Определение по дело №2282/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260419
Дата: 25 септември 2020 г. (в сила от 25 септември 2020 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20202100502282
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номeр 260419                Година 2020, 25 септември                   гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, на основание чл.267 от ГПК, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                                  2. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова частно гражданско дело № 2282/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1407, район Лозенец, ул.“Хенрих Ибсен“  № 15, представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова против определение № 12002/10.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3621/2020г. в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на дружеството да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника Р.Г.П. *** за следните суми:

22,96 лева, представляващи възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит, дължима за периода от 03.11.2015г. до 06.03.2016г. и

119,61 лева, представляващи лихва за забава за периода от  28.07.2016г. до 13.03.2020г.

Частният жалбоподател иска от съда да отмени определението в обжалваната част и да разпореди да се издаде заповед за изпълнение на посочените суми.

Като взе предвид твърденията на жалбоподателя и представените по делото доказателства, съдът приема следното:

ФАКТИ:

На 30.08.2015г. е сключен договор за потребителски кредит между “Провидент Файненшъл България“ ООД и Р. Г. П. за сумата от 500 лева. За отпускане на кредита е събрана такса за оценка на досие в размер на 25 лева и такса за услуга „Кредит у дома“ в размер на 204,66 лева. Уговорена е годишна лихва в размер на 23,01% (50 % ГПР). В раздела „Общ размер на дължимата сума“ е записано, че общата дължима сума е 761,14 лева, срокът на договора е 27 седмици, размерът на седмичното плащане с изключение на последното е 28,20 лева, размерът на последното плащате е 27,94 лева, а първото седмично плащане се дължи на 06.09.2015г. Частният жалбоподател твърди, че тази част от договора представлява погасителен план.

С договор за цесия от 28.07.2016г. “Провидент Файненшъл България“ ООД прехвърля на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД несъбраното към тази дата вземане, а именно: 329,74 лева – главница и 22,96 лева - възнаградителна лихва за периода от 03.11.2015г. до 06.03.2016г.

На 13.03.2020г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за цедираното вземане, ведно с лихва за забава за периода от 28.07.2016г. до 13.03.2020г. в размер на 119,61 лева. Районният съд издава заповед за главницата от 329,74 лева, присъжда разноски в размер на 52,36 лева и отхвърля заявлението за договорната лихва, за лихвата за забава и за разноските в размер до 75 лева. Съдът мотивира отказа си с липсата на погасителен план, който е условие за действителност на договора за потребителски кредит според разпоредбите на чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Възражението на частния жалбоподател, че погасителният план е инкорпориран в раздела „Общ размер на дължимата сума“ от договора за потребителски кредит, е неоснователно.

Действително, Законът за потребителския кредит не съдържа изискване за съставяне на погасителния план по утвърден образец, но разписва минималното съдържание на плана в чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Той трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Санкцията за неспазване на това изискване е недействителност на договора (чл.22 от ЗПК). В конкретния случай погасителен план не е съставян, а данните в раздела „Общ размер на дължимата сума“ от договора, не могат да се тълкуват и да бъдат приравнени на такъв. Данните, на които се позовава частният жалбоподател, не са пълни и не включват последователно изложение на вноските, което е пречка да се отделят съставните им части (главница и лихва). Поради това, отказът на районния съд да издаде заповед за изпълнение на договорната и на законната лихва е правилен.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, IV въззивен състав,

 

О П Р Е Д Е Л И:

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 12002/10.07.2020г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3621/2020г. в обжалваната част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: