Р Е Ш
Е Н И Е № …
гр.
София, 15.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Антоанета Стефанова, като разгледа търговско дело № 271 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 649, ал. 1 и ал. 2 ТЗ.
Образувано е по
искова молба на Р.Г.М., предявена в качеството му на синдик
на „О.“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *******, за
обявяване на сключения на 19.09.2017 г. между длъжника „О.“ ЕООД (н),
ЕИК *******, представлявано от управителя М.П.К.и „Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р.К.К.,
договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт за покуко-продажба на недвижим имот №
84, том III, рег. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариус М.М.-Р.№ 504 в регистъра на НК, за относително недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, съединен с иск за осъждане на
„Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от Р.К.К., да върне в масата на
несъстоятелността недвижимите имоти, предмет на недействителния договор за
продажба.
Синдикът твърди, че
по молба на „Н.Т.“ АД било образувано производство за откриване на производство
по несъстоятелност спрямо „О.“ ЕООД, ЕИК *******, като с
решение от 27.07.2020 г. по т. д. № 745/2020 г. по описа на СГС, VI-4 състав
такова било открито и определена начална дата на неплатежоспособността -
31.12.2015 г., съответно ищецът бил назначен за синдик на неплатежоспособния
длъжник.
Синдикът установил
сключена на 19.09.2017 г. разпоредителна сделка от страна на длъжника с „Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********, която била относително недействителна по
отношение масата на несъстоятелността, тъй като увреждала кредиторите, а
представляващите дружествата, страни по сделката били свързани лица. Затова дружеството-купувач
по сделката следвало да върне получените по договора за продажба недвижими
имоти в масата на несъстоятелността, на основание чл. 108 ЗС.
Длъжникът „О.“ ЕООД (в
несъстоятелност) не депозира отговор на исковата молба.
В депозиран отговор на исковата
молба „Е.О.“ ЕООД счита иска за недопустим,
тъй като синдикът не бил легитимиран да го предяви от името на кредиторите, още
повече, че нямало твърдения техните вземания да са възникнали към момента на сключването
на сделката. От друга страна датата на неплатежоспособност била оспорена с въззивна жалба в производството по търг. дело № 2380/2020
г. на САС, 13 състав, което не било приключило.
Възраженията за недопустимост на предявените искове са
неоснователни. Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът е изрично активно
процесуално легитимиран да предявява искове по чл. 135 ЗЗД и обусловените от
тях осъдителни такива – чл. 649, ал. 2 ТЗ.
По същество счита сделката за неувреждаща, тъй като била
възмездна, по същата била договорена пазарна цена на разпоредените
имоти, заплащането на която цена било финансирано с банков кредит. С плащането
задлъжнялостта на дружеството била намалена. Не било налице и знание у
представляващия „Е.О.“ ЕООД за увреждането. Отделно „О.“ ЕООД (в несъстоятелност) и
„Е.О.“ ЕООД не били свързани лица.
Допълнителна искова молба синдикът М.
не е депозирал, с което рязмяната на книжа в
производството е приключила.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно и видно
от представения договор за продажба на недвижими имоти, обективиран
в нотариален акт за покуко-продажба на недвижим имот
№ 84, том III, рег. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариус М.М.-Р., „О.“ ЕООД (в несъстоятелност)
прехвърлило в полза на „Е.О.“ ЕООД правото на собственост върху
УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI /шести/ - за складово-производствена база, в квартал 1 по
дворищно-регулационния план на гр. София, местност НПЗ „Казичене - запад“, с
площ 5512 кв. метра, при съседи УПИ VII-4
- за ремонтно-складова база, УПИ - СО за склад, УПИ X - 6, УПИ XI - 6 -
за склад и УПИ I - за складова база и офис сгради, който поземлен имот,
съгласно скица № 15-397294-17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. София,
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6109.1922 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-77/21.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: с. Казичене, район
„Панчарево“, ул. „********, с площ от 5571 кв. метра, с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 153, квартал 1, парцел VI, ЗАЕДНО с построения в поземления имот
„ТЪРГОВСКИ ОФИСНО-СЕРВИЗЕН КОМПЛЕКС на 1 /един/ и 2 /два/ етажа“, състоящ се от
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ с АГСС и метан, ТЪРГОВСКА СГРАДА за бензиностанция с кафе, със
застроена площ 168 кв. метра, КОНТРОЛНО ТЕХНИЧЕСКИ ПУНКТ за ТИР с АВТОСЕРВИЗ
със застроена площ 315 кв. метра, ОТКРИТА АВТОМАТИЧНА АВТОМИВКА, ПУНКТ ЗА
ПЪЛНЕНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ БУТИЛКИ и площадка за хидравлични изпитвания на пътни
превозни сдрества за превоз на опасни товари, който
комплекс, съгласно скица на сграда № 15-397302-17.08.2017 г., издадена от СГКК
- гр. София, представлява СГРАДА с идентификатор 35239.6109.1922.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-77/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АДКК, с адрес на сградата
с. Казичене, район „Панчарево“, ул. „********, със застроена площ 478 кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: сграда със семесено
предназначение, като пунктът за пълнене на туристически бутилки, съгласно скица
на сграда № 15-397300-17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява
СГРАДА с идентификатор 35239.6109.1922.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - 18-77/21.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, със застроена площ: 9 кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
срещу цена в размер на 1900000 лева без ДДС, предоставена на купувача чрез
банков кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД.
Правото на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6109.1922 „О.“ ЕООД (в
несъстоятелност) придобило чрез договор за покупко-продажба, оформен в
нотариален акт № 17, том I, рег. № 260, дело № 17/2015 г. на нотариус ********,
съответно за носител на правото на собственост върху изградените в поземления
имоти сгради, дружеството е признато с нотариален акт № 121, том I, рег. №
1635, дело № 102/2016 г. на нотариус ******** в регистъра на НК, на основание
реализирано строителство.
Във връзка със
сключения с „Е.О.“ ЕООД договор за продажба
продавачът „О.“ ЕООД (н)
предоставило удостоверение, изх. № 22250201700241839/04.08.2017 г. на НАП, ТД –
София, че дружеството няма публични задължения, съответно съдебно удостоверение
от 11.09.2017 г. установява, че пред местнокомпетентния
СГС не е образувано производство за откриване/обявяване в несъстоятелност на
дружеството за периода 1991 г. – 10.09.2017 г..
Не е спорен между
страните и факта, че купувачът сключил с кредитна институция договор за
стандартен инвестиционен кредит за покриване на разходите, свързани със
закупуване на недвижим имот – бензиностанция „О.“ – Казичене в размер на
2300000 лева. Представеното дневно извлечение № 007/29.09.2017 г. за движението
по платежна сметка с титуляр „Е.О.“ ЕООД установява усвояването на кредита и
заплащането на цената на придобитите имоти в полза на продавача „О.“ ЕООД (н).
В производството са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите М.К.К., съпруга на управителя на „О.“ ЕООД (в
несъстоятелност) и Е.В.Т., като съдът кредитира показанията на свидетеля К.,
тъй като същите имат за предмет осъществяването на положителни факти от действителността,
докато свидетелят Тодоров възпроизвежда възприятия за отрицателни факти, т. е.
такива, които той не е възприел, което не означава, че такива факти принципно
не са осъществени. От друга страна показанията на този свидетел касаят събития
след м. февруари 2018 г., а процесната сделка е
сключена през 2017 г., което прави неговите показания ирелевантни
за настоящото производство.
Не е спорно и
вписванията по партидата на „О.“ ЕООД (н) в ТРРЮЛНЦ
установяват, че по отношение на дружеството-прехвърлител
„О.“ ЕООД (н) е открито производство по несъстоятелност
с решение от 27.07.2020 г. по т. д. № 745/2020 г. по описа на СГС, VI-4 състав,
като с решение № 260648/19.04.2021 г. дружеството е обявено в несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2015 г. предхожда сключването на процесната сделка.
Други доказателства
от значение за спора не са представени, а необсъдените настоящият състав счита
за неотносими.
Относно конститутивните искове
с правна квалификация чл. 135 ЗЗД.
Съгласно нормата на
чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането или го е извършил с
намерение да увреди кредитора.
В решение № 56 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е разяснено, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване
за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и сделки с
имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори
при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи.
Като обща своя характеристика разгледаните хипотези включват имуществено
увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в
намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки
и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност
от такова увреждане.
С изменението на чл.
649, ал. 1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят е отчел сходството между
исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е уеднаквил
процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени
от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Последователно различни
състави на ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК актове, сред които решение
№ 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 407/29.12.2014
г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г. по гр.
д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г. на ВКС, IV г.о, решение №
50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС, т.о., решение № 93/28.07.2017
г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т.о., приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора
(кредиторите на несъстоятелността) действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на
правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.
С § 10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на
чл. 649, ал. 1 ТЗ като е уредена изрично активна легитимация за синдика да
предяви иск по чл. 135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, в
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, съответно
от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Заглавието на чл.
649 ТЗ "Предявяване на отменителен иск",
употребеният в текста на чл. 649, ал. 1 ТЗ израз "свързан с производството
по несъстоятелност" и началният момент на срока за предявяване на иска
указват, че в приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр.
чл. 649, ал. 1 ТЗ попадат разпоредителни действия и сделки на длъжник, по
отношение на когото е открито производство по несъстоятелност, което в случая е
вън от всякакво съмнение. Предявяването на иска от синдика предпоставя
действията/сделките да са извършени в някоя от хипотезите на чл. 135 ЗЗД и да
накърняват масата на несъстоятелността, увреждайки по този начин всички
кредитори в производството по несъстоятелност. При упражняване на правомощието
по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД синдикът действа
като процесуален субституент на кредиторите на
несъстоятелността, а целта на водения от него иск е признаване на извършените
от длъжника действия/сделки за недействителни по отношение на кредиторите –
така решение № 344 от 24.01.2019 г. по т. д. № 38/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС.
В случая атакуваното
от синдика действие е сключена от търговец (в открито производство по несъстоятелност
и обявен в несъстоятелност) разпоредителна сделка с права на собственост върху
недвижими имоти, в резултат на която сделка тези права са напуснали правната му
сфера и не са част от масата на несъстоятелността. При основателност на иска
транслирането на правото на собственост върху недвижимите имоти в правната
сфера на „Е.О.“
ЕООД ще е непротивопоставимо на кредиторите на
несъстоятелността, съответно имотите ще се считат за част от масата и ще
подлежат на осребряване в производството по несъстоятелност.
Съгласно Тълкувателно
решение № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, Павловият иск е облигационен иск, който
представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник
предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява
удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.
135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително
вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск
изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените
факти - предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителни по
отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда
(правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането). Той
може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.
В случая със съдебно
решение, което подлежи на незабавно изпълнение, съгласно чл. 634 ТЗ, е
установено, че „О.“ ЕООД (н) е в състояние на
неплатежоспособност, считано от 31.12.2015 г., което съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ
означава, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуемо: 1). парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, 2). публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или
3). задължение по частно държавно вземане. Посочената разпоредба не е
единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
С оглед откритото
производство по несъстоятелност по отношение на „О.“
ЕООД (н),
поради настъпила на 31.12.2015 г. неплатежоспособност се налага извод, че при
сключването на 19.09.2017 г. на процесния договор за
продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален
акт за покуко-продажба на недвижим имот № 84, том
III, рег. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариус М.М.-Р.,
продавачът „О.“ ЕООД (н) не е бил в състояние да
удовлетвори всички свои кредитори, т. е. синдикът като техен процесуален субституент установява предпоставката да са налице
неудовлетворени кредитори, с вземания, възникнали преди сключването на
разпоредителната сделка.
Принципно страната,
която е предявила иска по чл. 135 ЗЗД, установява качеството си на кредитор
като материална предпоставка въз основа на твърдените факти, без да провежда
пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес, като
длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на правоотношенията,
които легитимират всеки от кредиторите на масата, още по-малко това може да
прави ответникът, в полза на когото е извършено разпореждането („Е.О.“ ЕООД). В този смисъл неоснователни са възраженията му за недоказване,
че към сключване на процесната сделка са налице
неудовлетворени кредитори. Достатъчно е, че със съдебно решение, което
настоящият състав е длъжен да зачете заради незабавното му изпълнение, е
прието, че към 31.12.2015 г. правната сфера на прехвърлителя
е обременена с неудовлетворени задължения към кредитори, които не се налага да
бъдат индивидуализирани в настоящото производство, както неоснователно твърди ответника-преобретател.
Няма никакво
съмнение, че оспорената сделка е възмездна, като срещу отчуждените вещни права
на собственост, „О.“ ЕООД (н) е получило парична престация, предоставена на купувача чрез банков кредит,
поради което няма основание да се счита, че заплатената цена е несъответна на
пазарната, но този факт не е от значение при преценката дали сключеният договор
е увреждащ масата на несъстоятелността.
Действията, които
могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори,
сключени между длъжника и трето лице (възмездни и безвъзмездни), едностранни
правни сделки, други правни действия, например плащане. Разпореждането с право
на собственост, което има за обект недвижими имоти представлява увреждаща
сделка, независимо от възмездния й характер и по дефиниция затруднява
удовлетворяването на кредитора, поради това, че материален актив, който е
известен на кредитора и осребряването
му изисква определено технологично време, съответно фактът на разпореждане/осребряване публично
се оповестява, се трансформира в парична сума, която е абсолютно ликвиден актив
и установяването на факта на преминаването й от длъжника в полза на трети лица
е значително затруднен.
Според решение №
639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/09 г. на ВКС, ІV Г. О., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с
който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата
на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Предназначението на отменителния
иск е кредиторът да се удовлетвори от имуществото, предмет на разпоредителното
действие, което в отношенията между ответниците е изцяло валидно. Относителната
недействителност е само спрямо кредитора, упражнил правото по чл. 135 ЗЗД (в
случая – спрямо масата на несъстоятелността), и е насочена към попълване на
масата, за да бъдат осребрени недвижимите имоти в рамките на производството по
несъстоятелност. В тази връзка е без значение факта, че с получената цена за разпоредените недвижими имоти, „О.“ ЕООД (н)
е удовлетворило конкретен свой кредитор, тъй като увреждането се преценява
спрямо масата на несъстоятелността, а тя е увредена, защото е намалена с
правата на собственост върху недвижими имоти.
В настоящия спор,
увреждащите действия имат за предмет разпореждане с вещни права от имуществото
на длъжника „О.“ ЕООД (н) в полза на ответника „Е.О.“ ЕООД, които права имат за обект недвижими имоти. В решение №
149 от 12.11.2013 г. по т. д. № 422/2012 г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, е прието,
че доколкото увреждане е налице при осъществена прехвърлителна
сделка с вещ, собственост на длъжника, имуществото на длъжника се намалява, но
ако сделката е възмездна, срещу отчуждената вещ длъжникът получава насрещна престация – в случая цена (парична сума). Размерът на тази
парична престация би могъл да е по-висок от пазарната
стойност на прехвърлените права, но независимо от това, трансформирането на
вещно право в пари, винаги затруднява удовлетворяването на кредитора,
независимо каква парична сума е получена срещу него. Без всякакво значение е и
фактът, че с тази сума е удовлетворено вземане на евентуално конкуриращ
кредитор (взискател).
Затова и в
унифицираната практика на ВКС се приема, че възражението, че длъжникът
разполага и с друго имущество, извън разпореденото,
или че получената насрещна престация е равностойна на
стойността на недвижимия имот не е основание да се приеме, че не е налице
увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника, каквато
е налице предвид, че същият не е в състояние да удовлетвори кредиторите си без
опасност за интересите им, да му се предостави възможност за избор срещу кое от
притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение, респ. кой от
кредиторите да получи плащане от цената на недвижимите имоти. Длъжникът е
недобросъвестен и при избирателно удовлетворяване на някои свои кредитори, тъй
като по този начин затруднява равното удовлетворяване на всички при прилагане
на общите правила на изпълнителното производство или на несъстоятелността.
Задължителна
предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността действията, с които
длъжникът ги уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се
различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но
само по отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по
смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е
възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор/и, но
въпреки това извършва разпореждане със свои публично (включително и на
кредиторите му) известни имуществени права, длъжникът съзнава, че ги уврежда,
тъй като получената парична сума като насрещна престация,
е лесно укриваем актив.
Наличие на знание у
третото лице - съдоговорител за увреждането на
кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е възмездно, например при
едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор, какъвто е
продажбата. При двустранните правни сделки (договори) двете страни правят
волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица,
които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права. Ако
договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата
страна не е престирала насрещно. Ако договорът е
възмезден, както в случая, необходимо е съконтрахентът
на длъжника - „Е.О.“ ЕООД също да знае, че
договорът уврежда кредиторите.
Продавачът и
купувачът се представляват от различни физически лица, поради което не
представляват „свързани лица“ по смисъла на никоя от хипотезите на § 1 ДР на
ТЗ, както неоснователно твърди синдикът. Затова знанието на третото лице „Е.О.“ ЕООД не се презюмира, а подлежи на доказване.
При кредитиране показанията на свидетеля К. е вън от съмнение, че управителите
на двете дружества, страни по сделката са в трайни търговски отношения и са
развивали общи бизнес-проекти (концесия на ловно поле), като влошеното
икономическо състояние на „О.“ ЕООД (н), е било добре известно
на представляващия преобретателя „Е.О.“ ЕООД К..
Претендираната от синдика относителна
недействителност е насочена да възстанови в отношенията между кредиторите на
масата на несъстоятелността и длъжника имущественото състояние на последния към
момента на изпадането му в неплатежоспособност - 31.12.2015 г., когато
имуществото, предмет на договора от 19.09.2017 г., е притежавано от длъжника и
по правилото на чл. 133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредиторите.
С оглед изложеното, съдът
приема, че договорът за продажба на недвижими имоти, обективиран
в нотариален акт за покуко-продажба на недвижим имот
№ 84, том III, рег. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариус М.М.-Р.е сключен при знание на представляващия купувача „Е.О.“ ЕООД за настъпилата неплатежоспособност на продавача „О.“
ЕООД (н),
поради което предявените от синдика като процесуален представител на
кредиторите на несъстоятелността, конститутивни искове
следва да бъдат уважени.
Относно осъдителния иск с правна квалификация чл. 649,
ал. 2 ТЗ чл. 108 ЗС, предявен срещу „Е.О.“ ЕООД.
Този иск е също основателен,
тъй като е пряко обусловен от основателността на констутутивните
искове по чл. 135 ЗЗД – транслативната сделка от
19.09.2017 г. е непротивопоставима на кредиторите на
масата на несъстоятелността на „О.“ ЕООД (н), което означава,
че в производството по несъстоятелност правата на собственост върху недвижимите
имоти ще се считат за част от масата на несъстоятелността и ще подлежат на
осребряване от синдика. За да е възможно това фактическата власт върху недвижимите
имоти ще следва да бъде предадена от получилият я купувач „Е.О.“ ЕООД на синдика, което налага осъждането му да стори
това..
При този изход на
спора, право на присъждане на разноските за производството, съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК, се поражда за ищеца, който обаче не претендира такива. На основание
чл. 649, ал. 6 ТЗ, ответникът „Е.О.“ ЕООД следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на СГС дължимата за производството държавна такса,
която не е внесена предварително и възлиза на сума в размер на 1621,06 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
ОБЯВЯВА, по
предявения от Р.Г.М., в качеството му на синдик на „О.“ ЕООД (н),
ЕИК *******, иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД вр.
чл. 649, ал. 1 ТЗ, за относително недействителен по отношение масата на
несъстоятелността, сключения на 19.09.2017 г. между длъжника „О.“ ЕООД (н),
ЕИК *******, представлявано от управителя М.П.К.и „Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р.К.К.,
договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт за покуко-продажба на недвижим имот №
84, том III, рег. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариус М.М.-Р.№ 504 в регистъра на НК.
ОСЪЖДА „Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р.К.К.,
на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС, да
върне в масата на несъстоятелността на „О.“
ЕООД (н),
ЕИК *******, недвижимите имоти, предмет на недействителния договор за продажба,
а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VI /шести/ - за складово-производствена
база, в квартал 1 по дворищно-регулационния план на гр. София, местност НПЗ
„Казичене - запад“, с площ 5512 кв. метра, при съседи УПИ VII-4 - за ремонтно-складова база, УПИ - СО за склад,
УПИ X - 6, УПИ XI - 6 - за склад и УПИ I - за складова база и офис сгради,
който поземлен имот, съгласно скица № 15-397294-17.08.2017 г., издадена от СГКК
- гр. София, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 35239.6109.1922 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-77/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен
адрес: с. Казичене, район „Панчарево“, ул. „********, с площ от 5571 кв. метра,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 153, квартал 1, парцел VI, ЗАЕДНО с построения в поземления
имот „ТЪРГОВСКИ ОФИСНО-СЕРВИЗЕН КОМПЛЕКС на 1 /един/ и 2 /два/ етажа“, състоящ
се от БЕНЗИНОСТАНЦИЯ с АГСС и метан, ТЪРГОВСКА СГРАДА за бензиностанция с кафе,
със застроена площ 168 кв. метра, КОНТРОЛНО ТЕХНИЧЕСКИ ПУНКТ за ТИР с
АВТОСЕРВИЗ със застроена площ 315 кв. метра, ОТКРИТА АВТОМАТИЧНА АВТОМИВКА,
ПУНКТ ЗА ПЪЛНЕНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ БУТИЛКИ и площадка за хидравлични изпитвания
на пътни превозни сдрества за превоз на опасни
товари, който комплекс, съгласно скица на сграда № 15-397302-17.08.2017 г.,
издадена от СГКК - гр. София, представлява СГРАДА с идентификатор 35239.6109.1922.3
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-77/21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АДКК, с адрес на сградата
с. Казичене, район „Панчарево“, ул. „********, със застроена площ 478 кв.
метра, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: сграда със семесено
предназначение, като пунктът за пълнене на туристически бутилки, съгласно скица
на сграда № 15-397300-17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява
СГРАДА с идентификатор 35239.6109.1922.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД - 18-77/21.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, със застроена площ: 9 кв. метра, брой етажи: 1 /един/, с
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
ОСЪЖДА „Е.О.“ ЕООД, ЕИК ********, представлявано от Р.К.К.,
да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 649,
ал. 6 ТЗ, сумата 1621,06 лева, представляваща държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: