Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………28.11.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Мария Ганева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2086 по описа за 2022 г. , за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на П. И. ***, срещу решение № 192/22.08.2022 г. на директора на ТД на НАП гр. Варна , с което е
оставена без уважение негова жалба срещу разпореждане №
С220003-137-0007904/03.08.2022г. на
старши публичен изпълнител при дирекция „ Събиране“ към ТД на НАП-Варна.
Оспорващото лице
твърди незаконосъобразност на атакуваното решение поради погрешна преценка за
адм. орган за неизтекъл давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК относно публичното
вземане- глоба от 18 000 лв. , постановено по нохд. № 1466/2015 г. по
описа на Окръжен съд- Варна. Изпълнителното производство по повод
удовлетворяване на взискателя на това вземане е образувано на
14.03.2022г. , но глобата е наложена с протоколно определение № 59/09.11.2015 г. от Варненския окръжен съд
, поради което датата на постановяване на този съдебен акт следва да се счита
за начало на давностния срок по чл. 171 от ДОПК .
На изложените
основания се отправя искане към съда за отмяна на обжалваното
решение предвид неговата материална
незаконосъобразност .
В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично
и се представлява от адв. К Н , който подържа жалбата на изложените в нея
основания. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски съобразно
представен техен списък.
Ответникът-
директорът на ТД на НАП гр. Варна , редовно призован, не се явява , но се
представлява от юриск. Д Ф , която твърди неоснователност на жалбата ,
тъй като за начало на давностния срок следва да се счита датата на издаване на
изпълнителния лист за вземането , а не датата на влизане в сила на споразумението на нохд. №
1466/15 г. на ВОС. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност по чл. 78
от ГПК.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 09.11.2015 г. в открито
съдебно заседание Окръжен съд гр. Варна
е постановил необжалваемо съдебно определение по нохд № 1466/2015 г. по описа
на този съдебен орган, с което е ободрил споразумение , по силата на което П.И.И.
се признава за виновен за
извършено престъпление по чл. 354а, ал.2 от НК
като са му наложени следните наказания: 3 години и 6 месеца лишаване от
свобода при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието и „глоба“ от
18 000 лв.
На 14.03.2022г.Окръжен съд-Варна
е издал изпълнителен лист № 260021 , с
който е осъдил П.И.И. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт глоба от 18 000 лв. и държ. такса от 5
лв. за издаване на изп. лист .
Последвало е образуване на
изпълнително дело № *********/2022 от ТД
на НАП-Варна . На 11.05.202г. е било изготвено съобщение за доброволно
изпълнение до длъжника . На същата дата е било издадено постановление по
налагане на обезпечителни мерки – запор
върху две притежавани от П.И. моторни
превозни средства.
На 04.07.2022г. П.И. е подал
молба до публичния изпълнител за
прекратяване на изп. дело относно
глобата от 18 000 лв. и държ. такса от 5 лв. за издаване на изп. лист с довод
за изтекла погасителна давност.
На 03.08.2022г. старши публичен изпълнител при ТД на
НАП-Варна е постановил разпореждане , с което е оставил молбата без уважение , позовавайки
се на чл. 82, ал.1 б. „ а“ от ЗАНН и
предвид предприетите действия по събиране на
вземането в хода на изпълнителния процес , които имат за последица
спиране на давността.
Срещу това разпореждане И. е
подал жалба до директора на ТД на
НАП-Варна , който с решение от 22.08.2022г. е оставил същата без удовлетворение
, понеже е преценил, че издадения изп. лист № 260021/14.03.2022 г. е годен изпълнителен титул и давността по аргумент на чл. 172, ал.1 от ДОПК започва да тече от датата на
неговото издаване .
Решението е било връчено на И. на
24.08.2022г , който на 01.09.2022г. е подал жалба срещу това решение до Административен съд-Варна.
По повод даденото от съда
указание на ответника ,че не сочи доказателства за спиране или прекъсване на
давността за периода 01.01.2016 г. –
22.08.2022г. , същият не ангажира никакви доказателства ,поради което съдът
приема ,че няма спиране или прекъсване на давностния срок за публичното вземане
през посочения период от време.
Изложената установеност налага следните правни изводи:
Жалбата изхожда от адресата на
атакувания адм. акт , с който акт е оставено без уважение негово искане и
поради тази причина е налице активна процесуална легитимация на оспорващото
лице , както и негов пряк, личен и непосредствен правен интерес от провеждането
на съдебна проверка за законосъобразност на акта. Жалбата е подадена до териториално
компетентния адм. съд. Потестативното субективно право на оспорване е упражнено
срочно. В обобщение жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество тя
е частично основателна .
Подателят на жалбата релевира
изтекла погасителна давност за
изпълнение на наложено му наказание „глоба „ по реда на чл. 381 от НПК заради
извършено престъпление по чл. 354а от НК.
Съгласно правилото на чл. 383,
ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.
Новелата на чл. 416, ал.4 от
същия кодекс гласи, че когато с присъдата е наложена глоба или са присъдени в
полза на държавата обезщетения, съдебни разноски и такси, съдът издава
изпълнителен лист и го изпраща на съответния орган за изпълнение.
Този съответен орган в случая е публичния изпълнител , тъй като според разпоредбата на чл. 163, ал. 3 от ДОПК публичните вземания се събират от
публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон
е предвидено друго.
Наказанието “ глоба“ е
публично вземане предвид чл. 162, ал.2
т. 5 от ДОПК, но изрично в чл. 163, ал.1
от споменатия нормативен акт е посочено,
че публичните вземания
се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго.
След като публичното вземане
представлява наказание по смисъла на чл.
47 от НК , събирането на това вземане
следва да се реализира съобразно особените правила на глава ІХ на НК „
Погасяване на наказателно преследване и
на наложено наказание“ , а не съобразно
уредбата на чл. 171 и сл. от ДОПК . Нормативният акт, уреждащ материята
относно установяването на нарушението или престъплението и налагането на
съответното наказание (в случая "глоба"), както и неговото
изпълнение, е НК . Той е специалният закон, който изключва приложението на
нормите на ДОПК, включително и тези относно погасителната давност в този
кодекс.
Допълнителен аргумент за
правилността на подобна правна теза е тълкувателно решение № 2/28.02.2018 г. по
т. д. № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС, според което когато се разглежда правната
природа на глобата, превес заема нейният характер на наказание, а не нейният
характер на публично вземане.
По изложените аргументи в
настоящия случай е приложима регламентацията на чл. 82 от НК . Посочената
правна норма гласи следното:
(1) Наложеното
наказание не се изпълнява, когато са изтекли:
1. двадесет
години, ако наказанието е доживотен затвор без замяна или доживотен затвор;
2. петнадесет
години, ако наказанието е лишаване от свобода повече от десет години;
3. десет години,
ако наказанието е лишаване от свобода от три до десет години;
4. пет години, ако
наказанието е лишаване от свобода по-малко от три години, и
5. две години за
всички останали случаи.
(2) Давността за
изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в
сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение е било отложено съгласно чл. 66 - от влизане в сила на присъдата или определението по
чл. 68.
(3) Давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за
изпълнение на присъдата. След свършване на действието, с което се прекъсва
давността, започва да тече нова давност.
(4) Независимо от
спирането или прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в алинея 1.
(5) Разпоредбата
на предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за
събирането й е образувано изпълнително производство.
Специалното правило на чл.
82, ал.5 от НК изключва възможност за прилагане института на абсолютната
давност към наказанието „ глоба“ в конкретния случай, понеже има образувано изп. дело № **********/2022г. по събиране на публичното вземане „глоба“ . В тази връзка
трябва да се изследва дали е изтекъл срокът на обикновената давност по чл. 82,
ал.1 т.5 от НК за наказанието „ глоба“ , а именно две години.
При начало на давностния срок
09.11.2015 г. , когато е влязло в законна сила
споразумението по нохд. № 1466/201г. на ВОС , с оглед правилото на чл.
82, ал.2 от КК , двугодишният срок
по чл. 82, ал.1 т. 5 от НК е изтекъл
на 10.11.2017 г.
За този двугодишен
период не са били предприети действия по изпълнение на споразумението в
частта на наказанието „ глоба“ . Едва на 14.03.2022г. е бил издаден изпълнителен
лист за събиране на глобата. Именно поради тази причина въпреки дадено
изрично указание , ответникът не
представи никакви доказателства за спиране или прекъсване на давността считано
от 09.11.2015 г. до датата на издаване на изпълнителния лист .
В обобщение жалбата на Илиян
И. е основателна относно наказанието „ глоба „ от 18 000 лв. , наложено
със споразумение , одобрено от ВОС по нохд. № 1466/2015 г. по описа на този съд
поради изтекла погасителна давност за
изпълнение на наказанието . След като е
изтекъл срокът на погасителната давност за същото , не съществува правна
възможност за събиране на това вземане чрез способите на принудителното
изпълнение. След като в тази си част решението на ответника е
незаконосъобразно, същото подлежи на отмяна по съдебен ред, като на основание
чл. 173, ал.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК съдът е длъжен да реши спора по
същество , което в случая означава да се постанови частично прекратяване на
изп. производство срещу П.И.И. относно глобата от 18 000 лв. .
Искането на жалбоподателя за
прекратяване производството по принудително
събиране на държавната такса от 5 лв.
за издаване на изпълнителен лист № 260021/14.03.2022г. на ВОС поради
изтекла давност е лишено от нормативна
опора , защото това публично вземане по смисъла на чл. 162, ал.2 т. 3 от ДОПК е възникнало на 14.03.20202 г ,
когато е издаден изпълнителния лист от Окръжен съд-Варна . Това държавно
вземане не е наказание по НК, а държавна такса
и относно него се прилагат правилата на ДОПК . Именно поради тази
причина за същото не са изтекли сроковете по чл. 171, ал.1 и 2 от ДОПК.
Предвид частичната
основателност на жалбата на И. и
отправените към съда искания и от двете страни за присъждане на
съдебно-деловодни разноски , прилагайки правилото на чл. 161 от ДОПК във вр.с чл. 8, ал.3 от
Наредба №1/2004 г. дължимото минимално адв. възнаграждение и съответно юриск.
възнаграждение е в размер на 1000 лв. Договореният и платен в брой адв. хонорар
от П.И. по представения договор за правна защита №399881/ 2022 г. е в размер на 600 лв. , поради което
възражението за прекомерност на ответника е лишено от основание. С оглед направените разходи от И. за водене на делото
– платена държ. такса от 10 лв. и платен
адв. хонорар от 600 лв. , на основание чл. 161, ал. 1 и 2 ДОПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски от 305 лв., а на ответника - 500 лв. След прихващане
П.И. дължи на насрещната страна по спора разноски в размер на 195 лв.
Мотивиран от изложените
съображения Административен съд гр.
Варна
Р Е Ш
И :
Отменя решение
№ 192/22.08.2022 г. на директора на ТД
на НАП гр. Варна , в частта в която е оставена без уважение жалба на П.И. ***
срещу разпореждане № С220003-137-0007904/03.08.2022г. на старши публичен изпълнител при дирекция „
Събиране“ към ТД на НАП-Варна за прекратяване на изпълнително дело №
**********/2022г относно глоба от 18 000 лв. и вместо него постановява:
Прекратява производство по принудително събиране от П.И.И. с ЕГН ********** , длъжник по изпълнително дело
№ **********/2022г. по описа на ТД на НАП-Варна , на глоба от 18 000 лв. ,
наложена със споразумение от 09.11.2015 г. по нохд. 1466/2015 г. на Окръжен
съд- Варна .
Оставя в
сила решението
в останалата му част.
ОСЪЖДА П.И. ***, ЕГН ********** , да заплати на ТД на НАП
гр. Варна сумата от 195 / сто деветдесет и пет / лева , представляваща дължимо
юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Административен съдия: