Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.Ловеч, 8.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,в публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
секретар Х.Х.,като
разгледа докладваното от председателя т.д.№
43/2018 г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 от ЗЗД,
Съдът е сезиран с искова молба вх.№4467/18.06.2018 г. от „ ****" ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „*****, представлявано от В.М.С., и Д.Н.Н., действащи в качеството си на главен изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез И. С. К. на длъжност „юрисконсулт" в Регионален център „С. Запад", упълномощен с Пълномощно с per. № 5476 и 5477 от 09.06.2014г. на нотариус Маргарита Шамлиян с per, № 042 с район на действие СРС, АДРЕС ЗА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ: гр. С., п. к. 1000, район „С.", ул. „ ****** , електронна поща: против А.М.М., С ЕГН ********** АДРЕС: ***, с посочена цена на иска 38 608, 13 лв, от които 33 644, 25 лв. главница по договор за текущо потребление от 25.07.2016 г. ведно със законната лихва от 15.06.2018 г.. до окончателното изплащане на вземането, 4 603, 95 лв договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 14.06.2018 г, 239, 93 лв санкционираща лихва за периода от 03.03.2017 г. до 14.06.2018 г. и 120 лв еднократна такса „Разходи по изискуем кредит”. Твърди, че на 25.07.2016 г. между „****" ЕАД и А.М.М., с ЕГН **********,***, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, който е в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева със срок на издължаване 120 /сто и двадесет/ месеца, считано от датата на усвояване. Сочи, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 06 - то число на месеца и кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора, е в размер на 7, 35 % годишно. Твърди, че кредитът е усвоен на 25.07.2016 г. и се погасява чрез разплащателна сметка с IBAN № BG41STSA93000023297491 с месечни погасителни вноски, състоящи се от различни части главница и договорна (възнаградителна) лихва.
Излага, че на 06.02.2017 г. кредитополучателят по договора за кредит за текущо потребление не е заплатил дължимата месечна погасителна вноска и след тази дата окончателно е преустановено заплащането на месечните вноски и по заема не са извършвани никакви погашения. Счита, че на основание чл. 19, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „****" ЕАД (по-нататък Общите условия) частта от всяка падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, се олихвява със санкционираща лихва, равняваща се на договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размера на 10 (десет) процентни пункта и с оглед необходимостта от специални знания от областта на финансите, за да бъде доказан размерът на дължимите по кредита главница, договорна и санкционираща лихва, както и заемни такси, ще следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Излага, че към 15.06.2018 г. непогасените изцяло дължими месечни вноски по кредита вече са 17 (чиито размер и падежи за удобство са подробно посочени отделно в приложеното към настоящата искова молба извлечение от счетоводните книги на банката по сметката, обслужваща заема). Твърди, че вследствие на гореизложеното поради наличие на забава в плащанията над 90 дни и на основание чл. 19, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление за „****" ЕАД с депозирането на настоящата искова молба обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
Твърди, че на основание т. 6011 от тарифата на „****" ЕАД, която съгласно чл. 14 от процесния договор за кредит е задължителна за страните по него, при трансформирането на даден кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем, кредитополучателят дължи такса „разходи по изискуем кредит" в размер на 120 лева.
Моли съда да осъди А.М.М. да заплати дължимите от нея на „****" ЕАД суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г., в размер на 38 608, 13 лева, от които:
1) 33 644, 25 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г. ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането
2) 4 603, 95 лева договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до 14.06.2018 г.
3) 239, 93 лева санкционираща лихва за периода от 03.03.2017 г. до 14.06.2018 г.
4) 120 лева - еднократна такса „разходи по изискуем кредит"
Моли да му се присъдят сторените по настоящото дело разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева съгласно Наредба за заплащане на правната помощ в сила от 01.01.2006 г.
Банковата сметка, по която могат да бъдат преведени дължимите суми, е с IBAN: *** да е от териториалните поделения на "****" ЕАД.
Прави доказателствени искания:
Във връзка с отпускането и погасяването на отпуснатия кредит съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г., отчитан по вътрешнобанкова сметка *** № 23737976, да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:
1. Усвоени ли са средствата по договора и на коя дата?
2. Бил ли е погасяван своевременно кредитът?
3. Към 15.06.2018 г., както и към датата на връчване на преписа от исковата молба за отговор, налице ли са просрочени погашения по кредита?
4. Ако - да, към съответните дати колко са просрочените вноски, кои са техните падежи и какъв е техният размер?
5. Какъв е размерът на дължимите такси по заема?
6. Какъв е размерът на непогасените задължения при дата на предсрочната изискуемост: 1) датата на депозиране на настоящата искова молба и 2) датата на връчване на препис от исковата молба на ответника за отговор?
Представя писмени доказателства: Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г., Общи условия; Извлечение от вътрешнобанковата сметка с № 23737976, по която се отчита кредитът; Извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „****" ЕАД прилага при извършването на услуги на клиенти; Пълномощно на инспектор - проблемни кредити.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от И.К.К.-Адвокат от ЛАК, назначена за особен представител на ответника А.М. ***. Твърди, че искът е допустим, но неоснователен по размер. Смята исковата молба за редовна и отговаряща на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК.
Твърди, че няма данни **** ЕАД С. да е изпращала уведомително писмо с което уведомява, длъжника, че Банката пристъпва към предсрочна изискуемост на кредита.
Излага, че не е ясно главницата от 64680.92 лева какво включва - неиздължени вноски по кредита и какви други суми. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушение на чл.ЗЗ от ЗПК и подписани неравностойни клаузи
Сочи, че подробни съображения ще изложи след среща с подзащитната си в първото по делото съдебно заседание и събиране на всички доказателства. Счита, че следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори освен на въпросите поставени с исковата молба така и на въпроса : какъв размер от изплатената главница и лихви, съответстват ли те на договорените и какъв е техният остатък, като съобрази, че Кредиторът има право само на лихва върху неизплатената в срок сума и обезщетение за забава, /ако е договорена/ които не могат да превишават законната лихва.
Сочи, че с отговора си не е в състояние да представи и сочи доказателства с оглед липсата на контакт с ответника, като Моли, в първото съдебно заседание да направи допълнителни възражения.
В съдебно заседание ищецът се представлява
от юрисконсулт И.К., който поддържа исковата молба и моли да се уважи, като му
се присъди и юрисконсултско възнагражение в посочен размер.
Ответникът, редовно призован при
условията на чл.47 ал.6 от ГПК се представлява от особен представител адв.И.К.,
която заявява, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Счита, че договорната и санкциониращата лихви са прекалено завишени и са
договорени в нарушение на Закона за потребителските кредити, поради което претенциите
следва да бъдат отхвърлени.
От събраните и приети по делото писмени доказателства: Договор за
кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г., Общи условия; Извлечение от
вътрешнобанковата сметка с № 23737976, по която се отчита кредитът; Извлечение
от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които „****" ЕАД прилага при
извършването на услуги на клиенти; Пълномощно на инспектор - проблемни кредити, справка по чл.366 от ГПК, от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещо лице Х.Д., преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството съдът вече се
произнесе с определението си по чл.374 от ГПК. Предявен е осъдителен иск,правният интерес за който е обусловен от
заявеното твърдение за наличие на изискуемо вземане. Страните са надлежно
ангажирани и съответстват на представените доказателства и твърдения в исковата
молба. С оглед на което съдът приема,че искът е допустим.
Предявен е иск с
правно основание чл.430 от ТЗ,вр.с чл.79 от ЗЗД. Ищецът „****”ЕАД основава
вземането си на сключен с ответника Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016
г., приложен към делото на л.9 и сл, от който е видно, че той е сключен между „****”
ЕАД Ловеч и А.М.М. ***. По силата на този договор банката е предоставила кредит
за текущо потребление в размер на 35 000 лв, като срокът за издължаване е 120
месеца, а падежната дата на издължаване на месечните вноски за главница и/или
лихва е 06 число. Посочено е, че кредитът се усвоява еднократно в срок до
25.08.2016 г. Съгласно клаузите на сключения Договор от 25.07.2016 г. кредитът
следва да се издължава чрез разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя
с месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и главница,
съгласно погасителен план, който не е приложен по делото. Съгласно чл.8
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,35% годишно или
0,02% на ден, формирана от стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,331, който при отрицателна
стойност са приемна със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
7,019% при изпълнение на условията на програма ДСК Престиж плюс, подроно описани в приложение №2 към договора. Договорено е, че годишният процент на разходите
по кредита е 8,62. В т.13 от договора е уточнено, че кредитополучателя предоставя
съгласие за получаване на информация по управлението на кредита, включително и
при забава/просрочие по задълженията му чрез СМС съобщения на мобилен телефон
**********.
Договорено е, че неразделна
част от този договор са и ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица и извлечение от тарифата за лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага по извършвани услуги на клиента.
От приложените към делото ОУ в т.7.1 се установява, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6 месечен SOFIBOR, тъй като кредитът е в лева. Посочено е, че този лихвен процент се променя от кредитора два пъти в годината, на 15.01. и на 15.07., като промяната се извършва съгласно котировката на 6 месечния SOFIBOR , която се обявява две работни дни преди тези дата на интернет страницата на БНБ.. Съгласно чл.7.3 при промяна на лихвения процент кредиторът определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение на кредитора, като новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на променливия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му. Договорено е, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. Съгласно чл.8 от договора кредитополучателят заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на **** ЕАД за такси и комисионни, а когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът.
Съгласно чл.19.1 при забава на пращането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а ако кредитополучателят
погаси дължимата сечена вноска до седмия ден след падежната дата, надбавката за
забава не се прилага. Договорено е в чл.19.2, че при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, последиците по
предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква след
уведомление до клиента, ако след предявяването на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред, остатъкът от кредитът се олихвява със законната лихва
по чл.86 от ЗЗД. Посочено е, че съгласно чл.22 всички уведомления, покани и
други съобщение, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния
посочен от кредитополучателя адрес се считат връчени, освен ако в настоящите ОУ
е предвиден друг ред за уведомяване.
По делото е представено извлечение от счетоводните
книги към 15.06.2018 г., по сметка № 23737976 на
кредитополучателя, от което се
установява, че А.М.М. е преустановила плащанията по кредита,
като последно е погасена дължимата вноска за месец януари 2017 година.
Ищецът „****" ЕАД е упражнил правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на кредитополучателя с връчване на препис от настоящата искова молба.
За правилно решаване на спора и по искане на ищеца
по делото се допусна съдебно-икономическа експертиза за
установяване размера на дълга. Съдът приема констатациите на експертизата и ги
съобразява при решаване на спора. Вещото лице е установило, че сумата по отпуснатия
кредит е била преведена на 26.07.2016 г. и е в общ размер на 35 000 лв. чрез разплащателна сметка в лева IBAN №
BG41STSA93000023297491 с титуляр
ответницата. Вещото лице е посочило, че от дата 6.08.2016 г. своевременно са
погасени 4 бр. вноски за главница и договорни лихви, а именно 6.08.2016,
6.09.2016 г 6.10.2016 и 6.12.2016 г. Вещото лице е отразило, че към 15.06.2018
г. както и към датата на връчване на препис от исковата молба за отговор
14.01.2019 г. са налице 2 бр.просрочени погашения по кредита с вальор 6.11.2016
г. и 6.01.2017 г. съответно за 6,51 лв, включително начислената санкционираща
лихва от 0,06 лв. върху непогасената част от главницата за 6,45 лв. и 412,65 лв. включваща непогасена
просрочена вноска за главница 205,39 лв, просрочена вноска за договорна лихва
205,75 лв. и 1,51 лв. начислена санкционираща лихва върху просрочената вноска
за главница. Вещото лице е констатирало, че просрочената сума от 6,51 лв. е
погасена на 5.12.2016 г. а общата сума от 412,65 лв. на 3.02.2017 г. В
заключението е конкретизирани, че на 6.02.2017 г. кредитополучателят
окончателно е преустановил плащанията по кредита. Отразено е, че той не дължи
заемни такси, а само такива в размер на сумата 120 лв, представляваща разходи
по изискуемост на кредита на основание чл.21 от ОУ на предоставяне на кредити
за текущо потребление. Вещото лице подробно е отразило, че към 15.06.2018 г.
задълженията на ответницата са както следва: главница 33 644,25 лв,
договорна лихва от 6.02.2017 г. до 6.06.2018 г. 4 603,95 лв ,
санкционираща лихва от 3.03.2017 г. до 15.06.2018 г. 230,70 лв. и еднократна
такса за обявяване изискуемост на кредита 120 лв, а от датата на предсрочна
изискуемост/14.01.2019 г.датата на връчване на препис от исковата молба на
ответника/ непогасените задължение са както следва: главница 33 644,25 лв,
договорна лихва за период от 6.02.2017 г. до 14.01.2019 г. 7 309,98 лв,
санкционираща лихва за период от 3.03.2017 г. до 14.01.2019 г. 438,42 лв и
еднократна такса за обявяване изискуемост на кредита 120 лв. Дадено е заключение,
че при олихвяване на главницата по кредита банката е прилагала лихвените
проценти, договорени в чл.8 от договора за кредит за текущо потребление и чл.7
и 19 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, като със законна
лихва по реда на чл.86 от ЗЗД се олихвява остатъкът от кредита след предявяване
на молбата за събиране на вземането по съдебен ред от кредитополучателят
съгласно чл.19т.2 от ОУ.
При тези данни настоящата инстанция приема, че е
сезирана с осъдителен иск с правно основание с правно
основание чл.430 и сл. от ТЗ във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като претенцията
произтича от сключения договор за кредит
за текущо потребление от 25.07.2016 г., който е обявен за предсрочно изискуем, както следва: 33 644, 25 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 25.07.2016 г. ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, 4 603, 95 лева договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до
14.06.2018 г,
239, 93 лева санкционираща лихва за периода от 03.03.2017 г. до 14.06.2018 г, 120 лева - еднократна
такса „разходи по изискуем кредит". За да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем съгласно константната
практика на съдилищата, следва волеизявлението на банката, че обявява кредита
за предсрочно изискуем да е достигнало до знанието на длъжника. В случая
банката изрично в исковата молба е заявила, че с депозиране на исковата молба
обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
Препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответницата адв.И.К.
на 14.01.2019 г. /л.55 от делото/. Приема се, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката ищец, че упражнява правото да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява уведомяване на длъжника-ответник/ р. №198/18.01.2019 г. на ВКС по
т.д.№193/18 г./ В този смисъл съдът приема, че предсрочната изискуемост е
настъпила на датата 14.01.2019 г. При
действие на клаузите от договора и ОУ, неразделна част от него, и след като е
настъпила предсрочната изискуемост на целия дълг, то ответницата виновно е изпаднала
в забава и дължи заплащане както на просрочените вноски за главница и договорна
лихва, така и санкционна лихва върху главницата от просрочени вноски до
завеждане на иска, така както са претендирани по пера от ищеца в исковата
молба. С оглед заключението на вещо лице Д., което се възприема от съда като
обективно и безпристрастно ЛОС приема, че искът на „****" ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Московска 19,
представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си
юрисконсулт И.К. срещу А.М.М., С ЕГН ********** АДРЕС: ***, с правно основание чл.430 и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 от ЗЗД,се явява основателен и доказан и следва да се уважи, като бъде осъден ответника
да заплати на ищеца суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на
сключения договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г. в размер на
сумата общо 38 598,90 лв, от които: 33 644, 25
лева главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г. ведно
със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 4 603, 95 лева договорна
лихва за периода от 06.02.2017 г. до 14.06.2018 г, 230, 70 лева санкционираща лихва за периода от 03.03.2017 г. до 14.06.2018
г, 120 лева -
еднократна такса „разходи по изискуем кредит". Искът до пълния претендиран размер на
санкциониращата лихва от 239,93 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан, съобразно заключението на вещото лице.
Ответницата чрез своя особен представител прави
възражения за наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора поради нарушение на
чл.33 от ЗПК. Тези възражения според съда са неоснователни, тъй като страните
са договорили, че след като кредита е обявен за предсрочно изискуем, то
остатъка започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта,а след предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Тази договорна клауза не е неравноправна, тъй като в случая се претендира
само сумата 239,93 лв. санкционираща лихва, т.е. лихва за забава, изчислена по
горния механизъм. След предявяване на иска се претендира законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на вземането, което не води до
неравноправност, а оттам и до нищожност на клаузи по договора.
При този изход на процеса ответникът следва да поеме и направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете. Тъй като не е представен списък по чл.80 от ГПК, съдът с оглед представените към делото доказателства приема, че разноските възлизат на сумата 3029,93 лв, включваща 1 629,93 лв. ДТ, 900 лв. възнаграждение за особен представител и 200 лв. депозит за вещо лице. Следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на сумата 300 лв. на основание чл.37 от ЗПрП във връзка с чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ. Предвид уважената и отхвърлена част от исковете на ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на сумата 3029,20 лв.
По изложените съображения Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА А.М.М., С ЕГН ********** АДРЕС: ***, да заплати на „****" ЕАД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. *****, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.- Изпълнителни
директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт И. С. К. на правно основание чл.430
и сл.от ТЗ,във вр.с чл.79 от ЗЗД следните суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключения договор
за кредит за текущо потребление от 25.07.2016 г. в размер на общо 38 598,90 лв, от които: 33 644, 25 лева главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 25.07.2016 г. ведно със законната лихва от 15.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, 4 603, 95 лева договорна лихва за периода от 06.02.2017 г. до
14.06.2018 г,
230, 70 лева санкционираща
лихва за периода от 03.03.2017 г. до 14.06.2018 г, 120 лева - еднократна такса „разходи по изискуем
кредит", като искът до пълния
претендиран размер на санкциониращата лихва от 239,93 лв. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.М.М., С ЕГН ********** АДРЕС: ***, да заплати на „****" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ****, представлявана от В.М.С. и Д.Н.Н.- Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника си юрисконсулт И. С. К. направените в производството разноски в общ размер на сумата 3029,20 лв. /три хиляди двадесет и девет лева и 20 стотинки/
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: