№ 550
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20214520201248 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 1248/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ч. Д. Д. до Русенския Районен съд против наказателно
постановление № Р-10-446 от 02.06.2021 г. на Заместник–председателя на Комисията на
финансов надзор (КФН) гр.София, с която се иска от съда да го отмени като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява; вместо него се явява упълномощен
процесуалeн представители, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител, който поддържа
обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят бил член на управителния орган – съвет на директорите на „Монбат„
АД. Това дружество притежавало статус на публично дружество и в качеството на такова се
явява адресат на разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК). По тази причина членовете на управителните и контролните му органи на
основание чл.116в от ЗППЦК са длъжни в седмодневен срок от избирането им да внесат
1
гаранция за управлението си. Чрез единната електронна система за предоставяне на
информация на КФН с вх.№ 10-05-4696/23.09.2020 г. публичното дружество е представило
на КФН протокол от проводено на 18.09.2020 г. редовно годишно общо събрание на
акционерите, видно от който жалбоподателят е избран за член на съвета на директорите и
му е определено възнаграждение. С писмо изх. № РГ-05-1293-13/08.10.2020 г. от „Монбат“
АД е изискана информация и документи, от които да е видно изпълнение на изискванията
на чл.116в ал.2 от ЗППЦК, а именно внесена гаранция за управлението на член на
управителния съвет, какъвто е жалбоподателят. В отговор, с писмо вх.№ РГ-05-
129313/12.10.2020 г., дружеството представило банково удостоверение, видно от което
жалбоподателят бил титуляр на депозитна сметка в банка „Уни Кредит Булбанк“ АД, по
която на 09.10.2020 г. е наложена блокировка в полза на „Монбат“ АД, представляваща
гаранция за управлението му, като член на съвета на директорите.
На 14.12.2020 г. за констатираното нарушение В.С. съставила АУАН № Р-06-996 от с.
д. против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на
основание чл.222 ал.1 пр.2 вр.чл.116в ал.2 ЗППЦК.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице и в този
смисъл се явява допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
По делото спор по фактите няма; страните не спорят за фактическата обстановка, вкл.
не държат на разпит на актосъставителя в съдебно заседание.
В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение
е издаден в предвидения в ЗАНН срок от 3 месеца от установяване на нарушителя.
Наказателното постановление също е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни норми,
като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните след предявяване на
акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни. Преди издаване на
постановлението наказващият орган е изпълнил задълженията си и е проверил акта относно
неговата законосъобразност. По този начин е установил, че в него неправилно е било
посочено, че нарушението е било извършено в гр. София, вместо в гр. Русе, където е
седалището на дружеството. Поради това и правилно е била приложена разпоредбата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, като допуснатата нередовност в акта е била отстранена, доколкото
2
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били
установени по безспорен начин в хода на производството. С оглед на изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил
материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата
на правната норма. Разпоредбата на чл. 116в ал. 2 от ЗППЦК сочи, че членовете на
управителните органи на публичното дружество са длъжни в 7 дневен срок от избирането
им, да внесат гаранция за управлението си. От всички събрани доказателства по делото се
установява, че жалбоподателят е бил избран за член на Съвета на директорите на "Монбат"
АД на събрание, проведено на 18.09.2020 г., че е била определена гаранция за управление в
размер на трикратното им брутно месечно възнаграждение за неизпълнителен член на
съвета на директорите (т.13 от протокола от 18.09.2020г.), както и че до 08.10.2020 г.
описаната гаранция не е била внесена от страна на жалбоподателя. Тези обстоятелства,
както и това, че гаранцията е била внесена на 09.10.2020 г. не се и и оспорват.
Нормата на чл. 116 "в" ал. 2 от ЗППЦК императивно задължава отговорното лице
да внесе в седем дневен срок съответната гаранция от датата на избора му за член на съвета
на директорите, който в случая е изтекъл на 25.09.2020 г. Обстоятелството, че видно от
представения протокол от редовно годишно заседание на общото събрание на акционерите
на „Монбат“ АД от 10.06.2020 г., жалбоподателят е освободен от отговорност, като член на
съвета на директорите не може по никакъв начин да влияе на въпроса за
административнонаказателната му отговорност, тъй като той е осъществил всички признаци
от обективната страна от състава на нарушението. Няма отношение и обстоятелството, че
той е внесъл гаранцията в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър,
защото видно от граматическото тълкуване на нарушената материална разпоредба на
чл.116в ал.2 от ЗППЦК, критерият, който законът въздига е фактическият избор на лицето,
в случая за член на управителен орган. В чл.42 от ЗАНН няма изискване в АУАН да бъде
изследван въпросът за вината и в този смисъл няма никакво допуснато нарушение в тази
насока.
Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 221, ал.
1, т. 2 от ЗППЦК е предвидено налагане на санкция на лице, което наруши чл. 116 "в" ал. 2
от ЗППЦК, каквото виновно поведение в случая е налице от страна на жалбоподателя.
Правилно наказващият орган е приел, че случаят не е маловажен. Правилно е било
отчетено, че нарушението е формално по своя характер и за неговата съставомерност не е
необходимо настъпването на вредни последици. Най-същественият кртитерий за отказ от
приложение на чл.28 от ЗАНН се изразява в това, че гаранцията е внесена предвид
инициативата на АНО, а не по собствена такава от страна на жалбоподателя. В случай, че
това бе станало по негова инициатива действително биха били налице предпоставките по
чл.28 от ЗАНН и то с оглед на превишението от около 15 дни. Поради това съдът намира, че
обществената опасност на настоящото нарушение не се отличава от тази на останалите от
3
този вид, за да се приеме че е явно незначителна.
При определяне на размера на наложената глоба административно-наказващият
орган се е съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и че
жалбоподателят макар и със закъснение, е внесла необходимата гаранция. Поради това и
правилно му е наложил наказание "глоба" в минималния предвиден от закона размер от 1
000 лв.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63
ал. 3 от ЗАНН , съдът намира, че следва на КФН да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет на
НБПП. На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл. 27 "е" от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120 лв.
Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът
прецени, че следва да присъди на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-446 от 02.06.2021 г., издадено от
Заместник – председателя на Комисията на финансов надзор (КФН) гр.София с което на Ч.
Д. Д. с ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание
чл. 221, ал. 1, т. 2 (ЗППЦК).
ОСЪЖДА Ч. Д. Д. да заплати на КФН сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и административнонаказващия
орган
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Русенския Административен съд.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5