Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 02.08.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, на втори август две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 414
по описа за
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на О.Г.С., представляван от адв. Х.
***, срещу Постановление за отказ да се прекрати
изп. дело № 1277/2014 г. по описа на ЧСИ Румен
Димитров. Сочи се, че съдебният изпълнител е следвало да прекрати
изпълнителното производство поради настъпила перемпция,
тъй като молбата за образуване на делото била входирана
на 22.12.2014 г., а първото изпълнително действие е поискано на 11.01.2017 г. Твърди,
че наред с посоченото е налице и още едно основание за прекратяване на делото –
длъжникът е платил задължението си, като погасяването е станало преди
образуване на изпълнителното дело. Моли обжалваното действие да се отмени, а настъпилото
прекратяване, доколкото последното настъпва по право с изтичане на предвидения
в закона срок, да се прогласи. Претендира направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
По
делото са изготвени и приложени подробни мотиви от Румен Димитров – ЧСИ с район
на действие Окръжен съд - Ловеч, в които се сочи, че жалбата е неоснователна, а
така постановеният отказ е правилен, тъй като предвидения в закона срок не е
изтекъл.
Жалбата на
О.С. е подадена в качеството му на длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК –
съобщението е получено на 17.06.2019 г., а жалбата е подадена на 24.06.2019 г.,
срещу подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-отказ за прекратяване
на изпълнителното дело, поради което се явява редовна и процесуално допустима.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнителното
дело е образувано с възлагателно писмо с вх. № 5467 от 22.12.2014 г. въз основа на актове за
установяване на публични вземания, съставени на 03.09.2014 г. от Община Ловеч,
по силата на които О.Г. Синонов следва да заплати на
Община Ловеч сума в общ размер на 1341,07 лв. – 1082,02 лв. – главница, и
295,05 лв. – лихва за забава, изчислена към 18.12.2014 г. Във възлагателното писмо взискателят
е посочил, че възлага правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.
С удостоверение,
издадено от ТД на НАП-Ловеч, на 20.01.2015 г. държавата е присъединена като взискател за сумата от 250 лв.
Изготвена
и изпратена е била покана за доброволно изпълнение, като последната е била връчена
лично на длъжника на 21.01.2015 г.
След като
по делото не са постъпили суми за погасяване на задължението, на 11.01.2017 г.
на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение чрез извършване на опис,
оценка и изземване на движими вещи, насрочено на 13.02.2017 г.
Впоследствие
по делото са били наложени и редица обезпечителни мерки. Така на 01.03.2017 г. е
изпратено съобщение до Агенция по вписванията – Търговски регистър, а на
02.03.2017 г. до О.С. /по делото не е представена обратна разписка/, за наложен
запор на притежаваните от О.С. 50 дружествени дялове в „Симонови“ ЕООД с
номинална стойност 100 лв. всеки един, на обща стойност 5000 лв., и 1
дружествен дял в „Бебемаг“ ЕООД с номинална стойност
5 лв. На 02.05.2017 г. е било отправено искане до Служба по вписванията – Ловеч
за вписване на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.512.199.9.5, по кадастрална
карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД 18-10/17.04.2007
г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 78,14 кв. м. и находящ
се в гр. Ловеч, ул. „Ген. Гембицки“ № 1, вх. В, ет. 0.
На 09.05.2017
г. на О.С. му е връчено лично съобщение за насрочен за 30.05.2017 г. опис и
оценка на горепосочения недвижим имот.
На 02.06.2017 г. е
постъпила молба-уведомление от взискателя, че
длъжникът е погасил задълженията си и след събиране на дължимите такси по т. 26
от ЗЧСИ изпълнителното дело да се прекрати. По делото са представени и три броя
квитанции от 15.05.2017 г., дванадесет броя квитанции от 14.03.2017 г., и един
брой протокол за извършено погасяване от 14.08.2017 г., видно от които Огнянов С.
е погасил задълженията си към Община Ловеч на 15.05.2017 г. и към ТД НАП-Ловеч
на 14.08.2017 г.
Със съобщение с изх. № 13543 от 15.08.2017 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че
следва да заплати и сума в размер на 582,40 лв. Плащане не е последвало, поради
което на 25.04.2019 г. на длъжника е била изпратена призовка за принудително
изпълнение, в която е посочено, че ще се пристъпи към извършване на опис и
оценка.
На
11.06.2019 г. е постъпила молба от О.Г.С., чрез процесуалния му представител адв. Х.А., с която се иска делото да бъде прекратено поради
настъпила перемпция.
С
Постановление от 11.06.2019 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
В разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производството се счита
за прекратено по силата на закона /ex lege/ с
изтичане на две години, през които взискателят не трябва
да е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен, тъй като е уреден като санкция за
бездействието на взискателя, а началото му се поставя
с последното изпълнително действие. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС върховният съд е направил разграничение между
същински и несъщински изпълнителни действия, изграждащи изпълнителните способи,
като само спрямо първите не тече срокът на перемпцията.
Така върховният съд е приел, че същински действия представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запори или възбрани, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещи, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като изброяването не е изчерпателно. Образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. не представляват същински действия
по изпълнението и същите не следва да се отчитат при изчисляване на срока.
В процесния
случай производството е образувано чрез възлагателно
писмо като Община Ловеч, която в качеството
ѝ на взискател се е възползвала от разпоредбата
на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и е възложила подбора на действията по изпълнението на
съдебния изпълнител. Така, макар и да не е било налице изрично посочване във възлагателното писмо на начин на изпълнението, по
инициатива на съдебния изпълнител са били извършени редица същински
изпълнителни действия – присъединяване на взискател,
налагане на запори върху дружествени дялове и възбрана върху недвижим имот,
насрочване на опис и оценка на движими вещи. С оглед на посоченото не се
установи двугодишен период, през който да е било налице бездействие от страна
на взискателя, което изключва и възможността за
настъпване на перемпция.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че първото изпълнително действие по делото е
осъществено на 11.01.2017 г., доколкото на 20.01.2015 г. е бил
присъединен взискател – ТД НАП-Ловеч, което по
смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е същинско изпълнително действие. Съдът
не споделя и съжденията на жалбоподателя, че предприетите изпълнителни действия
не изключват настъпването на перемпцията, тъй като не
са били осъществени по инициатива на взискателя, а на
съдебния изпълнител. Последното е в противоречие и с цитираната в жалбата
съдебна практика, където изрично е посочено, че приложението на чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ не изключва възможността за настъпване на перемпция,
но само при констатирано бездействие. Без значение е дали това се дължи на
съдебния изпълнител или на взискателя, като
отрицателната последица ще настъпи за взискателя,
който не може да се оправдае с бездействащия съдебен изпълнител, доколкото като
титуляр на правото на избор е можел да оттегли оправомощаването
или да посочи начин на изпълнение. Видно от наличните по делото доказателства посоченото
е неотносимо към процесната
хипотеза, тъй като са налице редица изпълнителни действия, извършени от
съдебния изпълнител.
На
следващо място действително длъжникът е погасил дължимите вземания на Община
Ловеч и ТД на НАП-Ловеч, но липсват доказателства да са заплатени дължимите
такси и разноски за образуване и водене на изпълнителното производство. Същите
са дължими, тъй като видно от представените квитанции, задължението по възлагателно писмо е погасено напълно към 15.05.2017 г.,
тоест извън двуседмичния срок за доброволно изпълнение – ПДИ е получена от
длъжника на 21.01.2015 г. На следващо място твърдението на жалбоподателя, че изпълнително
производство е следвало да бъде прекратено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, а именно след представяне на доказателство, че вземането е погасено
преди образуване на изпълнителното производство, не намира подкрепа в наличните
по делото доказателства. Както се посочи и по-горе, вземането е погасено изцяло
на 15.05.2017 г., тоест след образуване на изпълнителното производство съобразно
възлагателно писмо от 22.12.2014 г.
С оглед изхода на спора
се явява неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран
настоящият съдебен състав счита, че съдебният изпълнител правилно е отказал да
прекрати изпълнителното производство, а жалбата следва да се остави без
уважение като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 8909 от 24.06.2019 г. по
описа на ЧСИ Румен Димитров на О.Г.С.,с
ЕГН: **********, срещу Постановление за отказ да се прекрати изп. дело № 1277/2014 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров с
район на действие Окръжен съд - Ловеч.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1………………………..
2…………………………