Р Е Ш
Е Н И Е № 36
гр. Пловдив, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение – осми граждански състав, в публично заседание на единадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№2275 по
описа на ПОС за
2019г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с
въззивна жалба с вх.№28654/02.10.2019г депозирана от С.Ж.П. с ЕГН-********** ***,
чрез процесуалния му представител адв. С.Н.,*** против Решение
№2874/08.07.2019г. постановено по гр.д.№20510/2018г. по описа на ПРС, втори
гр.с., с което се отхвърля предявения от С.Ж.П. против
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 – 54, ет. 6, представлявано от Н.
И. П. и И. С. И. иск за признаване за установено, че сключения между страните
договор за потребителски кредит № *** г. е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11, чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, както и иска
за осъждане на ответника „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК ********* да заплати на
ищеца С.П. надвнесената сума над главницата от 4000 лева, а именно – сумата от
208,82 лева, както и сумата от 539,40 лева, представляващи суми, получени без
основание по недействителен договор, с които ответникът се е обогатил
неоснователно /получени при начална липса на основание/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда –
28.12.2018 г. до окончателното изплащане. С постановеният
съдебен акт в полза на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е присъдена сумата от 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението на
първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в
противоречие със събрания доказателствен материал, по съображения подробно
изложени в жалбата. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като основателни. Претендират
се разноски, съгласно представения списък с направени такива.. Прави
се възражение относно прекомерност на разноските на другата страна.
Въззиваемата страна „ТИ БИ АЙ БАНК“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 – 54, ет. 6, представлявано от Н. И. П. и И.
С. И., чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Ц. оспорва жалбата като
неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и
законосъобразен. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата са подадена в
законния срок, от страна
имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд
е отхвърлил предявените искове за установяване на недействителността на
сключения между страните договор за потребителски кредит, с оглед на което и доколкото е посочил, че е налице връзка на обусловеност между предпоставките за
уважаване на исковата претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК и тази по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищецът иска връщане на
сумата от 208,82 лева, както и на сумата
от 539,40 лева, представляващи суми, получени без основание по недействителен
договор, с които ответникът се е обогатил неоснователно /получени при начална
липса на основание/, то неоснователен се явява и предявения иск по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, тъй като ищецът не доказа в процеса да е заплатил на ответника суми,
получени без основание, и с които ответникът да се обогатил неоснователно.
Недоволен от
постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който твърди че решението е
незаконосъобразно и необосновано, като
пред въззивната инстанция поддържа единствено оплакванията за недействителност
на договора за потребителски кредит, поради това, че не е спазена разпоредбата
на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното
производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по
гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства,
които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор за потребителски кредит № ***г., ответникът е предоставил заем на
ищеца, като в чл. 7.1 от договора е посочен размера на кредита – 4000 лева, общ размер на застрахователната
премия – 561,60 лева, както и еднократна такса за отпускане на кредита – 456,16
лева. Съгласно клаузата на чл. 9.1 от сключения между страните договор,
лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като
годишен лихвен процент е в размер на 28,47%, като в чл. 9.2 е посочено, че
лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния
размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината,
като в чл. 9.3 е предвидено, че за нуждите на договора, лихвеният процент за
ден се изчислява като 1/360-та част от лихвения процент по чл. 9.1 – или
0,079%.
Разпоредбата на
чл. 10 от договора посочва размерът на годишния процент на разходите – 41,92%,
както и общата дължима от потребителя сума по кредита. В чл. 11.2 е посочен
погасителен план, съгласно който страните уговорили връщане на кредита на 36
месечни погасителни вноски, 35 от които по 208,82 лева и 1 в размер на 208,96
лева, с падеж 25-то число на съответния месец, считано от 25.07.2014 г.
Приетия по делото
подробен счетоводен погасителен план на договора /л. 10/, съдържа
информация за размера на главницата, дължимата месечна сума, срока на издължаване
на погасителните вноски, лихвата, процентния размер на оскъпяването.
Установява се по
безспорен начин от събраните доказателства - разписка от 25.07.2014 г., че ищецът е превел на ответника сумата от 208,82
лева с посочено в разписката основание „вноска за погасяване“ и номер на
договор **********, а с платежно нареждане от 13.08.2014 г. ищецът
превел на ответника сумата от 5101 лева , с която сума е погасил изцяло
задълженията си към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по договор № *** г.
Във връзка с
молба с вх. № 254 от 15.08.2014 г. адресирана до ЗК „Уника“ – гр. София, на
ищеца е възстановена сумата от 561,60
лева застрахователна премия по застраховка УНИКА – живот BANK ЖИВОТ АГЕНТ.
Безспорно е, че
ответникът е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът от своя страна е
физическо лице, поради което, съответно страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор за потребителски кредит № *** г по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, с оглед
на което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон - ЗПК.
Спорни по делото са въпросите, въведени и
в оплакванията на дружеството, жалбоподател, дали са нарушени предвидените в
чл. 22 от ЗПК императивни изисквания, при сключването на потребителския
договор, при което последният следва да бъде
обявен за недействителен.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Поддържаните пред
настоящата инстанция доводи за недействителност на договора са: поради
нарушение на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК - липса
на условия за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и поради
нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, поради липсата на включени в годишния процент
на разходите, отделни компоненти като вид и размер..
Действително нормата на чл. 11, ал. 1 т.11 ЗПК
предвижда, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа - условия за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен
план. В конкретният случай настоящият съдебен състав намира, че са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК,
доколкото видно от съдържанието на договора за потребителски кредит № *** - в
чл.11.2 от същия се съдържа погасителен план, носещ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Спазени са и изискванията за информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания,
като това задължение на кредитора е изрично отразено в чл. 12 от Договора за кредит. В
тази връзка за пълнота следва да бъде отбелязано, че дори на кредитополучателят
да не беше предоставен погасителен план,
съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл.11 ал.1 т.11 ЗПК би била
нарушена от кредитора, едва когато последният откаже да даде такъв, при изрично
отправено до него искане от кредитополучателя, каквото в настоящия случай не се
констатира.
Що са касае до
възражението относно липсата на включени
в годишния процент на разходите, отделни компоненти като вид и размер,
съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да бъде
отбелязано следното: Съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - следва
да се посочи ГПР и общата дължима сума от потребителя. В конкретният случай,
следва да се приеме, че това изискване е спазено доколкото в чл. 10 е посочен общият размер на всички плащания–
7 517.66 лева, като е посочен и ГПР
– 41.92 %.
Мотивиран от
гореизложеното настоящият съдебен състав споделя направеният от
първоинстанционният съд извод, че не са налице
нарушения на императивната разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11
ЗПК,
с оглед на което процесният
договор не се се явява недействителен
на основание чл. 22 ЗПК.
Неоснователността на искове за установяване на
недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит
обуславя и неоснователността на
претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата от 208,82 лева, както и на сумата от 539,40
лева, представляващи суми, получени без основание по недействителен договор, с
които ответникът се е обогатил неоснователно /получени при начална липса на
основание/, доколкото не се доказа получаването на такива от кредитора, поради което последните следва да бъдат
отхвърлени.
Като е отхвърлил
предявените искове, първоинстанционният съд е постановил правилен и
законосъобразен акт, които следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата
страна следва да бъде присъдена сумата от 300.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Размерът
на възнаграждението не следва да бъде намален въпреки направеното от
жалбоподателя възражение, доколкото
определения размер е съобразен с минималните размери на адвокатските
възнаграждение съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и с фактическата и правна сложност на
казуса, включително и с депозирания отговор от страна на процесуалния
представител.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2874/08.07.2019г. постановено по гр.д.№20510/2018г. по описа на
ПРС, втори гр.с.,
ОСЪЖДА С.Ж.П. с ЕГН ********** с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ
БИ АЙ БАНК“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. София, район Лозенец, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 52 – 54, ет. 6,
представлявано от Н. И. П. и И. С. И. сумата от 300.00
лева /триста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: