Определение по адм. дело №1783/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от М. Л. С. от [населено място], [ЕГН], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0869-000115/10.07.2025 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 2 от АПК. Изложени са твърдения, че жалбоподателката се нуждае от автомобила, тъй като работи с работно време от 4,30 ч., когато няма градски транспорт, и използва автомобила за нуждите на своята майка, която се нуждае от лекарски грижи. Представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

След запознаване с твърденията в жалбата и искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт, съдът намира, че искането е подадено от надлежна страна – адресат на обжалваната заповед, и в рамките на висящо производство по обжалване съобразно изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С обжалваната заповед на С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква а) от Закона за движението по пътищата – прекратяване на регистрацията на лек автомобил с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

Фактическото основание за налагане на мярката, което е описано в заповедта е, че при управлението на същия автомобил от С. В. С. на 07.06.2025 г. в [населено място], водачът е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози. Констатациите на контролните органи са обективирани в съставените на място актове за установяване на административно нарушение и заповеди за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС.

Предварителното изпълнение на обжалваната принудителна административна мярка е предвидено в чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.

В случаите, когато в изключение на общите правила и принципи на административното право по силата на самата правна норма законодателят е допуснал предварително изпълнение на административния акт преди влизането му в сила, това е обосновано със защитата на особено важни обществени интереси.

Чл. 166, ал. 4 от АПК допуска възможността предварителното изпълнение на административен акт по силата на закона да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, ако не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Според чл. 166, ал. 2 от АПК жалбоподателят може при всяко положение на делото до влизането в сила на решението да поиска, а съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Съобразно правилата за разпределение на тежестта на доказване, жалбоподателят следва да докаже наличието на такива обстоятелства, които да обосноват настъпването на значителни или трудно поправими вреди или засягането на особено важни негови интереси, които да имат превес над обществения интерес от предварителното изпълнение.

В случая твърденията са за невъзможност на жалбоподателката да използва автомобила за личните си нужди – да ходи на работа, както и възможни финансови загуби в случай, че й се наложи да ползва друг автомобил, за да води на лекар майка си.

От представените доказателства не се установява работно време на жалбоподателката като твърдяното. Предвид дистанцията между адреса на жалбоподателката и мястото, на което полага труд, което е лесно установимо, не може да се направи извод за особено значителни затруднения в случай, че не ползва личен автомобил.

Доказателствата за здравословни проблеми на майката на С. са със значителна давност – от 2016 и 2023 г. Няма данни към настоящия момент същата да се нуждае от значително и ежедневно обслужване, за което да е абсолютно необходимо ползването на автомобил.

Нито нуждата от автомобил за отиване на работа, нито за евентуално посещение на лекар могат да бъдат квалифицирани като значителни или трудно поправими вреди. Посочените нужди не могат да се приемат за ежедневни и от такава важност и единствено възможни за осъществяване чрез посочения автомобил, след като самата жалбоподателка се е лишила от автомобила, като го е предоставила на друго лице за управление в друг град. Обичайните битови неудобства от липсата на автомобил не могат да бъдат съпоставени с обществения интерес от прекратяване и предотвратяване на административни нарушения, засягащи безопасността на движението по пътищата, които могат да доведат до много по-съществени значителни и трудно поправими вреди за участниците в движението. Освен това според трайната практика на съдилищата по предварителното изпълнение на административни актове, чисто финансовите последици от предварителното изпълнение на впоследствие обявен за незаконосъобразен акт се поправят от административния орган.

Предвид това не може да се направи еднозначен извод нито че от предварителното изпълнение ще настъпят вреди, нито че тези вреди са значителни и трудно поправими до степен, надхвърляща обществения интерес от осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез преустановяване на възможността за използване на съответното МПС от водач, препятствал проверката за употреба на алкохол и наркотични вещества, до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалваната мярка.

По гореизложените съображения, съдът

Оставя без уважение искането на М. Л. С. от [населено място], [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0869-000115/10.07.2025 г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.