Р Е Ш Е Н
И Е № 260075
гр.Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Боряна Козова,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №790
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове за установяване несъществуване на приети в
производство по несъстоятелност вземания с правно основание чл.694, ал.1, т.1 и
т.2 ТЗ във връзка с чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът “КИНО АРЕНА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ №52, представлявано от
С. Н. К., твърди, че в производството по несъстоятелност, открито с решение на
Старозагорския окръжен съд по т.д.№376/2018 г., понастоящем разглеждано от
Пловдивския окръжен съд под №660/2019 г., ответникът е предявил вземания,
подробно посочени по размер, основани на договор за финансов лизинг
№003459-001/14.02.2007 г. и 14 на брой анекса към него, по който договор „КИНО
АРЕНА“ЕООД е лизингополучател, а лизингодател
е „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********, преименувано по-късно на „И АР БИ
ЛИЗИНГ“ЕАД, понастоящем с наименование „М ЛИЗИНГ“АД. Ответникът е предявил
вземания по този договор въз основа договор от 09.05.2018 г. за преобразуване
чрез отделяне на част от имуществото на лизингодателя
„И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД към „ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД, в т.ч. вземанията и собствеността
върху лизинговите активи по договора за лизинг с ищеца. Преобразуването е
вписани в ТР на 25.09.2018 г. Твърди се, че част от вземанията са включени в
списъка на приетите вземания, а друга част – в списък на неприетите вземания,
двата обявени на 16.05.2019 г. Ищецът е подал възражение по чл.690 ТЗ против
приетите вземания, а ответникът е възразил по неприетите, като с определение на
съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ възраженията на ищеца са оставени
без уважение, а тези на ответника – частично уважени, в резултат на което съдът
е включил допълнителни вземания в списъка на приетите такива. Ищецът
претендира, че включените в списъка на приетите вземания такива, произтичащи от
горепосочения договор за финансов лизинг, не съществуват. В тази връзка на
първо място поддържа, че договорът за финансов лизинг е нищожен на основание
чл.26, ал.1, предложение първо във връзка с чл.152 ЗЗД. Твърди, че с договор за
кредит от 14.02.2007 г. „И ЕФ ДЖИ ПРАЙВИТ БАНК (ЛЮКСЕМБУРГ)“АД, представлявано
от „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“АД, е предоставило кредит на ищцовото
дружество в размер 14 000 000 евро с краен срок за
погасяване 180 месеца от датата на договора. За обезпечаване на вземанията по
договора за кредит, в т.ч. главница, лихви, комисиони, такси и разноски, е
учредена ипотека върху недвижим имот с нотариален акт от 15.02.2007 г. с
вх.рег.№6555, акт №129, том 5, дело №3779/2007 г. на СВ София. Ипотекарен длъжник по този договор е „КИНО АРЕНА 2001“ООД,
което дружество е учредило ипотека върху урегулиран поземлен имот - УПИ ІІІ, находящ се на *** по устройствения
план на гр.София с площ 7 165 кв.м., заедно с построената в него сграда, обект
от верига „Мултиплекс кинотеатри“, с разгърната
застроена площ 16 828,38 кв.м., както и върху урегулиран поземлен имот - УПИ
ІІ, кв.42 по устройствения план на гр.София, находящ се на **, с площ 3 532,36 кв.м., отреден за жилищно
строителство. Имотите са подробно описани в исковата молба. Със същия ипотечен
акт кредитополучателят и настоящ ищец е учредил договорна ипотека върху други
свои недвижими имоти, описани подробно в уточняваща молба. Твърди се още, че
при самото подписване на договора за ипотека част от имотите, предмет на
обезпечение, а именно - урегулиран поземлен имот - УПИ ІІІ, находящ
се на ** по устройствения план на гр.София, с площ 7
165 кв.м., заедно с построената в него сграда „Кино Арена 2001“, обект от
верига „Мултиплекс кинотеатри“, с разгърната
застроена площ 16 828,38 кв.м., подробно описани в исковата молба, са
прехвърлени в собственост на кредитора „И ЕФ ДЖИ ПРАЙВИТ БАНК (ЛЮКСЕМБУРГ)“АД
чрез негово свързано (подставено) лице „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК ********* (лизингодателя по договора за финансов лизинг). Двете
дружества са свързани, тъй като са с един и същ едноличен собственик на
капитала - EFG Eurobank Ergasias
AD, Гърция, Атина, и са част от една финансова група - EFG GROUP. За продажбата
е подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 15.02.2007
г. Във връзка с горните твърдения, в исковата молба се поддържа, че договорът
за продажба на имот от 15.02.2007 г. и договорът за финансов лизинг от
14.02.2007 г. са предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора,
различен от предвидените в закона. Предварително е уговорено, че ако
задълженията на лизингополучателя по договора за
финансов лизинг и договора за кредит не бъдат изпълнени или бъдат изпълнени
неточно, лизингодателят ще остане собственик на
недвижимите имоти. Такова съглашение е недействително според разпоредбата на
чл.152 ЗЗД. За по-голяма сигурност на ипотекарния
кредитор имотите са му прехвърлени чрез подставено лице, а в договора за лизинг
в полза на евентуално изправния длъжник е уговорено право на обратно
изкупуване, което се погасява при неизпълнение на задълженията по договора за
лизинг и тези по договора за кредит. Твърди се още, че с договора за лизинг лизингодателят се е задължил да закупи имотите на ** в
гр.София от „Кино Арена 2001“ЕООД, а след придобиване на собствеността да
предостави същите имоти на ищеца за ползване като лизингополучател.
Сключени по този начин, множеството сделки прикриват според ищеца действително
предварително прехвърляне на обезпечението по ипотеката. В тази насока се
цитира уговорката на чл.5.11 от договора за лизинг. Дори да е изправна страна
по договора за лизинг, лизингополучателят не би могъл
да придобие актива, ако не изпълни и задълженията си по договора за кредит с „И
ЕФ ДЖИ ПРАЙВИТ БАНК (ЛЮКСЕМБУРГ)“АД. Целта на договора за лизинг не е ползване
на лизингов имот по смисъла на чл.342 ТЗ, а предварително прехвърляне на
обезпечението с непозволена цел – удовлетворяване на кредитора по договора за
кредит. А ако ищецът не изпълни задълженията си по договора за кредит, правото
на изкупуване по договора за лизинг става неосъществимо, погасява се. Процесният договор не е договор за лизинг, а всъщност е
поредно обезпечение на вземанията по договора за кредит. Поради нищожността на
договора за финансов лизинг, вземания по същия не съществуват. На следващо място ищецът основава несъществуването
на процесните вземания с договора за преобразуване от
09.05.2018 г., с който част от имуществото на лизингодателя
преминава върху ответното дружество. Излагат се твърдения, че с договора за
преобразуване е уговорено прехвърляне в полза на приемащото дружество на права
и задължения, представляващо обособена част от лизингова дейност, свързана с
Индустрия „Артистична и творческа дейност“, а процесният
договор за лизинг не е свързан с тази индустрия, тъй като вземанията по него
наподобяват вземания за наем. Изтъква се, че в приложение 2 към договора за
преобразуване, не са описани по основание и размер конкретните вземания, които
се прехвърлят, поради което се оспорва качеството на ответника на правоприемник
на лизингодателя по договора за финансов лизинг.
Отделно от всичко гореизложено, в исковата молба се поддържа, че с възражението
на ответника по чл.690 ТЗ срещу списъка на неприетите от синдика вземания се
възразява само и единствено относно привилегията, но не и по самия размер на
неприетите вземания, поради което последните не могат да се включват в списъка
с определение на съда. По включените от съда в списъка на приетите вземания вземания за данък недвижими имоти, такса битови отпадъци,
нотариални такси и такси за вписване в ЦРОЗ, се възразява още, че в договора за
лизинг е уговорено, че лизингодателят има право да
плати дължимите суми, като се задължава да уведоми лизингополучателя
за това. Ищецът не е уведомяван от лизингодателя, че
последният ще заплати вместо него процесните суми,
следователно задължение за връщането им не е възникнало.
Въз основа на гореизложените възражения, в
исковата молба е формулиран петитум да бъде признато
за установено, че в тежест на ищеца и в полза на ответника не съществуват приетите
вземания по договор за финансов лизинг №003459-001/14.02.2007 г. и анексите към
него, както следва: за сумата 12 599 424,08 лв. (6 441 983,24 евро) –
просрочена главница за периода 01.05.2017 г. – 11.03.2019 г.; сумата 210 291,68
лв. (107 520,43 евро) – просрочена главница за периода 12.03.2019 г. –
02.04.2019 г.; сумата 923 979,09 лв. (472 423,01 евро) – просрочена договорна
лихва за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.; сумата 21 002,05 лв. (10 738,18
евро) – просрочена договорна лихва за периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.;
сумата 80,48 лв. (41,15 евро) – такса обслужване за периода 01.06.2019 г. –
11.03.2019 г.; сумата 2,32 лв. (1,19 евро) – такса обслужване за периода
12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 205 420,16 лв. – данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.; и за сумата
98,09 лв. (50,15 евро) – други просрочени задължения по същия договор за
лизинг.
Ответникът “ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Аспаруг“
№56, партер, представлявано от Х. Т.И., П.Т.М.и Д.Б.С., оспорва исковете. Възразява,
че разпоредбата на чл.152 ЗЗД не е приложима към процесните
сделки, а специално приложение следва да намерят правилата на ТЗ, които
допускат кредиторът по търговска сделка да придобие собствеността върху
даденото му обезпечение до изпълнение на задължението, след което да я
прехвърли обратно – аргумент от чл.315, ал.2 и чл.333 ТЗ. Дори да се приеме, че
разпоредбата на чл.152 ЗЗД е приложима към процесните
отношения, ответникът поддържа, че последната не е била нарушена. Тази
разпоредба изисква уговорката за забраненото от закона придобиване на
собствеността да е постигната предварително, а в случая продажбата на недвижим
имот е извършена на 15.02.2007 г. – след датата на сочения от ищеца договор за
кредит от 14.02.2007 г. и договора за лизинг от същата дата, респективно
продавачът не е сключил договора за продажба в изпълнение на вече поето от него
задължение. Изтъква се, че продавач по този договор е трето лице, което не е
страна по договора за кредит и по договора за финансов лизинг. Купувач на имота
и кредитодателят също са различни правни субекти.
Развиват се подробни съображения за опровергаване тезата на ищеца, че придобиването
на собствеността върху имота от „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД е било за по-голяма
сигурност на банката-кредитор по договора за кредит. Изтъква се още, че с
договор за лизинг освен недвижим имот, на ищеца са предоставени за ползване и
други лизингови активи – машини, съоръжения и оборудване. Дори евентуално да се
приеме тезата на ищеца за предварително удовлетворяване на кредитора по
незаконен начин, това би могло да доведе само до частична нищожност на договора
за лизинг – само по отношение предоставения като лизингов актив недвижим имот.
В този случай ищецът би дължал по този договор пропорционална част от описаните
в исковата молба вземания, равна на 28,42 %, каквато е частта на движимите вещи
спрямо общата цена на лизинговите активи. Изтъква се, че продажбата на
недвижимия имот има за цел погасяване на съществуващи кредитни задължения на
„КИНО АРЕНА 2001“ООД със средствата, получени като продажна цена, а не фидуциарно прехвърляне на собствеността за обезпечаване на
задълженията на ищеца като кредитополучател. Възразява се, че уговорката на
чл.5.11, изискваща за прехвърлянето на собствеността върху лизинговия актив да
са платени задълженията по договора за лизинг и задълженията по договора за
кредит, е включена в договора за лизинг, за да се осигури възможност лизингодателят да прехвърли собствеността на актива,
необременена с тежести, като за двете страни по договора за лизинг е било
известно, че имотът, предмет на същия, е обременен с ипотека в полза на трето
лице. Само изпълнението на задълженията по договора за кредит би позволило
заличаване на договорната ипотека и надлежно прехвърляне на собствеността върху
имота без тежести в изпълнение на договора за лизинг. Ето защо клаузата на
чл.5.11 е била необходима, за да бъде възможно изпълнението на договора. Възразява
се още, че евентуалната нищожност на въпросната клауза не би довела до
нищожност на целия договор, както и, че и без тази клауза би се стигнало до
идентичен резултат, тъй като лизингополучателят ще
придобие имот, обременен с ипотека и от него кредиторът би имал право да се
удовлетвори принудително при неизпълнение на задълженията по договора за
кредит. Обобщава се, че с договора за финансов лизинг страните са имали за цел
постигане на самостоятелни правни последици и имуществени резултати, несвързани
с договора за кредит. Възразява се и по твърденията на ищеца за това, че не е
настъпило правоприемство в хода на преобразуване на
„И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД. В тази връзка ответникът поддържа, че при преобразуването
на горното дружество на него са прехвърлени целите правоотношения по процесния договор за лизинг, както и по други договори за
лизинг, които не са предмет на делото, а не само определени вземания по тези
договори. Необходимата индивидуализация е направена в приложение №2 към
договора за преобразуване. От описанието там става ясно, че в полза на ищеца
преминават всички вземания по процесния договор за
лизинг, които са съществуващи и изискуеми, вземанията, които са съществуващи,
но все още не са изискуеми, както и бъдещите, невъзникнали вземания за лизингови
вноски, лихви, неустойки, такси, комисионни и прочие. От това следва
недвусмислено според ответника волята на страните всички съществуващи и бъдещи
вземания по процесния договор да преминат върху
правоприемника. Върху ответника е преминал и недвижимият имот, предмет на
лизинговото правоотношение, описан в приложение №1 към договора за
преобразуване. Че правоприемството има за предмет
всички права по процесния договор за лизинг, е видно
и от уведомлението за преобразуването, връчено на ищеца чрез нотариус на
22.11.2018 г. Възразява се по твърденията на ищеца за липса на възражение по
чл.690 ТЗ. В тази връзка се изтъква, че вземанията, които са включени в списъка
от съда с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, въобще не са били приети от
синдика, при която хипотеза е логически невъзможно кредиторът да възрази само
срещу непризнаването на привилегията, без да възразява срещу неприемането.
Изтъква се и, че във възражението си ответникът е развил съображения относно
самото съществуване на вземанията и съответния им размер, като е представил и
писмени доказателства в тази връзка.
По гореизложените съображения в отговора на
исковата молба е направено искане за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски по делото.
В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че
нормата на чл.152 ЗЗД е приложима към процесните
правоотношения. Разпоредбата на чл.315 ТЗ се отнася до търговското право на
задържане, а тази на чл.333 ТЗ касае продажбата с уговорка за изкупуване,
съответно не са специални спрямо тази на чл.152 ЗЗД. Поддържат се твърденията
за противоречие на процесния договор за лизинг с
последната правна норма. Освен клаузата на чл.5.11 от договора, се цитират тези
на чл.11.4 и чл.13.3 от общите условия към същия договор, както и клаузите на
чл.2.20.3 и чл.2.20.5, б.е) от договора за лизинг. Изтъква се, че съгласието за
начин на удовлетворяване на кредитора е постигнато предварително, преди
продажбата на имота, със самия договор за лизинг от 14.02.2007 г., който има
характер на предварителен договор. Поддържа се, че договорът е изцяло нищожен,
като се възразява по тезата на ответника за частична действителност досежно движимите вещи, както и по евентуална дължимост на пропорционална част от вземанията. Поддържат
се и твърденията за липса на правоприемство, като се
изтъква, че по аналогия с правилата на цесията, с договор за преобразуване
могат да се прехвърлят само съществуващи вземания, които трябва да са
определени или определяеми, а процесните вземания не
са посочени в приложение 2 по основание и размер. Уведомлението за
преобразуване е ирелевантно и не може да запълни
липсата на индивидуализация. Поддържа се и, че ответникът е направил възражения
само по привилегията. Възразява се, че вземания за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци не са предмет на договора за преобразуване и не са
прехвърлени на ответника.
В отговора на допълнителната искова молба се
съдържат доводи, опровергаващи горните твърдения, като се поддържат и всички
възражения, направени с първоначалния отговор.
На основание чл.694,
ал.4 ТЗ е конституиран да участва в настоящото производство синдикът на ищцовото дружество А.К., който
застъпва становище за допустимост на
исковете и посочва, че при изготвяне на списъците предишният синдик на
дружеството е извършил преценка за съществуване на вземанията въз основа на
представените с молбите за предявяването им документи.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Установява се, че ищецът
е длъжник в производство по несъстоятелност, за което е образувано
т.д.№660/2019 г. по описа на ОС Пловдив. В това производство една част от процесните вземания са включени в списъка на приетите от
синдика вземания, като същите са оспорени от длъжника по реда на чл.690, ал.1 ТЗ и възраженията му са оставени без уважение (списъкът в тази му част е
одобрен) с определение на съда по несъстоятелността от 20.11.2020 г., като със
същото определение в списъка на приетите вземания е включена останалата част от
процесните вземания по възражение на ответника.
Определението по чл.692, ал.4 ТЗ е обявено в ТР на 24.11.2020 г., а исковата
молба е подадена на 04.12.2020 г. – в срока по чл.694, ал.6 ТЗ.
Установява се, че между EFG
Private Bank (Luxembourg) S.A., от една страна като кредитор, и ищеца „КИНО АРЕНА“ЕООД –
като кредитополучател, на 14.02.2007 г. в Люксембург е сключен договор за
банков кредит. Уговорени са: размер на кредита 14 000 000 евро; цел
на кредита – рефинансиране на други съществуващи кредити и частично финансиране
на проект за изграждане на АРЕНА МОЛ в гр.Стара Загора; срок на кредита – 180
месеца от подписване на договора; лихвен процент в размер 3,15 %; възможност за
предсрочно прекратяване на договора при забава на кредитополучателя да заплати
вноска на падежа. Уговорено е за обезпечаване на задълженията за главница,
лихви и пр. кредитополучателят да осигури учредяване на ипотека върху недвижими
имоти, в т.ч. на бул.“Тодор Александров“, собственост на „Кино Арена 2001“ООД,
ЕИК *********, както и да учреди ипотека върху свой собствен недвижим имот в
гр.София, жк Младост 4. Със същата цел е уговорено да
се учредят и особени залози върху дълготрайни материални активи, собственост на
„Кино Арена 2001“ООД, съставляващи оборудване на КИНО АРЕНА (Запад), както и
върху вземания на същото лице от наеми на обекти, находящи
се в имота на бул.“Тодор Александров“ в гр.София. Предвидени са и други
обезпечения. Предвидено е в т.3.1 от раздел „Задължения на кредитополучателя“,
че с подписване на договора кредиторът дава съгласието си на собственика на
имуществото, описано в т.1.1 и т.3 (имота на бул.“Тодор Александров“ и дълготрайни
материални активи, съставляващи оборудване на КИНО АРЕНА) да продаде същото
имущество на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД за сумата 9 000 000 евро, която да
бъде използвана за пълно погасяване на дълга на „КИНО АРЕНА 2001“ООД към „ЕЙЧ
ВИ БИ БАНК БИОХИМ“АД.
С нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека от 15.02.2007 г. (л.102 и сл.), в изпълнение на
задълженията си за обезпечаване на горния кредит, е учредена ипотека върху урегулиран
поземлен имот - УПИ ІІІ, находящ се на бул.“Тодор
Александров“ №64, кв.42 по устройствения план на
гр.София с площ 7 165 кв.м., заедно с построената в него сграда, обект от
верига „Мултиплекс кинотеатри“, с разгърната застроена
площ 16 828,38 кв.м.; както и върху урегулирани поземлени имоти - УПИ ІІ и УПИ
ІV в кв.42 по устройствения план на гр.София, находящи се на бул.“Тодор Александров“, с площ 5 724,49
кв.м. и 3 532,36 кв.м., отредени за жилищно строителство, заедно с временни
открити паркинги за леки автомобили върху тях. Като собственик на имотите и ипотекарен длъжник в акта е вписано „КИНО АРЕНА 2001“ООД,
ЕИК *********. Със същия нотариален акт е учредена ипотека и върху имоти на кредитополучателя
„КИНО АРЕНА“ЕООД. Двете дружества са представлявани от едно и също лице С.С.М., като в договора за кредит от 14.02.2007 г. е
отбелязано, че същите са дъщерни на „А.ГРУП ХОЛДИНГ“ООД. Установява се, че
ипотеката е вписана на 15.02.2007 г.
Установява се, че на
14.02.2007 г. между „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК *********, от една страна като лизингодател, и ищеца „КИНО АРЕНА“ЕООД от друга като лизингополучател, е сключен договор за лизинг №003459-001/14.02.2007
г., с който лизингодателят се задължава да придобие и
предостави на лизингополучателя за ползване недвижими
имоти, находящи се в гр.София, бул.“Тодор
Александров“, както следва: УПИ ІІІ в кв.42 по плана на гр.София,
м.“Разсадника-Бежанци“ с площ 7 165 кв.м., заедно с построената в същия
имот сграда – КИНО АРЕНА 2001 (15 бр.кинозали, пицария, детски кът и пр.),
както и ведно с машини, съоръжения и оборудване, находящи
се в описаната сграда, които поземлен имот, сграда и движимостите
са собственост на „КИНО АРЕНА 2001“ООД, ЕИК *********. Цената на описаното
имущество е 9 000 000 евро без ДДС. Уговорена е 0 лв. първоначална
вноска и 180 месечни вноски с лихва в размер 3,15 %, съответно правото на
ползване е за 180 месеца от сключване на договора. Уговорена е в т.2.20.3
възможност за обявяване от страна на лизингодателя на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за лизинг при неизпълнение от
страна на лизингополучателя „КИНО АРЕНА“ЕООД или на
„КИНО АРЕНА 2001“ООД на задълженията по който и да е договор за финансов лизинг,
сключен с лизингодателя, или по който и да е договор
за кредит, сключен с EFG Private Bank
(Luxembourg) S.A. Уговорено е в т.5.11 от лизинговия
договор, че лизингополучателят ще има правото да
придобие собствеността върху актива след изтичане на срока на ползване, при
условие че е изплатил изцяло лизинговата цена, заедно с всички парични и
непарични задължения по договора за лизинг и по договора за банков кредит от
13.02.2007 г., сключен между лизингополучателя и EFG Private Bank (Luxembourg)
S.A. Съответно според т.5.12 от договора в горния случай лизингодателят
е длъжен да прехвърли на лизингополучателя
собствеността върху актива в срок от пет работни дни. Във връзка с посочените
клаузи са изменени общите условия към договора за лизинг, като в тях е добавено
още едно условие за придобиване на собствеността върху имотите от лизингополучателя, а именно – да са изпълнени всички
парични и и непарични задължения по договора за лизинг и по договора за банков
кредит от 13.02.2007 г., сключен между лизингополучателя
и EFG Private Bank (Luxembourg) S.A.
Установява се, че в
периода от 29.09.2009 г. до 25.01.2017 г. са сключени множество анекси към
горния договор за лизинг, с които са променяни условията на лизинга, в т.ч.
брой вноски и срок за ползване, преуредени са
отношенията на страните във връзка с настъпили в хода на действие на договора просрочия, подписани са нови погасителни планове, встъпили
са съдлъжници – „СИНЕМА СЪРВИЗ“ООД и „КИНО АРЕНА
ВТ“ЕООД, уговорено е движимите активи, предмет на лизинга, да бъдат изплатени
преди недвижимите имоти, както и дължимите данък недвижими имоти и такса битови
отпадъци за недвижимия имот да бъдат включени в погасителния план, отнасящ се
за капитализирана просрочена главница. Установява се, че с договор от
11.08.2014 г. лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя собствеността върху активи, подробно
описани в договора, съставляващи движими вещи, на стойност 939 965,50 евро
с ДДС.
На 15.02.2007 г. е
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на
който „КИНО АРЕНА 2001“ООД продава на „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД (лизингодателя
по горния договор) собствения си недвижим имот – УПИ ІІІ в кв.42 по плана на
гр.София, м.“Разсадника-Бежанци“ с площ 7 165 кв.м., заедно с построената в
същия имот сграда – КИНО АРЕНА 2001, обект от верига „Мултиплекс
кинотеатри“ със разгъната застроена площ 16 828,38 кв.м., срещу продажна
цена от 7 405 650,59 евро без ДДС, която да бъде заплатена от
купувача по банкови сметки на продавача за цялостно погасяване на задълженията
на последния по договори за кредит към „Ейч Ви Би Банк Биохим“АД и „СИБАНК“АД.
Установява се, че на
15.02.2007 г. между „КИНО АРЕНА 2001“ЕООД, ЕИК ********* (по това време същото
дружество е ООД, поради което съдът намира, че е допусната грешка в договора
относно правноорганизационната форма), като продавач,
и „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на
машини, съоръжения и оборудване, находящи се в
гр.София, бул.“Тодор Александров“ №64, в сграда Кино Арена 2001 (Запад), подробно
описани в приложение – спецификация към договора. Отразено е в договора, че
купувачът закупува вещите с цел да ги предостави за ползване по договора за
финансов лизинг от 14.02.2007 г. Уговорена е цена в размер
1 594 349,41 евро без ДДС, която купувачът следва да заплати на трети
лица за погасяване задължения на продавача по договори за кредит – Riggs Bank
USA и
Стопанска инвестиционна банка АД („СИБАНК“АД).
С приемо-предавателни
протоколи от 15.02.2007 г. недвижимите имоти, описани в горепосочения нотариален
акт за продажба, както и движимите вещи, описани в приложението-спецификация
към договора за продажба на движими вещи, са предадени от лизингодателя
„И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД на ответника в качеството му на лизингополучател
по договора за финансов лизинг от 14.02.2007 г.
Установява се, че на
09.05.2018 г. е сключен договор за преобразуване чрез отделяне в съществуващо
дружество по чл.262в ТЗ между „И АР БИ ЛИЗИНГ“ЕАД, ЕИК ********* (с предходно
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ЕАД и настоящо наименование „М ЛИЗИНГ“ЕАД) – като
преобразуващо се дружество, от една страна, и ответника „ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД като
приемащо дружество. В чл.10 от този договор е описано разпределението на
правата и задълженията от имуществото на преобразуващото се дружество, които
преминават към приемащото дружество. Уговорено е, че на приемащото дружество ще
бъдат прехвърлени права и задължения на преобразуващото се дружество,
представляващи обособена част от лизинговата дейност, свързана с Индустрия
„Артистична и творческа дейност“, в т.ч. право на собственост върху недвижими
имоти, описани в приложение №1, право на собственост върху движими вещи,
описани в приложение №3 и №4, и всички права и задължения, произтичащи от договорите,
описани в приложение №2, като е уточнено, че недвижимите имоти, описани в
приложение №1, и движимите вещи, описани в приложения №3 и №4, са всички вещи,
които преобразуващото се дружество е предоставило на лизинг съгласно договор за
лизинг №003459-001/14.02.2007 г. (процесния договор
за лизинг). Представени са като доказателства по делото приложенията към
договора за преобразуване. Описаният в процесния
договор за лизинг недвижим имот със сграда в гр.София, бул.“Тодор Александров“
е включен в приложение №1 (л.151), като описанието напълно съвпада с това в
договора за лизинг. В приложение №2 (л.157) към договора за преобразуване е
включен договор за лизинг №003459-001/14.02.2007 г. с всички анекси към него от
29.09.2009 г. до 25.01.2017 г., като са отразени страните по договора и
лизинговите активи и е отразено, че към приемащото дружество преминават всички
права и задължения на лизингодателя по посочения
договор за лизинг. В приложение №3 (л.450) са описани движими вещи на
преобразуващото се дружество, представляващи лизингови активи по договор за лизинг
№003459-001/14.02.2007 г., които преминават към приемащото дружество. Преобразуването
с горния договор е вписано в търговския регистър на 25.09.2018 г. Установява
се, че лизингодателят по договора за лизинг е
уведомил ищеца за извършеното преобразуване с нотариалната покана на л.492,
връчена на 27.11.2018 г.
С нотариална покана,
връчена на 14.03.2019 г., ответникът „ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД е обявил за предсрочно
изискуеми всички задължения по процесния договор за
финансов лизинг и е поканил ищеца да заплати визираните в поканата суми в
2-седмичен срок от получаването й, като го е уведомил, че при неизпълнение в
този срок ще счита договора за развален. Ищецът е поканен и да върне лизинговия
актив.
Прието е заключение на
съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи съотношението на
вземанията за лизингова цена (главница, лихви и т.н.) за движимите вещи по процесния договор за лизинг спрямо тази на недвижимите
имоти по същия договор – с оглед евентуалните възражения на ответника за това,
че нищожността на договора, ако такава е налице, не касае движимите вещи,
предмет на същия. Според заключението това съотношение е 10,4104% за движими
вещи, съответно 89,5896 % за недвижимостите.
Разпитани са трима
свидетели. От показанията на св.А.Б. – ** на Сдружение „Българска асоциация за
лизинг“, ЕИК *********, се установява, че в България се сключват лизингови
сделки с недвижими имоти от 2003-2005 г. и освен по своя предмет, същите не се различават
от тези, касаещи движими вещи. Обичайно е договорите за лизинг да съдържат
т.нар. клауза за свързано изпълнение (крос-дефолт
клауза), приравняваща по последици неизпълнението на лизингодателя
на задълженията по договора за лизинг с неизпълнение на същото лице или негови
свързани лица по други договори, сключени с лизингодателя
или с негови свързани лица. Подобни клаузи се уговарят, тъй като в случай, че лизингополучателят има финансови затруднения с кредиторите
си, вероятността той да изпадне в невъзможност да обслужва лизинга се оценява
като висока. Последиците от подобно неизпълнение могат да се различават и се
уговарят конкретно – може да бъдат засегнати правата на лизингополучателя
да получи собствеността върху лизинговата вещ или да бъдат засегнати правата му
да ползва същата вещ, респективно това да дава право на кредитора да прекрати
договора или да упражни други негови защитни средства. Частна хипотеза на
горното е т.нар. „крос-калетерал клауза“,
ограничаваща правото на лизингодателя да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, ако е в неизпълнение по други договори с лизингодателя или свързани с него лица, дори в случаите,
когато е налице пълно изпълнение на задълженията по договора за лизинг.
От показанията на св.А. Т.–
** през 2007 г. в „А.ГРУП ХОЛДИНГ“ООД, ЕИК *********, понастоящем в
несъстоятелност (до 02.04.2012 г. посоченото дружество е едноличен собственик
на капитала на „КИНО АРЕНА“ЕООД), участвала при преговорите преди сключване на процесните договори за кредит и лизинг, се установява, че финансирането,
за което дружествата в групата кандидатствали, било за 25 000 000
евро. Банката поискала част от сумата да бъде предоставена чрез договор за
кредит, а останалата – под формата на лизинг, за което следвало да бъде
прехвърлена собствеността върху „КИНО АРЕНА ЗАПАД“. Условията по договорите
били поставени от банката, в т.ч. и проектите за договори били предоставени от
страна на банката. В договора за лизинг била включена клауза за невъзможност да
се придобие собствеността върху лизинговия имот, ако лизингополучателят
е в неизпълнение по договора за кредит, която клауза според свидетелката е
„нестандартна“. „Стардартната“ клуза
за „кросколатеризация“ според свидетелката предвижда
възможност за предсрочна изискуемост при неизпълнение на длъжника по други
договори с кредитора или свързани с него лица.
Св.А. П. също участвал
при преговорите във връзка с процесното финансиране
от страна на банката като ** в ** и свързани с нея лица. В групата на ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ имало множество дружества, сред които лизингово дружество с
наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“. На корпоративни клиенти на банката се
предоставяли всички финансови услуги, в т.ч. кредитиране, лизинг, факторинг и пр. Сред клиентите на банката били дружествата
в групата на КИНО АРЕНА. Договарянето на процесния
лизинг било инициирано по заявление на клиента. На клиента бил изпратен т.нар.“драфт“ (проект на договор), по който принципно клиентите и
банката правели взаимно отстъпки, за да е приемлив за двете страни окончателния
вариант на договора. При конкретния договор свидетелят няма спомен дали са
правени изменения в предложения проект за договор. Често приложими при
предоставяне на подобни финансирания, в които има повече от един продукт,
предоставени на даден клиент или група клиенти, са клаузите за свързано
неизпълнение и за свързано обезпечение. Такива клаузи са включени в проектите
за договор, които т.нар.финансова група предлага. Не е имало според свидетеля
уговорки между страните някои от клаузите в договора, в това число
коментираните, да не проявят действие.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителните искове по реда на чл.694,
ал.1, т.1 ТЗ са допустими, тъй като са предявени от легитимиран ищец и срещу
легитимиран ответник в срока по чл.694, ал.6 ТЗ – определението за одобряване
на списъка в частта относно процесните вземания е
обявено в търговския регистър на 24.11.2020 г., а исковата молба е подадена на
04.12.2020 г.
Съгласно чл.342, ал.2 и
ал.3 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят
се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение. Лизингополучателят може да придобие
вещта по време на договора или след изтичане на срока му. В аспекта на
цитираните норми сключеният на 14.02.2007 г. договор е договор за финансов
лизинг, с който е уговорено едно лице да придобие от друго недвижими имоти и
движими вещи, след което да предостави същите вещи на ищеца за временно
ползване срещу заплащане на определена лизингова цена. В договора е уговорено
придобиване на собствеността върху лизинговите активи след окончателно
погасяване на задълженията на лизингополучателя,
което придобиване при посочени в договора и изпълнени условия е задължително – лизингополучателят има право да закупи вещите, а лизингодателят е длъжен да му прехвърли собствеността върху
същите. На 15.02.2007 г. лизингодателят по договора
за финансов лизинг е закупил недвижимите имоти и движими вещи, предмет на
договора за лизинг. Прехвърлител на вещите е
дружество, свързано с ищцовото, по което спор между
страните няма. Вещите са прехвърлени срещу цена в общ размер
9 000 000 евро без ДДС, за която е предвидено, че ще бъде използвана
от продавача за погасяване на задължения на същия по съществуващи договори за
кредит. Няма спор, че лизингодателят е предал на
ищеца ползването на вещите, предмет на договора за лизинг – движими и недвижими,
както и, че договорът е бил изпълнен от тази страна (в тази насока е и
представения по делото приемо-предавателен протокол).
Няма спор, че за периода, за който се претендират лизингови вноски от
ответника, имотите и вещите, предмет на договора, са били ползвани от лизингополучателя и не се установява да са върнати на лизингодателя. Няма спор и по това, че лизингополучателят
е в неизпълнение на задълженията си да заплаща лизинговите вноски в уговорените
срокове, в резултат от което в тежест на лизингополучателя
и в полза на лизингодателя са възникнали вземанията,
визирани в исковата молба, чийто размер не се оспорва. Главното възражение на
ищеца е основано на нищожност на договора за лизинг. На ищеца е указана
тежестта да докаже пълно и главно това си правоизключващо
възражение. Според съда, доказателствата по делото не обосновават извод за
това, че договорът за лизинг е нищожен поради нарушение на закона –
разпоредбата на чл.152 ЗЗД. Последната предвижда, че съглашение, с което се
уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще
стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря
предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е
предвиден в закона, е недействително. Частен случай на съглашение по чл.152 ЗЗД
е договорът за продажба с право на обратно изкупуване, при който, за да се
обезпечи кредиторът по едно друго правоотношение, на същия се прехвърля право
на собственост върху вещ на длъжника, който се кредитира с цената на същата
вещ, която има право да откупи, след като погаси задълженията си по главното
правоотношение. Тази сделка е забранена от гражданското право – чл.209 ЗЗД,
именно защото попада в хипотезите на чл.152 от същия закон. Не така стоят
нещата, обаче, между търговци по едно двустранно търговско правоотношение,
каквото е настоящото. Разпоредбата на чл.333 ТЗ предвижда, че продажба с
уговорка за изкупуване между търговци е действителна и допустима, ако е в
писмена форма и е определен срок, в който изкупуването може да бъде упражнено,
след изтичане на който правото на изкупуване се погасява. Според съда няма
пречка подобна уговорка да е постигната чрез две или повече сделки, страни по
които са свързани лица, както е в настоящия случай. На лизингодателя
е прехвърлена собственост върху вещи, принадлежащи на свързано с лизингополучателя лице, които вещи са предоставени за
ползване на лизингополучателя, като е уговорено право
на последния и задължение на лизингодателя да
прехвърли вещите, респективно те да бъдат изкупени след определен срок, ако
бъдат изплатени лизинговите вноски. Тази сделка, когато е сключена между
търговци, според съда е допустима по аналогия с разпоредбата на чл.333 ТЗ. В
тази насока е и Решение №145/01.12.2017 г. на ВКС, І т.о. по т.д.№2587/2016 г.,
според което търговската продажба с уговорка за обратно изкупуване в определен
срок би представлявала сделка с обезпечителен характер, ако прехвърлянето на
собствеността е временно, а упражняването на правото на обратно изкупуване е
поставено под условието длъжникът да погаси вземането на кредитора по друго
правоотношение, за обезпечаване изпълнението по което е сключена продажбата.
Тази сделка е действителна и не попада в приложното поле на нормата на чл.152 ЗЗД. В случай, че сделката е търговска, продажбата с уговорка за обратно
изкупуване е действителна, ако са налице предпоставките по чл.333 ТЗ. В
конкретния случай, чрез няколко поредни сделки между свързани лица – договор за
кредит, с който е уговорено вещите, дадени в обезпечение, да бъдат прехвърлени на
лизингодателя по договор за лизинг, договори за
продажба на същите вещи, с които лизингодателят ги е
придобил, и договор за лизинг на същите вещи, с който е уговорено правото на лизингополучателя да ги изкупи, е постигната именно
уговорка за продажба с възможност за обратно изкупуване. В конкретния случай
тази договореност съчетава и елементи на договор за лизинг, тъй като лизингополучателят има право да ползва вещите. В практиката
е познат договорът за обратен лизинг, съчетаващ елементи на договор за лизинг и
договор за продажба с уговорка за изкупуване, при който е уговорено
задължително придобиване на вещта, предмет на лизинга при определени в договора
условия (а не само възможност за това) и при който е допустимо вещта,
принадлежаща първоначално на самия длъжник, да бъде закупена от лизингодателя, след което да бъде дадена за ползване на
продавача по договора за продажба срещу заплащане на лизингова цена. Договорът
за обратен лизинг представлява средство за финансиране (в тази насока са и
събраните по делото показания на свидетелите, участвали при преговорите за
сключване на процесните свързани сделки), чрез което
на едната страна или на свързано с нея лице се предоставя финансов ресурс,
който следва да бъде възстановен от лизингополучателя
под формата на лизингови вноски. Такъв договор е допустим от правото и, когато
е сключен между търговци, не е нищожен на визираното от ищцовата
страна основание.
Нищожност на договора за
лизинг не произтича и от уговореното в него, че собствеността върху лизинговите
вещи ще бъде прехвърлена при изпълнение на задълженията на лизингополучателя
и по договора за кредит, сключен със свързано на лизингодателя
лице. Доколкото подобна уговорка е постигната отново между търговци, няма
пречка според съда по този начин да бъде обезпечено изпълнението на
задълженията на лизингополучателя по друг договор,
който отново е търговски. Няма пречка при договора за обратно изкупуване да
бъде уговорено, че правото за изкупуване ще възникне не само в определен срок,
но и при определени условия, в това число при условие да бъдат изпълнени
задълженията по договор за лизинг и договор за кредит, длъжник по които е едно
и също лице, а кредитори – свързани лица. Това е допустимо и при договора за
обратен лизинг, какъвто според съда съставлява процесният
договор за финансов лизинг.
В обобщение, с оглед
качеството на страните по процесните договори на
търговци и по аналогия с разпоредбите на чл.333 ТЗ и чл.342 ТЗ съдът намира, че
разпоредбата на чл.152 ЗЗД не е приложима при процесното
правоотношение, съответно процесният договор за
лизинг не е нищожен поради противоречие със същата разпоредба, а възражението
на длъжника в тази насока е неоснователно. Съдът не споделя и възраженията, че
целта на договора за лизинг е предварително прехвърляне на обезпечение. От
доказателствата по делото се установява, че целта на същия договор е
финансиране на лица от една и съща група (свързани лица) и възстановяване на
предоставените от лизингодателя и негово свързано
лице финансови средства с възможност за обратно изкупуване на вещи на длъжниците – търговци, или договорът е средство за
финансиране, а не за заобикаляне на закона. Тази цел е допустима и не води до
извод за нищожност. Следователно договорът е валиден и съставлява годно правно основание
за пораждане на процесните вземания, за които няма
спор, че не са погасени чрез изпълнение или друг погасителен способ. Доколкото
договорът съдържа елементи на договор за лизинг и през процесния
период от време имотите са били ползвани от ищеца, същият дължи уговорените лизингови
вноски, в т.ч. главница и лихви, като по размера на задълженията спор не е
формиран.
Следващото възражение
против съществуването на процесните вземания е
основано на липсата на правоприемство между лизингодателя по договора за лизинг от 14.02.2007 г. и
ответника, който е предявил вземанията в производството по несъстоятелност.
Съдът не споделя и това възражение. В конкретния случай няма спор, а това се
установява и от вписванията в търговския регистър по партида на праводателя и правоприемника, че е налице преобразуване
чрез отделяне в съществуващо дружество, при което преобразуващо се дружество е лизингодателят по договора за лизинг, а приемащо дружество
– ответникът. Преобразуването е вписано на 25.09.2018 г. Съгласно чл.262в при
отделяне част от имуществото на едно търговско дружество (преобразуващо се
дружество) преминава към едно или няколко дружества, които стават негови
правоприемници за тази част от имуществото. Преобразуващото се дружество не се
прекратява. Това каква част от имуществото на преобразуващото се дружество
преминава у приемащото дружество, когато то е съществуващо, се урежда с договор
за преобразуване, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите
(чл.262д и чл.262е ТЗ). Съгласно чл.263ж ТЗ преобразуването има действие от
момента на вписване в търговския регистър, като съгласно чл.263и, ал.4 ТЗ с
вписване на отделянето част от правата и задълженията на преобразуващото се
дружество преминава върху приемащото дружество съответно на разпределението,
предвидено в договора за преобразуване. В представения по делото договор за
преобразуване е уредено разпределението на имуществото, преминаващо у
ответника, като следва да се приеме, че по смисъла на закона неописано в същия
договор имущество не се прехвърля и остава в патримониума
на преобразуващото се дружество. В чл.10 от процесния
договор за преобразуване е предвидено първо, че у приемащото дружество
преминават недвижимите имоти и движими вещи, предмет на процесния
договор за лизинг, подробно описани в приложения 1, 3 и 4 към договора. На
следващо място е предвидено, че у приемащото дружество преминава обособена част
от лизинговата дейност, в т.ч. всички права и задължения, произтичащи от
договори, описани в приложение 2, сред които е и процесният
договор, посочен там с номер и дата и с посочване на номер и дата на всички
допълнителни споразумения към него, приложени по делото. Според съда описанието
на преминаващото имущество е ясно и категорично включва всички права и
задължения, както и вещите, обект на процесния
договор за лизинг. В решение №18/02.03.2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. по
гр.д.№2870/2016 г. е указано, че планът, респективно договорът, съдържащ
волеизявления, които пораждат, погасяват и преобразуват права, трябва да се
тълкува съобразно правилата, съдържащи се в чл.20 ЗЗД. Това означава да се
извлече действителната воля на съставителите, отделните уговорки да се тълкуват
във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
плана/договора за преобразуване, с оглед неговата цел, обичаите в практиката и
добросъвестността. При прехвърляне на недвижим имот от имуществото на
преобразуващото се дружество в имуществото на приемащото дружество не може да
се твърди, че се прехвърлят само вещни права. Смисълът на преобразуването е
новоучреденото дружество да поеме управлението на недвижимия имот с
необходимите за целта разходи и ползи от този имот, което включва породените
облигационни права и задължения, свързани с имота. В аспекта на изложеното
съдът намира, че волята на страните по преобразуващия договор е всички права и
задължения, произтичащи от процесния договор за
лизинг и всички права и задължения по правоотношенията, свързани с имотите и
движимите вещи, подробно описани в приложението към същия договор, да преминат
в патримониума на ответника, което според цитираните
по-горе разпоредби на закона следва да е настъпило с вписване на
преобразуването в търговския регистър на 25.09.2018 г. Възраженията на ищеца,
че описанието на вземанията в договора за преобразуване не е конкретно, се
намира за неоснователно. В тази връзка следва да се изтъкне, че в съдържанието
на договора за преобразуване, уредено в чл.262ж, ал.1 ТЗ, не е предвидено точно
описание на правата и задълженията на имуществото на преобразуващото се
дружество, което преминава към приемащото дружество, както например е уредбата
при плана за преобразуване в чл.262ж, ал.3 ТЗ (план за преобразуване се съставя
при отделяне в новоучредяващо се дружество, каквато
настоящата хипотеза не е). Извод за това, че в договора следва да има
разпределение на имущество между двете дружества при отделяне в съществуващо
дружество, произтича от разпоредбата на чл.263и, ал.4 ТЗ, но в тази разпоредба
точно описание на правата и задълженията не е изискуемо. Достатъчно е според
съда да има разпределение и то ясно да отграничава
частта от имуществото, която преминава към приемащото дружество. В настоящия
случай такова ясно отграничение е налице и това е
постигнато чрез описание на преминаващото движимо и недвижимо имущество, както
и чрез посочване по номер и дата на сделките, от които преминаващите права и
задължения произтичат. За това възраженията в тази насока на ищеца се намират
за неоснователни. Съдът намира, че от момента на вписване на преобразуването в
търговския регистър е налице правоприемство на
правата и задълженията по процесния договор за лизинг
в лицето на ответника по делото, който е материалноправно
легитимиран като кредитор да предяви процесните
вземания в производството по несъстоятелност. (За пълнота следва да се посочи,
че с оглед разгласяващото действие на вписването, изрично уведомяване на
длъжника не е необходимо, независимо, че в случая уведомяване е извършено от прехвърлителя на вземанията.)
По възражението,
свързано с включените в списъка на приетите вземания данък за недвижимите имоти
и такси битови отпадъци, съдът намира следното: съгласно чл.347, ал.2 ТЗ за
договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с
изключение конкретни изчерпателно изброени разпоредби от ЗЗД, сред които не е
включена тази на чл.232, ал.2 ЗЗД. Последната предвижда, че наемателят е длъжен
да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. Въпросните данък и такса са
именно такива разходи, които съгласно чл.347, ал.2 ТЗ и чл.232, ал.2 ЗЗД са в
тежест на лизингополучателя. Между страните няма
спор, че приетите в производството по несъстоятелност вземания за ДНИ и ТБО за
периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г. са платени от лизингодателя,
като в тази връзка са събрани и писмени доказателства по делото (разписки за
плащане и фактури на л.494 и сл.). Уведомяването за плащането от лизингодателя, предвидено в договора, има значение
евентуално за поставянето на лизингополучателя в
забава спрямо платилия неговите задължения кредитор, но няма значение за
възникването и изискуемостта на същите вземания, поради което възраженията в
тази насока се намират за неоснователни. Неоснователни са и възраженията, че
тези вземания не са предмет на договора за преобразуване, тъй като, както се
каза, с преминаването на собствеността върху вещите в полза на приемащото
дружеството, то придобива правата и задълженията, свързани с притежаването на
същите имоти.
В обобщение съдът
намира, че правоизключващите възражения на ищеца са
недоказани и неоснователни. Установено е от доказателствата по делото
съществуването на оспорените вземания, поради което исковете следва да бъдат
изцяло отхвърлени.
Относно държавната такса
и разноските за настоящото производство:
На основание чл.694,
ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Същата следва да се определи
върху една четвърт от вземанията, за които е предявен искът, и се равнява на 139 602,98
лв. Таксата следва да се разпредели в тежест на ищцовата
страна и следва да бъде заплатена по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на
съдебната власт.
Ответникът има право на деловодни разноски
на основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът
е представил списък по чл.80 ГПК, с който претендира възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение. Следва се на тази страна сумата 300 лв. –
възнаграждение на вещото лице по счетоводната експертиза. В полза на ответника
се следва и адвокатско възнаграждение в размер 23 469,96 лв., платено
изцяло по банков път на адв.М.Р.. Възражението на
ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като уговореното
и платено адвокатско възнаграждение не надхвърля минимума, установен в чл.7,
ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от “КИНО АРЕНА”ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.“Никола
Петков“ №52, представлявано от С. Н. К., против “ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Хан Аспаруг“
№56, партер, представлявано от Х. Т.И., П.Т.М.и Д.Б.С., за установяване
несъществуване на вземания, произтичащи от договор за финансов лизинг
№003459-001/14.02.2007 г. и анексите към него, както следва: за сумата 12 599
424,08 лв. (6 441 983,24 евро) – просрочена главница за периода 01.05.2017 г. –
11.03.2019 г.; сумата 210 291,68 лв. (107 520,43 евро) – просрочена главница за
периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 923 979,09 лв. (472 423,01 евро)
– просрочена договорна лихва за периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г.; сумата
21 002,05 лв. (10 738,18 евро) – просрочена договорна лихва за периода
12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 80,48 лв. (41,15 евро) – такса обслужване
за периода 01.06.2019 г. – 11.03.2019 г.; сумата 2,32 лв. (1,19 евро) – такса
обслужване за периода 12.03.2019 г. – 02.04.2019 г.; сумата 205 420,16 лв. –
данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 01.06.2017 г. –
11.03.2019 г.; и за сумата 98,09 лв. (50,15 евро) – други просрочени задължения
по същия договор за лизинг, които вземания са включени в списък на приетите
вземания на кредиторите на “КИНО АРЕНА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, по т.д.№660/2019 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА “КИНО АРЕНА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ №52, представлявано от С. Н. К.,
да заплати по сметка на ОС Пловдив, в полза бюджета на съдебната власт, сумата 139 602,98 лв. (сто тридесет и девет
хиляди шестстотин и два лева и 98 ст.) – държавна такса в производството по
т.д.№790/2020 г. по описа на ПОС.
ОСЪЖДА “КИНО АРЕНА”ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, бул.“Никола Петков“ №52, представлявано от С. Н. К.,
да заплати на “ЛЕТО ИНВЕСТ“ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Хан Аспаруг“ №56, партер,
представлявано от Х. Т.И., П.Т.М.и Д.Б.С., сумата
23 769,96 лв. (двадесет и три хиляди седемстотин шестдесет и девет
лева и 96 ст.) – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за производството
по т.д.№790/2020 г. по описа на ПОС.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: