№ 389
гр. Разград, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330101439 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. с
чл. 240, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя
Николова Димитрова и Д. Шумаров, в качеството му на правоприемник на
правата, задълженията и фактическите отношения на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ с ЕИК: *********, действащо чрез
пълномощник, против Б. К. Х. с ЕГН-********** от гр. Разград, ***, се моли
да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество валидно и изискуемо вземане в общ размер на 2 315,47 лв., както
следва: 2115,40 лева, дължима главница; 7,32 лева, дължима възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2023 г. до 15.06.2023 г.; 192,75 лева, дължима
мораторна лихва за периода от 08.06.2023 г. до 16.02.2024 г. Във връзка с
произнасянето по въпрос 12 от TP N9 4/2013 на ОСГТК на ВКС моли за
осъдителен диспозитив относно сумите за държавна такса в размер на 46,31
лева и адвокатски хонорар в размер на 498,19 лева с вкл. ДДС - разноски в
заповедното производство ЧГД № 633/2024 г. по описа на Районен съд -
Разград. Претендира разноски по исковото производство.
Твърди се, че на 25.08.2022 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
като кредитор и Б. К. Х. като кредитополучател бил сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-19509640, с първоначален кредитен лимит в размер на
2000 лв. Едновременно със сключването на договора (25.08.2022 г.) се
извършило усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
1
револвиращ кредит, като в приложението към договора било посочено
финансираната стока и цената в общ размер на 1499 лв. Освен извършеното
целево плащане за покупката на целевата стока, кредиторът издавал на
кредитополучателя кредитна карта, за която се твърди, че е предоставена на
ответника и посредством нея кредитополучателят усвоил паричен ресурс чрез
картови трансакции и теглене на пари в брой и след първоначално посочения
период по погасителен план за ползване на кредита. Уговорена била месечна
вноска в размер на 140,78 лева при приложим лихвен процент 10,55 %.
Уговорена била застрахователна премия „Сигурност на плащанията" в размер
на 94,80 лв. Твърди се, че на 01.04.2023 г. кредитополучателят преустановил
плащането на задълженията по кредита, изпадайки в забава, просрочвайки
месечните си вноски по кредита. На дата 15.06.2023 г. на кредитополучателя
била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която същият бил
уведомен за предсрочната изискуемост и за дължимата сума по кредита.
Твърди се, че ищцовото дружество придобило вземанията по настоящия
кредит с оглед вписаното в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г. придобиване на
търговско предприятие на БНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България. На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, подадено от ищеца, Районен съд - Разград издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Б. К. Х. с ЕГН: ********** по ч. гр.
д. 633/2024 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с Разпореждане № 2223/26.07.2024 г.
по ч. гр. д. 633/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, на ищеца било
указано да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК. Така ищецът
обоснова правния си интерес. Твърди се, че към датата на исковата молба
длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница и разноски по
договора на „Юробанк България" АД (БНП Париба Пърсънъл Файненс), което
обуславя правния интерес от предявяване на иск за установяване на вземането.
Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал
и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски,
включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС,
поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Твърди се, че
към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК, задължението по
кредита е в общ размер на 2 315,47 лв., както следва: 2115,40 лева, дължима
главница; 7,32 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 01.04.2023
г. до 15.06.2023 г.; 192,75 лева, дължима мораторна лихва за периода от
08.06.2023 г. до 16.02.2024 г. С ИМ ищецът се позовава на предсрочната
изискуемост на кредита, като изрично се изразява воля за обявяване на
вземанията по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-19509640 за изцяло и
предсрочно изискуеми.
В срока на отговор чрез назначения му особен представител се изразява
становище за допустимост, нередовност на ИМ (липса на представителна
власт), неоснователно на предявените искове – по основание и по размер.
Сочи се, че по делото няма представите доказателства дали кредита е усвоен,
на коя дата и в какъв размел, има ли извършени плащания, за какъв период и в
какъв размер. Сочи се, че няма представени доказателства за сливане, вливане
или придобиване от ищеца на БНП Париба Пърсънъл Файненс, както и дали
ответника да е бил надлежно уведомен за това обстоятелство. Сочи се още, че
ответника не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, не е
2
поканен доброволно за изпълни задължението си. Изтъква се, че твърдяната
предсрочна изискуемост не е обявена по реда, предвиден в чл. 60, ал. 2 ЗКИ.
Изтъква се още, че договорът не е подписан от ответника. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19509640, сключен на
25.08.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с
ЕИК ********* и ответника, кредиторът му предоставя револвиращ кредит в
размер на 2000 лева при годишна лихва и такси, определени с договора, ГЛП
19 % и ГПР 25,79 %. Дневният лимит за покупки на ПОС е до размера на
кредитния лимит. Минималната погасителна вноска при усвоен кредит до
1000 лева е 60,00 лева, а до 2000 лева – 120,00 лева. На същата дата
ответникът извършил следното усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с посочения номер – закупуване на
климатик с обща цена 1499 лева. Предвидена е застраховка „Сигурност на
плащанията“ със застрахователна премия в размер на 94,80 лева. Посочено е,
че общия размер на кредита е в размер на 1593,80 лева, а останалите
параметри за следните: 12 погасителни вноски – последната на 01.09.2023 г.,
ЛП 10,55%, ГПР 11,08 %, обща стойност на плащанията 1689,36 лева. От
приложената разписка на л. 110 е видно, че ответникът е получил картата,
пластиката по процесния договор на 01.09.2022 г.
От заключението по назначената от съда съдебно счетоводна експертиза
се установява, че към 15.04.2024 г. ищецът е осчетоводил следните суми като
дължими: главница 2115,40 лева, договорна лихва 7,32 лева и мораторна лихва
192,75 лева. Общият размер на просрочията е в размер на 2122,72 лева към
15.06.2023 г. Пропуснати са 3 бр. месечни плащания. Кредитът е осчетоводен
на 25.08.2022 г. в размер на 1689,36 лева със закупуване на климатик от
„Технополис България“, за което е издадена фактура с включена застраховка и
лихви за покупката. След предаването физически на картата в периода от
07.02.2023 г. до 16.02.2023 г. има тегления от банкомат и плащане чрез ПОС
общо в размер на 1842,17 лв., включващи таксите за тегленето в брой. Има
внесени от ответника суми за погасяване общо в размер на 1514,40 лева.
Ответникът не е погасявал дължими суми след 10.03.2023 г. Дните на забавата
към 01.06.2023 г. са 60 дни.
Съгласно т. 17, просрочието в плащането на една или повече
погасителните вноски дава право на кредитора да начислява лихва за забава в
размер на законната лихва, установена за страната и да обяви вземането за
предсрочно изискуемо без уведомление при просрочие на две или повече
месечни погасителни вноски.
Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него,
ответникът го е подписал електронно.
Представен е договор за застрахователно посредничество между "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България" – като посредник, и
ответника Л. С. Д. – като клиент, по силата на който клиентът възлага срещу
възнаграждение на посредника да му посредничи за сключване на
застрахователен договор със застрахователите "Кардиф Животозастраховане",
клон България, и "Кардиф Общо Застраховане", клон България, във връзка с
3
процесния договор. Указано е, че възнаграждението се дължи от
застрахователя. Към този договор е представен въпросник, попълнен от
ответника, както и сертификат за застраховка "Защита на плащанията" на
кредитополучателите на потребителски парични кредити с пакет "Стандарт" и
"Комбинираща защита", сключен с "Кардиф Животозастраховане", клон
България, и "Кардиф Общо Застраховане", клон България.
По силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от
31.05.2023 г., вписан в Агенция по вписвания, сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК: *********,
последното дружество придобило на основание чл. 15 и сл. от Търговския
закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ. Всички активи, задължения и
фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, както
и всички права и задължения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ по сключените договори с клиенти, били прехвърлени на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ е заличено като търговец след сливането.
На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, подадено от ищеца, Районен съд - Разград издал заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Б. К. Х. с ЕГН: ********** по ч. гр.
д. 633/2024 г. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което с Разпореждане № 2223/26.07.2024 г.
по ЧГД 633/2024 г. по описа на Районен съд – Разград, на ищеца било указано
да предяви иска за вземането си по реда на чл. 422 ГПК
Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното
от правна страна:
Исковете са предявени от и срещу надлежни страни в указания от
заповедния съд срок, а предмет са посочените в заповедта суми, поради което
исковете са допустими.
От доказателствата по делото се установява, че страните са в договорни
правоотношения. Установява се, че задълженията по процесния договор не са
погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не
са достатъчни да погасят главницата. С оглед приетото заключение се
установява усвояване, а след получаване на картата – тегления и плащания на
ПОС. Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в
изпълнението му е сключен договор за застраховка "Защита на плащанията".
По отношение на възражението дали е налице настъпила предсрочна
изискуемост: Съгласно даденото разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013 г. в
хипотезата на предявен иск на основание чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, което
произтича от договор за кредит, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като кредиторът е упражнил
правото си за направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника
предсрочната изискуемост. Това означава, че ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
4
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването и. Тоест предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличието на две предпоставки – обективния факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Ищецът сочи, че е уведомил ответника за настъпването на предсрочната
изискуемост на 15.06.2023 г., но не са представени доказателства как това
изявление е стигнало до ответника. Трайна е съдебната практика обаче, че в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването на
препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т.е.
това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски
кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за
потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко
физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а
кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и
съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния
договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на
търговска или професионална дейност, поради което същият има качеството
на потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП.
Съдът е уведомил страните, че следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договора. Съдът установи нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, поради невключване на застрахователната премия в годишния
процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ
разход по кредита за потребителя" е изяснено с §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Поради изложеното следва изводът, че застрахователните
премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да
бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал.
5
1 ЗПК, в случаите в които сключването на застрахователния договор е
задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за
ползване на кредита при конкретните параметри (срок на договора, размер на
възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр. ). Също така
следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия,
застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя
независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на
застрахователя, дали се заплаща от потребителя на търговеца-кредитор и
последният я превежда в полза на застрахователя по тяхно съглашение,
какъвто е настоящият случай, или в договора е уговорено потребителят да
бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца-кредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда
разграничение между тези хипотези, защото във всички тях плащането на
премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него
кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Дали сключването на
застрахователния договор е необходима предпоставка за отпускане на кредита
изобщо или за отпускането му при предоставените с договора условия,
подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на
процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително
изготвените от търговеца клаузи. За този извод не е от значение дали
договорът и общите условия определят застраховката като допълнителна
незадължителна услуга. Подобни клаузи представляват част от предварително
изготвен от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал
възможност да влияе. Съдът приема, че сключването на договора за
застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит при
договорените в него параметри. Видно от съдържанието на договора за кредит
и условията към него, размерът на застрахователната премия е предварително
определен в договора за кредит към датата на неговото сключване, включен е
в погасителния план. Видно от представения застрахователен сертификат,
целта е покриване на риска, който търговецът-кредитор носи от неизпълнение
по кредитното правоотношение, без да обезщетява евентуалните вреди, които
биха възникнали за самия застрахован потребител от настъпилото
застрахователно събитие – смърт, трайна неработоспособност, временна
неработоспособност, безработица. Застрахователната сума е приравнена на
баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие,
което изключва каквито и да било плащания на застрахователно обезщетение
към потребителя и приравнява застрахователното правоотношение на
обезпечение. Следователно още към датата на сключване на договора за
кредит, към който момент са определени неговите параметри – размер на
отпуснатата сума и срок за погасяване, размер на лихвата и нейният фиксиран
характер, кредиторът е определил тези параметри не само въз основа на
имущественото проучване на длъжника-потребител, но и на наличието на
застрахователно правоотношение за сметка на длъжника, гарантиращо
изплащане на кредита при настъпване на описаните в застрахователния
сертификат събития. Ето защо съдът намира, че в случая застрахователното
правоотношение се явява необходима предпоставка за отпускане на кредита
при съдържащите се в него условия, и разходът за него, в размер на дължимата
застрахователна премия, представлява "общ разход по кредита" по смисъла на
§1, т. 1 ДР на ЗПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11 ал. 1 ЗПК, няма посочване
6
на действителния ГПР, включващ всички разходи. Предвид неоповестяването
на действителния ГПР, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от уговорената сделка. При недействителност на договора
съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
не се дължат лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност
се установи в производството по чл. 422 ЗПК, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на
чистата сума по кредита. Поради това следва да се определи размера на
чистата стойност на кредита и за тази стойност да уважи предявения на
договорно основание установителен иск след приспадане на постъпилите
плащания.
Съобразно заключението е усвоена сума в размер на 3435,97 лева, като
има внесени от ответника суми за погасяване общо в размер на 1514,40 лева. В
този смисъл предявеният иск за главница се явява основателен само до
размера от 1921,57 лева ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер на главница от 2115,40
лева, за сумата от 7,32 лева за договорна лихва и за сумата от 192,75 лева за
мораторна лихва, предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ищецът своевременно (посочени в ИМ и в списъка
по чл. 80 ГПК, инкорпориран в молбата преди о.с.з.) е претендирал разноски,
които възлизат в общ размер на 2070,96 лева, от които по заповедното сумата
от 544,50 лв., а по исковото 1526,46 лева. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът прецени като
неоснователно. Вземайки предвид действителната правна и фактическа
сложност на делото, съобразявайки посоченото в чл. 78, ал. 5 от ГПК,
доколкото възнагражденията (с включено ДДС) са в минимално определения
размер съобразно чл. 36 ЗА, то няма основания за намаляването им. От така
посочените разноски ответникът дължи съобразно уважената част общо
сумата от 1718,65 лева, от които 451,87 лева по ЧГД № 633/2024 г. по описа на
Районен съд – Разград, а по исковото в размер на 1266,78 лева.
Така мотивиран, Районен съд – Разград
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 6
ЗПФУР по отношение на ответника Б. К. Х. с ЕГН-**********, с установен по
делото настоящ и постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград,
***, че дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова и Д. Шумаров, в
качеството му на правоприемник на правата, задълженията и фактическите
отношения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с ЕИК:
7
*********, сумата от 1921,57 лева, представляваща непогасена главница,
дължима по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-19509640 от 25.08.2022 г. ведно
с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
заявлението на 12.04.2024 г. до окончателното и плащане, за която сума е
издадена Заповед № 380 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 07.05.2024 г. по Частно гражданско дело № 633 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Разград, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 2115,40 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя
Николова Димитрова и Д. Шумаров, в качеството му на правоприемник на
правата, задълженията и фактическите отношения на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ с ЕИК: *********, срещу Б. К. Х. с ЕГН-
**********, с установен по делото настоящ и постоянен адрес: гр. Разград,
общ. Разград, обл. Разград, ***, обективно кумулативно съединени
установителни искове, за следните суми, по които е издадена Заповед № 380
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2024 г. по
Частно гражданско дело № 633 по описа за 2024 г. на Районен съд – Разград:
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 7,32 лева,
претендирани като договорна лихва за периода от 01.04.2023 г. до 15.06.2023 г.
във връзка с Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD-19509640 от 25.08.2022 г., както
и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 192,75 лева,
представляващи мораторна лихва за периода 08.06.2023 г. – 16.02.2024 г.
ОСЪЖДА Б. К. Х. с ЕГН-**********, с установен по делото настоящ и
постоянен адрес: гр. Разград, общ. Разград, обл. Разград, ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път” № 260, представлявано от Петя Николова Димитрова и Д.
Шумаров, в качеството му на правоприемник на правата, задълженията и
фактическите отношения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ с ЕИК: *********, съобразно размера на уважената част от
исковете сумата от 1718,65 лева, от които 451,87 лева по ЧГД № 633/2024 г. по
описа на Районен съд – Разград, а по настоящото в размер на 1266,78 лева.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно
гражданско дело № 633 по описа на за 2024 г. Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8