№ 1009
гр. Сливен, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря АндреА. Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3
от Семейния кодекс /СК/ от В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Е., .................
срещу Т. В. Д., ЕГН **********, гражданин на Руска Федерация, с постоянен
адрес гр. Е., ................. и с настоящо пребиваване на адрес Руска Федерация,
Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район, ................... за
прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по
вина на съпругата и свързани с него претенции по чл. 59 СК за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на
брака две малолетни деца на бащата, определяне на местоживеенето им при
бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с децата и
осъждане на майката да заплаща на децата месечна издръжка.
Ищцецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на
............... г. в гр. Бургас, втори поред и за двамата. От брака си имат родени две
деца - близнаци, родени на .................. г. в Руска Федерация - Л. В.ов Д., с ЕГН
********** и Д. В.ова Д., с ЕГН **********. Първоначално страните
1
заживели на съпружески начала в апартамент под наем в гр. София, но след
раждането на децата, от 26.08.2019 г. заживели в гр. Е.. Когато децата били на
възраст около два месеца, в края на месец октомври 2019 г., ответницата
оставила децата изцяло на грижите на бащата и неговите родители и отишла в
Русия при нейните родители, където пребивавала до 10.01.2020 г. След като
ответницата се върнала от Русия, ищецът усетил коренна промяна в нейното
поведение, не проявявала никакъв интерес към децата, не полагала
необходимите грижи и внимание към тях, неглижирала задълженията си като
родител и като съпруга. Постоянно била изнервена, търсила причина да се
скарат и поведението й било грубо и агресивно не само в семейството, но и
към близките и приятелите. На 07.06.2023 г. сутринта ответницата
предложила тя да закара децата в детската градина, взела ги и повече не се
върнала, нито се обадила, нито оставила някаква бележка. Бащата се опитвал
многократно да се свърже по телефона, но телефонът й бил изключен.
Впоследствие бащата установил, че децата в този ден въобще не са отишли на
градина и ответницата заедно с тях е напуснала територията на Република
България и е преминала в Република Турция без разрешение и съгласие за
извеждането на децата. Бащата се притеснил и сезирал Прокуратурата и отдел
„Закрила на детето“. Ищецът излага, че до момента на подаване на исковата
молба, ответницата не се е свързала с него и той няма никаква информация за
нея и за децата. Твърди, че тя е болна от много рядко заболяване - синдром на
Шерешевски - Търнър мозаицизъм 50 % XY. Твърди се, че хромозомният
дисбаланс води до сърдечни проблеми и разстройство на психиката, което е
причина и за нейните груби действия и отношение към децата. Също така се
твърди, че изцяло грижата и финансовата обезпеченост на семейството се
поемала от ищеца и от неговите родители, ответницата не работила
постоянно, сменяла често работните си места, нямала приятели и роднини в
РБ, била изключително хаотична и безотговорна и не била в състояние да се
грижи за себе си и за децата. Предвид изложеното, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените от него искове. Претендира
и направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответницата, ведно с насрещна
искова молба, в които се оспорват изцяло твърденията и всички обстоятелства,
изложени от ищеца. Твърди се, че действително е налице заболяване, което не
позволява на ответницата да ражда деца, поради което и е участвала в
2
програма по сурогатно майчинство и съответно по такава програма са се
родили двете деца в Санкт Петербург, РФ. Известно време децата престояли в
болница, заедно с майката, като бащата също бил в Санкт Петербург, но не в
болницата. След това, на 26.08.2019 г., семейството се завърнало в България и
заживели в гр. Е., в дома на родителите на ищеца, като на 01.11.2019 г. на
ответницата се наложило да замине за Русия, но само за два месеца, за да
направи документи на децата за получаване на месечна издръжка по
майчинство в Русия. Ответницата твърди, че след като се завърнала в
България на 08.01.2020 г., съпругът й, заедно с неговите родители, започнали
да упражняват психически, физически и финансов тормоз спрямо нея. Твърди,
че съпругът й бил твърде агресивен, започнал да я малтретира, да я удря, да
отсъства от дома, като си измислял различни причини. Много грубо и
агресивно се отнасяла към нея и неговата майка. Твърди, че един ден, когато
чула разговор между съпруга й и неговите родители, че на всяка цена трябва
да я изгонят от къщи и да й отнемат родителските права и след многобройните
случаи на домашно насилие и системен тормоз, ответницата решила да
напусне семейното жилище в гр. Е. и да се прибере в родината си при нейните
родители, като вземе и децата. Ответницата твърди, че искала да подаде иск за
развод в България, но съпругът й и неговите родители няколко пъти я
заплашвали, че няма да й дадат децата, че ще я убият и ще я хвърлят в река
Тунджа и никой няма да я намери, тъй като няма близки хора в България. На
07.06.2023 г., ответницата твърди, че тръгнала през Турция за Русия, заедно с
децата, като заявява, че е напуснала съвсем законно РБ и след като се
прибрала в Русия подала иск за развод там. Също така твърди, че не са верни
твърденията относно финансовото обезпечаване на семейството и работата.
Напротив, ответницата твърди, че работи дистанционно и към момента, а
ищецът е работил в полицията, но е бил уволнен и от тогава не работи никъде
и няма сигурни доходи, има кредити и е издирван заради задължения чрез
съдия - изпълнител, както и твърди, че съпругът й има постоянни връзки с
много и различни жени. Излага, че ищецът също страда от заболяване - диабет
и се нуждае от определен режим. В писмения отговор се признава наличието
на посоченото заболяване от ответницата, но се твърди, че то не влияе на
семейните й отношения и на изпълнението на задълженията й като майка и
съпруга. С оглед на изложените обстоятелства ответницата предявява
насрещна искова молба и претендира да бъде постановено решение, с което да
3
бъде прекратен бракът между страните, но по единствена вина на съпруга.
Претендира да бъде определено местоживеенето на децата при майката на
адреса й в Руската Федерация, упражняването на родителските права да бъде
предоставено на нея, като се определи режим на лични отношения и контакти
с бащата посочен подробно; да бъде осъден бащата да заплаща месечна
издръжка на двете деца в размер на по 350 лева, считано от влизане на
решението в сила. Претендират се и направените по делото разноски.
Препис от насрещната искова молба е връчен на ищеца/ответник по
насрещния иск/, който в законоустановения срок е депозирал отговор и
оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба, както
и предявените претенции. Излага, че всички твърдения на съпругата му са
неверни, не отговарят на истината и последната живее в някакъв въображаем
свят и си измисля несъществуващи обстоятелства, поради което моли да бъдат
отхвърлени предявените от нея искове.
С Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по описа на
РС - Тополовград, на основание чл. 323 ГПК, са постановени привременни
мерки по делото до приключване на бракоразводния процес като
упражняването на родителските права по отношение на децата Л. и Д., родени
на .................. г., е предоставено на майката, местоживеенето на децата е
определено при майката на адрес Руска Федерация, Кемеровска област -
Кузбас, гр. ............., Централен район, ..................., определен е режим на
лични отношения между бащата и децата - всяка четвърта седмица от месеца
от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя с преспИ.е при бащата и два
месеца в годината в летния и в зимния сезон, които да не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата да става от
бащата в дома им, в който живеят с майката и бащата е осъден да заплаща на
всяко от децата месечна издръжка в размер на 350 лв.
С Определение № 2555 от 02.07.2025 г. по гр. д. № 3636/2025 г. по описа
на РС - Сливен съдът е допълнил на основание чл. 323, ал. 3 ГПК
постановените с Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по
описа на РС - Тополовград привременни мерки по делото.
С Определение № 2902 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 3636/2025 г. по описа
на РС - Сливен съдът е изменил на основание чл. 323, ал. 3 ГПК
постановените с Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по
4
описа на РС - Тополовград и с Определение № 2555 от 02.07.2025 г. по гр. д.
№ 3636/2025 г. по описа на РС - Сливен привременни мерки по делото като е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на
бащата и е определил местоживеенето на децата да бъде при бащата на адрес
Република България, гр. Е., обл. Ямбол, ................. до приключване на делото
с влязъл в сила съдебен акт.
Приета за съвместно разглеждане в производството е и предявена от
ищеца претенция по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване на липсващото съгласие
на майката за издаване на паспорти на двете малолетни деца и същите да
пътуват извън граница, придружавани само от баща си или от изрично
упълномощено от него лице.
Ищецът твърди, че от 19.09.2025 г. живее с децата в гр. М., а
постановените от съда привременни мерки не могат да бъдат изпълнени, тъй
като майката отказва да предостави на бащата българските паспорти на децата
и ищецът не може да се прибере с децата в Република България.
Ответницата не е подала отговор на претенцията в срок.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, участва лично
чрез осъществена видеоконферентна връзка. Представлява се от своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа изцяло предявените искове,
моли да бъдат уважени и претендира за направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призовА., не се явява лично и не се включва в
инициирА.та от съда видеоконферентна връзка. Представлява се от своя
пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на предявения иск,
евентуално за уважаване на предявените от нея насрещни искове и съшо
претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна стрА. следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК от В. Л. Д.
срещу Т. В. Д. за прекратяване с развод на сключения между страните
граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения по вина на съпругата и свързани с него претенции по чл.
59 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
родените по време на брака две малолетни деца на бащата, определяне на
5
местоживеенето им при бащата, определяне на режим на лични отношения на
майката с децата и осъждане на майката да заплаща на децата месечна
издръжка.
Приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск по чл. 49, ал. 1, вр.
ал. 3 СК за прекратяване с развод на сключения между страните граждански
брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения по вина на съпруга и свързани с него претенции по чл. 59 СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
родените по време на брака две малолетни деца на майката, определяне на
местоживеенето им при майката, определяне на режим на лични отношения
на децата с бащата и осъждане на бащата да заплаща на децата месечна
издръжка.
Приета за съвместно разглеждане е и претенция от В. Л. Д. срещу Т. В.
Д. по чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45 от Закона за българските лични
документи /ЗБЛД/ за заместване на липсващото съгласие на майката за
издаване на паспорти на децата само по заявление, подадено от бащата, както
и децата да пътуват извън границите на Руската федерация и до Република
България, придружавани само от своя баща или изрично упълномощено от
него лице.
Предявените искове са процесуално допустими.
Съдът намира предявените искове за развод и за основателни.
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че ищецът В. Л. Д. и ответницата, с име преди брака Т.
В. П., са сключили граждански брак на ............... г. в гр. Бургас, за което е
съставен Акт за граждански брак № .......... от ............... г. в гр. Бургас, 5-то
Кметство, общ. Бургас. Съпругата е приела фамилно име след брака Д..
От гражданския брак между страните са родени децата Л. В.ов Д., роден
на .................. г. в Руска Федерация, с ЕГН **********, за който е съставен Акт
за раждане № ......... от ............. г. в гр. Е., обл. Ямбол и Д. В.ова Д., родена на
.................. г. в Руска Федерация, с ЕГН **********, за която е съставен Акт за
раждане № ........... от ............. г. в гр. Е., обл. Ямбол. Децата са с българско и с
руско гражданство.
Страните не спорят, а се установява и от приетите по делото писмени
6
доказателства, че ответницата не е биологичен родител на децата. В снета от
майката А.мнеза в Амбулаторен лист № 000407 от 24.11.2017 г. същата е
посочила, че страда от „Шерешевски - Търнър мозаицизъм, установен в детска
възраст 50 % XY“. Видно от Амбулаторен лист № 0...........5 от 08.02.2018 г.
ответницата страда от безплодие, като ехографски не се визуализират
яйчници. От приетата по делото справка от 30.07.2019 г. от клиника в гр.
Санкт Петербург се установява, че децата, чиито биологичен баща е ищецът,
са заченати с донорски яйцеклетки и износени от сурогатна майка в
процедура, регламентирА. в законодателството на Руската федерация.
Делото е образувано на 10.07.2023 г., а страните не спорят, че от
07.06.2023 г. се намират във фактическа раздяла, когато майката е заминала
заедно с децата в Руската федерация и се е установила в гр. ..............
Безспорно е, че съпрузите са във фактическа раздяла от почти две
години и половина. През този дълъг период от време, в който съпругата е
напуснала съпруга си и семейното жилище и е взела децата със себе си,
лишавайки бащата от възможността да общува с тях пълноценно, между
съпрузите напълно и невъзвратимо са изчезнали взаимната привързаност,
уважението, доверието и желанието за полагане на общи усилия за
осигуряване благополучието на семейството. Брачната връзка е лишена от
съдържание и съществува само формално и юридически, а бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен. Установи се, че бракът няма как да бъде заздравен,
поради което следва да бъде прекратен с развод.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ответницата, че не
желае прекратяване на брака й с ищеца. Същото, предвид цялостното й
процесуално поведение, е абсолютно голословно, тъй като ответницата, при
действително изразено от нея желание, е разполагала с възможност да се
върне в Република България заедно със съпруга си и децата.
Що се отнася до обстоятелството чия е вината за растройството на
брачните отношения, по която и двете страни претендират съдът да се
произнесе, то в случая съдът намира, че разстройството на брачните
отношения е настъпило по вина на съпругата, която е напуснала съпруга си и
семейното жилище заедно с децата и е поставила началото на фактическата
раздяла.
Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и
7
непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като
съвкупност от обективното и субективното отношение на всеки от съпрузите
към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за
взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното
съжителство и грижите за семейството.
Безспорно е, а се установява и от събраните по делото доказателства, че
ответницата е тази, която е напуснала съпруга си, заминала е с децата извън
Република България и е прекратила за дълъг период от време всякакви
отношения, както със съпруга си, така и между децата и техния баща.
Неочакваното и непредвидимо напускане на семейството от стрА. на
ответницата и последващото й поведение по настройване на децата срещу
баща им и прекъсване на емоционалната им връзка с него, представлява
абсолютно неизпълнение на поетите от нея брачни задължения за взаимност,
доверие и полагане на услилие за осигуряване благополучието на
семейството. Установените обстоятелства безспорно разкриват вината на
ответницата за настъпилата фактическа раздяла между съпрузите, а оттам и за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения.
Що се отнася до наличието на вина и у съпруга за разстройството на
брачните отношения, то съдът намира претенцията на ответницата/ищец по
насрещния иск за неоснователна и недоказА. при условията на пълно и главно
доказване.
Ответницата твърди, че съпругът й е упражнявал по отношение на нея
физическо насилие. За доказване на твъденията си е ангажирала като писмени
доказателства по делото медицински документи - амбулаторни листове и
съдебно-медицинско удостоверение, представени с отговора на исковата
молба и насрещния иск.
Съдът обаче прецени приетите писмени доказателства критично, защото
същите са противоречиви и не кореспондират със събраните по делото гласни
доказателства.
Видно от Амбулаторен лист /АЛ/ № 6381 от 27.10.2020 г., ответницата е
описала на личния си лекар - свид. д-р С.А., че на 10 септември (месец и
половина по-рано) е получила от съпруга си удар с юмрук в гърдите, а преди
няколко дни е била бита по лицето. В графа „Изследвания“ е отбелязано - „без
данни за видими травматични увреди“.
8
Видно от АЛ № 5163 от 06.08.2021 г., ответницата се е оплакала на
личния си лекар - свид. д-р И., че на 01 август (пет дни по-рано) е била бита от
съпруга си. В графа „Обективно състояние“ лекарят е описал наличие на 3-4
малки хематома на лява буза и лява мишница с размери около 3-4 см и около
1-2 см, а в графа „Изследвания“ е отбелязано - „без видими травматични
промени“.
Приети по делото са и три амбулаторни листа от 15.09.2021 г. от
извършени прегледи от личния лекар на ответницата - д-р И., от хирург - д-р
С.Г. и от специалист УНГ - д-р К.И.. Ответницата се е оплакала, че преди час е
била бита от съпруга си. Специалистът УНГ е поставил диагнози възпаление
на средното ухо и хрема, докато специалистът хирург е описал в графата
„Обективно състояние“ - „без видими травматични изменения“.
Следващата група представени от ответницата писмени доказателства
касаят инцидент на 21.09.2021 г., при който ответницата твърди, че е била бита
от съпруга си и ударена от него с юмрук в дясното око. В представния Фиш за
преглед в СМП е установена синина на ответницата около дясното око. На
23.09.2021 г. в 10:40 ч. ответницата е прегледА. от хирург - д-р С.Г., на когото е
съобщила, че на 21.09 е била ударена с юмрук в областта на дясното око. В
графа „Обективно състояние“ лекарят е описал кръвонасядане в областта на
долен орбитален ръб и инфекция на конюнктивата вдясно, а в графа
„Изследвания“ е отбелязано - „без видими травматични промени“. На
23.09.2021 г. в 11:00 ч. ответницата е прегледА. и от специалист по очни
болести - д-р Д.А., който е установил умерено изразен оток на долния десен
клепач и дясната буза и е поставил диагноза контузия и астигматизъм.
На 24.09.2021 г. ответницата е посетила и личния си лекар - свид. Д-р И.,
на която отново е посочила, че на 21.09.2021 г. била бита от съпруга си с
юмрук в дясното око. В графа „Обективно състояние“ лекарят е описал
„хематом в областта на дясната орбита“.
В своя Молба с вх. № 1046/18.10.2023 г. по описа на РС - Тополовград,
ищецът оспорва твърдението на ответницата, че на посочената дата я е ударил
с юмрук в дясното око, като излага, че всъщност са пътували в автомобил,
който той е шофирал. Поради поведение на ответницата, е навлязъл в
насрещното движение и рязко е натиснал спирачки, при което ответницата си
е ударила главата.
9
Следва да се отбележи, че посоченият от ищеца механизъм
кореспондира изцяло с изложеното от самата ответница пред съдебния лекар,
издал представеното от нея и прието като писмено доказателство по делото
Съдебно-медицинско удостоверение № 463/24.09.2021 г. Ответницата е дала
предварителния сведения на лекаря, че на 21.09.2021 г., когато пътували с
колата им за гр. Бургас, освидетелствА.та била на предната седалка вдясно,
съпругът й се ядосал без основателен повод и й нанесъл удар с юмрук в
областта на дясната половина на лицето, непосредствено в скулната област.
Абсолютно нелогично звучи твърдението на ответницата, че шофьорът
на движещия се автомобил е успял да й нанесе удар с юмрук и то в областта
на дясната половина на лицето на пътника на предната дясна седалка, която е
най-отдалечена от водача с оглед положението им в автомобила. Ето защо,
следвайки правилата на формалната логика, в случая съдът намира, че
достоверният механизъм на получената от ответницата травма на 21.09.2021 г.
е именно този, описан от ищеца.
Последният твърдян от ответницата случай на физическо насилие е
описан в АЛ № 1139 от 04.02.2022 г., когато ответницата се е оплакала на
личния си лекар - свид. д-р И., че преди 10 дни е била бита от съпруга си и
полята с горещ чай. В графа „Изследвания“ е отбелязано - „без видими
травматични увреди“.
Следва да се отбележи, че предвид категоричното разколебаване на
тезата на ответницата за нанесен й от съпруга й удар с юмрук в дясното око на
21.09.2021 г., съдът отказа да кредитира твърденията й за упражнено
физическо насилие от съпруга й и на остА.лите посочени от ответницата дати.
В редица от амбулаторните листове, обективното състояние, установено
от лекаря и резултатът от изследванията, не кореспондира с наведените
оплаквания или оплакванията са преувеличени. В други случаи медицинската
помощ е потърсена в дълъг период след твърдения инцидент, което също
разколебава изводът, че такава помощ изобщо е била необходима. В последния
твърдян инцидент пък липсват каквито и да е установени външни признаци на
изгаряне по кожата на ответницата, което предвид общоизвестните
характеристики на травмите, причинени от изгаряне, също разколебават
твърдението, че изобщо са били причинени на ответницата.
Твърденията на ответницата за упражнявано от съпруга й физическо
10
насилие, обективирани от нея в писмените доказателства, не се подкрепят и от
събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на
разпитаните по делото пред РС - Тополовград свидетели, които настоящият
състав кредитира изцяло, като ги прецени като обективни и добросъвестни.
В показанията си в о. с. з. на 29.11.2023 г. пред РС - Тополовград
свидетелката д-р С.А. описва, че ответницата се е оплаквала, че е била бита от
съпруга си, но свидетелката е виждала единствено много незначителни
синини. От друга стрА., свидетелката живее на една улица със семейството на
ищеца и описва, че са абсолютно интелигентно семейство, че никога не са се
отнасяли лошо към децата или към тяхната майка и агресивни прояви никога
не е имало. Ответницата е направила впечатление на свидетелката с
особености на характера и спазване на ритуали, както и че се е опитвала да
внушава на свидетелката, че ищецът и родителите му не се грижат добре за
децата.
В о. с. з. на 29.11.2023 г. пред РС - Тополовград са разпитани и свид. Л.
Д. - баща на ищеца и Г. Д. - брат на ищеца. Бащата на ищеца описва, че именно
Т. е била агресивна и е говорила на по-висок тон, като не е ставал очевидец
синът му да й нанся побой. Братът на ищеца също излага, че не е виждал
съпрузите да се бият, да се заплашват или да има някакво домашно насилие.
Съдът се довери на попказанията на свидетелите, макар и да ги прецени
критично предвид близката им роднинска връзка с ищеца, тъй като ги намери
за достатъчно добровсъвестни и обективни, дадени под страх от наказателна
отговорност.
В о. с. з. на 26.06.2024 г. пред РС - Тополовград са разпитани и свид. Д.Б.
- счетоводител на фирмата на семейството на ищеца и свид. Г.Х. - приятелка
на ответницата.
В показанията си свид. Б. излага, че семейството на ищеца е добро,
никога не са имали конфликти, а ищецът е дори прекалено търпелив.
Свидетелката описва, че не е забелязвала от стрА. на ищеца форми на агресия,
а за съпругата си винаги е търсил най-доброто, за да бъде задоволена.
Свидетелката изтъква, че дори познава ответницата като по-агресивна, защото
опитвала да се оплаква от отношението на съпруга си и родителите му към
нея. Веднъж ответницата споменала на свид. Б., че В. я ударил, но
свидетелката й отвърнала, че не може да повярва и не желае да се бърка в
11
отношенията им.
От показанията на св. Г.Х. - приятелка и позната на ответницата, се
установява, че същата й се е оплаквала, че била бита от съпруга си, но не е
била очевидец на подобен инцидент. Веднъж, когато окото й било насинено,
свидетелката помогнала на ответницата като я завела в гр. Сливен, за да си
извади съдебно-медицинско удостоверение. Свидетелката излага, че се е
виждала и чувала рядко с ответницата, както и че не е виждала наранявания по
нея, освен случая с насиненото око. Свид. Х. описва още, че не е знаела
предварително, че ответницата има намерение да напуска стрА.та, разбрала е
впоследствие, когато ответницата й писала в социалните мрежи, че й е
омръзнало от живота със съпруга й и се е върнала с децата в Русия при
родителите си.
Предвид изложеното, съдът намира, че от съвкупния А.лиз на събраните
писмени и гласни доказателства в процеса не се доказа по безспорен и
категоричен начин твърдяното от ответницата обстоятелство за упражнявано
спрямо нея от стрА. на съпруга й физическо насилие. Тоест разстройството на
брачните отношения в случая не може да се вмени във вина на съпруга на
посоченото основание.
От друга стрА., съдът следва на основание чл. 49, ал. 3 СК да обяви, че
вина за разстройството на брачните отношения има съпругата, която е
напуснала съпруга си и семейното жилище заедно с децата и е поставила
началото на фактическата раздяла.
Само за пълнота следва да се отбележи, че в проведеното пред РС -
Сливен о. с. з. по делото на 19.11.2025 г., ответницата е поискала допускане до
разпит на свидетели при режим на довеждане за следващо с. з., а именно
личната й лекарка и нейна приятелка, което съдът е отхвърлил като
неоснователно, тъй като е приел, че искането е отправено единствено с цел
отлагане на производството, което не е в интерес на децата.
В случая обаче и двете свидетелки - свид. д-р И. и свид. Х., са разпитани
в производството по привременни мерки пред РС - Тополовград, поради което
съдът ги взе предвид при изграждане на фактическите си изводи и без да е
необходим повторният им преразпит, като, както вече бе посочено по-горе, от
показанията им не може да се направи извод за упражнено от ищеца спрямо
ответницата физическо насилие.
12
На следващо място, основателни и доказани са и претенциите на бащата
за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака малолетни деца на него, съответно неоснователни са
претенциите на ответницата/ищец по насрещния иск за предсоатвяне
упражняването на родителските права по отношение на децата на нея.
Не може да не се отбележи в случая, че малолетните Л. и Д. са
биологични деца единствено на ищеца. От приетите по делото писмени
доказателства и от заключението на допуснатата в производството пред РС -
Тополовград съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се
установи, че ответницата страда от заболяване - „Синдром Шерешевски-
Търнър мозаицизъм 50 % XY“. При ответницата не са развити яйчници,
поради което децата са заченати с донорски яйцеклетки и износени от
сурогатна майка.
Ето защо, абсолютно нелогично звучат оплакванията на ответницата в
отговора на исковата молба, че ищецът и семейството му са искали деца,
поради което са я „използвали“ за тази цел, когато всъщност ищецът е
способен биологично да има собствени деца, а ответницата - не.
От изготвените по делото социални доклади от ДСП - Е. от 08.09.2023 г.
и от 24.10.2023 г. се установява, че до раздялата между съпрузите, децата Л. и
Д. са били отглеждани в семейна среда в дома на ищеца и семейството му в гр.
Е.. Бащата е полагал адекватни грижи за децата си е бил подпомаган в
грижите от своите родители. Осигурени са отлични жилищно-битови условия
за отглеждане на децата. Социалният работник е посочил, че бащата
притежава необходимите родителски качества, за да упражнява родителските
права по отношение на двете си деца.
Констатациите в социалните доклади от ДСП - Е. кореспондират изцяло
и с показанията на разпитаните пред РС - Тополовград свидетели д-р С.А., Л.
Д., Г. Д., Д.Б. и Г.Х.. Свид. И. излага, че както майката, така и бащата на децата
са полагали грижи за тях. Ищецът е присъствал на всички прегледи на децата,
а свидетелката е имала и преки наблюдения от посещения в дома им за това,
че родителите на ищеца също помагат в грижите за децата. Свидетелите
описват, че ответницата е отсъствала от България в период от около три
месеца докато децата са били съвсем малки, през което време грижите за тях е
13
полагал изцяло бащата, с помощта на родителите си. Свидетелите описват, че
майката е с особен характер, спазва ритуали, имала строго и на моменти грубо
отношение към децата, като свид. Л. ............ описва случаи, при които майката
при завръщането си от работа подарявала на децата захарни петлета и ги
карала да целуват краката й. Свид. Б. описва, че ответницата се държала
строго с децата, като тонът й бил не така благ, както на майка към децата й,
докато свид. Х. описва, че според нея майката се е грижела добре за децата си,
като същите са били спретнати, добре облечени и обгрижвани от нея.
Изложеното от свид. Х. съответства до голяма степен и с констатациите
на социалния работник от Управлението по настойничество и попечителство
на администрацията на гр. ............., изготвил Акт за обследване на условията
на живот на детето и лицето, претендиращо за неговото отглеждане. В акта е
посочено, че майката полага адекватни грижи за децата, а потребностите им са
напълно задоволени.
Претеснение будят обаче констатациите в социалния доклад от гр.
............., че децата категорично са заявили страх от баща си, както и че
единственото, което си спомнят е, че баща им е биел майка им. Детето Л. дори
е описало ситуация, при която майката е паднала на пода, а бащата я е ритал.
Социалният доклад е изготвен 9 месеца след раздялата на децата с бащата, а
посоченият от детето Л. инцидент не е описан дори от ответницата в отговора
на исковата молба. Изложеното, наред с описаното от ищеца в личното му
изслушване по делото, че ответницата в телефонен разговор непосредствено
преди съдебното заседание е настройвала детето Д., че в дома им ще дойдат
полицаи и социални работници и ще трябва да им каже при кого иска да
живее, създават у настоящия съдебен състав сериозни опасения, че майката
умишлено настройва децата срещу баща им и им внушава какво точно трябва
да кажат. Ето защо и съдът не кредитира социалния доклад от гр. ............. по
отношение на описаните от децата пред социалния работник обстоятелства, че
баща им е биел майка им, тъй като същите не кореспондират с остА.лите
събрани по делото доказателства, подробно обсъдени от съда при преценката
за вината на всеки от съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачните отношения.
На следващо място, от показанията на разпитА.та свид. К. се установява
още, че след като ответницата е напуснала ищеца заедно с децата, въпреки
14
положените от бащата усилия на няколко пъти да посети децата си в Руската
федерация, майката е създавала пречки за това. Към настоящия момент свид.
К. описва, че децата се отглеждат от баща си в гр. М. и се чувстват добре, като
бащата осигурява възможност на майката да общува с децата.
Изложеното безспорно води до извода за един по-висок родителски
капацитет именно у бащата.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът придоби
непосредставени впечатления за родителските качества на страните от
процесуалното им поведение. От образуването на делото през 2023 г. до
настоящия момент ищецът проявява активно процесуално поведение в защита
най-добрия интерес на децата си. Същият, макар и чрез видеовръзка, участва
лично в процеса и при личното му изслушване от съда проявява загриженост и
ангажираност по отношение отглеждането на децата и контактите им с
майката. Бащата, въпреки всички обективни трудности, повече от два месеца
полага грижи за децата си в чужда държава и не може да се прибере в
Република България поради създаваните от ответницата пречки за това.
От друга стрА., цялостното процесуално поведение на ответницата
накърнява най-добрия интерес на двете малолетни деца на страните. От
образуването на делото до настоящия момент ответницата препятства
осъществяването на режима на лични контакти на децата с техния баща, което
води до родителско отчуждение. С Определение № 2555 от 02.07.2025 г. по
делото съдът е допълнил постановените от РС - Тополовград привременни
мерки, именно за да даде възможност на бащата да общува пълноценно с
децата си, а на майката да демонстрира заявеното намерение да не прекъсва
връзката на децата с бащата. Въпреки това, майката е оттеглила
пълномощията си от своя пълномощник - адвокат и е посочила адрес за
връчване на съобщения в Руската федерация, като изрично е посочила номера
на делото, образувано в РС - Сливен. Макар и да е запозната с хода на делото,
с постановените по делото съдебни актове и с последиците на чл. 40, ал. 2
ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК, ответницата не е посочила съдебен адресат, на който
да се връчват съобщенията по делото. С това свое поведение майката е
възпрепятствала осъществяването на постановените привременни мерки, като
бащата не е имал възможност да осъществява личните си контакти с децата.
Липсата на контакт за такъв дълъг период създава предпоставки за развитие на
15
синдром на родителско отчуждение, а проявата му пряко накърнява правата на
децата да бъдат отглеждани и възпитавани от двамата си родители и да имат
лични отношения с всеки от тях.
След упълномощаването на нов процесуален представител, ответницата
отново по никакъв начин не взема лично участие в процеса. Същата не се
включва в осъществената от съда видеоконферентна връзка, за да бъде
изслушА. в проведеното о. с. з. по делото.
Съдът няма как да се довери на изразеното от нея пред пълномощника й
намерение да се върне в Република България на 15.01.2026 г., защото й
предстои интервю за българско гражданство, тъй като изложеното е в
абсолютно противоречие с приетото като писмено доказателство в
настоящото производство Писмо от Дирекция „Българско гражданство“ при
МП на РБ, съгласно което ответницата е придобила българско гражданство с
Указ № 50 от 30.05.2023 г. на Вицепрезидента на Република България.
Ето защо, цялостното поведение на ответницата я характеризира като
манипулативен човек, който с лекота създава илюзорни представи, за да
постигне целите си, поради което не може да се приеме, че такъв човек ще
възпитава малолетните деца Л. и Д. по-добре от биологичния им баща.
Откъсването на децата от баща им, лишаването им от всякакви контакти
за дълъг период от време, дори оставянето на децата без валидни документи за
самоличност указва на недостатъчно добър родителски капацитет на майката
да полага адекватни грижи за тях, поради което и не е в интерес на децата
майката да упражнява родителските права по отношение на тях.
Упражняването на родителските права по отношение на децата следва
да бъде предоставено на бащата, който изразява желание и готовност да се
грижи за тях, без да ограничава контактите им с майката. Бащата е силно
емоционално привързан към децата и от доказателствата по делото не се
установяват прояви на рисково поведение спрямо тях. Освен това от
изготвените социални доклади от ДСП - Е. се установи, че бащата може да
осигури отлични социално-битови условия за отглеждане на децата, като в
грижите за тях могат да му помагат неговите родители. Установи се също, че
бащата разполага и с достатъчно финансови средства, за да обезпечи
евентуалното бъдещо лечение на детето Л. в случай, че се налага
извършването на операция. Наред с това, децата са на шестгодишна възраст,
16
която не е толкова ниска, за да обуславя безусловна зависимост на децата от
тяхната майка и то от тази, която не е техен биологичен родител.
Местоживеенето на двете малолетни деца следва да се определи при
техния баща, в дома му в гр. Е., Република България, където са осигурени
отлични социално-битови условия и където бащата намира безусловна
подкрепа от своите близки при отглеждането на децата.
Що се отнася до определянето на режим на лични контакти на майката с
децата, то съдът намира, че следва първоначално да се определи задължителен
режим на лични отношения всяка събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч.,
който да се осъществява в гр. Е. и в присъствие на бащата, предвид
основателните опасения, че майката настройва децата срещу баща им и е
възможно отново да опита да прекъсне връзката на децата с бащата. Следва да
се осигури в качеството на допълнителен режим и възможността на майката
да общува с децата чрез видеоразговор по мобилен телефон, вкл. и чрез
видеовръзка по WhatsApp, Viber, Microsoft Teams и/или друго подобно
приложение с продължителност от 20 минути до 30 минути ежедневно, също
в присъствие на бащата.
Предвид предоставянето на упражняването на родителските права по
отношение на децата на бащата, то майката следва да бъде осъдена да заплаща
на всяко от децата Д. и Л., чрез техния баща и законен представител, месечна
издръжка. Съдът отчете, че нуждите на децата Д. и Л. не се отличават от тези
на всяко друго дете на тяхната възраст и са основно за хрА., битови нужди,
дрехи, обувки, подходящи за възрастта образователни книжки и играчки,
социални и културни развлечения. Ето защо, съдът намира, че са минимално
необходими средства за издръжка на всяко от децата от поне 700,00 лв.
месечно, от които, предвид обстоятелството, че майката към момента не
работи, същата следва да поеме част, близка до минималния размер на
издръжката, а именно по 300,00 лв. месечно за всяко дете. Следва да се
съобрази и обстоятелството, че децата са живели при майката до 19.09.2025 г.,
поради което и издръжката следва да се присъди, считано от тази дата, а не от
датата на исковата молба и до навършване на пълнолетие на всяко едно от
децата или до настъпването на законни причини за изменението или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
17
Страните нямат претенции относно фамилното име на съпругата след
брака, нито относно ползването на семейното жилище, поради което съдът не
се произнася по тях.
По иска по чл. 127а, ал. 2 СК:
Разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ предвижда, че заявленията за издаване на паспорт на непълнолетни
лица се подават лично и от техните родители, настойници или попечители.
Разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД предвижда да не се разрешава
напускането на стрА.та на непълнолетни лица, които нямат нотариално
заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители,
настойници, попечители. При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл. 127а от Семейния кодекс СК/.
Съгласно чл. 127а СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина
и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато,
спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозирА.та молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да
се установи по делото, че страните са родители на детето, които не са
постигнали съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че
заместването на съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в
интерес на детето. Целта на цитирА.та по-горе нормативна уредба е от една
стрА. да защити в максимална степен децата, така и да охрани от друга стрА.
техните права, като не се ограничава излишно възможността им да пътуват,
когато това е в техен интерес.
В случая безспорно се установи, че съпрузите са родители на родените
от брака деца. Ответницата не оспорва претенцията, като от личното
изслушване на ищеца се установи, че паспортите на децата са с изтекъл срок
на действие от м. февруари 2025 г.
Липсата на съдействие от стрА. на ответницата за издаване на паспорти
на децата препятства излишно правата и свободите на децата, регламентирани
и защитени от закона. Обстоятелството, че към настоящия момент децата не
разполагат с документи за самоличност ги поставя в риск, тъй като същите не
18
могат да бъдат записани нито при личен лекар, нито в училище. Без документ
за самоличност децата не могат да пътуват и до Република България, което ще
осуети изпълнението на постановените по делото привременни мерки по
отношение определеното от съда местоживеене на децата при баща им в гр.
Е., Република България.
Ето защо, изцяло в интерес на децата е, липсващото съгласие на майката
за издаване на паспорти на децата, да бъде заместено от съда.
Разрешението за пътуване на малолетните деца следва да бъде дадено от
съда, при условие, че децата са придружавани при пътуванията си извън
Руската федерация и до Република България и обратно от своя баща или от
изрично упълномощено от него лице.
Съобразно трайната практика на Върховния касационен съд на
Република България /ВКС/, изразена в ТР № 1 от 03.07.2017 г. на ОСГК на
ВКС и редица решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че
даване на заместващо съгласие по реда на чл. 127а СК от съда без да е посочен
конкретен период и държави винаги няма да е в интерес на детето. Посочено
е, че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите,
съдът е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време
от и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но също от и до определени държави (например държавите -
членки на Европейския съюз), защото не е в интерес на детето то да може да
бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на
единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено
съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница.
Ето защо, разрешението за пътуване в случая, предвид формирА.та
съдебна практика, следва да бъде дадено от съда за неограничен брой
пътувания на децата, но единствено извън границите на Руската федерация и
до Република България и обратно за срок от пет години, считано от датата на
постановяване на решението.
На основание чл. 127а, ал. 4 СК съдът намира, че следва да допусне
предварително изпълнение на решението в тази му част, а на основание чл.
242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената на малолетните деца издръжка.
19
Относно разноските:
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 25,00 лв., които вече са заплатени от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати също и държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 864,00 лв.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
625,00 лв., от които 25,00 лв. заплатена държавна такса и 600,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В. Л.
Д., ЕГН **********, с адрес гр. Е., обл. Ямбол, ................. и Т. В. Д., ЕГН
**********, с адрес Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр.
............., Централен район, ..................., сключен на ............... г. в гр. Бургас, за
което е съставен Акт за граждански брак № .......... от ............... г. в гр. Бургас,
5-то Кметство, общ. Бургас, на основание чл. 49, ал. 1 СК, поради
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения,
като на основание чл. 49, ал. 3 СК ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на
брачните отношения има съпругата Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес Руска
Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район,
....................
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
децата Л. В.ОВ Д., роден на .................. г. в Руска Федерация, с ЕГН
**********, за който е съставен Акт за раждане № ......... от ............. г. в гр. Е.,
обл. Ямбол и Д. В.ОВА Д., родена на .................. г. в Руска Федерация, с ЕГН
**********, за която е съставен Акт за раждане № ........... от ............. г. в гр. Е.,
обл. Ямбол на бащата В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Е., обл. Ямбол,
..................
20
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и
Д. В.ОВА Д., ЕГН ********** да бъде при бащата В. Л. Д., ЕГН **********
на адрес Република България, гр. Е., обл. Ямбол, ..................
ОПРЕДЕЛЯ задължителен режим на лични отношения на майката Т. В.
Д., ЕГН **********, с адрес Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр.
............., Централен район, ................... с децата Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и
Д. В.ОВА Д., ЕГН **********, както следва: всяка събота от месеца от 10:00
ч. до 17:00 ч., като режимът се осъществява в гр. Е., Република България и в
присъствие на бащата В. Л. Д., ЕГН **********, както и допълнителен
задължителен режим на лични отношения на майката Т. В. Д., ЕГН
********** с децата Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и Д. В.ОВА Д., ЕГН
**********, който да се осъществява чрез видеоразговор по мобилен телефон,
вкл. и чрез видеовръзка по WhatsApp, Viber, Microsoft Teams и/или друго
подобно приложение с продължителност от 20 минути до 30 минути
ЕЖЕДНЕВНО, в присъствие на бащата В. Л. Д., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА бащата В. Л. Д., ЕГН ********** да осигурява
възможност на децата Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и Д. В.ОВА Д., ЕГН
********** да общуват ежедневно чрез видеоразговор по мобилен телефон,
вкл. и чрез видеовръзка по WhatsApp, Viber, Microsoft Teams и/или друго
подобно приложение със своята майка Т. В. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА майката Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес Руска Федерация,
Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район, ................... ДА
ЗАПЛАЩА на всяко от малолетните деца Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и Д.
В.ОВА Д., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител В. Л.
Д., ЕГН **********, издръжка в размер на по 300,00 лв. /триста лева/
месечно за всяко дете, считано от 19.09.2025 г. до навършване на пълнолетие
на всяко едно от децата или до настъпването на законни причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 45
ЗБЛД, заместващо съгласието на майката Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес
Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район,
................... за издаване на ПАСПОРТ на детето Л. В.ОВ Д., ЕГН **********
и за издаване на ПАСПОРТ на детето Д. В.ОВА Д., ЕГН **********, по
21
заявление, подадено единствено от бащата В. Л. Д., ЕГН **********, както и
след издаване на паспортите, същите да бъдат получени единствено от бащата
В. Л. Д., ЕГН **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. чл. 76, т. 9
ЗБЛД, заместващо съгласието на майката Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес
Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район,
..................., децата Л. В.ОВ Д., ЕГН ********** и Д. В.ОВА Д., ЕГН
********** ДА ПЪТУВАТ неограничен брой пъти, придружавани
единствено от своя баща В. Л. Д., ЕГН ********** или от изрично
упълномощено от него трето лице, извън границите на Руската федерация и
до Република България и обратно, за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от
датата на постановяване на решението.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1, изр. първо ГПК Т. В. Д., ЕГН
**********, с адрес Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр.
............., Централен район, ................... ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. Д., ЕГН
********** на адрес Република България, гр. Е., обл. Ямбол, .................
сумата от 625,00 лв. /шестстотин двадесет и пет лева/, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. В. Д., ЕГН **********, с адрес Руска Федерация,
Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район, ................... ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен
сумата от 864,00 лв. /осемстотин шестдесет и четири лева/, представляваща
държавна такса върху присъдената издръжка.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК и на основание чл.
127а, ал. 4 СК ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за
присъдената издръжка и в частта, с която е заместено липсващото съгласие
на майката за издаване на паспорти на децата и да пътуват, придружавани
само от своя баща или от изрично упълномощено от него трето лице извън
границите на Руската федерация и до Република Бълагрия и обратно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
22