№ 515
гр. София , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002622 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 84513/18.08.2020 г., подадена от ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД чрез адвокат Д.Х. срещу решение № 1038/20.07.2020 г., постановено по търг.
дело № 1188/2019 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на „Герман транспорт“ ЕООД сумата от 45 793 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение на основание чл. 405, ал. 1 КЗ по полица № 0310-600-2017-00003,
ведно със законната лихва от 24.06.2019 г. до пълното й изплащане, както и сумата от 3 790.80 лв.
– разноски.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения в подкрепа на
твърденията си, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението му за
погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане и не се е съобразил с наличието на
обстоятелства, изключващи дължимост на застрахователно обезщетение съгласно чл. 5, т. 16 и чл.
17 от Общите условия към застрахователния договор – непредставяне на необходими документи
(констативен протокол от авериен комисар) и паркиране на застрахованата товарна композиция на
неохраняем паркинг. Моли въззивния съд да отмени решението на градския съд в обжалваната му
част и постанови ново, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира присъждане на
разноски и за двете съдебни инстанции.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Герман транспорт“ ЕООД е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба и по изложените съображения за нейната неоснователност моли
въззивния съд да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима –
подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество -за неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на настоящото въззивно производство са предявените от „Герман транспорт“ ЕООД
с искова молба вх. на СГС № 82527/24.06.2019 г. искове срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 793 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по полица № 0310-600-2017-00003, ведно със законната лихва,
считано предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.01.2017 г. между него и ответното дружество бил сключен
застрахователен договор за застраховка на отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе
под формата на полица с № 0310-600-2017-00003 (договора) за влекач марка „Скания” модел
„R420 LA 4x2 MNA” с ДК № ***, рама № XLER5X20005194736. Застрахователният договор бил
със срок от 00:00 часа на 20.01.2017 г. до 23:54 часа 19.01.2018 г. като с него застрахователят-
ответник се задължавал да покрива отговорността на превозвача-ищец за цялостна или частична
липса или повреда на превозвания товар.
На 27.09.2017 г. гореописаната товарна композиция извършвала превоз на територията на
Кралство Белгия. Част от товара били 512 кутии „Шам, фъстък печени и солени” по 10 кг всяка
или общо 5120 кг., предназначени за доставка на „ЛИДЛ“. Поради изтичане на времето за
шофиране на водача на товарната композиция П. Н. И., същият спрял за почивка на паркинг на
магистрала А4 в Кралство Белгия до гр. Намур до изход 12/13 посока Брюксел. Този паркинг бил
предназначен за почивка на водачи на товарни автомобили, като на паркинга имало камери за
видеонаблюдение. Водачът И. спрял за почивка около 20 часа. Паркингът бил осветен целия.
После легнал да спи. На 28.09.2017 г. бил събуден от негов колега, който не познавал, като той му
показал ремаркето и казал, че имало кражба. Когато се събудил И. чувствал световъртеж и парене
в очите, като през целия ден изпитвал дискомфорт. Извикал полицейски органи, които
пристигнали на място и попълнил „Декларация за увредено лице“ и „Атестация за подаване на
жалба“. Установено било, че липсвали 302 кутии „Шам фъстък” или общо 3020 кг. Веднага след
като шофьорът И. уведомил ищеца за кражбата, той уведомил и подал претенция към ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД. Провели телефонен разговор с представител на ответника, който заявил, че
след като събитието било кражба и местопроизшествието било посетено от полицейски органи
нямало нужда от констатация на авариен комисар. Въпреки това, ищецът представил документ
„Протокол“ издаден от получателя на стоката „ЛИДЛ“.
Във връзка с кражбата ищецът получил покана „Известие за иск“ за поемане на отговорност
от „Иреко Търговия и производство” АД, Люксембург. За липсващата стока им била издадена
фактура № L 717795 от 27.11.2017 г. на стойност 23 414. 06 евро. „Герман транспорт“ ЕООД
2
заплатило на „Иреко Търговия и производство” АД, Люксембург сумата от 23 414.06 евро относно
откраднатия „шам фъстък” по фактура № L 717795 от 27.11.2017 г.
С писмо изх. № 310-02-5744/27.09.2016 г. ответното застрахователно дружество уведомило
ищеца, че отказвало да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета № 0310-600-
0009-2017, поради нарушение на т. 16 от чл. 5, Раздел II 14-ти „Общи изключения“ от Общите
условия по застраховката.
Ищецът счита, че бил спазил тези условия, тъй като композицията не била оставена без
надзор и била на регламентиран паркинг. Посочва, че на територията на Европейски съюз имало
няколко охраняеми паркинга и било невъзможно всеки престой да бъде извършван на такъв,
защото щели да се нарушат изискванията за почивка на водача.
Според застрахователя не бил спазен и чл. 17, Раздел VI „Задължения на застрахования“:
При предявяване на претенция застрахованият бил длъжен да представи следните документи:
Полицейски протокол или друг официален документ, удостоверяващ настъпването на
застрахователно събитие; Авариен протокол от авариен комисар за повреди.
Ищецът намира това твърдение за бланкетно и не отговарящо на действителните събития,
защото видно от „Претенцията“ заведена пред ответното дружество, бил представил документи от
полицията на Кралство Белгия, както и протокол от „ЛИДЛ“ за констатация на липси от
превозвания товар.
Ответното ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД оспорва исковете. Прави възражение за
погасителна давност като се позовава на чл. 32, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобил превоз на стоки, съгласно която разпоредба исковете, свързани с превози, подчинени на
тази конвенция, се погасявали с изтичането на едногодишен давностен срок. Също така,
ответникът възразява, че не му бил представен протокол от авариен комисар, като оспорва да е
давал указания, че такъв документ не следвало да се съставя. Твърди, че ищецът не бил положил
дължима грижа - МПС било паркирано на неохраняем паркинг, без видеонаблюдение, явяващо се
груба небрежност, изключваща отговорността на застрахователя. Водачът не бил извършил
превоза при наличие на трудов договор с ищцовото дружество. Не му била предоставена
рекламация. Товарителницата не била редовна от външна страна - липсвали реквизити и
следователно не било налице валидно превозно правоотношение. Оспорва наличието на
противоправно отнета стока, нейното количество и стойност.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409 КЗ за процесуално допустими и правилно са
били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява
допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК
извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното
от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, цитирани по-нататък, че между ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД като застраховател и
„Герман транспорт“ ЕООД като застрахован е сключен застрахователен договор за застраховка на
3
отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе под формата на полица с № 0310-600-2017-
00003 (л. 9-10), при приложените общи условия (л. 66-67), за влекач марка „Скания” модел „R420
LA 4x2 MNA” с ДК № ***, рама № XLER5X20005194736. Застрахователният договор е бил със
срок на действие от 00:00 часа на 20.01.2017 г. до 23:54 часа 19.01.2018 г. По силата на договора
застрахователят се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична
липса или повреда на превозвания товар. Страните по делото не спорят и относно това, че така
сключения между тях застрахователен договор е породил своето правно действие.
Със заявка за транспорт 17vc/17055018722, на ищеца е бил възложено от CFL Logistic с ДДС
№ ВК 16571800 автомобилен транспорт за товарене „Иреко търговия и производство“ АД на
конкретен адрес в Стейнсел, Люксембург и три адреса на разтоварване за „Лидл“, в Нидерландия.
Един от адресите е в град Етен-Леур. За адреса - посоченото в заявката количество е 8 европалети,
2500 кг. Заявката за транспорт е с референтен номер на CFL Logistics – 17055018722, който номер
е вписан и в товарителницата.
По делото е приложено известие за доставка № 87309 на 8 европалети на продукт „Шам
фъстък, печени и осолени“, 512 картонени кутии по 10 кг и нетно количество 5120 кг. При условия
на доставка DDP NL (Delivered Duty Paid NL) - доставено, мито платено Нидерландия. В
известието е цитиран номер на заявка - 151926091701.
От LIDL Nederland GmbH е издадено потвърждението за получени стоки на дата 28.09. В
известието е посочен доставчик – „Иреко търговия и производство“ АД, известие за доставка №
87309 и номер на поръчката № 15192609; 701. По съдържанието си е потвърждение за
получаване/приемане на 210 кутии от артикула, при очаквани 512 и установява разлика (в кутии) -
302. Потвърждава получаването на 4 европалети.
По делото е приложено известие за иск до „Герман транспорт“ ЕООД и фактура с номер
L717795 от 27.11.2011 г., издадена към ищцовото дружество и на стойност 23 414.06 евро. По
съдържанието си е такса за откраднати стоки, съгласно посоченото в приложените документи.
Издател на фактурата е CFL Logistics с ДДС № LU 16571800. Във фактурата е цитирана фактура на
IRECO 64059.
Последната, с дата от 24.11.2017 г. е с издател „Иреко търговия и производство“ АД и
издадена към CFL Logistics с ДДС № LU 16571800. От съдържанието й се установява, че е
издадена във връзка с поръчка 92609 и касае доставка от 26.09.2017 г. Условията на доставката са
ФРАНКО (без допълнителни пояснения). Фактурата е във връзка с ордер 151926091701 и описва
302 кутии, откраднати по време на транспортиране от Люксембург до Етен-Леур в Нидерландия
през нощта на 28.09.2017 г. Описан е продукта - Шам фъстък U.S.A, печени и осолени 21/25 кутии
от 10 кг, количество 302 кутии по 10 кг., качество екстра. Това е документът, в който е посочена
единична цена на килограм на стоката - 7.7530 EUR/кг. и обща стойност - 23 414.06 EUR.
Начислени са 3 % ДДС - 702.42 EUR (тип намалена ставка на данъка, валидна в Люксембург) и е
на обща стойност 24 116.48 EUR.
По делото е разпитан като свидетел водачът на застрахования товарен автомобил - П. Н. И..
Същият твърди, че натоварил стоки - ядки от Люксембург, като преброил палетите с товар и
поставил подписа си на товарителницата, тъй като там бил отразен точния им брой, след което
4
потеглил за Белгия. Тъй като му свършило времето за шофиране, спрял на паркинг, предназначен
за камиони, намиращ се на магистралата. Паркингът бил осветен, като автомобилите влизали през
вход, който не бил ограничен с бариера и на който имало камера. Излизането ставало от отделен
изход, също снабден с камера. Не знае дали паркингът бил охраняем, като не бил заплащал за
престоя на автомобила. Сутринта бил събуден от негов колега, който му казал, че ремаркето му
било отворено. В момента в който бил събуден не се чувствал добре, имал световъртеж и му се
гадело. Във връзка със състоянието му не били викани медицински лица и провеждани прегледи.
При проверка на ремаркето установил, че то било отворено и имало крадена стока - палетите били
на място, но били отворени. Извикал полиция, като полицаите съставили протокол.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Й. К. относно
количеството и цената на липсващите стоки, липсата е 3020 кг нето тегло шам фъстък.
Потърсеното и платено обезщетение за липсващата стока от дружеството превозвач е в размер на
23 414.06 евро. Платеното от страна на „Герман транспорт“ ЕООД покрива изцяло претенцията на
изпращача на стоката към CFL Logistics - дружеството, възложило превоза на „Герман транспорт“
ЕООД. Стойността на стоката е 7.753 евро на килограм стока или общо 23 414.06 евро ( левова
равностойност - 45 793.92 лева).
Ответникът не е оспорил извършеното от страна на ищеца-превозвач плащане на
собственика на стойността на липсващия товар.
Съгласно приложеното по делото удостоверение от НОИ, водачът И. се е намирал в трудово
правоотношение с ищцовото дружество.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен така предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, ищецът следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка „Отговорност
на превозвача“; 2) настъпване на застрахователно събитие; 3) вида и размера на причинените
вреди и 4) причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са установени по делото, а
същевременно възраженията на ответника за наличието на основания за освобождаването му от
отговорност да заплати претендираното застрахователно обезщетение, релевирани във въззивната
му жалба, относно които следва да се произнесе въззивния съд предвид ограничения въззив
съгласно чл. 269 ГПК, а именно основанията по чл. 5, т. 16 и чл. 17 от ОУ – паркиране на
застрахованата товарна композиция на неохраняем паркинг и непредставяне на необходими
документи (констативен протокол от авериен комисар), както и възражението за погасяване по
давност на иска, се явяват неоснователни.
Поради това, искът по чл. 405, ал. 1 КЗ като основателен и доказан следва да бъде уважен
изцяло – така, както е предявен – за сумата от 45 793 лв., както и акцесорното искане за заплащане
на законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното издължаване,
доколкото уважаването на това искане е обусловено от уважаването на основания иск.
5
Достигайки до същия извод, първоинстанционният съд е изложил правилни и
законосъобразни мотиви, съобразени с установеното от фактическа страна, поради което
въззивният съд напълно ги споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към тях, а с оглед
възраженията по въззивната жалба, отбелязва и следното:
Относно непредставянето от застрахования на протокол от авариен комисар:
По начало правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, доколкото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него (арг. от чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ).
Съгласно константната практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 408, ал. 1,
т. 3 КЗ, вкл. и на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), приложима и при действието на новия КЗ, за да възникне
правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причинна
връзка между неизпълнението на задължението (предвидено в закон или в застрахователния
договор и то да е значително с оглед интереса на застрахователя), и настъпилото застрахователно
събитие, съответно да се препятства доказването на обстоятелствата, при които е настъпило.
Даденото разрешение е, че не може по договорен път причинната връзка да бъде презюмирана, а
следва да се докаже в процеса от застрахователя, както и че при предявен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
преценката дали конкретното неизпълнени задължение по застрахователния договор е значително
с оглед интереса на застрахователя, когато същото не е изрично предвидено в ОУ като изключен от
покритие риск, е изключително провомощие на решаващия съд, а не на застрахователя.
В случая, по силата на чл. 17 от ОУ при предявяване на претенцията застрахованият е
длъжен да представи застрахователна полица, рекламационно писмо по чл. 30 от Конвенцията,
товарителница, фактура за стойността на товара, полицейски или друг официален документ,
удостоверяващ настъпването на застрахователното събитие, авариен протокол от авариен комисар
за повреди и други документи, изискани от застрахователя, имащи връзка със застрахователното
събитие. Изрично е посочено в ОУ, че представянето на авариен протокол от авариен комисар е за
доказване/удостоверяване пред застрахователя на събитието, което следва да се тълкува в смисъл,
че неизпълнението на задължението не погасява на това основание правото му на застрахователно
обезщетение. Това е така, защото дори и да се приеме, че предписаното поведение е изискуемо с
оглед на добросъвестността, то обстоятелството, че не е осъществено не може да се приравни на
неизпълнение на договорно задължение, значително за интереса на застрахователя, съгл.
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ – от една страна, предвид съдържанието на задължението и
вида на застрахователното събитие, категорично липсва връзка между неизпълнение на
задължението и настъпилото застрахователно събитие, а от друга – в хода на производството са
ангажирани достатъчно доказателства, удостоверяващи за състоянието на товара при огледа и
други релевантни обстоятелства.
Относно възражението за паркиране на застрахованата товарна композиция на неохраняем
паркинг:
Действително, по делото е установено, че към момента на настъпване на застрахователното
6
събитие, МПС се е намирало на паркинг, на който не е била осъществявана физическа охрана.
Същевременно обаче е установено и това, че паркингът е бил осветен, била е създадена
организация за влизане и излизане, осъществявани от различни пунктове, на които са се намирали
камери, както и че шофьорът е нощувал в кабината на товарния автомобил, т. е. при настъпване на
застрахователното събитие МПС е било под надзор - шофьорът се е намирал в него.
Съгласно чл. 5, т. 16 от ОУ, не се покрива отговорността на превозвача за цялостна или
частична повреда, при кражба от/на превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или
оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования. Следователно, касае се за
две алтернативни хипотези, порази което, след като в случая товарният автомобил не е бил оставен
без охрана, то и не са налице основания по тази клауза от ОУ за изключване отговорността на
застрахователя – не е налице такова неизпълнение от страна на застрахования, което да е породило
правото на застрахователя да откаже плащане.
Възражението на въззивника-ответник за погасяване на правото на иск за застрахователно
обезщетение с изтичането на едногодишен давностен срок с оглед разпоредбата на чл. 32, § 1 от
Конвенцията за договора за международен автомобил превоз на стоки, съгласно която разпоредба
исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на
едногодишен давностен срок, също се явява неоснователно. Това е така, тъй като визираният срок
касае искове, свързани с превоза и породени от частични липси, повреди или забава, и основаващи
се на договора за превоз, като страните по тях са участниците в превозния договор, каквато не е
настоящата хипотеза.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за
неоснователност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно представените списък по чл. 80 ГПК и извлечение от
банкова сметка, жалбоподателят ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемата страна „Герман транспорт“ ЕООД сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева),
представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260349/13.10.2020 г., постановено по търг. дело № 1829/2019 г. по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София, р-н „Възраждане“, ул. „Св. София” № 7,
ет. 5, с ЕИК:********* да заплати на „Герман транспорт“ ЕООД, гр. Карнобат, ул. „Г. Нанев“ №
3, с ЕИК:********* сумата от 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща направени
разноски във въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
7
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8