Решение по дело №521/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

174/21.5.2020г.

 

№......................                                 21.05.2020 г.                                            гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    Председател: Надежда Кирилова

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД № 521/2020 г. по описа на ШРС,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0000989/07.02.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 413, ал. 2 от КТ на “Мегафрут” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. “Патриарх Евтимий” № 36, вх. А, ет. 1, ап 5, представлявано от А.Д.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12, ал. 2, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./. Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание управителя на дружеството – жалбоподател, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Представителя на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен – административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага съображенията си за това, както и представя писмени бележки, в които сочи подробни доводи по съществото на спора.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател “Мегафрут” ООД, с ЕИК ********* е със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. “Патриарх Евтимий” № 36, вх. А, ет. 1, ап 5, представлява се от управителя А.Д.Д., ЕГН ********** и е с предмет на дейност прработка и консервиране на плодове и зеленчуци. Дружеството - жалбоподател стопанисва фабрика за семепочистване, находяща се в местност „Стража“ край гр. Шумен, четърти километър,  където се осъществява производство на готова храна за домашни любимци.          

На 12.12.2019 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен съвместно с полицейски служители от сектор „ПИП“ при ОД на МВР –                  гр. Шумен и данъчни служители при НАП – гр. Варна, офис Търговище във връзка с Програма 1, мярка № 08 „Инспектиране на прездприятия от всички икономически дейности за гарантиране спазване законодателството в областта на труда и заетостта“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката, било установено, че дружеството – жалбоподател “Мегафрут” ООД, в качеството му на работодател не е изпълнило задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците, с това, че не е извършило и регистрирало по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на лицето Д.М.Ю., ЕГН **********, което е започнало работа от преди два месеца в базата като общ работник /редене на чували със слънчоглед на палет/, но без сключен трудов договор. Впоследствие била извършена и проверка на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 12.12.2019 г. и 17.12.2019 г. – в обекта /производствената база – фабрика за семепочистване, гр. Шумен, четвърти километър, местност „Стража“/ и 08.01.2020 г. – на документи, представени в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в осем точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано: „Да провежда начален инструктаж по БЗР на работника/служителя в деня на постъпването му на работа съгласно разпоредбата на         чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ бр. 102/2009г./“, във връзка с което е дадено задължително за изпълнение предписание със срок за изпълнение 09.01.2020 г. Протокол за извършена проверка бил съставен и връчен на управителят на дружеството на 08.01.2020 г. Въз основа на установените факти, на 08.01.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0000989, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /обн. ДВ бр. 102/2009г./. Актът е бил съставен в присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е депозирало писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0000989/07.02.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 413, ал. 2 от КТ на “Мегафрут” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. “Патриарх Евтимий” № 36, вх. А, ет. 1, ап 5, представлявано от А.Д.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12, ал. 2, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителят М.М.М., на свидетелят Г.П.П. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.М. и Г.П. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

С жалбата е направено искане за разпит като свидетел на лице, с неустановена и посочена по делото самоличност, което да установи, че работодателят е изпълнил дадените задължителни предписания още преди съставянето на протокола от проверката, като е бил организиран проведен начален инструктаж на лицето Д.М.Ю.. Искането обаче не е поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на дружеството – жалбоподател, поради което съдът счете, че дружеството – жалбоподател се е дезинтересирало от същото. От друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, поради което разпитът на посоченото лице не е необходим за изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0000989/07.02.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е  обективна, безвиновна. Наказващият орган, при  преценка  дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 281, ал. 1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа, а съобразно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./ инструктажът по безопасност и здраве при работа има за цел да даде на работниците и служителите практически указания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, както и да ги запознае с конкретните условия на работа. Според ал. 2 на чл. 10 от цитираната наредба инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда: 1. при постъпване на работа; 2. при преместване на друга работа или промяна на работата; 3. при въвеждане на ново или при промяна на работно оборудване и технология и 4. периодично за поддържане и допълване на знанията на работещите по безопасност и здраве при работа, като инструктажите по безопасност и здраве при работа са регламентирани в ал.3 от същата разпоредба и биват начален, на работното място, периодичен, ежедневен и извънреден. Също така, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията. В ал. 5 на чл. 11 от цитираната наредбата № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. е установено задължението на работодателя инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. А съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. начален инструктаж се провежда, както на лицата, които постъпват на работа, така и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – т. 5 с оглед запознаването им със основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; вида и характера на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; изискванията към тяхното поведение, като инструктажите, проведени по реда на наредбата трябва да бъдат и документирани в Книги за инструктажи.

При извършени проверки на 12.12.2019 г. на обект – фабрика за себепочистване, находяща се на местност „Стража“ край гр. Шумен, четвърти километър, стопанисвана от страна “Мегафрут” ООД и впоследствие по документи на 08.01.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен се установява по безспорен начин, че в качеството си на работодател на посочения обект дружеството – жалбоподател “Мегафрут” ООД, с ЕИК ********* не е осигурило провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от вида и срока на договора и продължителността на работното време, по - конкретно на лицето Д.М.Ю. ЕГН **********, прието на работа от два месеца в горепосоченият обект - фабрика за семепочистване. В тази връзка с Протокол № ПР 1927559 от 08.01.2020 г. на представляващия дружеството е било дадено задължително предписание на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, да провежда начален инструктаж по БЗР на работника/служителя в деня на постъпването му на работа съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ          бр. 102/2009 г./ в срок до 09.01.2020 г. Видно от материалите по делото и от разпита в съдебно заседание на актосъставителят М. и на свидетеля П. проверяващите длъжностни лица са достигнали до извода, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и социалната политика /не провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на работещия Д.М.Ю. като общ работник /редил чували със слънчоглед на палет/ без трудов договор от два месеца на базата на представената им за проверка документация. От представените заверени ксерокопия от Книгата за начален инструктаж на “Мегафрут” ООД /л. 17 – л. 18/ се установява, че това не е сторено. От снетата на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ декларация, собственоръчно попълнена от Д.М.Ю. става ясно, че работи в обекта от два месеца като общ работник, с работно време от 7 часа до 19 часа, срещу 48 лева трудово възнаграждение на ден.  Освен това е видно, че работата му се е изразявала в нареждане на чували със слънчоглед, а седмичната му почивка е била в събота и неделя, както и че никога не му е провеждан начален инструктаж по безопасност и здраве при работа. От снетата на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ  декларация от А.Д.Д.  – управител на дружеството - жалбоподател, е видно, че лицето Д.Ю. работи в прозводствената база на “Мегафрут” ООД в гр. Шумен без трудов договор от 11.12.2019 г., за което не е било изискано разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ доколкото е непълнолетно лицето.

Следователно безспорно установено е, че през посочения перод лицето е извършвало трудова дейност, без преди това да му е проведен начален инструктаж по безопасност и здравето на работа. Липсата на сключен трудов договор, доколкото от страна на лицето Д.М.Ю. не е подписан такъв, не освобождава работодателя от задължението за провеждане на начален инструктаж. Въпреки, че с лицето Д.М.Ю. няма сключен трудов договор, от събраните по делото доказателства се установява наличието на основни елементи на трудово праоотношение, регламентирани в разпоредбата на чл. 66 от КТ, а именно: място на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение на трудовите задължения, заплащане. В конкретния случай не се спори, че с лицето не е сключен трудов догово, но въпреки това следва да се посочи, че лицата, които възлагат работа без трудови правоотношения носят цялата отговорност за предприятието, коопелацията, организацията, макар и да не са работодатели по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г., чието съдържание е идентично, поради което носят отговорност. Видно от представен книга за начален инструктаж лицето Д.Ю. не е инструктирано до деня на самата проверка, а и след това работодателят не е изпълнил това свое задължение, понеже от депозираното на 28.01.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ писмо от страна на дружеството – жалбоподател, става ясно, че единствено работодателя уведомява, че: „е разпоредил да се провежда начален инструктаж по БЗР на работника/служителя в деня на постъпването му на работа, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредбата“. Т. е. в конкретния случай не са налице доказателства, удостоверяващи отстраняването на нарушението. Същевременно с цел осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и опазване живота и здравето на работещите, работодателят е бил длъжен да не допуска лицата, които не са инструктирани по правилата по безопасност и здравето на работа. Както бе посочено по-горе, с разпоредбата на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009 г./ е императивно установено, че инструктажът по безопасност и здраве при работа се провежда при постъпване на работа работодателят трябва да провежда инструктажи по безопасност и здравето на работа на всеки работещ, независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Следователно, за да се ангажира отговорност на работодател, какъвто безспорно се явява дружеството - жалбоподател в настоящото производство, е достатъчно лице да е допуснато на територията на обекта, като не е задължително към момента на проверката същото да престира труд, макар че в процесния случай не е така. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. А противното не се доказа. В съдебно заседание, посредством разпита на свидетелите – М.М. и Г.П. се изяснява действителната фактическа обстановка, която се подкрепя и от останалия, събран по делото доказателствен материал. Административнонаказващият орган е изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е извършено административното нарушение, поради което правилно е издал атакуваното наказателно постановление.

Ето защо, съдът намира, че от всичко изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподател, като не е провело и документирало начален инструктаж на лицето Д.М.Ю. преди допускането му до работа като “общ работник” в горепосоченият обект, като чрез бездействието си е осъществило от обективната и субективна страна посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, визирано в чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12, ал. 2, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./.

Съгласно разпоредбата на чл. 55 от от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, се предвижда, че лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл. 413, чл. 414, чл. 415 и чл. 416 от Кодекса на труда и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. За работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, административно-наказателната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от КТ предвижда “имуществена санкция” в размер от 1 500 лева до 5 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния размер, предвиден в закона размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока. Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние. Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. 

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и      чл. 415в от КТ, като правилно е преценил, че липсват основания за тяхното прилагане. Доколкото извършеното нарушение касае правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съдът намира, че не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, каквито доводи излага дружеството - жалбоподател. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В случая административното нарушение е формално, на простото извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма отношение към съставомерността, но и техният малък размер или липсата им не могат по никакъв начин да обосноват маловажност на случая. По делото няма данни за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. От друга страна в КТ е предвидена специална норма, регламентираща отговорността при маловажни нарушения – чл. 415в, ал. 1 от КТ, която в случая обаче не може да намери приложение, тъй като същата, след изменението й през 2012 г., предполага нарушението да е отстранено веднага след установяването му, което в настоящият случай не е налице. От събраните доказателства не се установява, след извършване на проверката работодателят да е отчел пропуска си и да е провел такъв инструктаж на лицето, поради което нормата на чл. 415в от КТ е неприложима. В този смисъл изрично е Решение от 11.06.2018 г. по КАНД № 121/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен, касаещо нарушение от вида на процесното.

Относно направеното възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в некомпетентност на контролните органи, съдът счита същото за неоснователно. Втази връзка следва да се посочи, че правомощията на инспектора на труда не произтичат от нарочен акт или документ, а произтичат от акта на назначаването му и вменените му в длъжностната характеристика правомощия и задължения. Също така в разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./ е регламентирано, че Дирекциите "Инспекция по труда" осъществяват дейността си на територията на съответната област, като: 1. упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности и 2. упражняват специализирания контрол по спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

Освен това, съдът намира за неоснователно твърдението на представителя на дружеството - жалбоподателя, обективирано в жалбата, че в настоящия случай са смесени фигурите на контролните органи, установяващи нарушението с тези на свидетелите, което поставя под въпрос обективността на контролния орган. Видно от Протокола за извършена проверка процесната проверка е извършена от двама инспектори, а именно М.М. и Г.П.. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Следователно няма пречка гл. инспектор М.М. да участва в административното производство в качеството както на актосъставител, така и като свидетел при подписването на акта, съставен по време на извършване на проверката, а именно Протокол за извършена проверка, като по този начин не се поставя под въпрос обективността на контролните органи.  Освен това, разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗАНН сочи основанията за отвод на наказващия орган и сред тях липсва присъствие на мястото на извършване на нарушението. Посочената правна норма по своя характер въвежда забрана и не може да се тълкува разширително, тъй като в никоя от хипотезите й по букви ”а”, “б” и “в” не се предвижда присъствалото на проверката длъжностно лице да не може да издава наказателно постановление, респ. да съставя акт за установяване на административно нарушение.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27-0000989/07.02.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр.  чл. 413, ал. 2 от КТ на “Мегафрут” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. “Патриарх Евтимий” № 36, вх. А, ет. 1, ап 5, представлявано от А.Д.Д., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 12, ал. 2, във вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ бр. 102/2009г./, като намалява размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред Шуменския административен съд по реда на АПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: