Р Е Ш Е
Н И Е
№ 3507 11.12.2019
г. ГРАД БУРГАС
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХІ-ви граждански състав
В публичното заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Моника Яханаджиян
при секретаря Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр.д.№6131/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по искова молба на
С.П.П., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, против З.Х.С., ЕГН **********,
с адрес ***, с искане съдът да приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищцът не й дължи сумата от 1500,00
лева, като част от обща претенция в размер на 55 450,45 лева.
Твърди се в исковата молба, че между страните
са съществували договорни отношения по повод сключване на договор за възлагане
на комплексна правна помощ при ПТП
№1099-1814/05.05.2010 г., по силата на който ответницата възложила на ищеца,
съвместно с „.......................“, да осъществи
пълна правна помощ, включваща гражданско-правна защита на увредените й
материални и нематериални права във връзка с ПТП,
настъпило на 09.04.2010 г., при което е починал годеникът й Х. М. Х., до
пълното получаване на дължимото обезщетение.
Твърди се още, че с Решение №3066/07.05.2012
г., постановено по гр.д.№9896/2010 г. по описа на СГС, ЗД „................“ АД е
било осъдено да заплати на ответницата обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 09.04.2010 г., като на 29.04.2010 г., сума в размер на 39 434 лева е
била преведена по банкова сметка *** „..............“ АД.
Според обстоятелствената част на исковата
молба, решението на СГС е било обжалвано пред
АС-София, който с Решение №847/2013 г., постановено по в.гр.д.№166/2013
г. е увеличил размера на обезщетението от 30 000 лева на 80 000 лева,
като разликата ведно с изтеклите до този момент лихви, всичко в общ размер на
66 016 лева, е била преведена от застрахователя по сметка на ответницата
на 18.05.2013 г.
Ищецът твърди, че е бил упълномощен от
ответницата да изтегли изцяло преведената от застрахователя сума от
105 450,45 лева и след приспадане на дължимия му се хонорар от 25 % от
цялото обезщетение, или сумата от 25 874 лева без ДДС, да предаде
остатъкът й в брой на Х.Й..
Твърди се още, че на 17.07.2013 г., след
представяне на нотарилно заверено пълномощно
№06089/11.07.2013 г. на нотариус №2 О.-Е.Я., придружено с апостил, ищецът
предал срещу разписка на Х.Й. сумата от 29 576
лева, а с разликата от 50 000 лева били закупени по настояване на Х.Й. 33 050 щатски долари, които отново й били предадени срещу
разписка.
Според изложените в обстоятелствената част на
исковата молба твърдения, решението на АС-София е било обжалвано пред ВКС, което с Решение №252/05.02.2015 г., постановено по т.д.№3320/2013 г., и присъденото в полза на ответницата
обезщетение е било намалено от 80 000 лева на 64 000 лева, поради
което и на 24.02.2015 г. ищецът заедно с адвокатското дружество върнали на „............“
АД сума в размер на 4 000 лева, представляваща 25 % от дължимата от
ответницата разлика от 16 000 лева.
Ищецът твърди, че на 24.07.2019 г. получил
покана от ответницата да й заплати сумата от 55 450,45 лева, тъй като не е
била предадена на леля й Х.Й. и
в тази връзка освен възраженията за недължимост на
сумата, като погасена чрез плащане, въвежда и възражение, че вземането на
ответника за процесната сума е погасено по давност.
В подкрепа на иска са ангажирани
доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
упълномощените си процесуални представители, като всички поддържат иска и молят
за уважаването му, претендират разноски.
В предоставения срок по чл.131
от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който иска се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ищецът е извършвал
действия по разпореждане със средства от банковата сметка на ответника без да
има основание за това и въвежда възражение, че не е подписвал възлагателно за
правна помощ, както и че подписът в една от декларациите не е на Х.Й.. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателства и ангажира гласни доказателствени средства.
В съдебно заседание ответникът не се явява и
се представлява от надлежно упълномощените си процесуални представители, които
поддържат отговора и молят за отхвърляне на иска. Претендират разноски.
Предявен е отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124 от .
Съдът, след запознаване със становищата на
страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени писмени доказателства
- възлагателно №1099-18М/2010 за комплексна правна
помощ при ПТП, пълномощно с нотариална заверка на
подписа от 10.01.2012 г., Решение №3066/07.05.2012 г. по гр.д.№9896/2010
г. по описа на СГС, Решение №847/08.05.2013 г.,
постановено по гр.д.№166/2013 г. по описа на САС,
Решение №252/05.02.2015 г., постановено по т.д.№3320/2013 г. по описа на ВКС, от съвкупния анализ на които се установява, че към
09.04.2010 г., ответницата е била във фактическо съжителство с Х. М.Х., починал на същата дата в резултат на ПТП, както и че в качеството си на негова фактическа
съжителка претендирала от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение за неимуществени вреди, във връзка с което било
образувано гр.д.№9896/2010 г. по описа на СГС, по което ползвала комплексна правна помощ от ищеца в
настоящето производство, съвместно с Адвокатско дружество Й. и Е. и с решението
по което (след обжалването му по въззивен и
касационен ред) й е било определено обезщетение в размер на 64 000 лева.
Между страните не се спори, а това се
установява и от приетото като доказателство банково извлечение, издадено от „...................“ АД, че в периода до постановяване
на крайния съдебен акт, по банковата сметка на ответницата са постъпили от ............. „..................“ ЕАД следните суми: 39
434,21
лева на 29.04.2013 г., 66 188,95 лева на 18.05.2013 г., или сума в общ размер на
105 450,45 лева, от която 80 000 лева – главница, а разликата до
внесения размер – законна лихва.
Ищецът признава в исковата си молба, че на
основание издаденото му пълномощно, л.11, прието като
доказателство по делото, е извършвал действия по разпореждане със суми от
банковата сметка на ответницата, който факт се установява и от приетото банково
извлечение, издадено от „......................к“ АД, от
съдържанието на което е видно, че в периода 29.04.2013 г. – 31.05.2013 г.,
ищецът се е разпоредил със сумата от 105 450,45 лева, като на 29.04.2013
г. изтеглил 5000 лева, на 30.04.2013 г. изтеглил 5000 лева, на 08.05.2013 г.
изтеглил 5000 лева, на 09.05.2013 г. изтеглил 4200 лева, на 14.05.2013 г.
изтеглил сумата от 20 000 лева, на 30.05.2013 г. изтеглил сумата от 5000
лева, на 31.05.2013 г. изтеглил сумата от 5000 лева, като на същата дата превел
по друга банкова сметка *** №........................ сумата от 56 130
лева.
В проведеното на 25.10.2019 г. открито съдебно
заседание този факт не се оспори и от пълномощника на ищцовата страна, който
призна, че разпорежданията с паричните средства по двете банкови сметки - в „................“ АД и в „.............“
АД, са били извършвани единствено и само от ищеца.
Между страните не се спори, че Решение
№3066/07.05.2012 г., постановено по гр.д.№9896/2010 г.
по описа на СГС е влязло в законна сила на 05.02.2015
г., както и че по силата му ответницата има задължение към застрахователя в
размер на 24 000 лева, от които 4000 лева са били възстановени от
Адвокатско дружество Й. и Е. с преводно нареждане от
24.02.2015 г., за което свидетелства приложения на л.21 писмен документ, приет като
доказателство по делото.
По делото са приети като доказателства два
броя декларации от 17.07.2013 г., подписани от Х., от съдържанието
на които се установява, че на 17.07.2013 г. Х.Й.
е получила сумата от 29 576 лева като обезщетение
по гр.д.№9896/2010 г. на СГС , както и всички
документи по делото, съдебни решения и банкови извлечения, както и сумата от
50 000 лева, от които в щатски долари 33 050 и в лева 236, като
обезщетение по гр.д.№166/2013 г. по описа на САС,
както и всички документи по делото, съдебните решения и банкови извлечения,
срещу задължението да ги предаде на З.Х.С..
По делото в качеството на свидетел е разпитана
Х.Й., от показанията на която
става ясно, че е леля на ответницата, като е била упълномощена от нея да се
разпорежда с банковите й сметки, както и да получи парите от обезщетението.
С покана, връчена на ищеца на 24.07.2019 г., приета
като доказателство по делото, ответницата го поканила да й върне сумата от
55 450,45 лева, представляваща част от изплатеното й от застрахователя
обезщетение, а от съдържанието й става ясно, че не включва сумата от
50 000 лева, за която признава, че е получена от нея в щатски долари.
При така приетото за установено от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124,
ал.1 от ГПК, всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че в
тежест на длъжника –ищец в настоящето производство е
да докаже възраженията си срещу вземането, а кредиторът – в случая ответника З.С.,
факта, от който произтича същото, т.е. в тежест на ответника по предявен
отрицателен установителен иск е да докаже, че вземането е възникнало и
съществува, а ищецът, че същото е погасено.
В настоящия казус, от събраните по делото
доказателства действително се установява, че до 05.02.2015 г., когато е
постановено решението на ВКС, в полза на ответника е
възникнало вземане в размер на сумата от 105 450,45 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на годеника й, включваща
главница и лихви, както и че в срок до 31.05.2013 г., ищецът се е разпоредил с
тази сума. Доколкото, ищецът, чиято е тежестта да установи и докаже, че
разпорежданията с паричните средства на ответницата са извършени на годно
правно основание към всяка една от датите по извлечението, нито твърди, нито
ангажира доказателства в такава насока, то изводът, който се налага, е че
същите са извършени без правно основание – липсва каквото и да е правно
отношение, което да оправдава обедняването на ответника, поради което и се
дължи връщане на сумата.
По делото са ангажирани писмени доказателства
– 2 броя декларации, от съдържанието на които става ясно, че част от сумата, с
която ищецът се е разпоредил без основание, а именно в размер на 79 576
лева, е била получена от свидетелката Х.Й. със задължението да я предаде на ответницата, като
50 000 лева от тази сума е била получена в американски долари, който факт
не се оспорва и от ответната страна. Приетите писмени доказателства са частни
свидетелстващи документи по отношение на които
съществува законова забрана за опровергаване на съдържанието им с гласни
доказателства, поради което и при постановяване на настоящия съдебен акт съдът
кредитира показанията на свидетелката в частта, в която
същата твърди, че е леля на ответницата, упълномощена от нея да се разпорежда с
банковите й сметки, както и да получи парите. В останалата им част, показанията
на свидетелката не се редитират от съда.
Освен за сумата от 79 576 лева са налице
писмени доказателства за връщане от страна на ищеца и на сума в размер на 4000
лева, постъпила директно по сметка на ........ „...............”
АД, към което дружество ответницата има задължение за връщане на
надвесената част от определеното й обезщетение, с което общият сбор на
върнатата от ищеца сума възлиза на 83 576 лева. За разликата от
21 874,45 лева, ищецът не ангажира доказателства за погасяване на
задължението му за връщането й чрез плащане, а обстоятелството, че сумата е в
размера на договорения хонорар, не обосновава извод, че е получена от него на
годно правно основание, на което ищецът да я задържи, поради което и подлежи на
връщане. Доколкото обаче правото на ответницата да я получи в този размер е
погасено по давност – общият петгодишен давностен срок, считано от деня следващ
всяко от извършените без правно основание разпореждания на ищеца със средства
от банковата сметка на ответницата, е изтекъл към датата на предявяване на
иска.
При така предявения като частичен отрицателен
установителен иск ответната страна установи, факта правопораждащ
претендираното вземане, а ищецът установи възраженията си за неговата недължимост чрез плащане и погасяване, поради което и искът
следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат направените от ищеца разноски, които са в общ размер на 60,00 лева за
платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.235 от , Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З.Х.С., ЕГН
**********, с адрес ***, че ищецът С.П.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, не й дължи сумата от
1500,00 лева (хиляда и петстотин лева), като част от обща претенция в размер на
55 450,45 лева.
ОСЪЖДА ответника З.Х.С., ЕГН
**********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца С.П.П., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, сумата от 60,00 лева (шестдесет лева) – разноски за
платена държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.