Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,…………….. г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ВТОРИ „Б“
въззивен състав, в откритото заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА
НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА
въз. гр. д. № 8917 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена
от Р.Т.М., против решение от 24.04.2019 г. по гр. д. № 62849 по описа за 2018
година на Софийски районен съд /СРС/, ГО, 62 състав, с което са уважени
предявените от „Т.С.” ЕАД и е признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3726,27 лв., представляваща дължима и незаплатена цена за
доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; сумата от 908,78 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г.; сумата 35,28 лв.,
представляваща възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2013 г. до 04.2015 г. и сумата 9,01 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху сумата от 35,28 лв.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение. Твърди се, съдът не е следвало да
кредитира заключенията по назначените експертизи, за изготвяне на които вещите
лица са използвали документи извън материалите по делото. Твърди се и, че в
нарушение на закона дружеството не е издало фактури, а единствено съобщения към
фактури, които не представляват годен счетоводен документ. Твърди се, че
липсват доказателства за доставяне на твърдяното количество топлоенергия. Моли
се отмяна на постановения от СРС съдебен акт и отхвърляне на исковите
претенции. Претендират се разноски.
Уведомена за подадената въззивна жалба на 23.05.2019г.
въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е подала отговор на същата. В открито съдебно
заседание представителят на страната оспорва въззивната жалба и моли същата да
бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира разноски.
Уведомено за подадената въззивната
жалба на 08.03.2018 г., третото лице – помагач „Б.Б.“ ООД не взема становище по
нея.
Софийски градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства,
основавайки се на вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Въззивният
съд намира, че с подадената жалба решението на районния съд се оспорва в
частта, с която са уважени предявените искове. Жалбата е подадена от легитимирана
с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК с вх. № 3070255/07.09.2017 г. „Т.С.” ЕАД е поискало издаване на заповед
за изпълнение срещу Р.Т.М. за сумата от 3726,27 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2015 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до плащане на вземането, лихва за забава в размер
на 908,78 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., начислена върху главницата,
сумата от 35,28 лв. – главница за възнаграждение за дялово разпределение и лихва
за забава в размер на 9,01 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 29.08.2017 г., начислена
върху главницата от 35,28 лв. Претендират се разноски за платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 62251/2017
г. по описа на Софийския районен съд, по което за посочените суми на 19.09.2017
г. е издадена заповед за изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен
иск по чл. 422 ГПК за претендираните суми, като е образувано гр.д. № 62849/2018г.
по описа на Софийския районен съд. Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва размера на претендираните вземания. По делото са събрани
писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица по
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
За да постанови решението си, районният съдия е приел, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди, както и че е налице неплатено задължение за доставка
на такава енергия в размер от сумата от 6012,52 лв. за периода м. 05.2014 г. до
м. 04.2016 г., както и че е налице забавено плащане на главницата, поради което
е присъдил обезщетение за забавено изпълнение в размер от 386,46 лева. Приел е, че следва да се уважи и
претенцията за дялово разпределение в размер на 29,23 лв. за периода от м.
05.2014 г. до м. 04.2015 г., като за останалата претендирана сума е приел, че
не касае процесния период. Уважил е и претенцията за лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение до размер от 3,69 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение. При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, Софийски градски съд, след преценка на събраните
пред СРС доказателства намира, че обжалваното решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
Основателността на предявения иск за главница за топлинна
енергия с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД, вр.с. чл. 149 ЗЕ, вр. с чл. 150 ЗЕ зависи
от пълното и главно доказване на следните обстоятелства: 1. качеството на
ответната страна като потребител на топлинна енергия; 2. доставяне от
топлофикационното дружество на съответното твърдяно количество топлинна енергия
на абоната за съответен период; 3. в съответния установен срок потребителят да
не е заплатил дължимите за тази енергия суми.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови
нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията
за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна
природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди
остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ,
бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
В настоящия случай, страните не спорят, а това се установява
и от представените писмени доказателства – списък на живущите в сграда № ** на
ул. „********“, удостоверение от 29.02.2012 г. и протокол от 01.10.2001 г. от
проведено събрание на етажните собственици на сградата, че между „Т.С.“ ЕАД и Р.Т.М.
е възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия
до обект ап. № 3, намиращ се в сграда № **, находяща се в гр. София, ул. ******“
№ 13.
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, което е базирало заключението си върху данните за реално потребената
и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за
измерването ѝ с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на
стойността на същата. Настоящият състав намира, че основателността на
предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението
на съдебно-техническата експертиза. От заключението се установява, че в обекта
са монтирани три броя отоплителни тела с монтирани ИРРО и щранг – лира и без
възможност за монтаж на уред за отчитане на топлинна енергия. Отчетите на ИРРО
в имота са извършени от ФДР и на тях фигурира подпис на потребител. Същите
отчетени стойности фигурират и в изравнителните сметки. Вещото лице е посочило
и, че за процесния период няма изчислена топлинна енергия за отопление на общи
части. Вещото лице, след извършена проверка, е дало заключение, че топломера в
абонатната станция е преминал на метрологични проверки и не са констатирани
отклонения извън нормата. За процесния период фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна
сметка, изготвена от ФДР, съдържа: топлинна енергия за отопление, включваща
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/, и топлинна енергия за
загряване на топла вода. Топлинна енергия за общи части не е начислявана. От
заключението на СТЕ се установява, че въз основа на отчетените стойности и на
база Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването е
извършено разпределение на отчетените стойности.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на
топлоенергията се осъществява чрез прогнозни месечни вноски, за които се
съставят фактури, и последващи изравнителни вноски. С изравнителната сметка се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно фактурираните
до този момент суми за съответния период се определя сума за доплащане или сума
за възстановяване на купувача. Така за всеки отчетен период в крайна сметка
топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане само за реално потребено
количество енергия. Според заключението на вещото лице се установява, че за
процесния период се цената за доставена
топлинна енергия е в размер на 3726,36 лева.
Доколкото не са ангажирани доказателства за плащане на
посочената сума в полза на топлоснабдяващото дружество, правилно първоинстанционният
съд е приел, че се дължи сума в размер на 3726,27 лева – цена за доказано потребление
на топлинна енергия.
Неоснователни са доводите за допуснато нарушение на
процесуални норми от СРС с кредитирането
на заключения по експертизи, за изготвянето на които са използвани материали
извън кориците на делото. Вещи лица се назначават за отговор на въпроси, за
които се изискват специални знания. За да бъде отговорено на поставените от
съда задачи вещото лице може да изследва и материали извън кориците на делото,
като същото сочи в заключението си изследваните обекти и използваните данни за
изготвяне на заключението и носи наказателна отговорност за даване на невярно
заключение, базирано на липсващи документи, респективно недаващо правдива
информация. В случая вещото лице е посочило, че е използвало както документите
по делото – в това число съобщения към фактури - така и индивидуални справки и
формуляри за отчет, предоставени от третото лице – помагач, справка за
показания на топломер в абонатна станция, който е приложен към експертизата,
протоколи и свидетелства за метрологична проверка на топломера за процесния
период, показателите от които също са отразени в обстоятелствената част на
заключението. Заключението на вещото лице настоящият състав намира за
обосновано, компетентно и задълбочено, липсват данни, които да будят съмнение в
безпристрастността на вещото лице и не са налице основания същото да не бъде
взето предвид при формиране на фактическите изводи на съда. Следва да се
подчертае, че самият ответник в хода на откритото съдебно заседание, в рамките
на което е прието заключението, не е оспорил експертизата, а и видно от депозираното
писмено заключение използваните формуляри за отчет са били подписани от него.
Съдът не намира основание да не кредитира заключението
и по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се подчертае, че възраженията
относно доказателственото значение на изпращаните до потребителите съобщения за
дължими суми са неотносими, доколкото изпращаните съобщения или вписвания в
счетоводството на ищеца не представляват сами по себе си доказателство за
доставяна топлинна енергия и за размера на задължението. То се установява в
резултат на заключението на съдебно-техническата експертиза по отношение на
главницата и на съдебно-счетоводната експертиза по отношение на лихвата за
забава, които експертизи са проверили съответните документи (включително за
извършени отчети) при топлопреносното дружество и при фирмата за дялово
разпределение.
По възраженията за доказателствената стойност на съобщенията
към фактури, представени по делото: Съгласно чл. 7, ал.5, т.2 от ЗСч издаването
на първичен счетоводен документ/фактура/ не е задължително, когато получател по
нея е физическо лице, което не е търговец. В този смисъл „Т.С.“ ЕАД не е било
задължено да издаде данъчна фактура за потребителите на топлинна енергия, които
не са търговци. Съгласно чл. 113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се
издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
По делото няма данни въззивникът да е данъчно задължено лице по ЗДДС или да има
качеството на търговец по смисъла на ТЗ. С оглед на това издадените съобщения
към фактури, документално обосновават вземане на ответникът срещу
жалбоподателя. Приетите експертизи, неоспорени в процеса, са установили
вземането на „Т.С.“ ЕАД.
Както беше посочено въззивният съд е ограничен от доводите,
изложени в жалбата, а такива по отношение на главницата за дялово разпределение
и мораторните лихви върху вземанията за цена на топлинна енергия и дялово
разпределение, не са направени.
Поради изложените съображения настоящият състав намери
въззивната жалба за неоснователна, а решението на СРС следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2019 година по гр. д. № 62849 по описа на СРС,
ГО, 62-ри състав за 2018-та година.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.Б.“
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
с оглед цената на исковите претенции, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.