№ 97
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И. Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100604550 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С присъда от СРС от 09.06.21г. по НОХД. № 11815/20г. , СРС, НО ,97 с - в , с която е признат
за виновен подсъдимият М. Х. Р. за извършено престъпление по чл.195,ал.1,
т.3,пр.1,вр.чл.194, ал.1,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 НК като му е наложено наказание
ЕДНА ГОДИНА ЛОС, което на осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от три
години.Подсъдимият е осъден за заплати и разноски по делото в размер на 45,75лв по
сметка на СДВР и 35.00лева по сметка на СРС. Със същата присъда е признат за виновен
подсъдимият Н. В. С. за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3, пр.1, вр.чл.194, ал.1,
вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр.ал.1 НК като му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛОС,
което на осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от три години. Подсъдимият е
осъден за заплати и разноски по делото в размер на 45,75лв по сметка на СДВР и 35.00лева
по сметка на СРС. На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК всеки от подсъдимите
бил осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от по 53, 25 лв. –
разноски в досъдебното производство .
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК във връзка с постъпила
жалба от адв. И. Р. упълномощен защитник на подс. М. Х. Р. / от 16.06.2021г. и допълнена и
коригирана на 17.07.2024г./ . В жалбата се сочи, че пръвоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, установената от съда фактическа обстановка не
съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. адв. И. Р. прави
искане за отмяна на присъдата на подсъдимия М. Х. Р. и постановяване на нова, с която
подсъдимия М. Х. Р. да бъде признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му
обвинение. Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация в законоустановения
1
срок, поради което е допустима.
В разпоредително заседание от 26.08.2024г. въззивният съд е намерил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такова искане не е
правено от страните.
В съдебно заседание пред въззивна инстанция от 24.01.2025г. жалбоподателите М.
Р. и Н. С. се явяват с упълномощен защитник адв. Ц.Г. като заявяват , че поддържат
жалбата. Адв. Г. моли присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и
да се постанови нова оправдателна присъда по отношение и на двамата и подзащитни.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното.
Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени
източници и след техния анализ е приел следното:
Подсъдимият М. Х. Р., е роден на **** г. в гр. София,
български гражданин, неосъждан, разведен, средно з, живущ в гр. София, ж.к. „Люлин“,
бл. ****, ЕГН: **********.
Подсъдимият Н. Х. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, основно образование, живущ в гр. София, ж.к. ****, ЕГН:
**********.
На 14.04.2020г. около 22:00 часа подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. се насочили към лек
автомобил марка „Kia“, модел „Ceed“ с per. № СВ **** МТ, паркиран в гр, София, на
тротоар на ул. „Полковник Никола Попов“ до оградата на 27 СУ ,.Академик Георги
Караславов“, срещу бл, ****. Автомобилът бил предоставен съгласно договор за лизинг на
„Байерсдорф България“ ЕООД, ЕИК:*********, който бил лизингополучател и бил
предоставен за управление на служител на търговското дружество - свидетеля Д.Т.Т.. За
времето от около 22:00 часа до около 22:10 часа подсъдимите М. Р. и Н. С. счупили задното
панорамно стъкло на описания лек автомобил и взели от автомобила следните намиращи се
в него вещи, собственост на „Байерсдорф България“ ЕООД ЕИК:*********: 1 брой Кашон
съдържащ: 11 (единадесет) броя рецепурни бланки с основен надпис .Eucerin”; 1 (един) брой
рецептурна бланка с основен надпис „Eucerin” и надписи „Медицинска грижа за кожата с
видими резултати“ и „Грижа за кожа, Склонна към атопия“; 5 (пет) броя сапуни в хартиени
кутии с надпис „Eucerin”, 2 (два) броя слънцезащитни гел-кремове с надпис „Eucerin”; 1
(един) брой серум с двойно действие с надпис ,.Eucerin”; 1 (един) брой душ-гел с надпис
„Eucerin”; 1 (един) брой кутия с лепенки с надпис „Hansaplast”; 1 (един) брой черна кутия,
съдържаща черна гъба за обувки; 1 (един) брой сива химикалка. Действията на двамата
подсъдими били възприети от свидетеля Й.Д.П., който се намирал в жилище в жилищна
сграда, находяща се в близост до местопрестъплението и от прозореца на жилището видял
как подсъдимите се оглеждат постоянно, като били насочили фенер към вътрешността на
паркирания на тротоара лек автомобил марка ,Дш“, модел „Ceed“ с per. № СВ **** МТ.
Свидетелят П. се усъмнил в действията на подсъдимите и съобщил за случващото се на
спешен телефон 112. Като разбрали за пристигането на полицейските органи, подсъдимите
Р. и С. оставили кашона с инкриминираните вещи на земята в близост до автомобила и се
опитали да се скрият зад паркираните наблизо автомобили. Пристигналите на
местопроизшествието полицейски служители от 09 РУ-СДВР - свидетелите С.М. Н. и А.И.К.
успели да задържат двамата подсъдими в близост до лекия автомобил марка „Kia“, модел
„Ceed“ с per. № СВ **** МТ, с което им попречили да установят трайна фактическа власт
върху отлетите вещи. Свидетелят П. проследил действията на подсъдимите и видял как
2
полицейските служители задържат наблюдаваните от него лица . След като установили
самоличността им, полицейските служители отвели подсъдимите в 09 РУ-СДВР. В
условията на неотложност по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно
производство с със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие.
Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е установил
фактическата обстановка, поради което не намира основания за коригирането и.
Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени
източници, като е преценил същите, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
изчерпателен отговор на всички въпроси , относими към настоящето производство..
Описаната фактическа обстановка е установена от СРС въз основа анализ на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на
свидетелите Д.Д.Т., Й.Д. П., С.М. Н. и А.И.К.; писмените доказателства И доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие /л.17-18 oт ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства /л. 19 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л.3б- 38 от ДП/,
справки за съдимост /л.56-60 от ДП, л.17, л.19 от съд.дело/ и останалите доказателства и
доказателствени средства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от
приобщената по ДП СОЕ. Първоинстанционният съд правилно е установил относимите
факти въз основа на правилен анализ на събраната доказателствена съвкупност.
Въззивният съд, след като обсъди основните гласни доказателствени средства, а именно
показанията на свидетелите Й. П./ непосредствен и пряк очевидец на инкриминираното
деяние в неговата цялост/, свид. Д.Т./ водачът на процесния автомобил досежно факта на
местонахождението на автомобила на инкриминираната дата/, както и на пристигналите във
връзка с подадения сигнал полицейски служители в 09 РУ-СДВР -свидетелите С. Н. и А.К.,
които задържали на местопроизшествието подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С.. Свид. Н.
изрично заявява в показанията си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2
от НПК, че близо до лекия автомобил се е намирал кашон с материали, в който имало и
парчета от счупеното стъкло. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния досежно
анализа на свидетелските показания и кредитирането им в тяхната цялост като намира
същите за еднопосочни по основните факти по делото, а именно, че на посочените в
обвонителния акт място и време подсъдимите са се намирали на местопроизшествието и са
извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Правилно са установени
фактите по делото, а именно, че полицейският патрул е заварил подсъдимите в момента на
извършване на инкриминираното деяние, като са заварили М. Х. Р. и Н. Х. С. в близост до
инкриминирания автомобил като наблизо е бил и кашонът с отнетите вещи. От показанията
на полицейските служители С. Н. и А.К. и на св. Д.Т. се установява и факта, че близо до
лекия автомобил се е намирал кашон с материали, в който имало и парчета от счупеното
стъкло. СРС правилно е ценил показанията на свидетелите Н. и К. като обективни, логични
и последователни, кореспондиращи с останалите гласни доказателствени средства —
показанията на свидетелите Й. П. и Д.Т., както и с приобщените писмени доказателствени
средства- протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени
доказателства.
Правилно първостепенният съд е стигнал до извод, че е налице свидетел-очевидец на
инкриминираното деяние, а именно свидетеля П. , който макар и да не може да разпознае
лицата е проследил действията им, съобщил е на спешния телефон и е държал под
наблюдение същите до задържането им от пристигналия на местопроизшествието
полицейски екип. Правилно е кредитирано заключението на СОЕ, като пълно, ясно,
обосновано и изготвено от вещо лице с изискуемите специални знания.
При постановяване на мотивите СРС е изложил подробни аргументи във връзка с
3
наведените от защитата доводи за недоказаност на обвиненията, които въззивният съд
изцяло споделя. В тази връзка е налице безспорно установена фактическа обстановка и
безспорни доказателства за авторство на деянието, които се установяват от съвкупността от
гласни и писмени доказателствени средства и иззети веществени доказателства, както
следва: за индивидуализация на инкриминираните вещи; за счупени парчета стъкло,
находящи се в кашона с противозаконно отнети вещи; за поведението на подсъдимите,
възприето от свидетеля Й. П. - да светят и надничат във вътрешността на автомобила, да се
оглеждат постоянно, както и че след това са се опитали да се скрият от полицейските
служители зад паркираните автомобили (което е възприето непосредствено и от свидетелите
С. Н. и А.К.), както и от категоричното изявление на свидетеля П., че същите две лица,
които е наблюдавал през цялото време са задържаните от полицейските органи и
впоследствие идентифицирани като подсъдимите Р. и С., в своята съвкупност водят до
единствения възможен извод, че именно подсъдимите са извършители на лроцесното деяние
- че те са счупили задното панорамно стъкло на автомобила, извадили са инкриминираните
вещи в опит да ги отнемат, като установят трайна фактическа власт върху тях, но не са
успели да сторят това по независещи от тях причини - пристигането на униформени
полицейски служители и задържането им.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като събраните по
делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал.3 НПК,
без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния
съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е
заключил от правна страна, че всеки от подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С., както от обективна,
така и от субективна страна, е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
преди. 1, вр, чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Правилно
първостепенният съд е анализирал от правна страна квалифициращите признаци на
извършеното престъпление, доколкото опитът за отнемане на чужди движими вещи е бил
извършен чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на лица или имот,
както и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита и е недовършено по
независещи от подсъдимите причини.
Настоящият съдебен състав намира за законосъобразни изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. поради което
не констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК.
От субективна страна и подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. са действали умишлено,
при форма на вината пряк умисъл, като са имали намерение противозаконно да присвоят
инкриминираните вещи, за да се разпоредят с тях, съзнавали са общественоопасния характер
на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали
те да настъпят. Подсъдимите са съзнавали, че вещите не са техни, а чужди, във владението
на другиго, както и че собственикът и не е съгласен да му бъдат отнети, като са искали
настъпването на престъпния резултат. Налице е общност на умисъла (и в интелектуалния и
във волевия момент) – подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. са осъзнавали, че не действат сами, а
в условията на съвместна престъпна дейност помежду си. Налице е и специфичната цел, а
именно намерението за противозаконно присвояване.
Въззивният съд се солидаризира със становището на СРС, касаещо
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С..
Районният съд е определил законосъобразно като краен резултат наказанието на
подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. като е допуснал техническа грешка при изписването на
правното основание, като следва да се приеме, че се касае при условията на чл. 54 НК, като
съдът е определил наказания и за двамата подсъдими в долната граница, а именно 1 година
4
лишаване от свобода, отчитайки като смекчаващо вината обстоятелство – необремененото
съдебно минало на подсъдимите, като не е намерил отегчаващи такива.
Контролиращият съд намира за необосновано твърдението на защитата за
необоснованост и неправилност на първоинстанционната присъда и на наложените с нея
наказания. Контролиращият съд намира, че първостепенният съд е отчел всички значими за
индивидуализацията на наказателната отговорност обстоятелства, без да пропусне някое и в
резултат е отсъдил справедливо.
Правилна е и преценката на СРС, че за постигане на целите на наказанието и най-
вече за поправяне на подсъдимите не се налага и ефективно изтърпяване на така
определените наказани, поради което на основание чл.66, ал. 1 от НК, като изпълнението им
следва да бъде отложено за срок от три години. Определянето на наказанието по вид и
размер е съответно на конкретната обществена опасност на деянието и дееца и е съобразено
с принципа за справедливост, като основа при индивидуализацията на наказанието се явява
разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК изискваща "съответност" на наказанието с
престъплението, а обективните характеристики на конкретното деяние и личността на дееца,
еднозначно подкрепят извода на СРС за определянето му при условията на чл. 54 НК.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл. 189, ал. 3 от НПК съразмерно в
тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 НПК,
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което
и с оглед посочените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 09.06.21г. по НОХД. № 11815/20г. , СРС, НО,
97 с - в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5