Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
гр. Пловдив, 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито заседание
на 24.02.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
секретар:Стефка Тошева
след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 347/2017г.
по описа на АС - П, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 39/11.01.2017г., постановено по гр.д.№
326/2016г. по описа на ОС - П, се осъжда ПРБ- гр. С, бул....., да заплати на „К.А.“
ЕООД ***, С. д..........., ЕИК *****, с управител Б. Л., чрез адв. М.С. и адв. Г.
П.със съд. адрес:***, на основание чл. 49, вр. 45 от ЗЗД сумата 43 125.17лв.
(четиридесет и три хиляди сто двадесет и пет лв. и 17 ст.) - обезщетение за
имуществени вреди, представляващо част от 12 % от стойността на общо 162 736л
дизелово гориво, иззето от „К.А.” ЕООД с Протокол за претърсване и изземване от
02.07.2010г. по ДП № ЗМ-457/2010г., и върнато на „О.Б.“ ООД с Постановления на
ОП - П от 11.11.2011г. и от 13.12.2011г., ведно със законната лихва, считано от
08.02.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 4 426лв. (четири хиляди
четиристотин двадесет и шест лв.) - такси и разноски по съдебното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като решението е постановено при участието
на третото лице - помагач на страната на ответника - „О.Б.“ ООД ***, ЕИК ........,
със съд. адрес:***, чрез адв. В.Т. и адв. Н. Х..
Против Решение № 39/11.01.2017г.,
постановено по гр.д.№ 326/2016г. по описа на ОС - П, са подадени както следва:
въззивна жалба, вх.№ 3349/02.02.2017г., от ответника ПРБ- гр. С, бул....., чрез
юрисконсулт Т. Г., и въззивна жалба, вх.№ 4378/10.02.2017г., от третото лице
помагач на ответника - „О.Б.“ ООД, чрез адв. В.Т. и адв. Н.
Х., с оплаквания за незаконосъобразност, искане за отмяна и за постановяване на
друго решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции и за присъждане
на наП.ите разноски пред двете съдебни инстанции.
В подадените в срок писмени отговори, вх.№
7044/06.03.2017г. и № 7045/06.03.2017г. от насрещната въззиваема страна, ищеца „К.А.“
ЕООД, въззивните жалби се оспорват, моли се за отхвърлянето им, за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния
срок, от активно процесуално легитимирани лица, страни по делото, имащи П.
интерес от въззивно обжалване, редовни са по съдържание и приложения и е
изпълнена процедурата за изпращане на преписи до насрещната страна за отговор,
поради което се поставят на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията,
след като извърши дължимата служебна проверка, на осн.чл.269 ГПК, при преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Производството пред съда, в което е постановено
обжалваното
изцяло решение, е образувано въз основа на искова молба,
вх.№ 3947/08.02.2016г., подадена от „К.А.“ ЕООД против П.н.Р.Б. с която е
предявен осъдителен иск за обезщетение за репариране на имуществени вреди от пълната
загуба на 16 273л дизелово гориво, представляващо 1/10 част от закупено от „К.А.”
ЕООД и иззето от него общо количество дизелово гориво от 162 736л, с протоколи
за изземване от 30.06.2010г. и 02.07.2010г. като веществено доказателство по ДП
№ ЗМ-457/2010г.по описа на ОД на МВР, сектор“ПИП“ гр.П и върнато преди прекратяване на наказателното производство, твърдяно да е в нарушение
на закона, с постановления на прокурор от ОП - П от 11.11.2011г. и 13.12.2011г.
на „О.Б.“ ООД.Имуществената отговорност на ПРБ за репариране на причинените на
ищеца вреди е претендирана, като възложител на работа на прокурори от ОП - П,
които са разпоредили връщане на иззетото от ищеца като веществено доказателство
по досъдебното производство гориво с постановленията от 11.11.2011г. и
13.12.2011г. Искът е предявен като частичен за парично вземане в размер на
сумата 43 125.17лв.(съгласно допуснатото изменение, въз основа на молба от
ищеца на л.125), представляващо 12 % от общо дължимо парично вземане в размер на 359
376.42лв., ведно със законната лихва върху главницата от 43 125.17лв. от
увреждането на 13.12.2011г. (вж молба на ищеца л.44) до окончателното изплащане.
Ищецът „К.А.“ ЕООД е твърдял, че през 2010г. търгувал с
течни горива, които закупувал от свои доставчици, съхранявал ги в цистерни в
складовата си база в с. б. с. Д.откъдето извършвал продажби на гориво на своите
клиенти. През м. април и май на 2010г. по договор за доставка от 31.03.2010г.ищецът
закупил от доставчик „К. Б.“ ЕООД общо 247 529л дизелово гориво, за които доставки
били съставени данъчна фактура № 89/04.05.2010г. за 147 529.834л на стойност
309 812,65лв. с ДДС и данъчна фактура № 154/06.04.2010г. за 100 000л на
стойност 200 400лв. с ДДС и ищецът заплатил цената на „К. Б.“ ЕООД с платежни
нареждания от 17.05.2010г. и от 06.05.2010г. През периода м. март - м. юли
2010г.( вж уточняваща молба на л.110-111, подадена преди първото по делото съдебно
заседание) ищецът закупил дизелово гориво и от доставчик „д. - ....“
ЕООД, като за тези доставки били съставени следните данъчни фактури, ведно с
приложени товарителници и стокови разписки към тях: фактура № 17/20.05.2010г.
за 50 000л дизел; фактура № 18/28.05.2010г. за 58 000л дизел; фактура №
21/31.05.2010г. за 2 409.30л дизел; фактура № 24/11.06.2010г. за 2 409,30л
дизел; фактура № 28/18.06.2010г. за 59 798л дизел; фактура № 29/21.06.2010г. за
59 884л дизел; фактура № 30/25.06.2010г. за 59 972л дизел, и фактура №
31/28.06.2010г. за 59 972л дизел.На 30.06.2010г. в складовата база на ищеца в с.
Д. НА С. б., област П, била извършена акция на ОД на МВР - П по ДП №
457/2010г., в резултат на която били иззети движими вещи, собственост на ищеца,
като акцията продължила и на 02.07.2010г., когато било иззето цялото налично
количество дизелово гориво в базата на ищеца в размер на общо 162 736л, за
което бил съставен протокол за претърсване и изземване. Досъдебното
производство, дознание № 457/2010г. на ПИП при ОД на МВР - П било образувано по
жалба на „О.Б.“ ООД срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК, а впоследствие и по чл. 253 от НК.С постановление от 29.07.2011г. бил
привлечен като обвиняем Б. Б. Л.- изпълняващ към онзи момент длъжността
„управител“ на ищцовото дружество„К.А.“ ЕООД за престъпление по чл.211, пр.1,
вр. с чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и по чл.253, л.5, вр. чл.3, т.2, вр. с
ал.1 от НК, с пострадало от деянията „О.Б.“ ООД за това, че в периода 01.04.- 05.04.2010г.
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за
ищеца имотна облага е възбудил у длъжностни лица на „О.Б.“ ООД заблуждение и с
това е причинил на дружеството вреда в размер на 734 747.28 лв., както и, че в
периода 09.04.-31.07.2010г. е извършвал сделки с имущество и е прикривал
произхода и местонахождението на дизелово гориво, собственост на „О.Б.“ ООД, за
което знае, че е придобито с престъпление.На по-късен етап, с постановление на
ОП - П наказателното производство било прекратено в частта досежно престъпление
по чл.253 НК и било изпратено на РП - П по компетентност с оглед деяние по
чл.209-211 от НК.В хода на разследването било установено, че доставчикът на
ищеца „К. Б.“ ЕООД е имало сключен договор за доставка с „О.Б.“ ООД за издаване
и ползване на карти с рутекс функция, които давали право на „К. Б.“ ЕООД да
купува стоки и да ползва услуги от обектите на „О.Б.“ ООД без плащане в
наличност.Съобразно сключения договор с „О.Б.“ ООД, на„К. Б.“ ЕООД били
издадени общо 20 карти с кредитен лимит 18 000лв. със заявени месечни нужди от
гориво от 8 500л., а за обезпечаване на задълженията си за заплащане на
доставките„К. Б.“ ЕООД внесло банков депозит в размер на 18 000лв. на
08.01.2010г. По силата на сключения договор за доставки от 31.03.2010г. „К. Б.“
ЕООД предоставило картите за зареждане на гориво на ищеца „К.А.“ ЕООД и в
периода 01.04.- 05.04.2010г., въз основа на предоставените му от „К. Б.“ ЕООД карти,
ищецът извършил зареждане на гориво на стойност 734 747.28лв.в
бензиностанциите на „О.Б.“ ООД. „К. Б.“ ЕООД фактурирало на „К.А.“ ЕООД така зареденото
гориво с фактура № 154/06.04.2010г. на стойност 200 400лв. и с фактура №
189/04.05.2010г. на стойност 310 6565лв., което било заплатено от ищеца на „К.
Б.“ ЕООД по банков път.Тъй като „К. Б.“ ЕООД не се разплатило с „О.Б.“ ООД, тези
неуредени между двете дружества облигационни отношения станали причина за
подадения сигнал в прокуратурата. С Постановление от 07.06.2013г. на РП - П
наказателното производство по ДП № 457/2010г., водено срещу б. Л., било прекратено,
тъй като от събраните в хода на разследването доказателства не са били
установени данни за извършено престъпление.Със същото постановление било разпоредено
веществените доказателства - проби от дизелово гориво, бутилки, съдържащи
гориво, да бъдат унищожени.Преди това, в хода на ДП № 457/2010г. по пр.пр.№
4064/2010г. на ОП - П, с постановления на прокурор от ОП - П от 11.11.2011г. и
от 13.12.2011г., било разпоредено иззетото от ищеца общо количество дизелово
гориво 162 736л да бъде върнато на „О.Б.“ ООД, тъй като било прието, че „О.Б.“
ООД „не само е легитимен собственик на горивото, но и „пострадало дружество от
неправомерните престъпни действия на Б. Б. Л.“, изпълняващ към онзи момент
длъжността „управител” на „К.А.“ ЕООД. Постановленията на прокурор от ОП - П от
11.11.2011г. и 13.12.2011г. по пр. № 4064/2010г. за връщане на цялото иззето
количество дизел на „****“ били издадени в противоречие с разпоредбите на глава
ХІІ от НПК и конкретно чл. 111, ал. 1 и ал. 2 от НПК, съгласно които
„веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното
производство, …а предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение
на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди
да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение“.Неясно
било защо и по какви причини прокурорът от ОП - П приел, че „О.Б.“ ООД е
легитимен собственик на горивото, при условие, че същото е било иззето от „К.А.“
ЕООД, което е представило доказателства за закупуването му
чрез предоставените му карти от „К. Б.“ ЕООД по договора за доставка от
31.03.2010г. и издадените въз основа на него данъчни фактури от 06.04.2010г. и
от 04.05.2010г., както и за заплащането му по банков път на „К. Б.“ ЕООД. В
случая, безспорно се установявало, че ищецът е придобил
правото на собственост върху родово определените вещи (дизелово гориво) и е изпълнил в пълен обем и
окончателно е уредил облигационните си задължения по разплащането му, поради
което не следвало да търпи вреди от неуредените облигационни отношения между „К.
Б.“ ЕООД и „О.Б.“ ООД. След прекратяване на ДП № 457/2010г. ищецът поискал от ОП
- П да му върне иззетото дизелово гориво, но не получил отговор.С действията си
ОП - П нанесла вреда на „К.А.“ ЕООД, тъй като иззетото от ищеца по дознание № 457/2010г.
при прекратяване на производството не му е върнато при условията на чл.111,
ал.2 от НПК, а е върнато неправомерно на „О.Б.“ ООД, без да е налице съдебен
акт, които да установява, че е негов собственик.С постановленията на прокурор
от ОП - П за връщане на горивото на „О.Б.“ ООД на практика бил разрешен спор за собственост между двете дружества, което било неправомерно,
без да са налице правомощия за това. Ето защо, и, поради неприложимост на ЗОДОВ,
с предявения като частичен иск за количествена част от общо дължимото вземане е
претендирано ангажиране на обективната имуществена отговорност на ПРБ, като
възложител на работата на прокурори от ОП - П, разпоредили връщането на иззетото
от ищеца гориво в нарушение на закона с постановленията от 11.11.2011г. и
13.12.2011г., на осн. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД, за обезщетение за репариране на
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на паричната равностойност на
иззетото и невърнато дизелово гориво, ведно със законната лихва върху
главницата от увреждането.
В подадения писмен отговор (л.49-51) ответникът - ПРБ- гр. С, бул....., чрез юрисконсулти Т.
Г. и Б. Я., оспорва иска, като недоказан и неоснователен, и моли да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.Постановленията
на прокурор от ОП- П от 11.11.2011г. и от 13.11.2011г. на ОП - П за връщане на
иззетото от ищеца гориво били обжалвани по реда на НПК и били потвърдени, поради
което били влезли в сила, а гражданският съд не бил компетентен да се произнася
относно тяхната законосъобразност. Ето защо, не бил налице задължителният за
фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД елемент
„противоправност“.Отделно от това, тъй като процесното дизелово гориво е било
иззето като веществено доказателство, органите на досъдебното производство са
имали законно основание да го задържат до приключване на наказателното
производство, поради което за периода на задържането му обезщетение не се
дължало.Заявено е възражение за погасяване по давност както на претенцията за
лихви, така и на главницата, считано от изземване на дизеловото гориво на
02.07.2010г.Поискано е конституиране на „О.Б.“ ООД, ЕИК ........ като подпомагаща
страна.
В подадения писмен отговор (л.71-74) конституираното като трето лице помагач на ответника - „О.Б.“ ООД е оспорило
иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, като неоснователен, с искане да бъде отхвърлен.Не били налице елементите на фактическия състав
на деликтната отговорност.Ищецът „К.А.“ ЕООД никога не е бил и не е и към
момента собственик на процесното гориво, поради което връщането му в
патримониума на действителния му собственик в лицето на „О.Б.“ ООД не можело да
увреди правната сфера на ищеца и да реализира състава на деликтната
отговорност. Тъй като предмет на сделките по двете фактури били родово
определени вещи (течни горива), съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, собствеността върху
тях се прехвърляла след като бъдат определени по общо съгласие на страните или
когато бъдат предадени.В случая, предаване на горивата от „К. Б.“ ЕООД на „К.А.“
ЕООД никога не било настъпвало, поради което по договора за продажба между „К.
Б.“ ООД като доставчик и ищеца като купувач не било преминало върху ищеца правото
на собственост върху горивата по приложените фактури от 06.04. и 04.05.2010г.Вещно-П.
ефект при получаване на процесните горива по посочения от ищеца начин- чрез
ползване на чужди рутекс карти не било настъпило и в контекста на отношенията
на ищеца със собственика на горивата - „О.Б.“ ООД, тъй като между тях никога не
е съществувала облигационна връзка, задължаваща „О.Б.“ ООД да предаде
процесните горива на ищеца, поради което същите били получени без правно
основание от ищеца и логична последица от това било задължението за връщането
им на този, от когото са били получени без правно основание, на осн. чл.55,
ал.1 ЗЗД.Липсата на транслативен ефект и валидно възникнало в полза на ищеца
право на собственост върху процесните горива произтичало на самостоятелно
основание и от съдържанието на сключения между „О.Б.“ ООД и „К. Б.“ ЕООД
Договор за издаване и ползване на О.-карти с рутекс функция от 07.01.2010г. и
Общите условия към него, по който възникнало договорно задължение на „О.Б.“ ООД,
при условията на договора, да снабдява с горива срещу отложено плащане
определен брой леки и тежкотоварни автомобили, собственост на купувача „К. Б.“
ЕООД, подробно индивидуализирани с регистрационните им номера, респ. с имената
на картодържателите.В сключения между „О.Б.“ ООД и „К. Б.“ ЕООД договор не била
договорена възможност купувачът да прехвърли на трети лица правата си да получи
от доставчика горивата, предмет на договора, нещо повече, такава възможност била
изключена, съгласно ОУ, неразделна част от договора. Не било налице виновно
поведение, обуславящо отговорността на ответника на осн. чл.49 ЗЗД като възложител,
а претендираните от ищеца вреди били резултат от собствените му противоправни
действия, довели до заплащане на горивата, без възможност за тяхното фактическо
получаване и ползване по предназначение.Неправомерно, въпреки изричната забрана
на т.5.2.(а) от ОУ на договора за издаване и ползване на О.-карти с рутекс функция и
без знанието и съгласието на собственика на горивата, ищецът е теглил от
неговите бензиностанции с намерението да ги придобие в собствения си патримониум
и да се разпорежда с тях в полза на трети лица.Така, по собствените твърдения
на ищеца, в период само от 5 дни – от 01.- 05.2010г. с неправомерно ползваните от
ищеца карти с отложено плащане той е изтеглил от бензиностанциите на „О.Б.“ ООД
общо количество гориво от 247 529л на обща стойност 734 747.28лв. –
стотици пъти повече от уговорените по договора за ползване на рутекс карти
лимит между „О.Б.“ ООД и „К. Б.“ ЕООД месечни нужди от 8500л месечно и кредитен
лимит от 18 000лв.Това неправомерно поведение на ищеца изключвало
отговорността на ответника за вреди. Евентуално заявено е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, освен поради
изложеното по-горе поведение на ищеца, а и, поради това, че той не предприел
каквито и да е правни действия да потърси правата си на собственик на
процесните горива – преди или след издаване на прокурорските постановления за
връщане на иззетото гориво и по този начин да репарира твърдените да са
настъпили за него вреди, респ. да осуети връщането на горивата „О.Б.“ ООД чрез
депозиране на влязъл в сила съдебен акт, с който е признат за единствен
собственик на иззетото гориво.Не били налице данни и за предприети от ищеца
действия за възстановяване на претърпените от него имуществени вреди,
алтернативно, чрез разваляне на сключените с „К. Б.“ ЕООД два договора за
покупко-продажба на горива и заявяване на претенция за връщане на заплатената
по договорите продажна цена на горивата. Липсвала и пряка причинно-следствена
връзка между описаните в ИМ действия на прокурор от ОП - П и претърпените от
ищеца имуществени вреди, евентуално - такава връзка била опосредена от
противоправното поведение на самия ищец. Заявено е и възражение за погасяване
по давност на исковата претенция, считано от изземване на горивото на
02.07.2010г.
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че
между ищеца „К.А.“ ЕООД и „О.Б.“ ООД е имало спор за собственост върху иззетото
като веществено доказателство по досъдебното производство гориво по смисъла на
чл. 113 от НПК, предвид заявените от всяко от тях в досъдебното производство претенции
за собственост върху него, независимо, че между двете
дружества не е било образувано и висящо гражданско дело по спор за собственост,
съобразно даденото тълкуване в ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС по тълк.д.№
2/2014г., ОСНК.Разрешаването на спора за собственост върху веществените
доказателства между двете дружества не е бил от компетентността на наказателния
съд, а още по-малко от компетентността на Прокуратурата на РБ, а е следвало да
бъде разрешен в съответното гражданско производство, съобразно разпоредбата на
чл. 113 от НПК.Ето защо, е била налице процесуална пречка за връщане на
иззетото от ищеца като веществено доказателство дизелово гориво с постановленията
на прокурор от ОП - П от 11.11.2011г. и от 13.12.2011г., които са били издадени
в нарушение на закона (чл. 113 от НПК), респективно са налице
противоправни действия на прокурор от ОП – П, разпоредили връщането на иззетото
от ищеца гориво в нарушение на закона. Като условно е възприета тезата на
ответника, че спор за собственост е налице само, когато е предявен собственически
иск пред гражданския съд, респ., че в случая такъв П. спор за собственост не е
бил налице, е прието, че иззетите веществени доказателства е следвало да се
върнат на този, от когото са били отнети, съгласно изричната разпоредба на чл.
111, ал. 2 от НПК, т.е. на ищеца „К.А.” ЕООД, а не другиму, което е прието да е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на Постановленията от
11.11.2011г. и от 13.12.2011г. на прокурор от ОП - П.Потвърждаването им с Постановление от 22.03.2012г. на АП - П
не санира тяхната незаконосъобразност, а то също е незаконосъобразен акт,
постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 111, ал. 2 и чл. 113 от НПК.Така,
на ищеца „К.А.” ЕООД, от което дружество горивото е иззето като веществено
доказателство, в пряка причинна връзка с посочените противоправни действия на
държавното обвинение, са били причинени имуществени вреди. Дължимото
обезщетение за репариране на вредите е определено в размер на равностойността
на иззетото и невърнато дизелово гориво към момента на връщането му:на 124
500л. на 11.11.2011г. и 38 236л. на 13.12.2011г., според приетото заключение на
допуснатата ССЕ. Ето защо, на основание чл. 49 от ЗЗД, е ангажирана
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника Прокуратурата
на РБ, като възложител, за репариране на претърпените от ищеца имуществени
вреди в претендирания размер от 43 125,17лв., върху която главница, на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, е присъдена законната лихва от
датата на увреждането (13.12.2011г.) до окончателното изплащане.Приети са за
неоснователни заявените от ответника и от третото лице - помагач възражения за
погасителна давност на претенцията за главницата, считано от 02.07.2010г.,
когато е иззето дизеловото гориво, тъй като е прието, че изземването на движимите
вещи като веществени доказателства по ДП № ЗМ-457/2010г. е законосъобразно
процесуално-следствено действие, а давността на претенцията за обезщетение за
вреди е започнала да тече от незаконосъобразното връщане на иззетите вещи на 11.11.2011г.
и на 13.12.2011г., давността е общата 5-годишна, съгласно чл. 110 от ЗЗД, и същата
не е изтекла към датата на предявяване на иска - 08.02.2016г.Прието е за частично
основателно възражението за погасителна давност на претенцията за вземането за
лихви, която е прието да е кратката 3-годишна, поради което законната лихва върху
главницата е присъдена не от датата на деликта - 13.12.2012г., а, считано от
08.02.2013г. до окончателното изплащане на главницата.Прието е, че за спора са
ирелевантни наП.ите от третото лице - помагач на ответника - „О.Б.“ ООД
възражения относно собствеността на иззетите движими вещи, тъй като е прието,
според чл. 111, ал. 2 от НПК, иззетите веществени доказателства да е следвало
да се върнат на онези лица, от които е било отнето владението им, като
прокуратурата не е можела да преценява дали тези лица са техни собственици или
не.За неоснователно и недоказано е прието и възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като е прието да не се установява да е допринесъл по някакъв начин за
настъпване на увреждането.
При служебната проверка за валидност и допустимост на
изцяло обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК, и на изрично въведеното във
въззивната жалба на ПРБ оплакване за произнасяне „свръхпетитум“ по непредявено
вземане за законна лихва, вместо за претендираната мораторна лихва, се приема
следното:Оплакването е за недопустимост на решението в частта, с която е
присъдена законната лихва върху главницата от завеждане на делото до
окончателното изплащане.Същото е неоснователно, тъй като, противно на
неоснователно поддържаното от ПРБ, първоинстанционният съд се е произнесъл по
изрично заявеното в ИМ искане за присъждане на законната лихва върху дължимото
обезщетение, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане, поради
което не е налице нарушение на диспозитивното начало.
Поради изложеното, и, тъй като липсват основания да се
приеме друго, се приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната проверка за правилността на решението, на осн.
чл.269 ГПК, се извършва само на изрично поддържаните във въззивните жалби на ответника
ПРБ и неговата подпомагаща страна оплаквания за
неправилност, които най-общо се свеждат до постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретно поддържаните във
въззивните жалби са следните идентични оплаквания за неправилност: Оспорени са изводите
за наличието на елемента“противоправност“ в аспекта на незаконосъобразността на
прокурорските актове от 11.11.2011г. и 13.11.2011г. за връщане на дизеловото
гориво на „О.Б.“ ООД, с доводи, че същите са преминали през инстанционен
контрол и са влезли в законна сила, а по отношение на законосъобразността им
гражданският съд няма компетентност да се произнася.Оспорени са и изводите да е
ирелевантно кой е носителят на правото на собственост върху иззетото гориво,
както и изводите, че ищецът е правоимащо лице по см. на чл.111 НПК и ПРБ е
следвало да му върне иззетото гориво, с доводи, че ищецът не е бил негов собственик.Оспорени
са и изводите, че, поради наличието на П. спор за собственост върху иззетото
гориво, за ПРБ е възникнало задължение да пази иззетите веществени
доказателства, на осн. чл.113 НПК, до разрешаването му, тъй като съдебната
практика за прилагането от прокурора в производството по чл.111, ал.2 от НПК на
разпоредбата на чл.113 НПК е била противоречива, а ТРОСНК № 2/12.11.2014г. по н.д.№
2/2014г.е постановено след това.Оспорени са и изводите за настъпване в
патримониума на ищеца на твърдяната имуществена вреда вследствие твърдяното
противоправно поведение, както и за нейния размер.Оспорени са и изводите за
неоснователност на възражението за погасителна давност.
По делото е установено, не се оспорва и следва да се
възприеме следната фактическа обстановка, хронологично:
Ищецът „К.А.“ ЕООД, който през 2010г. търгувал с течни
горива, като ги закупувал от свои доставчици, съхранявал в базата си в с.Б.,
откъдето ги препродавал на своите клиенти, през април и май
2010г. изтеглил/заредил направо от бензиностанциите на „О.Б.“ ООД общо
количество от 247 529л течно гориво, чрез ползване на „О.“ карти, даващи право
на зареждане от бензиностанциите на „О.Б.“ ООД с отложено плащане. „О.“ картите не били предоставени на ищеца от издателя „О.Б.“ ООД, а били
предоставени от издателя „О.Б.“ ООД на „К. Б.“ ЕООД, по сключен между последно посочените две дружества договор от 07.01.2010г.
при общи условия/ОУ към него( л.75-90), за доставка на течни горива чрез издаване
и ползване на карти с рутекс функция с отложено плащане, при максимален месечен
кредитен лимит 1800лв. за „О.“ карта, въз основа на който били издадени на „К.
Б.“ ЕООД 20 „О.“ карти, индивидуализирани в Приложение № 5 -
списък на картодържателите ( л.80), чрез посочване на държавните регистрационни
номера/ДР № на МПС, фамилното име на шофьора и наименованието на дружеството,
сред които ищецът не фигурира.От своя страна, „К. Б.“ ЕООД предоставило издадените
му „О.“ карти на ищеца, по силата на сключен между тези две дружества договор
за доставка на гориво от 31.03.2010г. (л.37), съгласно
който „К. Б.“ ЕООД, като доставчик, е поело задължение да достави, а ищецът
като купувач - да приеме и заплати течни горива, които ще зарежда сам на
бензиностанции „О.“ с предоставените му от „К. Б.“ ЕООД карти за зареждане с
отложено плащане. Така, съобразно уговореното в договора за доставка с „К. Б.“
ЕООД от 31.03.2010г., ищецът не е получавал горива от доставчика си „К. Б.“
ЕООД със стокови разписки, а го е зареждал направо от бензиностанциите на „О.Б.“
ООД въз основа на предоставените му „О.“ карти от „К. Б.“ ЕООД. След зареждането
от ищеца на посоченото количество гориво за посочения период и по посочения
начин - въз основа на предоставените му от „К. Б.“ ЕООД „О.“
карти - направо от бензиностанциите на „О.Б.“ ООД и без да заплаща в момента на
зареждането, били съставени данъчни фактури от „К. Б.“ ЕООД с получател ищеца
(л.38-39), за доставени на 05.04.2010г. 100 000л „евродизел“ на стойност 200
400лв. с ДДС, както и - за периода 04.05-17.05.2010г.- на 147 529.89л „дизел“
на стойност 309 812.65лв. с ДДС, или общо количество 247 529л течно гориво.
Цената на тези „доставки“ по посочените фактури била заплатена от ищеца на „К.
Б.“ ЕООД с две платежни нареждания от 06.04.2010г. и 17.05.2010г.( л.40 и 41). Нямало
е спор, че към момента на зареждането от ищеца по посочения начин за посочения
период зареденото от ищеца гориво било собственост на „О.Б.“ ООД, както и, че
между ищеца и „О.Б.“ ООД не е имало преки договорни отношения за доставка на течно
гориво, съставляващи правно основание за прехвърляне от „О.Б.“ ООД върху ищеца
на правото на собственост върху зареденото гориво. Освен това в периода м. март
- м. юли 2010г.( вж уточняваща молба на л.110-111, подадена преди първото по
делото съдебно заседание) ищецът закупил и получил общо количество 352 444.6л течно
гориво и от друг доставчик „д. - ....“ ЕООД, за които доставки са били издадени
следните фактури, ведно с приложени товарителници и стокови разписки към тях:
фактура № 17/20.05.2010г. за 50 000л дизел; по фактура № 18/28.05.2010г. за 58
000л дизел; по фактура № 21/31.05.2010г. за 2 409,30л дизел; фактура №
24/11.06.2010г. за 2 409,30л дизел; фактура № 28/18.06.2010г. за 59 798л дизел;
фактура № 29/21.06.2010г. за 59 884л дизел; фактура № 30/25.06.2010г. за 59
972л дизел, и фактура № 31/28.06.2010г. за 59 972л дизел.
Образувано е било ДП № ЗМ 457/2010г. по описа на сектор
„ПИП” при ОД на МВР - П, първоначално - срещу неизвестен извършител за това, че
през периода 01.04.2010г. - 05.04.2010г. в гр. П, с цел да набави за себе си и
за другиго имотна облага е възбудил заблуждение у длъжностни лице, работещи на
обекти - бензиностанции на „О.Б.“ ООД ***, и с това е причинил на „О.Б.“ ООД ***
имотна вреда - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, впоследствие, водено срещу
управителя на ищеца Б.Л., за това, че през периода 01.04.2010г. - 05.04.2010г.
при условията на продължавано престъпление …, с цел да набави за себе си и за
фирма „К.А.“ ЕООД *** имотна облага, е възбудил у длъжностни лица на фирма „О.Б.“
ООД заблуждение и с това е причинил на последното имотна вреда в размер на 734
747,28лв., като причинената вреда е в особено големи размери - престъпление по
чл. 211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това,
че през периода 09.04.2010г. - 31.07.2010г. в гр. П и в с.Б. е извършвал сделки
с имущество и е прикривал произхода, местонахождението на дизелово гориво,
собственост на „О.Б.“ ООД, за което знае, че е придобито чрез престъпление -
чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като деянието е извършено повече от два
пъти, имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък -
престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК.
На 30.06. и 02.07.2010г., по ДП № ЗМ 457/2010г. по описа на сектор „ПИП” при ОД на МВР - П, в складовата база на ищеца в с.
Б., Д. д.са били извършени претърсване и изземване, при които процесуално-следствени
действия от ищеца е било иззето общо количество от 162 736л дизелово
гориво, което е било предадено за отговорно пазене в складовата база на трето неучастващо
по делото лице в запечатан с пломби резервоар № 4 на „И. о.“ - база гр. р.,
съгласно протокол за отговорно пазене от 03.07.2010г.(л.88-121 папка № 1 от
ДП).В хода на досъдебното производство са били подавани няколкократно молби за
връщане на иззетото дизелово гориво, както от ищеца „К.А.“ ЕООД и от неговия
доставчик“К. Б.“ ЕООД, така и от третото лице помагач „О.Б.“ ООД, по които са
постановени откази за връщане на горивото, обективирани в следните
постановления на прокурори от ОП - П: от 26.07.2010г., постановено по молба на
„к. а.“ ООД (л.128-130 папка № 1 от ДП), което е било обжалвано пред съда и
потвърдено с окончателно определение по ЧНД № 2628/2010г. по описа на ОС - П
(л.23 от папка № 2 ДП); от 30.07.2010г. (л.131-132 папка № 1 от ДП),
постановено по молба на „К. Б.“ ЕООД за връщане на горивото на „К.А.“ ЕООД; от
05.10.2010г. (л.24 от папка № 2 ДП), постановено по молба от „О.Б.“ ООД; от
02.12.2010г. (л.48 от папка № 2 ДП), постановено по молба от „К.А.“ ЕООД; от
26.01.2011г. (л.83 от папка № 2 ДП), постановено по молба от „О.Б.“ ООД; от
09.03.2011г. (л.104 от папка № 2 ДП), постановено по молба от „К.А.“ ЕООД; от
16.05.2011г. (л.109 от папка № 2 ДП), постановено по молба от „К.А.“ ЕООД и от
05.10.2011г., постановено по молби от „К.А.“ ЕООД и от „О.Б.“ ООД.
С Постановление на прокурор от ОП - П от 11.11.2011г.,
постановено по последваща молба на „О.Б.“ ООД, е разпоредено връщане на „О.Б.“
ООД на част от иззетото от ищеца дизелово гориво – общо количество от 124 500л,
тъй като е прието, че, видно от събраните до момента доказателства „О.Б.“ ООД е
собственик по документи на инкриминираното количество дизелово гориво и е
пострадало дружество от престъпните действия, а връщането му не би попречило за
разкриване на обективната истина по делото, с оглед изчерпване на процесуалните
действия по него.При условие, че нито едно от двете дружества - „К.А.“ ЕООД и „О.Б.“
ООД - не е инициирало производство пред съда чрез предявяване на иск за
собственост на иззетото гориво, не може да се приеме, че е налице спор за
собственост. „К.А.“ ЕООД необосновано и немотивирано иска да черпи права и
защита от собственото си неправомерно поведение.С Постановление от 13.12.2011г.
на прокурор от ОП - П, постановено по допълнителна молба на „О.Б.“ ООД, е
разпоредено връщането и на останалото иззето от ищеца количество гориво от 38
236л, в което също е прието, че от събраните по делото до момента писмени
доказателства е доказано, че „О.Б.“ ООД е собственик на инкриминираното
количество дизелово гориво и връщането му не би попречило за разкриване на
обективната истина, с оглед изчерпване на всички относими и адекватни
процесуално-следствени действия по отношение на него.Приетото в постановлението
на прокурор от ОП - П от 05.10.2011г., че е налице спор за собственост между
двете дружества, който следва да се разреши по реда на ГПК и до решаване на
този спор горивото следва да се пази, е незаконосъобразно, напротив, не е
налице спор за собственост, тъй като нито едно от двете дружества е инициирало
производство пред съда по иск за собственост.Безспорно е установено, че „О.Б.“
ООД не само е собственик на инкриминираното количество гориво, но се явява и
пострадало лице от неправомерните престъпни действия, от които не е допустимо
да се черпят права.Липсват данни „О.Б.“ ООД да е извършило каквото и да е
административно нарушение във връзка с инкриминираното количество дизелово
гориво, което да налага, на осн. чл.111, ал.2 НПК, същото да не бъде
върнато.Дори условно да се приеме, че за нуждите на разследването се налага
провеждането и на допълнителни процесуални действия, те не биха променили
установените вече по делото факти, а същите биха били извършени въз основа на
вече иззетите проби от иззетото гориво, съхранявани и приобщени към
доказателствата по делото.Нещо повече, иззетото гориво е родово определена вещ,
и, ако трябва да се възстанови същото количество и качество от тази вещ,
единствено възможният субект, който може да направи това, е „О.Б.“
ООД.Съобразено е и това, че „О.Б.“ ООД заплаща наемната цена за резервоара, в
който е преместено и се съхранява иззетото гориво, въз основа на постановление
на прокурор от ОП - П от 31.08.2011г.Двете постановления на прокурор от ОП - П
от 11.11.2011г. и от 13.12.2011г. за връщане на иззетото гориво от ищеца на „О.Б.“
ООД са обжалвани от ищеца пред АП- П, но са потвърдени с Постановление от
22.03.2012г. на АП - П(л.30), с което са възприети и се препраща към изложените
в обжалваните прокурорски актове мотиви.С Постановление от 07.06.2013г. на РП -
П е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-457/2010г. по описа на
сектор „ПИП” при ОД на МВР - П, водено срещу Б. Б. Л.за престъпление по чл.
211, пр. 1, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, отменена е наложената
му мярка за неотклонение, както и забраната да напуска страната, а веществените
доказателства, представляващи проби от дизелово гориво, използвани за
извършването на химически експертизи по досъдебното производство, е разпоредено
да се унищожат.
След издаване на прокурорските постановления от 11.11. и
13.12.2011г.за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства на „О.Б.“
ООД е постановено ТРОСНК № 2/12.11.2014г. по н.д.№ 2/2014г., с което е дадено
тълкуване, че за прилагането от прокурора в производство по чл. 111, ал. 2 НПК
на разпоредбата на чл. 113 НПК не трябва да е налице висящо производство пред
съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на
вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за
връщането й.
До издаване на прокурорските постановления от 11.11. и
13.12.2011г.за връщане на иззетото гориво по досъдебното производство не е било
образувано производство пред гражданския съд по иск за собственост върху
иззетото гориво.След това е образувано гр.д.№ 2480/2016г. по описа на ОС - П по
предявен от „О.Б.“ ООД установителен иск, с предмет правото на собственост на „О.Б.“
ООД към настоящия момент върху иззетото от ищеца общо количество от 162 736л
гориво по досъдебното производство, против ответници „К.А.“
ЕООД и ПРБ, като ищецът „О.Б.“ ООД е въвел следните придобивни основания на
претендираното право на собственост: договори за доставка с „**********************,
с твърдения, че процесните горива са му били предадени в бензиностанциите на „О.Б.“
ООД на територията на страната преди 01.04.2010г. и са били подробно индивидуализирани
във всеки от договорите, в приемо - предавателните протоколи и/или нарядните
листове, както и с твърдения, че „К.А.“ ЕООД никога не е бил и към момента не е
техен собственик, тъй като никога не са били предавани от „О.Б.“ ООД на „К. Б.“
ЕООД по сключения между тях договор за издаване и ползване на О. карта с рутекс
функция от 07.01.2010г. и ОУ към него, а възможността за прехвърляне на правата
на купувача към трети лица не само не било договорена в него, но и била изключена,
оспорен е договорът от 07.01.2010г. с „К. Б.“ ЕООД за издаване и ползване на
карти с рутекс функция с твърдения, че не съдържа съществените елементи на
договор за продажба, че е с недостоверна дата, както и, че е нищожен, като
сключен в нарушение на добрите нрави и на принципа на еквивалентност на
престациите. С влязло в сила на 28.03.2019г. съдебно решение по делото
предявеният от „О.Б.“ ООД положителен установителен иск за собственост върху
иззетото от ищеца „К.А.“ ЕООД гориво по досъдебното производство е отхвърлен.
От правна страна се приема следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е отговорност
за репариране на вреди, причинени от чужди противоправни действия или
бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна,
обективна - безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител,
чиято отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
презумира.За осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД
е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: възлагане на
работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя – пряк причинител;
вреди за ищеца; пряка причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е
за изпълнение на възложената работа при или по повод изпълнението на тази
работа и вина на извършителя.
Тъй като заявената за обезщетяване от ищеца вреда е
имуществена - от намаляване на патримониума му, поради пълната загуба на
иззетото от него течно гориво по досъдебното производство, същата е за
накърняване на блага, които са свойствени само на собственика, поради което са
неправилни оспорените във въззивните жалби изводи в обжалваното решение да е ирелевантен
за спора въпросът за правото на собственост на ищеца върху иззетото гориво. Относимият
за спора въпрос за правото на собственост на ищеца върху иззетото от него
гориво не е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по
гр.д.№ 2480/2016г. по описа на ОС- П, тъй като не е било негов предмет(предмет на делото е било правото на собственост на „О.Б.“ ООД на въведените
от него придобивни основания), а приетото в мотивите
на решението по посоченото дело не се ползва със сила на пресъдено нещо. В
случая, релевантното за спора право на собственост на ищеца върху иззетото от
него гориво по досъдебното производство се налага да се изследва на въведените
от него по настоящото дело придобивни основания –договори за доставка на гориво
с доставчици „К. Б.“ ЕООД и „******“ ЕООД, във връзка с които са съставени
представените данъчни фактури, и въз основа на твърденията на ищеца за начина
на предаване на горивата, родово определени вещи.Въведените от ищеца придобивни
основания на правото му на собственост върху иззетото гориво са договори с
вещно-правно действие по см. на чл.24 ЗЗД.Същите са деривативни способи за
придобиване на вещни права, поради което, тъй като това се оспорва, е
необходимо праводателят
на ищеца, в случая доставчика по конкретния договор за
доставка, да е бил собственик и, тъй като предмет на договорите за доставка са горива,
които са родово определени вещи, е било необходимо същите да са били предадени на
доставчиците на ищеца от техния собственик или да са били отделени със
съгласието на техния собственик, съгласно чл.24, ал.2 ЗЗД.Тъй като не се спори,
че „О.Б.“ ООД е било собственик към момента на зареждане на горивото от ищеца с
предоставените му от „К. Б.“ ЕООД карти, въведеното от ищеца придобивно
основание – договор за доставка с „К. Б.“ ЕООД следва да е противопоставимо спрямо
„О.Б.“ ООД.
Веднага следва да се посочи, че дори условно да се
приеме, че върху ищеца, на въведените от него придобивни основания, преди
изземването на 30.06. и 02.07.2010г. по досъдебното производство, е преминало
правото на собственост върху дори по-голямо количество родово определени вещи
като иззетите по досъдебното производство, това не е достатъчно да обоснове
настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда от връщането на иззетите
от него вещи от същия род на третото лице помагач на ответника.За
основателността на претендираната деликтна отговорност, в аспекта на настъпване
за ищеца на твърдяната имуществена вреда в пряка причинна връзка с твърдяното
противоправно поведение, следва да е налице пълна или частична идентичност на
придобитото от ищеца течно гориво от неговите доставчици на конкретно въведените
придобивни основания и иззетото от него и върнато на „О.Б.“ ООД въз основа на
постановленията на прокурор от ОП - П от 11.11. и 13.12.2011г.С други думи, следва
да може да бъде категорично изключена възможността от ищеца да е било иззето по
досъдебното производство друго течно гориво, различно от твърдяното да е
придобито от него на посочените придобивни способи.В случая, преди изземването от
ищеца по досъдебното производство на общо количество течно гориво 162 736л,
което е разпоредено да бъде върнато на „О.Б.“ ООД с прокурорските постановления
от 11.11 и 13.12.2011г., по собствените си твърдения ищецът е получил общо
количество течно гориво 247 529л от доставчик „К. Б.“ ЕООД и общо
количество течно гориво 352 444.6л от доставчик „******“ ЕООД, като през 2010г. ищецът е получавал
течно гориво и от други доставчици, полученото е съхранявал в базата си в с.Б.
и оттам го е препродавал на свои клиенти.При тези данни и като се има предвид,
че се касае за родово определени вещи не би могло да се изключи и,
следователно, следва да се приеме, че е било напълно възможно, иззетото от
ищеца течно гориво да е друго, различно от полученото от него на въведените по
делото придобивни основания – по договорите за доставка с доставчици „К. Б.“
ЕООД и „******“ ЕООД.Конкретно, възможно е било полученото от ищеца течно гориво
на сега въведените придобивни основания към момента на изземването да е било
вече предадено от ищеца на неговите клиенти – изцяло или частично, респективно
да не е било налично, и от ищеца да е било иззето такова, което му е било
предадено от други доставчици или на други, невъведени основания.Ето защо, се
приема да не е доказано настъпването за ищеца на твърдяната имуществена вреда в
пряка причинна връзка с прокурорските постановления от 11.11. и 13.12.2011г. за връщане на иззетото от ищеца течно гориво,
което е самостоятелно основание за отхвърляне на претенциите.
Не е налице и противоправност на действията на прокурори
от ОП - П, разпоредили с постановленията от 11.11. и 13.12.2011г. връщане на
иззетото от ищеца гориво на „О.Б.“ ООД, поради следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл.17 ГПК, гражданският
съд има компетентност по обуславящи въпроси, като конкретно има правомощия да
вземе становище по всички въпроси, които имат значение за решаване на делото,
освен по въпроса дали е извършено престъпление, а по отношение на
административните актове, които са с преюдициално значение за разрешаване на
гражданско-правния спор, има правомощия да се произнесе инцидентно по
валидността им, независимо дали са подлежащи на съдебен контрол, както и - инцидентно
- по материалната им законосъобразност, когато административен акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му.
Не са изрично уредени в разпоредбата на чл.17 ГПК правомощия
на гражданският съд да се произнася за законосъобразността на постановленията
на прокурора, когато те имат преюдициално значение за разрешаване на поставения
гражданско-П. спор.
Приема се, че, в случая, настоящият граждански съд няма
правомощия да се произнася по законосъобразността на преюдициалните за
поставения за разрешаване гражданско-П. спор постановления на прокурор от ОП - П
за връщане на иззетите от ищеца веществени доказателства на „О.Б.“ ООД, поради
следните съображения: Постановленията на прокурор от ОП - П за връщане на
иззетите от ищеца веществени доказателства не са подлежали на съдебен контрол от
наказателния съд, какъвто се предвижда само за постановленията, с които се
отказва връщането на веществени доказателства, съгласно чл.111, ал.3 НПК.
Прокурорските постановления за връщане на иззетото течно гориво от ищеца са
подлежали единствено на инстанционен контрол пред по-горестоящата прокуратура,
съгласно чл.200 НПК, какъвто, в случая, е извършен – същите са обжалвани пред
АП – П и са били потвърдени и с това е изчерпан контролът за тяхната
законосъобразност.Липсва каквато и да е процесуално-правна възможност за извършването
на последващ съдебен контрол върху тях от съда, в случая - от гражданския съд, поради
което следва да се приеме, че същите са законосъобразни.Ето защо, са основателни
оплакванията във въззивните жалби за неправилност на мотивите, с които е
прието, че постановленията на прокурор от ОП - П за връщане на иззетото гориво
са незаконосъобразни актове, респективно липсва твърдяното противоправно поведение
на прокурори от ОП - П, разпоредили връщането на веществени доказателства,
което се приема да е извършено в съответствие със закона.Липсата на противоправност,
като кумулативна предпоставка за ангажиране на претендираната имуществена
отговорност за вреди, е друго самостоятелно основание за отхвърляне на
претенциите.
Ето защо, тъй като не е доказано настъпването за ищеца на
твърдените имуществени вреди от пълната загуба на иззетото от него течно гориво
по досъдебното производство в пряка причинна връзка с прокурорските
постановления от 11.11. и 13.12.2011г.за връщане на иззетото гориво на „О.Б.“ ООД,
както и тъй като липсва противоправно поведение на
прокурори от ОП - П, разпоредили връщане на иззетото от ищеца течно гориво в
нарушение на закона, не са налице предпоставките за ангажиране на
претендираната обективна имуществена отговорност на ПРБ, като възложител, за репариране
на имуществени вреди.
Налага се извод за неоснователност на предявените
претенции, поради което същите следва да бъдат отхвърлени, без да се налага да
се обсъждат останалите възражения на ответника и неговата подпомагаща страна,
които са евентуално заявени.
Поради изложеното, обжалваното решение се отменя, вкл. и
в частта, с която на ищеца са присъдени разноски, и се постановява друго, с
което претенциите се отхвърлят.
Отговорност за разноски: С оглед този инстанционен
резултат на ПРБ се присъждат разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължими
от ищеца, в размер на 450лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП, чл.25,
ал.2, във вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с
ПМС № 4 от 6.01.2006г., обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.2006г., в сила от 1.01.2006г.,
а на ищеца не се дължат разноски.На третото лице помагач на ответника не се
дължат и не се присъждат разноски, на осн. чл.78, ал.10 ГПК.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 39/11.01.2017г., постановено по гр.д.№ 326/2016г. по описа на ОС –
П,с което се осъжда ПРБ- гр. С, бул....., да заплати на „К.А.“ ЕООД ***, С.
д..........., ЕИК *****, с управител Б. Л., чрез адв. М.С. и адв. Г. П.със съд.
адрес:***, на основание чл. 49, вр. 45 от ЗЗД сумата 43 125,17лв. (четиридесет
и три хиляди сто двадесет и пет лв. и 17 ст.) - обезщетение за имуществени
вреди, представляващо част от 12 % от стойността на общо 162 736л дизелово
гориво, иззето от „К.А.” ЕООД с Протокол за претърсване и изземване от
02.07.2010г. по ДП № ЗМ-457/2010г., и върнато на „О.Б.“ ООД с Постановления от
11.11.2011г. и от 13.12.2011г. на ОП - П, ведно със законната лихва, считано от
08.02.2013г. до окончателното плащане, както и сумата 4 426лв. (четири хиляди
четиристотин двадесет и шест лв.) - такси и разноски по съдебното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, предявеният от „К.А.“ ЕООД ***, С. д...........,
ЕИК *****, представлявано от управител Б. Л., против ПРБ- гр. С, бул....., частичен осъдителен иск за парично вземане за
обезщетение за репариране на имуществени вреди, за стойността
на 1/10 част (16 273л) от общо количество
от 162 736л дизелово гориво, твърдяно да е част от закупеното от „К.А.” ЕООД по
договори за доставка с
„К. Б.“ ЕООД и „******“ ЕООД, което е било иззето като
веществено доказателство от „К.А.” ЕООД с протоколи за изземване от 30.06. и
02.07.2010г. по ДП № ЗМ-457/2010г.по описа на ОД на МВР, сектор“ПИП“ гр.П и
върнато преди прекратяване на наказателното производство на „О.Б.“ ООД с
постановления на прокурор от ОП- П от 11.11. и 13.12.2010г., с правно основание
чл.49, във вр. чл.45 ЗЗД, в предявения размер от 43 125,17лв. (четиридесет и
три хиляди сто двадесет и пет лв. и 17 ст.), представляващ 12 % от общо парично
вземане в размер на 359 376.42лв., ведно със законната лихва върху главницата
от 43 125.17лв. от увреждането на 13.12.2011г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „К.А.“ ЕООД ***, С. д..........., ЕИК *****, представлявано от управител Б.
Л., да заплати на ПРБ- гр. С, бул....., разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 (четиристотин и
петдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: