Д О Б Р И Ч К И Р А Й
О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
30.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия-Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен
секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 1209 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на
К.И.Д., ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №1222/27.12.2018
год. на директора на Регионална дирекция по горите – Варна.
С атакуваното наказателно постановление за
извършено административно нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите
/ЗГ/ на жалбоподателя на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложена административно
наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева за това. С НП е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение в
размер на 165.00 лева в полза на Североизточно държавно предприятие – Шумен на
основание чл.5 от Наредбата за определяне празмера на обезщетенията за щети
върху гори и земи от горския фонд, както и на основание чл.275,ал.2 от ЗГ да
заплати паричната равностойност на предмета на нарушението - 6.6 пр.куб. м.
дърва за огрев, в размер на 264,00 лв., в приход на РД по горите-Варна.
С депозираната жалба се моли за отмяна изцяло
на НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Застъпва становище, че допуснатите нарушения са
ограничили правото на защита на жалбоподателя още в началната фаза на
административнонаказателното производство и са гопоставили в обективна
невъзможност да се защити. Релевират се претенции и за несъстоятелност на
обвинителната теза, доколкото в хода на проведеното административнонаказателното
производство няма събрани безспорни доказателства, доказващи виновното
поведение на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител - адв.Д.Ч. ***, който
поддържа искането за отмяна на НП на посочените в жалбата правни основания. Пледира за
присъждане на сторените разноски във връзка с осъщественото процесуално представителство
в хода на процеса.
Въззиваемата страна редовно призована за
съдебното заседание не се представлява от процесуален представител. Изложено е
писмено становище по жалбата, с което се моли да бъде оставена без разглеждане,
а образуваното административнонаказателно производство пред съда да се прекрати.
Становището се аргументира с факта, че
жалбата е процесуално недопустима, доколкото се явява подадена извън законоустановения
7-дневен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН.
След анализ и преценка събраните по
делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
очертана в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено
следното от фактическа страна:
На 30.10.2018 год. св.И.А.В. - на
длъжност „частен лесовъд”, заедно със свидетелите А.Д.П. /Директор на ОП”Гори и
земи” гр.Севлиево/ и св.В.Д.Н. /управител на фирма”Фурнир пласт”/ извършили
обход на район с извършена сеч в отдел 137-к, землище на с.***, общ.Добричка,
намиращ се на горска територия на ДГС –Добрич. При извършения оглед на място е установено,
че освен маркираните с контролна горска марка / КГМ/ и предназначени за сеч
дървета, е имало отсечени и други дървета, които не са били не маркирани с КГМ.
На мястото на нарушението не са заварени лица, които да извършват сеч, както и не
е установено наличие на оставени отсечени трупи от немаркирани с КГМ дървета. От
извършения допълнителен преглед на документите на работилите в обозначения район
лица е установено, че в обозначената за сеч територия е работила бригада от
около 15-20 човека, трима от които са били секачи на дървета / работили с
помощта на ел.машинки/, а останалите работници са били по подреждане и товарене
на трупите. За констатираното нарушение при проверката,която е била извършена три дни след приключване на сечта в
землището, няма съставен констативен протокол. Отделен разговор с всеки от секачите
не е провеждан и не са изследвани обстоятелствата, наложили изсичането на немаркираните
с КГМ дървета, респ. кой и по какви причини ги е отсекъл.
Воден от фактическите констатации
на проверката св.И.В., в качеството на компетентно длъжностно лице и съобразно
делегираните му властнически правомощия на лицензиран „частен лесовъд” съставил
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия „ЕОО” 2017, бл.№ 119927/
05.11.2018 год. на жалбоподателя, с който привлякъл отговорността му за
извършено нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите /ЗГ/. По отношение
на изпълнителното деяние в акта е посочено, че се изразява в извършване на сеч от
жалбоподателя на немаркирана с КГМ дървесина.Конкретно са посочените отделните
видове, а именно: суфора - 9 бр.; ясен- 2 бр.,мъждрян – 9 бр.; акация -10 бр. и
2 бр. гледичия.посочено е още,че общото количество дървесина възлиза на 6,6
простр. куб. метра дърва за огрев.
Актът е бил съставен на мястото
на нарушението и в присъствието на свидетелите А.П. и В.Д.Н.. Няма данни за
това кой е положил подпис в АУАН от името на жалбоподателя, както и кой е
вписал думите ..”нямам възражения” в графа „обяснения на нарушителя”.
Въз
основа на АУАН и в срока на чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал обжалваното
НП №1222/27.12.2018 година, с което на
основание чл.266,ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, като му
наложил глоба в размер на 200 лева. С НП е постановено жалбоподателят да
заплати обезщетение на основание чл.5 от Наредбата за определяне празмера на
обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд в размер на 165.00 лева
в полза на Североизточно държавно предприятие – Шумен, както и да заплати паричната
равностойност на предмета на нарушението - 6.6 пр. куб. м. дърва за огрев в
размер на 264,00 лв. в приход на РД по горите-Варна.
Съдът намира, че настоящата жалба
срещу наказателното постановление е подадена в преклузивния 7-дневен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна
страна с правен интерес, при което се явява процесуално допустима по следните
съображения:
Съгласно
чл. 58, ал. 1
от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу
подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. Тази правна норма, макар и
лаконична, изчерпателно урежда реда за съобщаване на наказателните
постановления. Изискването е препис от НП да бъде връчено срещу подпис на
нарушителя, като получаването на този препис е предоставено изцяло в преценката
на АНО или казано по друг начин, по какъв начин АНО ще връчи препис от НП срещу
подпис, не е изрично уредено. Ето защо са допустими всички правни способи за
връчване на препис от НП, които от друга страна, следва да гарантират, че
именно нарушителят ще го получи, като това се удостовери с неговия подпис, като
няма пречка това действително да стане и чрез трето лице след като съществува
гаранция, че на адресата на НП ще бъде връчен препис от него срещу подпис или
най-малкото че адресатът му ще получи преписа от наказателното постановление.
Същевременно, съгласно чл.84 от ЗАНН,
за призоваването и връчването на призовки и съобщения, се прилагат разпоредбите
на НПК. В разглеждания случай в разписката на куриера „МБМ ЕКСПРЕС” / л.13/ е
отбелязано, че НП е връчено лично на жалбоподателя К.И.Д., като за това е направено
отбелязване на трите му имена и срещу тях е положен подпис.
С
оглед оспорване от защитата на обстоятелствата, при които е връчено НП и
изложената защитна позиция, че е била опорочена самата процедура, доколкото се
касае за положен подпис в разписката на куриера „МБМ” от 28.12.2018 г. не от
жалбоподателя, а от друго /трето/ лице - св.С. М.В., съдът разпореди назначаване
на съдебно-почеркова екпертиза. От експертното заключение на СПЕ №24/02.07.2020
год. е видно, че подписът положен в разписката от дата 28.12.2018 г на куриера
„МБМ” за получил наказателното постановление не е изпълнен от жалбоподателя.
Воден от експретното заключение съдът
прие, че ненадлежното връчване на НП вместо на жалбоподателя, на друго лице, положило подпис срещу имената на първия,
налага да се приеме, че самата процедура по връчването е опорочена. И това е
така, тъй като в случая жалбоподателят е с известен адрес, не е променял същия до
този момент, както и че получилото друго лице
НП /св.С.М.В., която бе разпитана в съд.производство/ не е от
семейството на жалбоподателя, респ. не е
негов родственик, а съсед по имот. При това, получилата документа свидетелкта
не е посочена с трите й имена в разписката на куриера, за да може да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.180,ал.2 от НПК, съгласно
която получилото лице с приемане на НП е поело задължението да го предаде на
жалбоподателя – в каквато насока е изразеното писменото становище на
въззиваемата страна, което съдът не споделя и отхвърля. С оглед на изложените
съображения съдът прие, че следва да разгледа жалбата като процесуално
допустима, доколкото е налице ненадлежно връчване на НП на нарушителя, както и да
се произнесе по съществото на спора.
При извършената служебна
проверка, съобразно обхвата и пределите на въззивната инстанция, посочени в
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на
НП са допуснати съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита на привлечения към отговорност субект. Във връзка с допуснатите нарушения съдът
намира за необходимо да поясни, че поначало административнонаказателния
процес е строго формален. От това следва, че
заложените от законодателя нормативни изисквания като процесуални
правила трябва да бъдат реализирани едновременно и перфектно, за да е налице
един законосъобразен административно-наказателен акт. Не случайно изискванията
в ЗАНН са регламентирани толкова подробно, което несъмнено свързваме с високата
правна и обществена значимост на засяганите ценности, които в известна степен
са съизмерими и с ценностите, засягани в наказателния процес. В разглеждания случай,
констатираните от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила
при съставяне на АУАН и издаване на НП не могат да бъдат преодолени в хода на
производството по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
На първо място следва
да се отбележи, че със съставяне на АУАН се поставя началото на
административнонаказателното производство и се повдига административното обвинение
за твърдяното административно нарушение. В този смисъл, АУАН играе ролята на
обвинителен акт и с него се очертава предмета на спора и се излагат
доказателствата, на които се основава обвинителната теза. Едно от задълженията
на актосъставителя, заложени със силата на императива в нормата на чл.43, ал.1
от ЗАНН е след съставянето на АУАН той да се предяви на нарушителя, който да се
запознае със съдържанието му. Видно от експертното заключение на назначената и
изготвена в хода на съд.следствие съдебно-почеркова експертиза №24/02.07.2020 г.
ръкописният текст „нямам възражение” в АУАН №1222/07.12.2018 г.,
бл.№119927/05.11.2018 г., с който е привлечена отговорността на жалбоподателя К.И.Д.
не е бил изпълнен от него. Вещото лице сочи още, че подписите в графите
„подпис” на т.10 „обяснения на нарушителя,”подпис на нарушителя” и „получих
препис от акта” в АУАН не са изпълнени от жалбоподателя К.И.Д.. Безспорно
,че след като не е бил връчен АУАН на нарушителя, то на последния съществено е
нарушено правото на защита, тъй като от една страна е възпрепятстван да разбере
какво административно нарушение му се вменява, а от друга, лицето е в обективна
невъзможност своевременно да изложи възраженията си и да ангажира доказателства
в своя защита. От това следва, че на жалбоподателя не е била предоставена реална възможност
да узнае в какво е обвинен и да осъществи в пълен обем процесуалните си права,
включително да упражни правото си да даде обяснения или да направи възражения,
което следва да бъде отразено, като част от съдържанието на АУАН – по арг. от чл. 42, т.8 от
ЗАНН, както и в законоуставонения тридневен срок от съставяне на АУАН да направи писмени
възражения по него - чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Не става ясно кой е попълнил думите „нямам възражения” от
името на полуграмотния жалбоподател, който по мнението на експерта няма
изграден почерк и не може да пише разбрано. Допуснатото процесуално нарушение,
изразяващо се в невръчване на съставения АУАН на нарушителя да се запознае със съдържанието му във всички случаи го лишава от възможността
своевременно да представи доказателства или да формулира доказателствени
искания
по обвинителната теза, поради което съдът приема, че в административнонаказателното производство е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Коментираното процесуално нарушение не е от категорията
нарушения, които могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като не се касае
за нередовност /
порок/ на самия акт, поради което и не би могло да се санира в последващ стадий на
производството, а съставлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП само
на това основание.
В контекста на
изложеното съдът споделя изцяло правните съображения на защитата, че още при
съставяне на АУАН, който така и не е бил предявен на нарушителя да се запознае
с неговото съдържание и е бил подписан от друго лице, с неустановена
самоличност, допуснатото съществено процесуално нарушение съставлява основание
за отмяна на НП само на това основание /изцяло в тази насока Постановление
№10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС на Р.Б-я/.
На следващо място,
съдът намира, че така съставения срещу жалбоподателя АУАН не се основава на
безспорни доказателства, от които да се заключи по безсъмнен и категоричен
начин, че именно той е осъществил вмененото му във вина нарушение по чл.104, ал.1,
т.5 от ЗГ, изразяващо се в сеч на немаркирани с контролна горска марка на
различни по вид дървета, конкретно посочени в АУАН. От показанията на
актосъставителя И.А.В. научаваме, че при
проверката на място не са установени секачи, както и трупи на отсечени немаркирани с КГМ дървета. Пред съда св.В. поясни, че
проверката е извършена три дни след като е преустановена сечта, както и че не е
констатирал кой е отсекъл процесните немаркирани дървета. Свидетелят допълни,
че пред него са били докарани общо 7-8 човека, като само на трима от тях, за
които е имало имформация, че са били секачи в района, той е съставил АУАН. Не е
провеждал разговор с тях конкретно кой е отсекъл дърветата, както и в кой
маркиран /обособен/ район е секъл всеки един от тях.В случая отсечените
немаркирани с КГМ дървета са разпределени по равно, респ. по 1/3 на всеки секач.
В показанията си свидетелят потвърди, че той лично е съставил актовете на
тримата секачи, както и че същите са били на разстояние около 20-30 метра
отдалечени от него, когато ги е съставил. По думите му, след като е съставил
отделните актове той ги бил предал на
други длъжностни лица, които да ги поднесат за подпис на нарушителите, както и
че не е изземвал личните им карти.Заяви
изрично и факта, че не е виждал жалбоподателя да сече и не го е питал и
разпитвал за отсечените дървета.
Така изложените фактически обстоятелства от актосъставителя сочат,
че съставения АУАН бл.№119927 от дата 05.11.2018 г. съставен срещу
жалбоподателя не се основава на безспорни доказателства, от които да се заключи
по категоричен начин, че именно той с виновното си поведение, изразяващо се в
извършена сеч на немаркирани с КГМ дървета е осъществил състав на процесното
нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. Без да съобрази спорните и неизяснени обстоятелства
по преписката, наказващият орган е издал поднодзорното НП №1222/27.12.2018 г.,
с което е ангажирал отговорността на
жалбоподателя за осъществен състав на адм.нарушение по текста на чл.104,ал.1,т.5 от Закона за горите. Вън от
съмнение е, че в конкретния случай наказващият орган не е осъществил в пълен
обем правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, преди да се произнесе по
преписката. Съгласно цитираната разпоредба освен проверка на
законосъобразността и обосноваността на така съставения АУАН, наказващият орган
е бил длъжен да постави на преценка събраните по преписката доказателства.
Липсата на съставен констативен протокол, който да отразява конкретни факти и
обстоятелства, при които е извършена проверката и установено нарушението внася
още по-голяма неяснота, относно начина, по който е извършена проверката на
мястото на сечта. Именно липсата на съставен КП е пораждала остра необходимост
за АНО да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства по преписката, както
и това, по какъв начин / вероятно математически!/ е установено, че всеки от „секачите”
е отсекъл равен брой немаркирани дървета - 6,6 пр.куб.м. Още повече, че всеки един
от тях е имал обособен район, в който е извършвал сеч и на практика това е
можело да се съобрази от актосъставителя още при съставянето на АУАН. Следва да
се отбележи и това, че разпитаните в хода на съд.следствие свидетели В.Д.Н. и А.Д.П. – вписани в АУАН като „очевидци” при
установяване на нарушението, не посочиха пред съда конкретни факти и данни, че
при извършената проверка са били установени на място секачи, както и че е имало
оставени трупи от немаркирани с КГМ
дървета. Изложените
съображения налагат за съда да приеме, че наказващият орган неправилно и в
нарушение на чл.52,ал.4 от ЗАНН е приложил материалния закон, тъй като в хода
на АНП не са събрани категорични и безспорни доказателства, за проявено
неправомерно поведение от жалбоподателя, подлежащо на санкциониране по текста на 104, ал.1, т.5 от Закона за горите.
Налагането на административно наказание, за което не е безспорно доказано, че е извършено от
конкретен нарушител, обуславя и неправилно приложение на материалния закон от
страна на АНО, тъй като тежеста на доказване лежи върху него и той трябва да
докаже дали има извършено нарушение, а не нарушителят да доказва, че не го е
извършил.
Все в насока
на изложените правни
съображения, обвинението
не може да почива на предположения и да се основава на фактически
обстоятелства, които са останали неизяснени и не доказват по несъмнен и
категоричен начин виновното поведение на
дееца, субсумиращо съответен административен състав. Доколкото при обжалване на
НП приложение намират разпоредбите на НПК,
по аргумент от разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК следва извода, че обвинението не може да почива на
предположения.
В заключение следва да се
отбележи, че при извършената служебна проверка съдът установи, че атакуваното
НП и АУАН са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните
им властнически правомощия, при формално спазване на посочените в чл.42 и чл.57
от ЗАНН срокове. Независимо от това, допуснатите съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели до
ограничаване правото на защита, налагат еднозначен извод у съда, че обжалваното
НП следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно. При тези
обстоятелства за съда не възниква задължение да коментира относно размера на наложените
наказания.
Според чл. 63, ал. 3 ЗАНН /нова - ДВ бр. 94/2019 година/, страните в съдебното
производство пред въззивния съд, какъвто е настоящия, имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал.
1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от
протоколите от съдебните заседания, жалбоподателят Д. се е явявал лично и със
защитника си адв. адв.Д.А.Ч. *** предявил искане за присъждане на разноски. По
делото е приложен договор за правна
защита и съдействие от адв.Д.А.Ч. *** от дата 25.11.2019 г. , бл.№ 199587 /л.28/,
в който е вписано като изплатено договорно възнаграждение за сумата - 500
/петстотин/ лева, изплатена в брой от жалбоподателя.Посоченото възнаграждение
представлява минималното възнаграждение за адвокат в производството по ЗАНН,
определено съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата по чл. 36,ал. 1
от Закона за адвокатурата /ЗА/. Предвид изложеното, съдът намира, че
възиваемата страна Регионална дирекция
по горите – гр.Варна следва да заплати на жалбоподателя К.И.Д. посочената сума
от 500 лв., представляваща сторени разноски по процесуално представителство в
хода на съдебното производство.
Съдът намира, че сторените
разноски в размер на 120.00/ сто и двадесет / лева във връзка с изготвяне на
Съдебно –почеркова експертиза № 24/02.07.2020 год. в хода на съдебното
прозиводство, следва да се възложат на основание чл.143, ал.1 от АПК на възиваемата страна,
чиито акт е отменен от съда.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
О Т М Е Н Я наказателно постановление № 1222
от дата 27.12.2018 г. на Директора на Регионална дирекция по горите - гр.Варна,
с което на К.И.Д., с ЕГН ********** за извършено административно нарушение по
чл.104,ал.1,т.5 от Закона за горите на основание чл.266, ал.1 от Закона за
горите е наложено адм.наказание - "глоба" в размер на 200.00 /двеста/
лева.
О Т М Е Н Я наказателното
постановление и в частта му, с която на основание чл.5 от Наредбата за
определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд е
постановено жалбоподателят да заплати обезщетение в размер на 165.00 лв. /сто шестдесет
и пет лева/ в полза Североизточно държавно предприятие – Шумен, както и да
заплати на осн.чл.275,ал.2 от Закона за горите паричната равностойност на
предмета на нарушението - 6.6 пространствени куб. м. дърва за огрев, възлизаща
в размер на 264,00 лв., в приход на РД по горите-Варна.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - гр.Варна да заплати на К.И.Д., с ЕГН ********** сумата от
500.00/ петстотин/ лева, съставляваща сторени разноски по процесуално
представителство от защитник в хода на процеса.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция по горите - гр.Варна да заплати по сметка на РС-Добрич сумата от
120.00 лв./ сто и двадесет лева/, представляваща сторени разноски по изготвяне
в хода на съдебното производство на съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
СЪДИЯ :