№ 5
гр. Пловдив , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера И. Иванова
Членове:Катя С. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно търговско дело №
20215001000249 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Обжалвано е решение № 9, постановено в закрито съдебно заседание на
26.02.2021 г. от Окръжен съд-С. по т.д. № 1/2021 г., с което е отменен по
жалба на „Р.и.“ООД-гр.М. отказ № *************/23.12.2020 г. на ДЛ при А.
по в. по подадено заявление № ************ и е указано на А. по в. след
влизане в сила на решението да извърши поисканото вписване по заявление
№ ************, ако са налице всички основания за това.
Жалбоподателят А. по в.-гр.С. моли решението да бъде отменено като
незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата,
подадена на 18.03.2021 г. Претендира за присъждане на разноски на
основание чл. 25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 81 от ГПК за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „Р.и.“ООД-гр.М. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, изложени в отговор, подаден на
31.03.2021 г.
1
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 23.12.2020 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията
при Агенцията по вписванията отказ № ************-2 по заявление вх. №
20201221162704/21.12.2020 г., с което е направено от страна на „Р.и.“ООД-
гр.М. чрез пълномощник адвокат Б.К. искане за вписване на промени в
състава на съдружниците, а именно Я.С.К. с дялово участие 1000 лв.,
„О.“ЕООД с дялово участие 5000 лв. и Я.С.К. с дялово участие 6 000 лв.,
както и прехвърляне на дружествени дялове, а именно с прехвърлител Ш.Д.М.
и правоприемник „О.“ЕООД с размер на дялово участие 5 000 лв. с дата, на
която е възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял,
16.12.2020 г. и с прехвърлител Я.С.К. и правоприемник Ш.Д.М. с дялово
участие 5 000 лв. с дата, на която е възникнало основанието за прехвърляне на
дружествен дял, 16.12.2020 г. Посочено е в отказа, че представените от
заявителя документи налагат цялостен извод, че се цели заличаване със задна
сила на сключени сделки по прехвърляне на дружествени дялове, въз основа
на които са извършени вписвания по партидата, следователно не се
удостоверява заявеното вписване на обстоятелства в поле 24 от заявлението
образец А4, като не се представят съответни доказателства за сделки по чл.
129,ал.2 от ТЗ. Затова е прието, че ДЛР не е сезирано с подлежащо на
вписване обстоятелство, като същевременно при уважаване на така
отправеното искане би се стигнало до несъответствие, което би въвело в
заблуждение трети добросъвестни лица, както и би нарушило принципа на
доверие в ТР. Посочено е, че при заявление, подадена по електронен път в
ТРРЮЛНЦ, изцяло в тежест на заявителя е да отправи изчерпателно своето
искане за промяна в обстоятелствата, като е недопустима последваща намеса
от страна на ДЛР, включително допълване или изменение на изразената по
електронен път воля, както и произнасяне на ДЛР извън рамките, в които е
сезирано. Прието е, че не е възможно посоченият порок в частта относно
заявеното в поле 24.Прехвърляне на дружествен дял да бъде изправен след
даване на указания по чл. 22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,тъй като изначално не са
заявени коректно подлежащите на вписване обстоятелства, т.е. АВ не е
сезирана коректно и не следва да намери приложение нормата на чл. 22,ал.5
2
от ЗТРРЮЛНЦ. Освен това е прието и че са налице и други пречки за
уважаване на отправеното искане. Посочено е, че по отношение на Ш.М. е
осъществен фактическият състав по чл. 129,ал.2 от ТЗ, като вписването е
извършено на 3.11.2020 г. Посочено е, че вписването в ТР има декларативно и
доказателствено значение и подлежи на незабавно изпълнение. Посочено е,
че вписването по смисъла на чл. 22,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ представлява
официално удостоверяване, че известно подлежащо на вписване
обстоятелства съществува. Посочено е, че ефектът на вписването продължава
до неговото заличаване чрез предвидения специален способ – установителен
иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 124,ал.1 от ГПК, като по този начин
публичноправният интерес, свързан с вписванията, е ясно изразен. Посочено
е, че искът с правно основание чл. 29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предоставен на
разположение на страната, която твърди порок на самото вписване или
несъществуване на вписано обстоятелство, като вписване на несъществуващо
обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е
възникнало валидно, в който случай могат да съществуват две хипотези в
зависимост от момента на възникване на обстоятелството – когато към датата
на вписването съответното обстоятелство изобщо не е съществувало, а
втората хипотеза касае вписването на обстоятелство, което е съществувало,
но по-късно по исков ред е установена нищожността му, като и в двата случая
заличаването на вписаното обстоятелство като последица на това
установяване няма обратно действие (ТР №1/2002 г. на ОСГК на ВКС).
Прието е, че в регистърното производство, което е охранително и безспорно,
не може да се установява нищожността на договора за покупко-продажба на
дружествени дялове, респективно, той да е развален и отпадане с обратна
сила на правните му последици, като обстоятелството най-малко е спорно и
следва да се установи с предоставената от чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ правна
възможност да се води исково производство и при евентуалното му
уважаване да се иска на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ заличаване на
вписване. Посочено е, че в обхвата на проверката по чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установяват от представените съгласно изискванията на закона
документи и при тази проверка ДЛР, респективно сезираният с жалба срещу
отказ окръжен съд, няма правомощията да изследва валидността на
едностранни волеизявления или съглашения, които пряко или косвено имат
3
връзка с несъществуването или съществуването на заявените за вписване
обстоятелства, а разрешаването на правни спорове, възникнали по повод
възникването или изгубването на претендираното субективно право, е от
компетентността единствено на гражданския съд и се реализира по исков ред.
Посочено е, че в случая е безспорно, че между Ш.М. и „О.“ЕООД е
възникнало облигационно правоотношение по повод на договор за продажба
на дружествени дялове от капитала на „Р.и.“ООД-гр.М., като прехвърлянето е
вписано в ТР на АВ. Посочено е, че съгласно представения договор по чл.
129,ал.2 от ТЗ от 27.10.2020 г. уговорената цена е платена към момента на
сключване на договора и липсват други договорни клаузи, поети от купувача,
сочен като неизправен по настоящото заявление. Прието е, че самото
отправено предизвестие също не изпълнява задължението да е посочено
неизпълнението, създаващо правото на разваляне по чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
Прието е, че е аналогичен и договорът по чл. 129,ал.2 от ЗЗД, сключен между
Ш.М. и Я.К. от 27.10.2020 г., който дори служи като разписка за плащане на
продажната цена. Прието е, че особеното в случая е, че процесният договор
има за предмет прехвърляне на дружествени дялове, развалянето на който,
извън чисто облигационен аспект на сделката, е свързан и с въпроса за
възможността изобщо за разваляне на договор, по силата на който едно лице е
придобило собствеността върху всички дялове от капитала на търговско
дружество, респективно е едноличен собственик, доколкото по силата на чл.
129,ал.1 от ТЗ прехвърлянето на дяловете следва да се извърши и при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Посочено е, че се
касае за сложен фактически състав, в който валидността на облигацията и на
транслативното действие на волеизявленията на страните са в неделимо Е. и е
немислимо само по силата на уговореното между страните в договора
помежду им да се игнорират императивните условия на закона за
прехвърлянето на дружествени дялове и придобиването на качеството на
съдружник. Затова е прието, че неудостоверено се явява заявеното връщане в
патримонеума на прехвърлителите „О.“ЕООД и Я.К..
На 7.01.2021 г. е получена в окръжния съд с вх. № 24 жалбата с вх. №
***********, подадена на 29.12.2020 г. чрез АВ, несъмнено в срок с оглед
нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди,
че отказът е неправилно постановен, тъй като според дружеството-
4
жалбоподател неправилно е отказано вписване на нов съдружник и
прехвърляне на дружествени дялове по партидата на дружеството, като ДЛР
при АВ неправилно е приело, че от представените доказателства не се
удостоверява заявеното вписване на обстоятелства и при уважаване на така
направеното искане би се стигнало до заблуждаване на трети добросъвестни
лица и би нарушило принципа на доверие в ТР. Заявява, че е било подадено
заявление на 18.12.2020 г., по което е постановен отказ на 21.12.2020 г. по
съображения, че в поле 24 на заявлението не са попълнени имената и ЕГН на
прехвърлителите и приобретателите на дружествените дялове. Заявява, че
впоследствие е подадено заявлението с вх. № ************, по което от ДЛР
са дадени указания на 22.12.2020 г., които са изпълнени в законовия срок, но с
обжалвания отказ ДЛР е преценило, че посоченият порок не е възможно да
бъде отстранен с изпълнение на дадени указания, тъй като АВ не била
сезирана коректно с подлежащи на вписване обстоятелства и същите би могло
да бъдат вписани само след успешно проведен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Счита, че в случая отказът на ДЛР е мотивиран с липсата на предпоставките
по чл. 125 и чл. 126 от ТЗ, водещи до прекратяване на участието на
съдружник или неговото изключване, доколкото едностранното разваляне на
договора за прехвърляне на дружествени дялове, чието заличаване се иска, не
е сред подлежащите на вписване актове. Заявява, че в случая така изложените
мотиви за отказ са неотносими към заявения предмет на вписване и към
основанието за възникване на подлежащи на вписване обстоятелства, тъй
като транслативният ефект на прехвърляне на дружествените дялове обратно
на прехвърлителя настъпва от момента на разваляне на договора. Счита, че
развалянето на двустранни договори поради неизпълнение има обратно
действие по аргумент от разпоредбата на чл. 88 от ЗЗД и от този момент се
прекратява и членството на купувача по договора за покупко-продажба
поради освобождаване на притежаваните от него дялове, като моментът, в
който настъпва прекратяване на членственото правоотношение, не е визиран
в ТЗ и прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto от момента
на разваляне на договора. Заявява, че е попълнено поле 24 на Заявление А4, в
което е отразено развалянето на договора за продажба на дружествените
дялове. Счита, че ДЛР е излязло извън обхвата на проверката по чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ, защото проверката следва да бъде формална, само въз основа на
представените със заявлението документи и при наличие на такива за него
5
съществува задължение да извърши вписване на заявените обстоятелства, а
разрешаването на правни спорове, възникнали по повод възникването или
изгубването на претендирани субективни права, е от компетентността
единствено на гражданския съд и се реализира по исков ред, а не по преценка
на ДЛР. Счита за неправилни изводите на ДЛР, че вписването на заявените
обстоятелства може да бъде постигнато само след успешна реализация на иск
по чл. 29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, защото с този иск страната твърди, че е налице
порок на самото вписване или несъществуване на вписано обстоятелства, т.е.
касае се за спорно производство, а в случая не се иска установяване на
несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл. 29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и не
се твърди, че към момента на вписването първоначално на Ш.Д.М., а
впоследствие и на Я.С.К. като съдружници в „Р.и.“ООД-гр.М., членствените
им правоотношения не са били възникнали на някое от предвидените
основания в ТЗ, както и не се твърди, че същите са възникнали на нищожно
основание, т.е. не се твърди изначална порочност на вписванията поради
невъзникнали или невалидно възникнали вписани обстоятелства. Заявява, че
с подаденото заявление се иска да се отрази по партидата в ТР на „Р.и.“ООД-
гр.М. настъпили промени на вписани обстоятелства, изразяващи се в
прекратени членствени правоотношения, настъпили на основание разваляне
на договора за прехвърляне на дружествени дялове. Заявява, че обжалваният
отказ е незаконосъобразен, тъй като ДЛР в противоречие с разпоредбата на
чл. 88,ал.3 от ЗЗД е приело, че развалянето на договорите за покупко-
продажба на дружествени дялове следва да се установи с предоставената от
чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ възможност, т.е. по съдебен ред, но договорите с
предмет продажба на дялове не се развалят по съдебен ред по аргумент от чл.
87,ал.3 от ЗЗД, а по реда на чл. 87,ал.1,респ.ал.3 от ЗЗД. Заявява, че след като
в закона (ТЗ и ЗЗД) не е изрично предвидено, че когато договорът е сключен с
нотариална заверка на подписите, изявлението по чл. 87,ал.1 от ЗЗД трябва да
е също с нотариална заверка на подписа, то е достатъчно да се спази
писмената форма, а в случая споразумението между страните, с което са
уредени последиците от развалянето на договорите за прехвърляне на
дружествени дялове от капитала на дружеството, е в същата форма, в която са
сключени и самите договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ от АВ е
6
подаден до окръжния съд отговор по жалбата на „Р.и.“ООД-гр.М.. Посочва
се, че нормата на чл. 129,ал.1 от ТЗ изисква прехвърлянето на дружествен дял
от един съдружник на друг да се извършва свободно, а на трети лица – при
спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително на тези, трудовите правоотношения с които са прекратени до 3
години преди прехвърлянето на дружествения дял, а съгласно чл. 129,ал.2 от
ТЗ прехвърлянето се извършва с договор, сключен с нотариално
удостоверение на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се
вписва в ТР след представяне от управителя на дружеството и от праводателя
на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по
ал.1, като чл. 16,ал.2-4 се прилагат съответно. Посочено е, че в случая в
споразумението за разваляне на два броя договори в §2 и чл.1 е посочено, че
се разваля договор от 27.10.2020 г., но по партидата на дружеството е
представен със заявление от 28.10.2020 г. договор от дата 12.11.2020 г.
Посочено е, че след дадените указания е представено споразумение от
16.12.2020 г. за разваляне, в текста на което са нанесени ръчно поправки с
химикал и коректор, без да е означено чия е поправката и със съгласието на
всички страни ли е направена, конкретно посочени. Посочено е, че в текста на
споразумението е посочен несъществуващ договор от дата 27.10.2020 г.,
който не е обявен по партидата на заявителя, поради което правилно и
законосъобразно ДЛР не може да извърши вписване на обстоятелства,
възникнали на база споразумението от 16.12.2020 г. Посочва се, че се иска
дписване в поле 24“Прехвърляне на дружествен дял“ от Заявление образец
А4, което поле касае вписване на сделки по чл. 129 от ТЗ, чието действие
настъпва занапред, а противно на това в правната теория и съдебната
практика еднозначно се приема, че след разваляне на договора за продажба на
дружествени дялове с обратна сила купувачът е престанал да е собственик на
дружествените дялове и следователно при вписване на така заявените
промени би се стигнало до отразяване на обстоятелство, което не само не е
надлежно удостоверено, а и не съответства на действителното правно
състояние, в частност – историческия ред по промяната на собствеността
върху дружествените дялове. Посочва, че е недопустима намеса в заявлението
от страна на ДЛР, включително допълване или изменение на изразената по
7
електронен път воля, както и произнасяне на ДЛР извън рамките, в които е
сезирано. Моли отказът да бъде потвърден. Моли на основание чл. 25,ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 81 от ГПК окръжният съд да присъди на АВ
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за
производството по жалбата пред окръжния съд.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че
споразумението за разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД на договора за
прехвърляне на дружествени дялове от 16.12.2020 г. е сключено между
„О.“ЕООД, Ш.М. и Я.К., като §1 от него касае договор от 27.10.2020 г.,
сключен между „О.“ЕООД и Ш.М., а §2 – договор от 12.11.2020 г., сключен
между Ш.М. и Я.К.. Съдът констатира, че между посочената дата на
нотариалната заверка на подписите 27.10.2020 г. в §2 от споразумението и чл.
1 от него, както и датата на нотариалната заверка на договор за прехвърляне
на дружествени дялове, сключен между Ш.М. и Я.К., е налице
несъответствие, каквото е налице и в датата, посочена в поканата до Я.К. и
тази, представен с отговора на жалбата, и двете вероятно дължащи се на
техническа грешка. Съдът констатира, че в изпълнение на указанията, дадени
от ДЛР, със заявление Ж1 с рег. № *********** е представено споразумение
от 16.12.2020 г. за разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД на договори за
прехвърляне на дружествени дялове от 16.12.2020 г. с ръчно нанесени
поправки, като намира, че в случая нотариус Н.Д. е направила поправка на
явна фактическа грешка, която поправка е надлежно удостоверена. Съдът
приема за неоснователни доводи на ДЛР,че за вписване на исканите промени
е необходимо производство по установителен иск по чл. 29,ал.1 от
ЗТРРЮЛНЦ. Затова съдът отменя постановения отказ.
Съобщение за постановеното от окръжния съд решение жалбоподателят
АВ е получил на 12.03.2021 г. и на 16.03.2021 г., в законоустановения срок, е
подал (изпратил по куриер) жалбата до апелативния съд, получена с вх. №
638/18.03.2021 г. Жалбата е допустима. С нея жалбоподателят твърди, че
решението на окръжния съд е неправилно, тъй като окръжният съд не е
обсъдил и преценил всички пропуски, мотивирали постановения отказ, който
е базиран върху няколко констатации, всяка налагаща извод за
невъзможността да бъде уважено отправеното от заявителя искане. Заявява,
че окръжният съд е цитирал аргументите на ДЛР за недопустимост на
8
вписване на заявеното прехвърляне, тъй като то не е надлежно удостоверено
чрез сделка по чл. 129,ал.2 от ТЗ, т.е. налице е незавършен фактически състав,
включващ освен придобиването на дяловете и приемане на приобретателя
още и спазването на императивното изискване за представяне на декларация
по образец, установено с последното изменение на същата разпоредба.
Заявява, че окръжният съд акцентира върху корекцията на сключеното на
16.12.2020 г. споразумение, както и насочването от ДЛР към иска по чл. 29 от
ЗТРРЮЛНЦ, което е един от няколкото изложени пропуска. Заявява, че
вписването съгласно подаденото заявление не може да бъде допуснато и
поради неразривната връзка на заявяването с правното действие на разваляне
на договора по чл. 87 от ЗЗД, което безспорно е присъщо на възстановяване
правното положение на страните по договора отпреди сключването му, но
вписването на прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129 от ТЗ има
действие занапред , поради което при уважаване на волята на заявителя биха
се създали предпоставки за въвеждане на трети лица в заблуждение, както и
исторически биха се въвели по партидата обстоятелства, несъответни на
действителното правно положение, което нарушава принципа, установен в чл.
10 от ЗТРРЮЛНЦ. Счита, че дори да се приеме, че сключеното на 16.12.2020
г. споразумение между „О.“ЕООД, Ш.М. и Я.К. представлява нов юридически
факт, то същият не изпълва смисъла на фактическия състав по чл. 129 от ТЗ и
при действието на чл. 87 от ЗЗД не може да обоснове вписване в заявеното
поле 24 от Заявление образец А4. Посочва, че предмет на коментираната от
окръжния съд съдебна практика е била формата, изискуема за упражняване на
правото по чл. 87,ал.1 от ЗЗД, а подобен спор в случая не е налице, поради
което съдебните актове, на които се позовава дружеството-жалбоподател, са
ирелевантни. Заявява, че в своя отказ ДЛР е констатирало и липсата на данни
за неизправност на Ш.М. по сключените договори по чл. 129 от ТЗ, който
мотив не е обсъден от окръжния съд. Твърди, че съгласно представения
договор по чл. 129,ал.2 от ТЗ от 27.10.2020 г. уговорената цена е заплатена
към момента на сключване на договора и липсват други договорни клаузи,
поети от купувача, сочен като неизправен по сегашното заявление, а самото
отправено предизвестие също не изпълнява задължението да посочи
неизпълнението, създаващо правото на разваляне по чл. 87,ал.1 от ЗЗД.
Заявява, че е аналогичен и договорът по чл. 129,ал.2 от ТЗ, сключен между
Ш.Д.М. и Я.С.К. от 27.10.2020 г., който дори служи като разписка за плащане
9
на продажната цена. Твърди, че неправилно окръжният съд е приел и да е
направено поправка на ЯФГ от нотариус Д. в писмения договор с нотариална
заверка на подписите, която поправка да е надлежно удостоверена. Счита, че
в представеното в регистърното производство споразумение от 16.12.2020 г. с
нотариална заверка на подпис и съдържание са налице допуснати грешки,
които обаче валидно формират волята на страните и те могат да бъдат
поправяни само в същата законоустановена форма за действителност на
споразумението – с допълнително споразумение, удостоверено от същия или
друг нотариус. Счита, че споразумението от 16.12.2020 г. представлява
договор за прехвърляне на дружествени дялове, за който има установена от
закона форма – съгласно чл. 129,ал.2 от ТЗ то се извършва с договор, сключен
с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени
едновременно. Твърди, че воля на страните, изразена в установена от закона
форма за действителност, не може да бъде поправяна нито от съда, нито от
ДЛР, нито от нотариус, а или следва да бъде изразена с ново споразумение,
или с допълнително споразумение (анекс) и следва да бъде поправена в
установената от закона форма. Посочва, че в споразумението от 16.12.2020 г.
е изразена воля за разваляне на договор от дата 27.10.2020 г. за прехвърляне
на 500 дяла от капитала на „Р.и.“ООД-гр.М. от Ш.М. на Я.К., но по партидата
на дружеството е представен друг договор, който не е предмет на
споразумението, от дата 12.11.2020 г. Посочва, че със заявлението Ж1 от
23.12.2020 г. заявителят представя споразумение от 16.12.2020 г., в чийто
текст са нанесени ръчно поправки с химикал и коректор, без да е означено
надлежно чия е поправката и със съгласието на всички страни ли е направена,
относно добавянето на датата 12.11.2020 г., каквато поправка е допусната и в
уведомлението-покана от дата 14.12.2020 г. Заявява, че поправка в писмен
договор с нотариална заверка на подписи и съдържание е допустима, но за нея
следва да бъде изразена воля от страните по договора, каквато в случая
липсва, като след заверката на споразумението от 16.12.2020 г. няма
последващо нотариално удостоверяване на поправка, която всички страни по
договора искат да бъде допусната. Посочва, че съгласно чл. 590 от ГПК
удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се
извършва с надпис върху документа, като за извършеното удостоверяване на
датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези
удостоверявания, а след удостоверяването препис от документа, надлежно
10
заверен, се подрежда в специална книга. Посочва, че съгласно чл. 178,ал.2 от
ГПК съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци с оглед на
всички обстоятелства по делото. Заявява, че в случая пред ДЛР са
представени два екземпляра на споразумението от 16.12.2020 г., без
технически корекции и с нанесени ръчно поправки, но на поправеното
споразумение няма надлежно удостоверяване чия е поправката, без тя да е
скрепена със съгласието на страните и от кой нотариус е удостоверена.
Заявява, че ДЛР не изследва спорни въпроси по материалното право, в случая
какви ще бъдат правните последици, породени от споразумението от
16.12.2020 г., ако то е с невъзможен предмет. Моли да бъде отменено
решението на окръжния съд и да бъде потвърден отказът на ДЛР.
С отговора на жалбата ответникът по нея „Р.и.“ООД-гр.М. твърди, че
жалбата е неоснователна, защото след изпълнение на дадените указания от
22.12.2020 г. вместо да извърши вписване ДЛР, извършвайки контрол върху
дадените вече указания от друго ДЛР, което е недопустимо, е приело, че
посоченият порок не е възможно да бъде отстранен, тъй като АВ не била
сезирана коректно с подлежащи на вписване обстоятелства и същите би могло
да бъдат вписани само след успешно проведен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ.
Твърди, че правилно окръжният съд е приел, че за вписване на исканите
промени не е необходим установителен иск по чл. 29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и че
са неоснователни твърденията в жалбата на АВ, че окръжният съд се е
ограничил до цитиране на подробните аргументи, потвърждаващи
становището на ДЛР за недопустимостта на вписване на заявеното
прехвърляне, тъй като същото не е надлежно удостоверено чрез сделка по чл.
129,ал.2 от ТЗ, т.е. налице е незавършен фактически състав, включващ освен
придобиването на дяловете и приемането на приобретателя, както и
спазването на императивното изискване за представяне на декларация по
образец, установено с последното изменение на същата разпоредба. Счита, че
в случая АВ бърка две отделни правни конструкции – прехвърляне на
дружествени дялове между съдружници по реда на чл. 129,ал.2 от ТЗ и
обратното правно действие, уредено в чл. 87 и чл. 88 от ЗЗД, а именно
разваляне на сключени договори за прехвърляне на дружествени дялове и
правните последици при всяка от тях. Счита за неправилно твърдението на
11
жалбоподателя АВ, че дори и сключеното на 16.12.2020 г. споразумение
между „О.“ЕООД, Ш.М. и Я.К. да представлява нов юридически факт, то
същият не изпълва смисъла на фактическия състав по чл. 129 от ТЗ и при
действието на чл. 87 от ЗЗД не може да обоснове вписване в заявеното поле
24 от Заявление образец А4. Заявява, че развалянето на двустранни договори
поради неизпълнение има обратно действие по аргумент от разпоредбата на
чл. 88 от ЗЗД, като транслативният ефект на развалянето на договора настъпва
по силата на закона, респективно, транслативният ефект на прехвърляне на
дружествените дялове обратно на прехвърлителя настъпва от момента на
разваляне на договора, от който момент се прекратява и членството на
купувача по договора поради освобождаване на притежаваните от него
дялове. Твърди, че неоснователно в жалбата на АВ се твърди, че цитираната в
жалбата от дружеството до окръжния съд съдебна практика касае единствено
формата, изискуема за упражняване правото по чл. 87,ал.1 от ЗЗД, тъй като в
посочено решение е разгледан случай на прекратяване на членствено
правоотношение на основание, различно от нормата на чл. 125 от ТЗ, а
именно вследствие разваляне на договор за прехвърляне на дружествени
дялове. Излага отново съображенията, посочени вече в жалбата от
дружеството до окръжния съд, относно неоснователност на доводите на АВ,
че вписването на заявените обстоятелства може да бъде постигнато само след
успешна реализация на иск по чл. 29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Заявява, че с
жалбата на АВ още се твърди, че окръжният съд не е разгледал
констатираната от ДЛР липса на данни за неизправност на Ш.М. по
сключените договори по чл. 129 от ТЗ, което прави обжалваното решение
немотивирано, съответно, незаконосъобразно, но с изложените в отказа си
мотиви в тази насока ДЛР изцяло е излязло от обхвата на проверката по чл. 21
от ЗТРРЮЛНЦ, която следва да бъде формална, само въз основа на
представените със заявлението документи, и при наличие на такива за него
съществува задължение да извърши вписване на заявените обстоятелства.
Счита, че доводите относно поправките в споразумението от 16.12.2020 г. не
следва да бъдат разглеждани от апелативния съд, тъй като такива основания
за отказ не са изложени в отменения отказ. Счита, че окръжният съд е
разгледал извършените корекции в споразумението и е стигнал до обоснован
извод, че се касае до технически грешки, поправката на които е допустимо
при ЯФГ. Счита, че в случая техническите грешки се изразяват единствено и
12
само в погрешното изписване в споразумението на регистрационните номера
на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 27.10.2020 г. в описа на
нотариус Д. и не е ясно каква воля следва да се формира за тази поправка при
положение, че тя касае съобразяване с факт, който вече е настъпил в правния
мир – сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове от
27.10.2020 г., записването му по описа на посочения нотариус със съответни
регистрационни номера за заверка на подписи и съдържание на документа и
качването на същия в Регистър „Е.“, които факти не могат да бъде променени
от страните и дори и самият нотариус при констатиране на такава техническа
грешка в последващ документ има право да извърши необходимата
техническа поправка в него. Заявява, че неоснователно в жалбата се сочи, че
не е ясно кой е извършил самата поправка, тъй като в споразумението
изрично е посочено, че тя е извършена от нотариус Д., която е заверила и
самия документ, като поправката е заверена с печата на нотариуса и
поправеното споразумение също е отразено в Регистър „Е.“, след като
собственоръчно е изписан текст от нотариуса „поправката е моя“. Твърди, че
оплакванията в жалбата на АВ си противоречат, тъй като от една страна се
твърди, че ДЛР не изследва въпроси по материалното право, а от друга се
сочи, че след като такива са изследвани в отказа, то съдът незаконосъобразно
не е разгледал и уважил мотивите на ДЛР в тази насока. Моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Видно от представеното с преписката от АВ заявление А4 с вх. №
***********, на 21.12.2020 г. е направено искане от страна на „Р.и.“ООД-
гр.М. за вписване на промени относно регистрирани обстоятелства относно
състава на съдружниците в дружеството (поле 19), а именно Я.С.К. с дялово
участие 6000 лв., „О.“ЕООД с дялово участие 5000 лв. и Я.С.К. с дялово
участие 1 000 лв., както и прехвърляне на дружествени дялове (поле 24), а
именно с прехвърлител Ш.Д.М. и правоприемник „О.“ЕООД с размер на
дялово участие 5 000 лв., с дата, на която е възникнало основанието за
прехвърляне на дружествен дял, 16.12.2020 г. и с прехвърлител Я.С.К. и
правоприемник Ш.Д.М. с дялово участие 5 000 лв., с дата, на която е
възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял, 16.12.2020 г.
Очевидно е, че искането в частта му относно съдружниците в дружеството
(поле 19) не е съобразено с обстоятелството, че към датата на подаване на
13
заявлението според вписаните в ТР обстоятелства съдружниците в
дружеството са двама, а именно Б.Х.М. с дялово участие 1000 лв. и Я.С.К. с
дялово участие 6 000 лв., т.е. съдружник в дружеството е и Б.Х.М., който
притежава дялово участие 1000 лв., поради което е очевидно невъзможно
Я.К. да притежава едновременно 6000 лв. дялово участие и 1000 лв. дялово
участие (т.е. 7000 лв. дялово участие при положение, че регистрираният
капитал на дружеството е 7000 лв.) и „О.“ЕООД да притежава 5 000 лв.
дялово участие (отново при отчитане, че регистрираният капитал на
дружеството е 7 000 лв.). Очевидно е и че искането относно прехвърляне на
дружествени дялове така, както е заявено в поле 24, също е неоснователно,
тъй като е заявено прехвърляне на дялове от Я.К. (5000 лв. дялово участие) на
Ш.М. и едновременно с това прехвърляне на дялове от Ш.М. (5000 лв. дялово
участие) на „О.“ЕООД. С указанията от 22.12.2020 г. ДЛР посочва, че в поле
24 е заявено прехвърляне на дружествен дял, като са заявени за вписване
имена на прехвърлител и правоприемник на дружествения дял на лице, което
не е съдружник в дружеството, като за вписване в поле 24 следва да се
установи изпълнение на изискванията по чл. 129,ал.2 от ТЗ. Със същите
указания ДЛР посочва, че е представено споразумение за разваляне на
договори по чл. 129,ал.3 от ТЗ по реда на чл. 87 от ЗЗД с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, но видно от съдържанието на
споразумението е посочена дата на договор по чл. 129,ал.2 от ТЗ, която не
съответства на договора, представен по партидата на дружеството и в
останалите документи е налице същото несъответствие. С указанията на ДЛР
е посочено, че следва да се предприемат действия по изправяне на посочените
нередовности, като от документите следва да се установяват заявените
обстоятелства.
Видно е от отразеното в ТР регистърно състояние на търговското
дружество „Р.и.“ООД-гр.М., че към датата на подаване на заявлението от
21.12.2020 г. съдружниците в дружеството са Б.Х.М. с дялово участие 1000
лв. и Я.С.К. с дялово участие 6 000 лв. С оглед представените към
заявлението документи промяна според заявителя е настъпила вследствие
разваляне на договори за прехвърляне на дялове (дялово участие в размер на
5000 лв.), първият сключен между „О.“ЕООД и Ш.М., което прехвърляне е
вписано на 3.11.2020 г., и вторият сключен между Ш.М. и Я.К., което
14
прехвърляне е вписано на 20.11.2020 г., като останалото дялово участие в
капитала (2000 лв., тъй като капиталът е в размер на 7000 лв. съгласно
вписването от 29.09.2020 г.) на „Р.и.“ООД-гр.М. принадлежи на Я.К. (1000
лв.) и на Б.М. (1000 лв.). Със заявлението е представено предизвестие от
„О.“ЕООД до Ш.М. от 11.12.2020 г., получено от него на 14.12.2020 г., за
разваляне на договора за прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл.
129,ал.2 от ТЗ с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
27.10.2020 г. –продажба на 500 дружествени дяла от капитала на „Р.и.“ООД-
гр.М. на стойност всеки един 10 лв., – защото според посоченото в
предизвестието по така сключения договор той не изпълнил поетите от него
ангажименти към дружеството, договорени при подписване на договора, с
оглед на което е налице неизпълнение по смисъла на чл. 87,ал.1 от ЗЗД и
„О.“ЕООД разваля договора при условията на чл. 87,ал.2 от ЗЗД, без
определяне на подходящ срок за изпълнение, като още е заявено, че се
отправя предизвестие за едностранно прекратяване на договора за
прехвърляне на дялове с нотариална заверка на подписите и съдържанието от
27.10.2020 г. Представено е и споразумение за разваляне по реда на чл. 87 от
ЗЗД на договори за прехвърляне на дружествени дялове от 16.12.2020 г., с
нотариална заверка на подписите и съдържанието от същата дата от нотариус
Д., сключено между „О.“ЕООД, Ш.М. и Я.К.. В това споразумение е
посочено, че между „О.“ЕООД и Ш.М. е сключен договор за прехвърляне на
дружествени дялове по реда на чл. 129,ал.2 от ТЗ с нотариална заверка на
подписите с рег. № **** от 27.10.2020 г. и нотариална заверка на съдържание
с рег. № **** на нотариус Д., с който „О.“ЕООД продава и М. купува 500
дружествени дяла от капитала на „Р.и.“ООД-гр.М. с номинална стойност 10
лв. на всеки от тях, с обща номинална стойност 5 000 лв., и между Ш.М. и
Я.К. е сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове по реда на чл.
129,ал.2 от ТЗ с нотариална заверка на подписите с рег. № **** от 27.10.2020
г. и нотариална заверка на съдържанието с рег. № **** на нотариус Д., с
който М. продава и К. купува 500 дружествени дяла от капитала на
„Р.и.“ООД-гр.М. с номинална стойност 10 лв. на всеки от тях, с обща
номинална стойност 5 000 лв. Със същото споразумение страните
констатират, че са налице обстоятелства по чл. 87,ал.2 от ЗЗД за разваляне на
сключените договори за прехвърляне на дялове поради неизпълнение на
съществени договорки между страните. Със същото споразумение страните
15
се споразумяват, че сключеният между М. и К. договор с нотариална заверка
на подписи и съдържание от 27.10.2020 г. се разваля на основание чл. 87,ал.2
във вр. с ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение на съществени договорки между
страните по договора по вина на продавача, и че сключеният между
„О.“ЕООД и М. договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието
от 27.10.2020 г. се разваля на основание чл. 87,ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД
поради неизпълнение на съществени договорки между страните по договора
по вина на купувача. В същото споразумение е посочено, че на основание чл.
88,ал.1 от ЗЗД след развалянето на договорите собственик на 500-те
дружествени дялове е „О.“ЕООД. Представен е и дружествен договор на
търговското дружество „Р.и.“ООД-гр.М., сключен на 21.09.2020 г., между
Я.К., Б.М. и „О.“ЕООД, включително екземпляр със заличени лични данни
(който очевидно е подписаният дружествен договор във връзка с вписването
от 29.09.2020 г., когато „О.“ЕООД е прието за съдружник, направил
непарична вноска в капитала на дружеството). Несъмнено е, че договорът за
прехвърляне на дялове между „О.“ЕООД и Ш.М. е сключен на 27.10.2020 г. и
че договорът за прехвърляне на дялове между Ш.М. и Я.К. не е сключен на
27.10.2020 г., а е сключен на 12.11.2020 г.
С оглед дадените от ДЛР на 22.12.2020 г. указания от дружеството-
заявител „Р.и.“ООД-гр.М. е представено писмо от 14.12.2020 г. от Ш.М. до
Я.К., получено от втория на 15.12.2020 г., с което се заявява, че във връзка с
изпратеното от „О.“ЕООД до М. предизвестие за едностранно прекратяване
на сключен договор за прехвърляне на дялове от 27.10.2020 г. (датата и
месецът са очевидно поставени с ръчно изписване след заличаване с коректор
на текст от документа, който е написан на компютър) го уведомява, че следва
да уредят отношенията, произтичащи от сключения между тях последващ
договор за прехвърляне на дялове от 12.11.2020 г. (датата и месецът са също
очевидно поставени с ръчно изписване след заличаване с коректор на текст от
документа, който е написан на компютър), във връзка с което се предлага да
уредят отношенията си по повод на посочените дружествени дялове (500
дяла) чрез тристранно споразумение, заверено от нотариус Д.. Представено е
и същото писмо, но в екземпляр, в който поправената дата 27.10.2020 г. е
изписана на компютър, а поправената дата 12.11.2020 г. е изписана на
компютър като 27.10.2020 г. Представен е екземпляр на споразумението от
16
16.12.2020 г., в който в §2 и в чл. 1 датата и месецът на договора за
прехвърляне на дялове, преди това посочени като 27.10.(1020 г.) са поправени
на 12.11.(2020 г.), като е положен печат на нотариус Д. върху написан на ръка
текст „поправката е моя“ и е положен подпис от нотариус Д..
Видно е следователно, че в случая се претендира от страна на молителя
да е налице разваляне на договори за прехвърляне на дружествени дялове от
27.10.2020 г. и от 12.11.2020 г., с оглед на което се иска вписване на промяна
относно собствеността на дяловете (в поле 24) и относно съдружниците в
дружеството (в поле 19). Няма законова пречка договор за прехвърляне на
дружествени дялове по чл. 129,ал.2 от ТЗ да бъде развален. Несъмнено е, че
последицата относно притежанието на дружествените дялове вследствие на
развалянето на такъв договор следва да бъде отразена в дружествения
договор, както и да бъде вписана в търговския регистър, тъй като вече преди
това надлежно е било вписано прехвърлянето на дяловете въз основа на
договор по чл. 129,ал.2 от ТЗ. При наличие обаче на два договора за
прехвърляне на дялове по чл. 129,ал.2 от ТЗ, съответно, от 12.11.2020 г. и от
27.10.2020 г., които несъмнено са породили своето правно действие, като
прехвърлянето на дяловете е вписано в ТР и приобретателите са станали
съдружници в дружеството и носители на всички права, които това членство
им предоставя, по начало разваляне на всеки от договорите следва да се
вписва поотделно и хронологично, като се отрази поотделно всяка
настъпилата промяна в членството, а не да се иска вписване на един краен
резултат от двете разваляния на договори по чл. 129,ал.2 от ТЗ, както е
направено в случая. Тъй като регистърното производство е ограничено от
начина на заявяване на вписването на обстоятелствата, то е несъмнено, че
ДЛР не може да разглежда възможност да се впишат обстоятелствата
поотделно и хронологично. От заявителя е представен дружествен договор на
ООД от дата 21.09.2020 г. С оглед на така ненадлежно заявеното искане и на
така представения дружествен договор логично ДЛР е преценило, че се цели
постигане на правен резултат, аналогичен на този след проведен иск по чл. 29
от ЗТРРЮЛНЦ и че би се стигнало до несъответствие и нарушаване на
принципа на доверие в Търговския регистър. Тъй като при разваляне на
договорите по чл. 129,ал.2 от ТЗ е налице промяна в собствеността на
дружествени дялове, поради което и искането за вписване е заявено именно в
17
поле 24“Прехвърляне на дружествен дял“ от Заявление А4, то заявителят
следва да изпълни изискването на чл. 129,ал.2,изр.2 от ТЗ за удостоверяване
липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите,
включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с
които са прекратени до 3 години преди прехвърлянето на дружествения дял,
респективно, да се представят декларациите по чл. 129,ал.2 от ТЗ, каквито
документи в случая не са представени. Искането за вписване относно
съдружниците и относно промяната в собствеността на дяловете така, както в
случая ненадлежно е заявено, не може да бъде коригирано след указания,
съответно, не може да бъде уважено, поради което правилно ДЛР е
постановило отказ.
Във връзка с твърдяното от заявителя разваляне на договорите за
прехвърляне на дружествени дялове по чл. 129,ал.2 от ТЗ от 12.11.2020 г. и от
27.10.2020 г. поради неизпълнение следва да се посочи, че по начало ДЛР не
дължи да извършва проверка относно обстоятелствата, довели до
волеизявлението за разваляне на страна по тези договори. Неизпълнение на
договорености може да има не само относно плащане на цената, но и относно
други уговорки между страните. В производството по вписването на
обстоятелства в ТР обаче ДЛР съгласно чл. 21,т.5 от ЗТРРЮЛНЦ е длъжно да
провери съществуването на обстоятелството, чието вписване се иска, и
съответствието му със закона. В случая се иска вписване на последиците от
разваляне поради неизпълнение на договори за прехвърляне на дялове, който
правен резултат е аналогичен на прехвърляне на дялове, доколкото настъпва
промяна в собствеността на дружествени дялове. В тази хипотеза
производство по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ не може да бъде провеждано.
Законодателят с нормата на чл. 129 от ТЗ е предвидил изискванията, които
следва да бъдат спазени за прехвърляне на дялове, които следва да бъдат
спазени и след развалянето на договорите по чл. 129,ал.2 от ТЗ. Затова
правилно ДЛР е извършило проверка и преценка дали тези изисквания са
спазени. При преценката дали искането за вписване може да бъде уважено
съгласно нормата на чл. 21,т.5 от ЗТРРЮЛНЦ ДЛР не е ограничено само от
преценка на представените от молителя документи, а следва да преценява
всички обстоятелства, които са от значение за извършване на
18
законосъобразно вписване (включително, например, да провери и дали няма
пречка за вписване на промяната в собствеността върху дружествените
дялове поради наличие на вписан запор върху дялове на съдружник, каквато
обаче не е настоящата хипотеза, тъй като по партидата на дружеството няма
вписани запори). Представените от молителя съгласно чл. 21,т.4 от
ЗТРРЮЛНЦ документи следва да удостоверяват настъпването на
обстоятелствата, чието вписване се иска, за да бъде извършена преценката на
ДЛР по чл. 21,т.5 от ЗТРРЮЛНЦ. От молителя е представено споразумение
за разваляне по реда на чл. 87 от ЗЗД за договори за прехвърляне на
дружествени дялове, сключено на 16.12.2020 г., което е с нотариална заверка
на подписите и съдържанието на документа, с оглед на което е спазена
формата по чл. 129 от ТЗ. В случая обаче е несъмнено, че от молителя са
представени документи (със заявлението споразумението от 16.12.2020 г.,
след указанията писмото от Ш.М. до Я.К.), в които невярно е посочена датата
на договора за прехвърляне на дяловете, сключен между Ш.М. и Я.К.
(посочена дата 27.10.2020 г. вместо вярната 12.11.2020 г. в споразумението) и
датата на договора за прехвърляне на дяловете, сключен между Ш.М. до Я.К.
(посочена в писмото дата 27.10.2020 г. вместо вярната 12.11.2020 г.), като са
направени поправки със заличаване на печатен текст и изписване на текст на
ръка. В случая не може да се приеме, че се касае за технически грешки, а са
налице грешки при волеизявленията относно обстоятелства от значение за
валидното пораждане на правните последици. Задължение на страната е да
представи документи, надлежно удостоверяващи волята на лицата, посочени
като техни издатели, каквито не са документи с поправки. Що се касае до
споразумението от 16.12.2020 г. и направените в него поправки, следва още
да се посочи, че очевидно не се касае до явни фактически или технически
грешки, които да е допуснал нотариусът и които той да следва да поправи,
тъй като в случая нотариусът е извършил само заверка на подписите и заверка
на съдържанието на документ, който не е изготвил. Поправката в случая
несъмнено е извършена от нотариус Д., като е изписан текст „поправката е
моя“ и са положени подпис и печат на нотариуса. По начало нотариусът може
да извършва поправка само на допусната от него грешка в производство по
нотариално удостоверяване, като доколкото нормата на чл. 571 от ГПК в
случая на заверка на подпис и на съдържание на документ не изисква писмена
молба, а само устна такава, достатъчно е устно искане на молителя.
19
Съответно, нотариусът при извършване на поправка следва да изпълни
изискванията на чл. 590 от ГПК, за спазването на които ДЛР може да
извърши проверка съгласно чл.21,н.8 от ЗТРРЮЛНЦ. При представяне на
надлежни документи и спазване на изискванията по чл. 129,ал.2 във вр.с ал.1
от ТЗ вписвания поотделно и хронологично могат да бъдат извършени. Не
такъв обаче е настоящият случай.
Установява се, че отказът на ДЛР № ************-2/23.12.2020 г. е
законосъобразен, съответно, решението на окръжния съд е неправилно. С
него е посочено, че се указва на АВ след влизането му в сила да извърши
поисканото вписване по заявлението, ако са налице всички основания за това.
Неправилно е посочено, че следва АВ отново да преценява дали са налице
всички основания за вписването. Окръжният съд следва да отмени отказ и да
разпореди вписване съгласно чл. 25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ само ако са налице
всички основания за това, а не да указва на АВ да преценява отново
наличието им. Жалбата до апелативния съд е основателна и следва да бъде
уважена. Решението на окръжния съд следва да бъде отменено, като бъде
потвърден отказът на ДЛР.
От страна на жалбоподателя АВ-гр.С. се претендира за присъждане на
разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение,
като е претендирано за присъждане на такова възнаграждение и за
производството пред окръжния съд. С оглед резултата от обжалването, тъй
като отговорът от АВ по чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ пред окръжния съд
и жалбата до апелативния съд са изготвени от юрисконсулт и съгласно чл.
25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ следва ответникът по жалбата „Р.и.“ООД-гр.М. да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя АВ-гр.С. разноски за
юрисконсултско възнаграждение за производството пред окръжния съд и за
настоящото производство в размер на по 120 лв. съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК
във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23,т.5 от Наредбата за правната помощ, общо
240 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9, постановено в закрито съдебно заседание на
20
26.02.2021 г. от Окръжен съд-С. по т.д. № 1/2021 г., с което е отменен по
жалба на „Р.и.“ООД-гр.М. отказ № *************/23.12.2020 г. на ДЛ при А.
по в. по подадено заявление № ************ и е указано на А. по в. след
влизане в сила на решението да извърши поисканото вписване по заявление
№ ************, ако са налице всички основания за това, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА отказ № *************/23.12.2020 г. на ДЛР при А.
по в.-гр. С. по подадено заявление № ************/21.12.2020 г. от
„Р.и.“ООД-гр.М. с искане за вписване на промени в състава на съдружниците,
а именно Я.С.К. с дялово участие 1000 лв., „О.“ЕООД с дялово участие 5000
лв. и Я.С.К. с дялово участие 6 000 лв., както и прехвърляне на дружествени
дялове, а именно с прехвърлител Ш.Д.М. и правоприемник „О.“ЕООД с
размер на дялово участие 5 000 лв. с дата, на която е възникнало основанието
за прехвърляне на дружествен дял, 16.12.2020 г. и с прехвърлител Я.С.К. и
правоприемник Ш.Д.М. с дялово участие 5 000 лв. с дата, на която е
възникнало основанието за прехвърляне на дружествен дял, 16.12.2020 г.
ОСЪЖДА „Р.и.“ООД-гр.М., ул.“О.“*, ЕИК ********* да заплати на А.
по в.-гр.С., бул.“Е.Б.“** сумата 240 лв. – разноски за производството по
подадената от „Р.и.“ООД-гр.М. жалба до Окръжен съд-С. против отказ на
ДЛР и за производството по подадената от АВ-гр.С. до апелативния съд
жалба против решение на ОС-С. за юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 23,т.5 от Наредбата за
правната помощ.
Решението съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение незабавно да се изпрати за обявяване в
Търговския регистър съгласно чл. 13,ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ относно „Р.и.“ООД-
гр.М., ЕИК *********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
21
2._______________________
22