№ 6483
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.А
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100103431 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д. И. Д. срещу Столична община искове, с правна
квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 30000,00лв., частично от 60000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и 2499,00лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от 10,01,2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 10,01,2024 г., в гр. София, между 10 часа и 10:20 часа,
ищецът вървял по тротоара на ул. „Петър Бонев“, когато се подхлъзнал и паднал от собствен
ръст. Тротоарът бил заснежен и заледен, като не е бил почистен, обезопасен или третиран с
материали против заледяване. Вследствие на настъпилия инцидент ищецът претъпял
телесни увреждания. Непосредствено след злополуката е бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, където било установено, че при него е налице пертрохантерно счупване,
вляво закрито на лява тазобедрена става, като същият ден е била извършена операция с
репозиция и остиосинтеза с проксимален бедрен пирон. Престоят му в болницата
продължил до 16,01,2024 г. Посочва се, че възстановяването продължава и към момента.
Инцидентът му причинил силен стрес и се отразил негативно на психиката му. Твърди се, че
във връзка с лечението са извършени разходи в размер на 2499,00 лв. Поддържа се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 11 от ЗОС, чл. 31 от ЗП и чл. 28, ал. 1 и чл.
31 от Наредбата за управление на общинските пътища на СО за поддържането на пътищата
на територията на общината, които включват и тротоарите и другите пешеходни участъци.
1
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Столична община в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не е пасивно-
материално легитимиран по предявения иск поради липса на елементите от фактическия
състав на деликтната отговорност. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на
увреждането. Твърди, че увреждането е настъпило поради поведението на ищеца, който не е
отдал нужното внимание при своето придвижване, като е следвало да съобрази зимната
обстановка и състоянието на тротоара. Навежда доводи, че общината е изпълнила
задължението за поддържане на тротоарната настилка, като е сключила договор за
почистване и поддържане на улици за процесния участък със „З.“ ЕАД. На процесната дата –
10,01,2024 г., между 7:30 и 11:30 часа изпълнителят по договора е извършил дейности по
ръчно почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед и ръчно обработване на
тротоари чрез разпръскване на смеси върху процесния участък. Твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпването на увреждането, като не е полагал необходимата грижа при
придвижването си. Оспорва изложените в исковата молба имуществени вреди да са в
причинна връзка с инцидента. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Третото лице помагач-„З.“ЕАД излага становище за неоснователност на
претенцията.
Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, преценени по реда на първоинстанционното
производство, приема от фактическа страна следното:
На 10,01,2024г. около 10,00часа в гр.София, на ул. Петър Бонев, срещу бл. 321, ищецът
се подхлъзнал на заледен участък и паднал от собствен ръст. За настъпилото събитие
еднозначно сочат събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н. А. и Е.П.,
първият от които и непосредствен очевидец на събитието.
В резултат на събитието на ищеца са причинени неимуществени вреди. От
заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания:
Счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост, закрито
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за
срок по –дълъг от 30 дни, с общ възстановителен период от 6 месеца;
Проведено е комплексно лечение в болнично-амбулаторни условия, като ищецът е
хоспитализиран в 1-ва КТ УМБАЛСМ „Пирогов“, като след диагностициране е проведено
оперативно лечение-поставен е къс бедрен пирон и блейд и 1 застопоряващ винт дистално.
2
Изписан е с подобрение, вертикализиран с 2 ПС, назначена е антикоагулантна терапия.
Проведена е рехабилитация през месец май 2024год., в периода от 08,05,2024год. до
15,05,2024год. в Банкя с оглед подобряване на обема на движенията на ЛТБС.
Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата,
след проведено оперативното лечение и в началото на раздвижването. Съгласно
изслушаното заключение на съдебно медицинската експертиза посочените травматични
увреди са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на увреждането. Двигателните
ограничения са предмет на периодична ЛФК и физиотерапия. Констатиран е
функционален дефицит на ляв долен крайник –сгъва до 90градуса, налична болка при
отвеждане на крайника, ограничена ротация, непълен клек, което е рехабилитационен
проблем.
Приложените по делото документи сочещи на извършени разходи за лечение са във
връзка с причинените увреди и необходими за преодоляването им.
От показанията на св.П., ценени по реда на чл.172 от ГПК се установяват
претърпените неимуществени вреди.
От показанията на св. А., съсед на ищеца се установява механизма на увреждането-
падане от собствен ръст поради подхлъзване на заледен участък.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за възложителят
на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата – физически
лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните факти
обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или бездействие/,
настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на същите,
възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в
отговора.
Исковата претенция съдът намира за основателна. Установи се по делото
настъпването на процесното събитие, в резултата на което за ищеца са настъпили вреди-
неимуществени и имуществени. Спорно е обстоятелството дали за ответникът съществува
нормативно задължение за поддръжка на необезопасен участък.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, /в ред.към датата на
събитието/, общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да
е мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се разпростира
3
върху всички елементи по условията на чл.5, ал.1 от закона или обхват, пътни съоръжения
или пътни принадлежности. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДвП, вр.чл.29, вр.чл.31 от Закона за
пътищата /ЗП/- лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за
опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни
средства. Поддръжката на общинските пътища се осъществява от общините. В допълнение
конкретно задължение за поддръжка на тротоарите като част от обхвата на пътя е вменено
на съответната общината и с нормата на чл.48, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на
закона за пътищата, съгласно която организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите,
пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната)
за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е
за общината;
Съобразно изложеното, съдът намира, че за ответника е налице нормативно
установено задължение за поддръжка на пътната инфраструктура. Същото съобразно на §1,
т.14 от ДР на ЗП представлява дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
От страна на ответника, чиято е доказателствената тежест не се установи изключение
предвидено по-горе, поради което съдът приема допускането на наличие на заледен участък
на тротоар, находящ се на територията на общината да съставлява противоправно
бездействие, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе норми. Неизпълнението на
задължението за поддържане на пътищата в състояние осигуряващо безопасност за
пешеходците съставлява противоправно бездействие от страна на служители на ответника,
на които са възложени функциите по поддръжка. Ето защо неизпълнението на вменените от
закона задължения на Общината- правно регламентирана дейност, осъществима от нейни
или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат
на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай.
Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота и здравето на гражданите сам
по себе си сочи на противоправно бездействие. Ответникът е този, в чиято доказателствена
тежест стои установяването на точното изпълнение на задължението му по закон, а
доказателства в тази насока не са ангажирани.
Представен е ежедневен констативен протокол №10,01,20242068134-19 за
установяване на количествата на изпълнени и неизпълнени видове дейности за район
Люлин. Становището на трето лице помогач З. ЕАД сочи на договорно правоотношение със
СО, по силата на което ответникът е възложил на ТЛП дейности по събиране и
транспортиране на отпадъци до съоръжения за третиране от контейнери, строителни
отпадъци, уборка на междублокови пространства, тротоари, детски площадки и др., както и
4
дейности по зимно поддържане на улици и др. обществени места. Поддържа се приоритетно
тази дейност да се извършва до 7,30часа за спирки на масовия градски транспорт, след това
улици около училища, детски градини, болнични заведения. Не се спори между страните, че
мястото на инцидента не е приоритетна зона за обработка, поради което за изпълнителя
задължението не е скрепено със срок във времево отношение при ежедневната обработка.
Приложеният по делото протокол съдът намира да не посочва конкретно кога и дали е
извършена обработка на ул.Петър Бонев, поради което няма данни за изпълнението на
задължението за изпълнителя. От друга страна неизпълнението е констатирано и с
ангажираните гласни доказателства сочещи, че към датата и времето на инцидента
процесния участък от тротоара и уличното платно не е обработен.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и нанесените
неимуществени вреди на ищеца се установява от свидетелските показания и съдебно
медицинска експертиза.
По претенцията за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа
на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените
вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се
възмездяват от съда по справедливост при преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
следва да бъдат обезщетени в размер 25000,00лв. При определяне на същите, съдът
съобрази характера на причинените физически увреждания: счупване на лява бедрена кост,
като общия възстановителен период за причинените увреждания е около 6месеца. Съдът
съобрази проведеното оперативно лечение, кръвно наместване и метална фиксация на
счупването на лява бедрена кост, необходимостта от чужда помощ, възрастта на пострадалия
- 54. към датата на ПТП/ активна работоспособна възраст /. Отчита са наличието на известен
функционален дефицит на ляв долен крайник, при сгъване, ротация и клек. За определяне
размер на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план,
установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на емоционална лабилност,
напрегнатост от ограниченията във връзка с инцидента, налични болки характерни и към
настоящия момент при натоварване и промяна на времето.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към датата на
инцидента, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на
справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. Ето защо исковата претенция е основателна за
сумата от 25000,00лв., като за разликата до заявения размер-30000,00лв. следва да бъде
отхвърлена.
5
По претенцията за имуществени вреди за лечение:
По делото се установява, че извършените разходи по фактура №
**********/12,01,2024год., с приложен фискален бон за сума в размер на 2499,00лв., с
основание закупуване на проксимален бедрен пирон с винтове и сет за ортопедична
операция са били необходими и в причинна връзка с проведеното от ищеца лечение, поради
което се дължи обезщетение за извършен разход в този размер.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
лихва от датата на увреждането до изплащане на вземането, тъй като съгласно чл. 84, ал. 3
от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя
характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието – 10,01,2024г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед уважената част от иска на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 1478,36лв. от общо 1759,96лв., от
които 1299,96лв.-д.т., 380,00лв.-в.л. и 80,00лв.-свидетел.
На адв.Г. Б. Х. на осн.чл.38 от ЗАдв. и съобразно уважената част от исковата
претенция се дължи адв. възнаграждение в размер на 2729,93лв. от общо 3249,92лв.
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ. С оглед представените доказателства за
регистрация по ЗДДС върху адв. възнаграждение се начислява сума в размер на 545,98лв.
или общо 3275,91лв. -адв. възнаграждение.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 30,00лв.от общо 200,00лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София,
ул.**** да заплати на Д. И. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.Люлин, бл.**** на
осн.чл.49 от ЗЗД сума в размер на 25000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, както и сума в размер на 2499,00лв.-обезщетение за имуществени
вреди по повод възникнал на 10,01,2024год. инцидент, ведно със законната лихва върху
сумите от 10,01,2024год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 25000лв. до пълния предявен размер от 30000,00лв.,
частично от 60000,00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София,
6
ул.**** да заплати на Д. И. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.Люлин, бл.**** на
осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 1478,36лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София,
ул.**** да заплати на адв.Г. Б. Х. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 3275,91лв.-
адв. възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА Д. И. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.София, жк.Люлин, бл.**** да
заплати на Столична община, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.София, ул.**** на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 30,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП –„З.“ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7