Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр.Плевен, **.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №999 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на Й.Ц.Ц., с ЕГН: ********** с адрес
***, против Решение №
Ц2153-14-75/16.10.2020 г., издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен.
В жалбата сочи, че със същото е отхвърлена подадената от нея
жалба с вх. № Ц1012-14-137/16.09.2020 г. и са потвърдени Разпореждания: №
0-14-999-00 -0001*5731/24.08.2020 г., № 0-14-999-00-0001*5737/24.08.2020 г., №
0-14-999-00-0001*5735/24.08.2020 г., № 0-14-999-00-0001*5747/24.08.2020 г. и №
0-14-999-00-0001*5755/24.08.2020 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията
и помощите при ТП на НОИ-Плевен, като правилни и законосъобразни. Счита, че
така издаденото решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на
материалноправни и процесуални норми при издаването му. Твърди, че на 30.10.2020 г. е получила Решение №
Ц2153-14-75/16.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ-гр. Плевен. Не е
доволна от така постановеното решение, че отказът за изплащане на паричното й
обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410 дни календарни дни
по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО и за отпускане на парично обезщетение/помощ за
бременност/майчинство, на осн. чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО,
се явява правилен. Позовава се на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на КСО, според който "осигурено
лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи
на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Твърди, че според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и
продължава до прекратяването й.Сочи, че на **.06.2019 г. е сключила трудов договор на осн. чл. 67,
ал.1 от КТ с „К.“ ЕООД-Плевен на длъжността „търговски представител“. На 23.01.2020
г. е родила детето си. Към настоящия момент не са й изплатени болничните
листове от 05.12.2019 г. През месец юли 2020 г. е получила писмо от контролен
орган на ТП на НОИ, чрез което се изискват документи, свързани с трудовата й
дейност и информация за дружеството, където изпълнява трудовите си задължения.
До момента на получаване на това писмо, не е информирана за липсата или
наличието на проверка на самото дружество, както и причината за неизплащане на
полагаемото й се обезщетение за бременност и раждане по подадените болнични от
05.12.2019 г. и следващите. Въпреки последното, е представила изисканите
документи и информация с последващи писма до НОИ - Плевен. Твърди още, че съгласно
заеманата длъжност „търговски представител“, не се вижда всеки ден със
служители на фирмата и няма такива задължения. По същество осъществява предмета
на трудовия си договор чрез пътувания и срещи с потенциални клиенти в/извън
търговски обекти, извън дружеството. След сключване на трудовия й договор, е
осъществявала трудовите си задължения, съгласно посочено в самия трудов договор
и е изпълнявала задълженията си по длъжностна характеристика, като
работодателят й е внасял необходимите и задължителни осигуровки за общо заболяване
и майчинство, т.е. към началото на отпуска е осигурено лице за общо заболяване
и майчинство, като служител по трудов договор в „К.“ ЕООД-Плевен.
Жалбоподателката се позовава още
на чл. 48а от КСО, съгласно който:
„Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск“. Прави извод, че за да
получи обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на дете трябва, към
началото на отпуска следва да е осигурена за общо заболяване и майчинство поне
12 месеца. Тези 12 /дванадесет/ месеца могат да са прекъснати или непрекъснати
и не е задължително да е работила при един и същ работодател. Последното е
изпълнено, както й е дадено разрешение за съответния вид отпуск. Следователно е
доказано безспорно, че е извършвала трудова дейност, че има качеството
осигурено лице и са внасяни осигурителни, в това число и здравни вноски. На
това основание счита, че няма законово основание за спиране изплащането на
болничните й листове. Твърди, че не е
запозната с проверката на дружеството. Не е запозната и с цитирания в
разпорежданията констативен протокол. Информацията и констатациите в тях не я
касаят, а вероятно се отнасят до дейността на дружеството, а не до правото й да
получи обезщетение за бременност и раждане. Съгласно разпоредбите на КТ,
трудовия договор на лице, ползващо отпуск по майчинство, може да бъде прекратен
само при закриване на предприятието, като настоящият случай не е такъв. Освен,
че случаят не е такъв, дори да беше, обезщетенията пак й се дължат и изплащат
до изтичане на 410-я ден. Дори при спиране на дейност на дружеството /за което
няма данни/, работодателят е задължен да представя и внася необходимите
документи, в това число и болнични листове и осигуровки в ТД на НОИ и НАП.
Последното е сторено, осигуровките и болничните й листове са представени в
съответните служби и няма законова причина болничните й листове да не бъдат
изплатени. Освен това са представени необходимите документи, които безспорно
доказват, че има сключен договор, при спазване разпоредбите на КТ и е изпълнявала трудовите си задължения, респ. е
„осигурено лице“ по смисъла на КСО.
В заключение моли съда да отмени
Решение № Ц2153-14-75/16.10.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ-гр.
Плевен, като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, като бъде
върнато за преразглеждане със задължителни указания за спазване на закона. Моли
за присъждане на направените разноски по производството.
В съдебно заседание жалбоподателят Й.Ц. не се явява и не се представлява и не взема становище
по съществото на спора.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ –
Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен
съд-Плевен, пети състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт,
съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на делото е Решение № Ц2153-14-75/16.10.2020 г., издадено от
Директора на ТП на НОИ-Плевен /л.9-11/.
Същото е постановено след подадена жалба вх. №Ц1012-14-137/16.09.2020
г. от Й.Ц.Ц.. Посочени в решението са следните фактически констатации:
С разпореждане №0-14-999-00-0001*5755/24.08.2020
г. на ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ -
Плевен на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до
410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО на г-жа Ц.; с разпореждане
№0-14-999-00-0001*5747/24.08.2020 г., разпореждане №0-14-999-00-0001*5735/24.08.2020
г., разпореждане №0-14-999-00-0001*5737/24.08.2020
г. и разпореждане №0-14-999-00-0001*5731/24.08.2020 г. на основание чл. 40, ал.
3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за бременност/майчинство на лицето. Като мотив във всички разпореждания
е посочено, че Ц. е без право на парично обезщетение, тъй като няма
доказателства за възникнало осигуряване съгласно чл. 10 от КСО и не е
„осигурено лице” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като няма
доказателства за достоверността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Посочено е също, че съгласно констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020
г. не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на
дружеството и наетите лица по трудови правоотношения от осигурителя за периода
2010 г. - 2020 г. Ако в 3-годишния срок лицето/осигурителя представи нови
доказателствени документи, ще бъде извършена нова преценка на правото на
парично обезщетение на лицето.
С жалба вх.
№Ц1012-14-137/16.09.2020 г. Ц. възразява срещу посочените по-горе разпореждания
за отказ за изплащане на парично обезщетение, като счита, че същите са
неправилни и незаконосъобразни, поради нарушение на материалноправни и
процесуални норми при издаването им. Сочи, че на **.06.2019 г. е сключила
трудов договор на основание чл. 67, ал. 1 от КТ с „К.“ ЕООД на длъжност
„търговски представител”. През м. юли е получила писмо от контролен орган на ТП
на НОИ, с което са изискани документи относно трудовата й дейност, както и
информация за дружеството, в което е изпълнявала трудовите си задължения.
Допълва, че не е информирана за липсата или наличието на проверка на
дружеството, както и причината за неизплащане на полагаемото й се обезщетение
за бременност и раждане по подадените болнични. Сочи още, че съгласно заеманата
от нея длъжност „търговски представител”, не се е виждала всеки ден със
служители на фирмата, а е осъществява предмета на трудовия си договор чрез
пътувания и срещи с клиенти извън дружеството. За периода на работа не е
контактувала с управителя на дружеството - И.К.. Допълва още, че след сключване
на трудовия договор осъществява трудовите си задължения по длъжностна
характеристика, като работодателят е внасял съответните осигуровки за общо
заболяване и майчинство. Позовава се на разпоредбата на чл. 48а от КСО,
съгласно която осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Посочва, че това
изискване е налице по отношение на нея, като има и разрешение за съответния вид
отпуск. Счита, че са налице безспорни доказателства за извършваната от нея
трудова дейност, има качеството осигурено лице, подавани са данни в НАП и са
внасяни съответните осигуровки. Към жалбата е приложена и длъжностна
характеристика на длъжността „търговски представител“. С изложените мотиви се
претендира отмяна на посочените по-горе разпореждания, с които е отказано
отпускане на парично обезщетение.
Посочените разпореждания за отказ
за изплащане на парично обезщетение са изпратени по пощата на лицето и са
получени от Ц. на 02.09.2020 г., видно от извършеното отбелязване върху
известието за доставяне. Жалбата срещу актовете е подадена на 16.09.2020 г. т.
е. в законоустановения 14-дневен срок и като такава се явява допустима за
разглеждане. Същата е приета за неоснователна на следните съображения:
В ТП на НОИ - Плевен по надлежния
ред е подадена информация за издадени болнични листи за Ц., както следва:
№Е20198933097 за периода 05.12.2019 г. - 18.01.2020 г.; №Е20200041078 за
периода 19.01.2020 г. - 22.01.2020 г.; №Е20200030193 за периода 23.01.2020г. -
04.03.2020 г.; №Е20200564548 за периода 05.03.2020 г. - 17.04.2020 г., както и
информация за подадена от Ц. молба-декларация за отпускане на парично
обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 и чл. 51 от КСО. Документите са
представени от осигурителя „К.“ ЕООД, ведно със съответните приложения, удостоверяващи
правото на парично обезщетение на лицето.
Във връзка с повишаване на
контрола при отпускането и изплащането на паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване е възникнала необходимост от извършване на
проверка в осигурителя „К.“ ЕООД, гр. Плевен. Проверката е извършена на
14.08.2020 г. от старши инспектор по осигуряването Д.Й., за което е съставен
констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020 г. Съгласно отразените
констатации в протокола едноличен собственик и управител на дружеството от *.03.2010
г. е И.П.К., а дружеството е със седалище и адрес на управление - гр. Плевен,
ул. „Х.Б.“ ***. Адресът е посетен от контролен орган на ТП на НОИ гр. Плевен,
но не е открит собственик или упълномощено лице. Видно от ГРАО постоянен и
настоящ адрес на собственика И.К. е гр. Плевен, ул. „Л.“ № **, ап. *. След
направена проверка е установено, че такъв адрес не съществува. Провеждани са
многократни разговори с И.К. за периода 22.07.2020 г.- 14.08.2020 г., като
лицето е твърдяло, че работи в Германия и не може да се яви в ТП на НОИ гр.
Плевен. Управителят на дружеството И.К. писмено е декларирал, че не притежава
ведомости и други счетоводни документи на дружеството, а същите се намират в М.Д.А.ЕГН
**********, който е бил назначен по трудов договор в „К.“ ЕООД за периода
18.11.2013 г.- 23.11.2015 г. Изискано е и съдействие от НАП с цел
установяването на упражняване на трудова дейност от осигурителя „К.“ ЕООД. От
предоставените от НАП данни е установено, че за периода 1.01.2010 г. -
31.12.2019 г. няма подадени декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане, липсва и информация за отчет за приходи и разходи и годишен
финансов отчет на дружеството за периода 2010 г. - 2019 г. От данните в
регистър „Трудови договори” е установено, че към момента на проверката в
дружеството има непрекратени трудови договори
на 6 лица, наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл.5,
ал.4 от КСО (РОЛ) до м.06/2020 г. На основание чл. 108, ал. 1, т. 4 от КСО на
лицата, вкл. Й.Ц., са изпратени задължителни предписания във връзка с чл. 39,
ал. 1 от АПК с цел установяване на факти и обстоятелства
по отношение на трудовата им заетост във фирмата - да представят писмени
обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана
длъжност, контактни данни за управителя/счетоводител или друго упълномощено
лице. Към 14.08.2020 г. единствено Й.Ц. е представила копие от трудов договор,
без да представи исканото й писмено обяснение. В заключение е посочено, че не
са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството
и наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г. - 2020 г.
Прието е в оспореното решение, че
съгласно §1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по
чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. А
съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват
да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени
или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Решаващият
орган е направил извод, че че липсват доказателства за упражняване на стопанска
дейност от осигурителя „К.“ ЕООД за периода 2010 г. - 2020 г., както и от
наетите лица в дружеството, сред които и Ц.. Това от своя страна е обусловило
извод, че Ц. няма качеството „осигурено
лице” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, поради което правилно е отказано
изплащане на парично обезщетение на лицето. С оглед изложеното разпореждания
№0-14-999-00-0001*5755/24.08.2020 г.; №0-14-999-00-0001*5747/24.08.2020 г.;
№0-14-999-00-0001*5735/24.08.2020 г.; №0-14-999-00- 0001*5737/24.08.2020 г. и
№0-14-999-00-0001*5731/24.08.2020 г., с които е отказано отпускане на парично
обезщетение на Ц. са потвърдени като правилни, а жалбата на Ц. е отхвърлена.
От събраните доказателства по
делото се установява следното:
На Ц. са издадени болнични
листа /БЛ/ №Е20198933097
за периода 05.12.2019 г. - 18.01.2020 г.; №Е20200041078 за периода 19.01.2020
г. - 22.01.2020 г.; №Е20200030193 за периода 23.01.2020г. - 04.03.2020 г.;
№Е20200564548 за периода 05.03.2020 г. - 17.04.2020 г. /л.л.57-60/. Приобщено е
копие от РОЛ по отношение на Ц. /л.61-64/.
До Ц. са изпратени
задължителни предписания с дата 02.07.2020 г. от контролен орган на ТП на НОИ
Плевен /л.13/, като във връзка с трудовата й заетост в „К.” ЕООД й е указано да
се яви в ТП на НОИ Плевен, като носи следните документи: трудов договор,
трудова книжка или друг документ, доказващ осигурителен стаж, длъжностна
характеристика, фишове за начислени/изплатени заплати, извлечение от банкова сметка,
***, че е получавала възнаграждението си по банков път, други документи,
удостоверяващи трудовата й заетост в дружеството. Предписанието е получено на
09.07.2020 г. /л.14/.
В отговор на 28.07.2020 г. Ц.
е подала жалба /л.17/, в която сочи, че не може да отговори на зададените
въпроси, защото не е на работа, и прилага копие от трудовия си договор.
Последният е приобщен на л.18, като видно от същия, между „К.” ЕООД и Й.Ц. Б.с
ЕГН ********** е
сключен трудов договор на **.06.2019 г., с място на работа гр.Плевен, длъжност
търговски представител, осем часов работен ден и 1050 лева месечно
възнаграждение. Видно от поставените подписи и местата за подписване на
договора, същият е подписан само от ръководител на „К.” ЕООД, но не и от работника.
От служител на „К.” ЕООД е поставен подпис, че на работника е връчено
уведомление до ТД на НАП и длъжностна характеристика, но отново липсва подпис
на работника. За удостоверяване постъпване на работа на **.06.2019 г. не е поставен
нито подпис на работника, нито подпис на служител на „К.” ЕООД. Уведомление до
ТД на НАП за трудовия договор е подадено, видно от справката на л.67.
Представено е копие от трудова
книжка /л.19/, в което се сочи, че жалбоподателката е на работа в „К.“ ЕООД от **.06.19
г.
От контролен орган на ТП на
НОИ е съставен констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020 г. /л.15-16/, в който се сочи,
че едноличен
собственик и управител на „К.” ЕООД от *.03.2010 г. е И.П.К., а дружеството е
със седалище и адрес на управление - гр. Плевен, ул. „Х.Б.“ ***. Адресът е
посетен от контролен орган на ТП на НОИ гр. Плевен, но не е открит собственик
или упълномощено лице. Видно от справка ГРАО постоянен и настоящ адрес на
собственика И.К. е гр. Плевен, ул. „Л.“ № **, ап. *. След направена проверка е
установено, че такъв адрес не съществува. Провеждани са многократни разговори с
И.К. за периода 22.07.2020 г.- 14.08.2020 г., като лицето е твърдяло, че работи
в Германия и не може да се яви в ТП на НОИ гр. Плевен. Управителят на
дружеството И.К. писмено е декларирал, че не притежава ведомости и други
счетоводни документи на дружеството, а същите се намират в М.Д.А.ЕГН **********,
който е бил назначен по трудов договор в „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г. -
23.11.2015 г. Изискано е и съдействие от НАП с цел установяването на
упражняване на трудова дейност от осигурителя „К.“ ЕООД. От предоставените от
НАП данни е видно, че за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2019 г. няма подадени
декларации по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, липсва и
информация за отчет за приходи и разходи и годишен финансов отчет на
дружеството за периода 2010 г.- 2019 г. От данните в регистър „Трудови
договори” е установено, че към момента на проверката в дружеството има
непрекратени трудови договори на 6 лица,
наети по трудови правоотношения и подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО (РОЛ) до
м.06/2020 г. На основание чл. 108, ал. 1 т. 4 от КСО на лицата, вкл. Й.Ц. са
изпратени задължителни предписания във връзка с чл. 39, ал. 1 от АПК с цел установяване на факти и обстоятелства
по отношение на трудовата им заетост във фирмата - да представят писмени
обяснения, като посочат седалище, работно място, трудов договор, заемана длъжност,
контактни данни за управителя/счетоводител или друго упълномощено лице. Към
14.08.2020 г. единствено Й.Ц. е представила копие от трудов договор, без да
представи исканото й писмено обяснение. В заключение е посочено, че не са
представени доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и
наетите лица по трудови правоотношения в него за периода 2010 г. - 2020 г.
Приобщени са разпореждания:
№0-14-999-00-0001*5755/24.08.2020 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Плевен на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано изплащане на парично
обезщетение/помощ за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по
чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО на Ц.; №0-14-999-00-0001*5747/24.08.2020 г.,
№0-14-999-00-0001*5735/24.08.2020 г.,
№0-14-999-00-0001*5737/24.08.2020 г. и №0-14-999-00-0001*5731/24.08.2020 г., с
които на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 47, ал. 1 от НПОПДОО е отказано
изплащане на парично обезщетение/помощ за бременност/майчинство на лицето
/л.20-24/. Като мотив във всички разпореждания е посочено, че Ц. е без право на парично обезщетение, тъй
като няма доказателства за възникнало осигуряване съгласно чл. 10 от КСО и не е
„осигурено лице” по смисъла на §1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като няма
доказателства за достоверността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО.
Посочено е също, че съгласно констативен протокол №КВ-5-14-00798015/14.08.2020
г. не са представени доказателства за упражняване на стопанска дейност на
дружеството и наетите лица по трудови правоотношения от осигурителя за периода
2010 г. - 2020 г. Ако в 3-годишния срок лицето/осигурителя представи нови
доказателствени документи, ще бъде извършена нова преценка на правото на
парично обезщетение на лицето.
Разпорежданията са връчени
на 02.09.2020 г. /л.**/.
Срещу разпорежданията е
подадена жалба по административен ред на 16.09.2020 г. /л.*-29/, в която се
излагат същите твърдения, както в жалбата до съда. Приложена към същата е
длъжностна характеристика /л.35/.
По делото са приобщени още:
УАС на „К.” ЕООД /л.л.43-44/,
от което е видно, че посочените в решението на ТП на НОИ обстоятелства относно седалището
и представителството на дружеството съответстват на тези в търговския регистър,
както и че дружеството не е подавало ГФО.
Справка за актуално
състояние на трудовите договори на Й.Ц. /л.52/, от който е видно, че същата е
имала такива, сключени последователно с различни работодатели, с кратки прекъсвания,
от 2013 г.
Отчет за заетите лица,
средствата за работна заплата и други разходи за труд за 2019 г. /л.70-71/,
отчет за приходите и разходите за 2019 г. /л.72-77/, отчет за собствения капитал
за 2019 г. /л.78/, счетоводен баланс към 31.12.2019 г. /л.79-82/, всичките на „К.”
ЕООД. От същите е видно, че за 2019 г. всички приходи са седемдесет хиляди лева
– само от продажба на облекло, като разходите са седемдесет хиляди лева, и са
изразходвани само за заплати и осигуровки на персонала.
Процесното Решение е
получено от Ц. на 30.10.2020 г. /л.12/, като жалбата е подадена на 09.11.2020
г., видно от вх.№ на л.3.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на
датата на получаване на решението - 30.10.2020 г., съдът приема, че подадената
на 09.11.2020 г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Разпоредбата
на чл. 40, ал. 3 от КСО, в приложимата й редакция (посл.
изм. - ДВ, бр. 99 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира, че
паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване,
бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното
обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен
институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка, *** помощ,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
Процесните
разпореждания са издадени от ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите при ТП на НОИ – Плевен, който именно е длъжностното лице, на което е
възложено да издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения, в т. ч. и за парично обезщетение/помощ за бременност, по чл. 40, ал. 3 от КСО,
т. е. разпорежданията са издадени от компетентен по място, материя и степен
орган, съобразно хипотезата на чл. 40, ал. 3 от КСО.
На следващо
място, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава
четвърта, раздели І и ІІ или помощи, като в същия смисъл, съобразно изричната
разпоредба на чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното
поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директор на
ТП на НОИ – Плевен, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното
решение е издадено в посочения едномесечен срок /жалбата против разпореждането
е постъпила в ТП на НОИ – Плевен на 16.09.2020 г., а решението е постановено на
16.10.2020 г./, като същото е издадено при спазване изискванията за писмена
форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
приложима по силата на чл. 117, ал. 5 от КСО,
включително с подробно посочени фактически и правни основания за издаването му.
В изпълнение на специалната норма на чл. 117, ал. 5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт,
административният орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с
жалбата срещу разпорежданията от вида на посочените в чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО, т. е. не са
налице нарушения, свързани с формата, съдържанието и сроковете за издаване на
оспорения административен акт, и по отношение на същия не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.
Разгледан по
същество, оспореният акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, по следните съображения:
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., временна неработоспособност е налице в случаите, при които
осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: общо
заболяване; злополука; професионална болест, карантина, бременност и раждане и
др., като отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист
по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и
от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 6, ал. 3 от същата Наредба, при временна неработоспособност, болничен лист се издава за
времето от първия ден на настъпването на временната неработоспособност до
нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност
от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично обезщетение, с
изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.
Съгласно чл.*,
ал.1 от НМЕ, отпускът поради бременност и раждане на осигурената в размер 135
календарни дни за всяко дете се разпределя в 3 болнични листа, както следва:
1. за 45
календарни дни преди раждането; болничният лист се издава еднолично от лекаря,
който осъществява наблюдението на бременната; в болничния лист задължително се
вписва терминът на раждането;
2. за 42
календарни дни непосредствено от раждането – от лекаря, който е водил
раждането; ако раждането е станало без медицинско наблюдение – от личния лекар;
3. за 48
календарни дни (продължение на предходния болничен лист):
а) след
изписване от болничното лечебно заведение – от личния лекар на детето или от
личния лекар на родилката;
б) в
случаите, когато детето по медицински индикации
е оставено за гледане в болнично лечебно заведение – болничният лист се издава
от ЛКК на АГ отделението на болничното лечебно заведение, където се гледа
болното дете.
Не е спорно,
че БЛ в случая са издадени въз основа на цитираната разпоредба, като същите са
общо за 131 дни. Същите БЛ не са оспорени пред ЛКК, респективно ТЕЛК, и са
влезли в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО право
на парично обезщетение за временна неработоспособност /включително за
бременност/раждане/ имат осигурените лица за общо заболяване и майчинство. В
съответствие с легалната дефиниция, установена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО изрично
определя момента, от който възниква осигуряването - денят, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и
продължава до прекратяването й. Тоест лицето следва добросъвестно да участва в
осигурителното правоотношение и обуславящото го такова, за да придобие право на
парично обезщетение.
От извършената проверка на осигурителя ”К.” ЕООД,
обективирана в
констативен протокол се установява, че едноличен собственик и управител на
дружеството от *.03.2010 г. е И.П.К., а дружеството е със седалище и адрес на
управление - гр. Плевен, ул. „Х.Б.“ ***. Адресът е посетен от контролен орган
на ТП на НОИ гр. Плевен, но не е открит собственик или упълномощено лице. Видно
от ГРАО постоянен и настоящ адрес на собственика И.К. е гр. Плевен, ул. „Л.“ № **,
ап. *. След направена проверка от контролен орган на НОИ е установено, че такъв
адрес не съществува. Провеждани са многократни разговори с И.К. за периода
22.07.2020 г.- 14.08.2020 г„ като лицето твърди, че работи в Германия и не може
да се яви в ТП на НОИ гр. Плевен. Управителят на дружеството И.К. писмено е
декларирал, че не притежава ведомости и други счетоводни документи на
дружеството, а същите се намират в М.Д.А.ЕГН **********, който е бил назначен
по трудов договор в „К.“ ЕООД за периода 18.11.2013 г.- 23.11.2015 г. Изискано
е и съдействие от НАП с цел установяването на упражняване на трудова дейност от
осигурителя „К.“ ЕООД. От предоставените от НАП данни е видно, че за периода
01.01.2010 г,- 31.12.2019 г. няма подадени декларации по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане, липсва и информация за отчет за приходи и
разходи и годишен финансов отчет на дружеството за периода 2010 г. - 2019 г. От
данните в регистър „Трудови договори” е установено, че към момента на
проверката в дружеството има непрекратени трудови договори на 6 лица, наети по трудови правоотношения и
подадени данни по чл.5, ал.4 от КСО (РОЛ) до м.06/2020 г. На основание чл. 108,
ал. 1 т. 4 от КСО на лицата, вкл. Й.Ц. са изпратени задължителни предписания
във връзка с чл. 39, ал. 1 от АПК с цел установяване на факти и обстоятелства по отношение на трудовата им заетост във
фирмата - да представят писмени обяснения, като посочат седалище, работно
място, трудов договор, заемана длъжност, контактни данни за
управителя/счетоводител или друго упълномощено лице. Към 14.08.2020 г.
единствено Й.Ц. е представила копие от трудов договор, без да представи
исканото й писмено обяснение. Направен е извод, че не са представени
доказателства за упражняване на стопанска дейност от дружеството и наетите лица
по трудови правоотношения в него за периода 2010 г. - 2020 г.
Така направения
извод от органа е правилен. Същият не се опровергава, а напротив – потвърждава
се от представените по делото допълнителни доказателства от жалбоподателката и
дружеството.
Вярно е, че
един търговски представител не е длъжен да престоява в офиса на дружеството, а
следва да представя продукцията на същото дружество и да контактува с неговите
контрагенти. В случая обаче дружеството въобще няма свои представители на мястото
на седалището си, нито е възможно такива да бъдат намерени по телефона.
Правилно е направен извод, че в такъв случай дружеството не развива стопанска
дейност, и лицата, за които се твърди, че имат трудови договори със същото
дружество, не упражняват трудова дейност.
Ц. е представила трудов договор между нея и
дружеството, като същият е приобщен на
л.18, и видно от същия, между „К.” ЕООД и Й.Ц. Б.с ЕГН ********** /ЕГН е същият,
следователно Б.и Ц. са едно и също лице/ е сключен трудов договор на **.06.2019
г., с място на работа гр.Плевен, длъжност търговски представител, осем часов
работен ден и 1050 лева месечно възнаграждение. Видно от поставените подписи и
местата за подписване на договора, същият е подписан само от ръководител на „К.”
ЕООД, но не и от работника. От служител на „К.” ЕООД е поставен подпис, че на
работника е връчено уведомление до ТД на НАП и длъжностна характеристика, но
отново липсва подпис на работника. За удостоверяване постъпване на работа на **.06.2019
г. не е поставен нито подпис на работника, нито подпис на служител на „К.”
ЕООД.
По силата на чл. 62, ал. 1 от КТ /Кодекса на труда/
трудовият договор се сключва в писмена форма, която е условие за валидността
му, и със задължително съдържание в него за обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Т.е. за да е налице такъв договор, той трябва да
е обективиран в документ, отразяващ съвпадащите волеизявления /уговорки/ на
страните по него, което се удостоверява с подписването му от всяка от
тях. В този смисъл е Решение № 612
от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2009 г.
Видно от приобщеното надлежно
заверено копие на трудовия договор, същият не е подписан от жалбоподателката. С
оглед на този факт липсва трудово правоотношение между нея и „К.” ЕООД, и
доколкото липсва трудово правоотношение, липсва и осигурително правоотношение
между нея и „К.” ЕООД. Липсва и каквото и да е удостоверяване на постъпване на
работа на жалбоподателката на **.06.2019 г., или на друга дата.
С оглед липсата на подписан и от
двете страни трудов договор, нямат правно значение подаденото уведомление до ТД
на НАП, подписаната длъжностна характеристика и отбелязването в трудовата
книжка. Защото същите са производни на надлежно възникнало трудово правоотношение,
каквото в случая не е налице.
Освен това липсват доказателства,
че Ц. е упражнявала трудова дейност, както и че наетите от дружеството лица са
упражнявали такава. Ц. твърди, че с оглед заеманата от нея длъжност „търговски
представител“, не се вижда всеки ден със служители на фирмата и няма такива
задължения. По същество осъществявала предмета на трудовия си договор чрез
пътувания и срещи с потенциални клиенти в/извън търговски обекти, извън
дружеството. Тези твърдения се опровергават от приложените от дружеството
счетоводни документи. Видно от същите, дружеството сочи приходи само от
производство на облекло. Но няма нито запаси от продукция, които да са
намалели, нито е разходвало средства за суровини и материали. Дори да е
работено само с материали на клиенти, е следвало да има и да са отразени
разходи за електричество, вода и т.под., каквито също не са извършени според
представените от дружеството документи. Дружеството няма автомобили, нито
разходи за наети такива. Не са направени и разходи за командировъчни. С оглед
на това Ц. не е могла да осъществява каквато и да е дейност на търговски
представител, доколкото не е имало с какви МПС да се придвижва, нито е
използвала обществен или личен транспорт с оглед липсата на заплатени средства
за командировки. Освен това търговският представител обичайно следва да представя поне
мостри - модели облекла в случая, което няма как да стане без подходящ
транспорт, притежаван или нает от дружеството.
С оглед изложеното, правилни са
изводите на органа, че Ц. не е осъществявала трудова дейност, доколкото
дружеството не е извършвало реална стопанска дейност.
Дори ако
представеният от жалбоподателката трудов договор беше подписан и свидетелстваше
за съществуване на трудово правоотношение, той не би могъл да обуслови
възникването на осигурителното правоотношение. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност
по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и
за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. В случая не са установени трудовите функции на работника, а и
липсва удостоверяване на започването на трудова дейност. Цел на КСО е да се
изплащат обезщетения/помощи на лица, които са упражнявали трудова дейност, но
поради настъпил осигурителен риск са в невъзможност да продължат
осъществяването й. В случая такава дейност не е упражнявана от Ц., с оглед на
което правилно с разпорежданията е отказано изплащане на парични обезщетения.
Като е отхвърлил жалбата срещу същите, директорът на ТП на НОИ е постановил
правилно решение, съобразено с целта на закона.
С оглед на
изложеното, решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от
закона форма, съобразено с административно производствените правила, материалния
закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ц.Ц., с ЕГН: ********** с адрес ***, против Решение №
Ц2153-14-75/16.10.2020 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване, по аргумент от чл.119 от КСО.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/