. 467/2011 г.). У. не е направил това и К.Г. не е бил изпаднал в
забава до подаването на исковата молба.
[23] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова
съдът го отхвърля.
2. По разноските
[24] У. е поискал присъждането на
разноски. Той е направил разноски за 2 779,18 лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът
има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете
за 58 279,81 лева при предявен размер от 65 479,46 лева. Затова съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца 2 473,60 лева разноски по делото (2 279,18х58 279,81/65
479,46) и 133,51 лева юрисконсултско възнаграждение (150,00х58 279,81/65
479,46).
Съдия: