Решение по дело №615/2017 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 122
Дата: 2 август 2018 г. (в сила от 13 ноември 2018 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20173250100615
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

                                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 02.08.2018 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 02.08.2018 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на    четиринадесети  май , през две хиляди и   четиринадесета    година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря И.Чи участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия....................... гр.дело No615 по описа на Тервелски районен съд за 2017 година и за да се произнесе взе предвид  следното:

 

    Гр. Дело615/2017 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №2693 от 31.10.2017  година   предявена от Водоснабдяване и канализация Добрич  АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлениегр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,  представлявано от изп.директор инж. Т.Г.  срещу П.Г.П.   с ЕГН-********** *** ,  като потребител и водоползвател на вода и ползващ услугите  по отвеждане и пречистване на отпадни води  за периода 19.03.2010г.-18.07.2017г., за обект- гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, Блок 11 вх. Б, ет. 4 ап. 12 .

           Исковете  черпят  своето правно основание от разпоредбата на чл. 415  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК  във вр. с чл. 124 от ГПК  във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД ,.

           Претендира се  да бъде признато за установено в отношенията между страните, че към момента  на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК  по което е образувано ч. гр. Дело483/2017 година по описа на Тервелски районен съд- образувано по заявление вх. №2125 от 05.09.2017 година , в полза на ищцовото  дружесто съществува парично  вземане против ответната страна   в   размер на :

585,49  /петстотин осемдесет и пет лева и 48ст./ лева, явяваща се главница по неплатена сума по фактури за предоставени ВиК услуги за периода от 19.03.2010г.-18.07.2017г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението– 05.09.2017 година до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за забава в размер 180,49 /сто и осемдесет лева и 49ст./лева, представляващо сбор от обезщетения за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатена  В и К услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за периода 19.03.2010г.-18.07.2017г. от датата на подаване на заявлението или от датата от която започва начисляването на обезщетението за забава  21.05.2010г., както и  направените съдебно деловодни разноски по делото платената държавна такса в размер на   25,00 /двадесет и пет/ лева.

         Претендират се разноските по настоящото дело и такива сторени по заповедното производство .

        С Разпореждане № 1668 от 13.11.2017 година , съдът  прие  исковата молба за  редовна и че същата отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК.

           На  основание чл.131 от ГПК, със същото съдът разпореди да се изиска и

 приложи към настоящото дело  ч. гр. Дело №483/2017 година по описа на ТРС .

Със същото съдът разпореди препис  от исковата молба и от приложенията към нея да се изпрати на ответника по гр. дело №615/ 2017 година  по описа на Тервелски районен съд- П.Г.П.  с адрес ***.

Книжата са връчени на ответника на 24.11.2017 година .

По делото е  депозиран писмен отговор на исковата молба – вх. № 3100 от 07.12. 2017 година . В цялост иска се  намира от ответника  за неоснователен и недоказан , като се твърди , че за имота за който се претендира   сумата е предоставен  с Решение на ТРС   в собственост на бившата съпруга на ответника – Гинка Петкова Господинова .

Същия депозира по делото молба вх. № 3292 от 29.12.2017 година .

С молбата  ответника  депозира по дело заверено копие от Разпореждане № 1738 от 07.12.2017 година по гр. Дело № 346 / 2017 година по описа на  Тервелски районен съд, образувано по искова молба на ВиК гр. Добрич , видно от съдържанието на което ответника се явява длъжник на дружеството за идентично задължение..

 

В съдебно заседание  ищцовата страна редовно призована  , се представлява от юрисконсулт И. Атанасова В. .Исковете  се подържат от процесуалния представител  на страната .

Ответника П.Г.П.  редовно призован се явява лично .Подържа възражението си сторено с дадения писмен отговор , че  не е собственик на имота,считатано от  дата на представеното съдебно   решение и че не е  задължен към дружеството за посочения период от време. В съдебно заседание ответника П.  прави правопогасяващо изявление. Направено е възражение за изтекла давност по отношение на дължимата главница по всяка една фактура посочена в исковата молба,считано от три годишен срок  назад от дата на  входиране на  заявлението по реда на чл. 410 от ГПК  по което и е било образувано ч. гр. Дело № 483 / 2017 година  а именно  05.09.2017 година .

От събраните по делото  писмени  доказателства от становищата на страните, които съдът обсъди в тяхната цялост намира  за установено  следното от  фактическа страна :  

Ищецът Водоснабдяване и канализация Добрич  АД гр. Добрич  твърди, че е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение, като на05.09.2017 година е депозирал заявление по чл.410 от ГПК.

            В хода на образуваното ч.гр.д.  № 483 / 2017 година  по описа на РС Тервел , съдът  е уважил заявлението  с Разпореждане № 1366 от 08.09.2017 година. Съдът по същото ч. гр. Дело  е издал Заповед  за изпълнение на парично задължение с което  е осъдил  П.Г.П. ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОРА “Водоснабдяване и канализация Добрич”  АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,  представлявано от изп.директор инж.Димитър Радушев следните суми: 585,49  /петстотин осемдесет и пет лева и 48ст./ лева, явяваща се главница по неплатена сума по фактури за предоставени ВиК услуги за периода от 19.03.2010г.-18.07.2017г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението– 05.09.2017 година до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за забава в размер 180,49 /сто и осемдесет лева и 49ст./лева, представляващо сбор от обезщетения за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатена  В и К услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта настъпваща в първия ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за периода 19.03.2010г.-18.07.2017г. от датата на подаване на заявлението или от датата от която започва начисляването на обезщетението за забава  21.05.2010г., както и  направените съдебно деловодни разноски по делото платената държавна такса в размер на   25,00 /двадесет и пет/ лева.

В рамките на преклузивния срок по чл.414 от ГПК, от страна на длъжника  П.   е подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Предвид горното за ищеца възниквал правен интерес и основание да предяви иск за установяване съществуването на вземането си,по който и е образувано настоящото дело.

Ищцовото дружество  е  предоставяло на  П. , в качеството му на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: гр. Тервел , бл. 11 , вх.Б, ет. 4 , ап. 12 , за което и  на П. като ползувател на ВиК  услуги има открита индивидуална партида – клиентски № 1892 ,като з апотребеното количество питейна вода  са издавани фактури в периода от 21.04.2010 година за консумирана вода за периода от 19.03.2019 година до 19.04.2010 година – фактура № ********* до 19.07.2017 година накоято и дата е издадена последната  фактура № *********, за консумирана вода за периода от 13.06.2017 година  - 18.07.2017 година .

 

Между ВиК оператора, от една страна, и потребителя, от друга,  е налице   облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на „ Водоснабдяване и канализация“ ЕООД  гр. Добрич , правоприемник на което  дружество се явява ищцовата  по делото страна .

Не се спори между страните,че дружеството ищец е правоприемник на  посочения по  представените ОБЩИ УСЛОВИЯ   оператор .

Не се  спори    между страните , че    между същите  има  сключен договор при общи условия по смисъла на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВиКУ/. В този смисъл  ищцовата страна се явява „ВиК оператор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗРВиКУ, а ответника- „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 от ЗРВиКУ и клиент на дружеството. Общите условия били изготвени от оператора, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и са публикувани . Не се  спори , че между  ВиК оператора, от една страна, и потребителя, от друга, е налице  облигационно отношение.

 Кредиторът изпълнил задълженията си по  доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води до и от имота на потребителя, като консумацията била редовно отчитана.По реда за отчетност на  консумираната питейна вода страните не спорят.

На потребителя за размера на предоставената  услуга за посочения период от  време са  издадени фактури , описани по исковата молба.

      Горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно   Общите условия на ВиК оператора – настоящия ответника - потребителят разполагал с 30-дневен срок от датата на фактуриране да заплаща  задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.

Претендираната с подаденото на 05.09.2017 година  заявление по чл. 410 от ГПК  по което е било образувано и ч. гр. Дело №  483 / 2017 година по описа на РС Тервел  главница се формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 от Общите условия на ВиК оператора, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Това дава право на ищеца да иска обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на предявяване на настоящата ИМ или както  е в случая  до дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. 

В законоустановения срок и на основание чл. 414 от ГПК абонатът е подал писмено възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

От правна страна :  

 

 Предвид квалификацията на иска, предвид правилото на чл.154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест за факта, че е предоставил на ответника посочените в исковата молба и отразени във фактурите услуги, която доказателствена тежест съдът със своето определение  № 72 от 19.03.2018 година вмени на ищцовата страна .

По възраженията на ответника :

 Съдът не може да сподели становището на ответника ,че за  времето   касаещо исковата претенция ответника няма качеството на „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 от ЗРВиКУ и от там длъжник на ищеца.  Действително   по делото се  прие заверен  препис от Решение № 82, от публичен регистър  , том 1 , стр. № 929 от 01.11.2013 година, решение от книги за открити заседания № 82 от 01.11.2013 година  по гр. Дело № 379 / 2013 година, по силата на което недвижимия имот за  водоснабдяването и претендира настоящия ищец  е предоставено в собственост на съпругата на ищеца Генка Господинова Пенева- в законна сила от същата  дата.

Ответника оспорва  исковете, като твърди , че от  01.11.2013 година не е собственик на процесния имот,поради което и  ищеца следвало  претендираното задължение произтичащо  от доставка на питейна вода и отведена канална вода  да предяви срещу  новия собственик на имота .

 Съгласно разпоредбата на §1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители на водоснабдителни услуги, а и според Общите условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са „юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги”. Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени Общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора - ищеца са общоизвестни , поради което обвързват всички абонати съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.  Според чл.3, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите на ВиК, действала през процесния период са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в чл.30-чл.40 от същата наредба. Съобразно чл.9 от Наредба №4/14.09.2004 г. за УРПППВКУ / редакция от 08.10.2004 г./, при промяна на носителя на правото на собственост на водоснабдявания имот, върху новия потребител преминават всички права и задължения, които са свързани с получаването на ВиК услуги, т.е. с прехвърлянето на собствеността върху водоснабдения имот новият собственик става страна по облигационното отношение с ВиК оператора  и новият собственик  и  или ползвател е длъжен да уведоми оператора в 7-дневен срок за настъпилата промяна на собствеността. С влязло в сила на 13.05.2005 г. Решение №3887/28.04.2005г. по адм.д.№9683/2004г. на  ВАС, 5-членен състав, разпоредбата на чл.9 от Наредба №4/14.09.2004 г. за УРПППВКУ е отменена като незаконосъобразна по съображения, че „няма правно основание облигационните отношения във връзка с получаване на услугите ВиК да преминават върху новия носител на правото на собственост, на строеж или ползване на водоснабдявания имот. Самата Наредба с разпоредбата на § 1, т. 2, буква „в“ от ДР определя купувача на съществуващ и присъединен към ВиК система обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора.“- чл.8, ал.5 от Наредбата. От 17.08.2012г. е в сила разпоредба на чл.9а /Нов - ДВ, бр.63 от 2012 г./ от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която „промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.“.

Ответникът е била собственик на водоснабдявания имот- собствеността върху който  ответника П. и  бившата му съпруга са регулирали с депозираното по делото споразумение по чл. 51 от СК , като с цитираното съдебно решение споразумението  е одобрено от съда  и водоснабдявания имот е  отреден в собственост на бившата съпруга на ответника.

Съгласно   Общите условия на ВиК ЕООД гр.Добрич, при промяна на собствеността или на вещното право на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в 30- дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представи документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на ползване на имота.

При промяната  при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на промяната, като за уреждане на взаимните задължения за В и К услугите за имота, предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост или вещното право на ползване, да подпишат и представят на В и К оператора споразумителен протокол за плащането на В и К услугите .

Общи  условия сочат , че ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на ползване“.

 Доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че след одобреното от съда споразумение  по реда на чл. 51 от Семейния  кодекс  ответника    и/или новият собственик са изпълнили задълженията по глава 8  от Общите условия, то като предишен собственик  ответника П. дължи всички потребени до момента на закриване на партидата / която все още не е закрита към момента на съдебното дирене /суми в обекта на потребление, по отношение на който е бил титуляр на партида, независимо кой е бил реалният ползвател на ВиК услугата за процесния период.

По възражението на ответника  П. ,  че срещу ответника е предявен  идентичен иск   със същия петитум ,поради което и настоящия иск следва да се отхвърли като недопустим , съдът  приема следното:

          На  страните е известно а и след  извършена служебна справка в деловодството на РТ Тервел  се установи , че с  Определение по гр. Дело № 346/2017 година по описа на РС Тервел  е ПРЕКРАТЕНО  производството по гр.д.№346/2017г. по описа на Районен съд Тервел,  поради оттегляне на иска.

       Със същото съдът ОБЕЗСИЛВА  Заповед за изпълнение170/10.05.2017г., издадена по ч.гр.д.№ 234/2017г. по описа на Районен съд Тервел.

        По направеното  възражение за изтекла давност по отношение на дължимата главница по всяка една фактура посочена в исковата молба предхождащи три годишния период от дата на депозиране на  заявлението при съда – 05.09.2017 година , съдът приема следното :

. Фактурите включват период от 19.03.2010 година до  13.06.2017 година , като по хронология последната издадена фактура № ********* е с дата 19.07.2017 година .

Заповедното производство е образувано на 05.09.2017  година  - вземането е изискуемо.

 Съобразно разпоредбата на чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от МРРБ, стойността на потребената вода се плаща ежемесечно.

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2011г. гр.София, на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.

Предвид  доказатествата, съдът е мотивиран да приема , че вземанията  по фактура № ********* издадена на 27.05.2014 година – назад  до най- късно издадената фактура – по фактура № ********* от  21.04.2010 година са погасени по давност .

Предвид  установеното, съдът е мотивиран  да приеме  по отношение на дължимата лихва по всяка една фактура, че  вземането  за дължими лихви по  така посочените .

 

В исковата молба се претендира общ размер на лихвата за забава,като   е конкретизираното каква е дължимата лихва по всяка една от фактурите- за периода от 20.03.2015 година, като за предишен период сумите са дадени като об сбор , което и налага извода , че съдът следва  да ползва calculator.bg  за да изчисли  размера  на лихвата по  всяка  една  от   фактурите  вземането по който не е погасено по  давност ,както и размера на  задължението .

 

В този ред на мисли  сбора от задълженията  по   фактури както следва :  ф-ра № ********* от 15.09. 2014 година, № ********* от 29.09.2014 г., № ********* от 27.102.10 г., №700 537189 от 27.11.2014 г. , №********* от 29.12.2014 г. , № ********* от 28.01.2015 г., № ********* от 26.02.2015 г. , №********* от 20.03.2015 г.,№********* от 17.04.2015 г., № ********* от 19.05.2015 г.,№********* от 15.06.2015 г., №********* от 20.07.2015 г.№********* от 16.09.2015 г.,№********* от 19.10.2015 г.,№********* от 17.11.2015 г., №********* от 15.12.2015 г.№********* от 18.01.2016 г., № ********* от 15.02.2016 г. , №********* от 16.03.2016 г., № ********* от 18.04.2016 г.№********* от 17.05.2016 г.,№********* от 16.06.2016 г.,№********* от 15.07.2016 г.,№********* от 15.08.2016 г., № ********* от 17.09.2016 г.,№********* от 14.10.2016 г.,№********* от 30.11.2016 г.,№********* от 14.12.2016 г.,№ ********* от 16.01.2017 г.,№********* от 16.02.2017 г.,№ ********* от 27.03.2017 г.,№********* от 20.04.2017 година , ********* от 17.05.2017 г.,№********* от 14.06.2017 г., до вземането по  фактура №********* от 19.07.2017  година възлиза  в размер на  268 ,99 / двеста шестдесет и осем лева и 99 ст. / лева , като в  останалия размер  вземанията по  фактури от № 70027571 от  21.04.2010 година до вземането по   фактура № ********* от 27.05.2014 година  включително са погасени по давност   .

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В настоящия случай   лихвата  за забава  изчислена  върху задълженията  по ф-ра № ********* от 15.09. 2017 година до вземането по  фактура № ********* от 19.07.2017 година включително възлиза в размер на  34,02 / тридесет и четири лева и 02 ст. / лева .Лихвата  съдът изчислява  върху задължението   по всяка една от фактурите в този ред , слез изтичането на 30 дневния период по всяка една от  фактурите до 05.09.2017 година – дата на входиране на заявлението при съда по което и е било образувано ч. гр. Дело № 483 / 2017 година по описа на   Тервелски районен съд .

 

По разноските : Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора, претенцията на ищеца за присъждане на съдебни разноски в настоящото и заповедното производства е основателна до размер на 50 % .Ответника следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 75 ,00 лева  - съразмерна част от сторените по  делото и по заповедното производство разноски .          

      Предвид гореизложеното, Тервелски районен съд,

Р  Е  Ш  И :

       Признава  за установено ,по  исковете  с правно  основание разпоредбата на чл. 124 от ГПК във  вр. с чл. 422  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК  и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК   във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД  в отношенията между страните – Водоснабдяване и канализация Добрич  АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлениегр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,  представлявано от изп.директор инж. Т.Г.     от една страна и от друга П.Г.П.   с ЕГН-********** с адрес *** ,  като потребител и водоползвател на вода и ползващ услугите  по отвеждане и пречистване на отпадни води  за периода 19.03.2010г.-18.07.2017г., за обект- гр.Тервел, общ.Тервел, обл.Добрич, Блок 11 вх. Б, ет. 4 ап. 12- клиентски № 1892 ,че в полза на ищцовото дружество , към дата на депозиране на заявление  с правно основание чл. 410 от ГПК- 05.09.2017 година – дата  на която е образувано ч. гр. Дело № 483 /2017 година по описа  на ТРС ,съществува вземане по отношение на ответника ,  в размер на  268 ,99 / двеста шестдесет и осем лева и 99 ст. / лева по фактури както следва :  ф-ра № ********* от 15.09. 2014 година, № ********* от 29.09.2014 г., № ********* от 27.102.10 г., №700 537189 от 27.11.2014 г. , №********* от 29.12.2014 г. , № ********* от 28.01.2015 г., № ********* от 26.02.2015 г. , №********* от 20.03.2015 г.,№********* от 17.04.2015 г., № ********* от 19.05.2015 г.,№********* от 15.06.2015 г., №********* от 20.07.2015 г.№********* от 16.09.2015 г.,№********* от 19.10.2015 г.,№********* от 17.11.2015 г., №********* от 15.12.2015 г.№********* от 18.01.2016 г., № ********* от 15.02.2016 г. , №********* от 16.03.2016 г., № ********* от 18.04.2016 г.№********* от 17.05.2016 г.,№********* от 16.06.2016 г.,№********* от 15.07.2016 г.,№********* от 15.08.2016 г., № ********* от 17.09.2016 г.,№********* от 14.10.2016 г.,№********* от 30.11.2016 г.,№********* от 14.12.2016 г.,№ ********* от 16.01.2017 г.,№********* от 16.02.2017 г.,№ ********* от 27.03.2017 г.,№********* от 20.04.2017 година , ********* от 17.05.2017 г.,№********* от 14.06.2017 г., до вземането по  фактура №********* от 19.07.2017  година , ведно със законната лихва от 05.09.2017 година до  погасяването на задължението ,като в  останалия размер  вземанията по  фактури от № 70027571 от  21.04.2010 година до вземането по   фактура № ********* от 27.05.2014 година  включително са погасени по давност ,както и Сумата от    34,02 / тридесет и четири лева и 02 ст. / лева, представляващо лихвата  за забава  изчислена  върху задълженията   по посочените фактури , ведно със законната лихва от 05.09.2017 година до  погасяването на задължението  като в  останалия размер  лихвите за забава   по  фактури от № 70027571 от  21.04.2010 година до вземането по   фактура № ********* от 27.05.2014 година  включително са погасени по давност.

             Осъжда П.Г.П.   с ЕГН-********** с адрес *** , да заплати  на ищцовата страна -Водоснабдяване и канализация Добрич  АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управлениегр. Добрич, бул. „Трети март” № 59,  представлявано от изп.директор инж. Т.Г.   сумата от 75 ,00 лева  - съразмерна част от сторените по  делото и по заповедното производство разноски от ищеца .

След влизане  в сила на настоящото решение,заверен препис от него  ведно с  приложеното  ч. гр. Дело № ч. гр.дело №483/2017 година  по описа на Тервелски районен съд   да се върне в деловодството на съда с препис от решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

 

                                         Районен съдия :