МОТИВИ към присъдата
по НОХД № 1553 по описа на
Варненския Окръжен съд за 2012 година,
наказателно отделение
На 18.12.2012г. Варненският Окръжен
прокурор е внесъл в Окръжен съд гр. Варна обвинителен
акт срещу подс. Е.Т.А. *** за престъпления по чл. 304 А от НК и чл. 343 В ал. 2
от НК.
В с.з. на 29.01.2013г., насрочено от съда за предварително
изслушване, съдът разясни на подсъдимия възможностите за провеждане на
съкратено съдебно следствие и след изразеното лично от него признание на
фактическите положения по обвинителния акт, подкрепено от събраните в
досъдебното производство доказателства, приложи относимата процедура по гл. 27
от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК.
В пренията по същество представителят на ВОП посочва,
че фактическата обстановка е подкрепена от събраните по делото доказателства и поддържа
обвиненията. Счита, че предходната съдимост на подсъдимия не влияе на
квалификацията. Предлага на съда да наложи предвидените в закона наказания, при
съобразяване на чл. 58 А ал. 1 от НК - за престъплението по чл. 304 А от НК –
като окончателно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, отложено при минимален изпитателен срок, и глоба в размер на 1500лв. –
за престъплението по чл. 343 В ал. 2 от НК – след намаляването с една трета –
лишаване от свобода за срок от 6 месеца, отложено с минимален изпитателен срок.
Намира, че веществените доказателства по делото по чл. 53 ал. 1 б. “А” от НК
следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Подс. А. признава вината си, въздържа
се от даване на обяснения, но сочи, че извършеното е много отрицателно.
Заявява, че ще направи всичко възможно повече да не се повтаря и че няма да се
качи на волана никога. В последната си дума съжалява, твърди, че ще направи
възможното да не се повтаря и моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимият приема, че предвид
процедурата няма да се спира на доказателствата по делото и техния анализ.
Относно размера на наказанието моли при постановяване на присъдата съдът да
съобрази данните за личността на подс. А., съжалението за извършеното и
възможността сега да се поправи и да започне по нов начин своя живот. Моли за налагане
на минимални наказания при минимален изпитателен срок и глоба в минимален
размер.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема
за установено следното:
Към 26.06.2012 г. свидетелите Ив.
Ж. Ив. и П.Д.П били служители на МВР в I РУП - ОД на МВР – Варна, на длъжност
„старши полицай".
За времето 19:00 часа на 26.06.12 г. - 07:00 часа на 27.06.2012 г.
двамата изпълнявали задълженията си като автопатрул с позивна 113. Автомобилът
управлявал свид. Петър Д. Парушев.
Около 22:00 часа се движели по ул. „Д-р
Пискюлиев" в гр. Варна, посока от Рибна борса към бул. „Вл.
Варненчик". Приближавайки кръстовището, се престроили в лентата за ляв
завой. Спрели, защото светофарната уредба имала червен сигнал. Тогава свид.
Ивайло Иванов забелязал в съседната лента - тази за движение направо и надясно,
лек автомобил - БМВ с регистрационен № В 66 56 РМ, който управлявал подс. Е.Т.А..
Свидетелят познавал подсъдимия по повод на служебните си задължения, във връзка
с извършено на 24.05.11 г. престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. I, вр. чл.
146, ал. 1от НК от подс. А. спрямо колеги на свидетеля, за което и бил осъден.
Свид. Иванов знаел, че подсъдимият бил лишен и към момента нямал право да
управлява МПС. Съобщил това на колегата си и двамата предприели действия за
извършване на проверка. Престроили полицейския автомобил в лентата зад автомобила,
който подсъдимият управлявал и подали звуков и светлинен сигнал. Подсъдимият не
се съобразил със сигнала, преминал през кръстовището и се отправил по ул. „Отец
Паисий" към бул. „Сливница". Въпреки сигналите от полицейския
автомобил, подсъдимият увеличил скоростта, с която се придвижвал и се опитал да
премине през кръстовището, като преди него навлязъл в лентата на насрещно
движение. Принудил се и спрял на кръстовището с бул. „Сливница", защото
имал червен сигнал от светофарната уредба, а движението по бул. „Сливница"
в момента било интензивно. За да му попречат да продължи, полицаите спрели
автомобила си пред неговия.
Свид. Иванов се отправил към подсъдимия и поискал
документите му. След като ги получил, му разпоредил да паркира автомобила в
уширението на автобусната спирка на бул. „Сливница", по посока Нептун, пред
№ 131. Там полицаите започнали проверката и установили, че освен че не
притежавал СУМПС, подсъдимият лъхал силно на алкохол. Предложили му да бъде
тестван с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, но той отказал.
На мястото, управлявайки л.а. “Опел Тигра” рег. № В
9111 РН пристигнала свид. Ниджати, която следвала подсъдимия, тъй като имали
уговорка да вечерят. Представена била на полицейските служители като приятелка
на подсъдимия и те установили самоличността й. Служителите обяснили на подс. А.,
че ще му бъдат съставени АУАН. Свид. Ниджати се качила на своя л.а. и го
откарала в същата посока към съседна улица.
Свид. Иванов седнал на предната дясна седалка на
полицейския автомобил и започнал да съставя АУАН. Колегата му - свид. Парушев
седнал на предната лява седалка и му диктувал данните на подсъдимия. Предната
дясна врата била отворена. Подсъдимият А. застанал до нея повтаряйки, че нямало
да подпише никакви документи, нямало да даде алкохолна проба, да не се
занимават с глупости. Полицаите продължили със съставянето на административните
актове за установяване на нарушение. Тогава подсъдимият се приближил до
вратата, навел се и подхвърлил в купето - между предната дясна седалка и
вратата й, 5 броя банкноти от по двадесет лева с номера БН 1148619, БД 8173003,
БО 0485939, БА 1046477, БД 2050340.
Свид. Иванов и Парушев веднага излезли от полицейския
автомобил, заключили го, задържали подсъдимия, уведомили ОДЧ на I РПУ и запазили
местопроизшествието. Към този момент на мястото се върнала и свид. Ниджати.
На полицейския автомобил бил извършен оглед и били
изготвени фотоснимки. Банкнотите били иззети като веществени доказателства по
делото. С последващо разпореждане №2064/27.06.12г. съдия от ВОС одобрил
протокола в частта на изземването на предмета на престъплението.
Подсъдимият А. бил отведен в 1 РУП - ОД на МВР -
Варна. Там свид. Иванов му съставил АУАН № 367/26.06.12 г. за нарушението
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП /за това че отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол/, АУАН №
365/26.06.12 г. за нарушаване разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП - за управление
на МПС без да притежава СУМПС и АУАН № 366/26.06.12 г. за нарушението на
разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП - за неизпълнението на полицейски звуков и
светлинен сигнал да спре управлявано МПС.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подс. А.
е осъждан:
С влязла в сила на 16.12.1999 г. присъда по НОХД №
3042/99г. на ВРС, за извършено на 02.12.99 г. в гр. Варна престъпление по чл.
343Б, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „глоба", а на
основание чл. 343г, от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 3
месеца;
С влязла в сила на 25.05.2009 г. присъда по НОХД №
1623/09 г. на PC -Варна,
за престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК /извършено на 25.04.08 г./ му е
наложено наказание „пробация", като на основание чл. 343г от НК е лишен да
управлява МПС са срок от шест месеца, считано от 25.05.09 г.;
С влязла в сила на 02.12.2010 г. присъда по НОХД № 6336/10 г. на PC -Варна, за извършено на 16.11.2010
г. в гр. Варна престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК му е наложено наказание
„пробация, а на основание чл. 343Г от НК бил лишен от право да управлява МПС за
срок от една година;
С влязла в сила на 02.05.12 г.
присъда по НОХД № 3284/11 г. за извършени на 24.05.11 г. в гр. Варна
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 3, пр. I, вр. чл. 146, ал. 1от НК му е
наложено наказание „глоба" и „обществено порицание.
На основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК е реабилитиран
за извършено от него в периода м. април - 13.10.1997 г. в гр. Варна
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което е бил осъден с присъда по НОХД №
2215/97 г. на PC –
Варна, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
отложено с изпитателен срок от три години.
В срока на изпълнение на наказанието по чл. 343Г от НК, наложено му с присъда по НОХД № 6336/10 г., на 24.05.11 г. в гр. Варна подс.
А. управлявал МПС и отказал да му бъде направена проба за алкохол с техническо
средство. За това са му наложени наказания по административен ред - на
основание наказателни постановления № 435/06.06.11 г. и № 436/06.06.2011 г.
Наложени му било наказание „глоба" и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 14 месеца. НП, с което му е отнето правото да управлява МПС
/№436/06.06.11 г./, е влязло в сила на 06.07.2011 г.
Подс. А. многократно е
наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП. Придобил е
правоспособност като водач на МПС с категории В и М на 12.06.1996г.
Изложеното съдът счита за установено въз основа на
събраните на досъдебното производство доказателства чрез свидетелските
показания на свид. Иванов, Парушев и частично на свид. Ниджати, писмените и
веществените доказателства, както и чрез изразеното в с.з. признание от
подсъдимия на фактическите положения в обстоятелствената част на обвинителния
акт, които са взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Съдът прецени, че
посочената съвкупност от доказателства формира фактическата страна на
обвинението по несъмнен начин.
При внимателния анализ на доказателствата съдът
установи несъответствия между показанията на свид. Иванов и Парушев от една
страна и тези на свид. Ниджати.
Свидетелката твърди, че през цялото време е
присъствала на мястото – на тротоара между полицейския и л.а. на подсъдимия, а
подс. А. е стоял на едно и също място между двете коли и в нито един момент не
се е доближавал до полицейската кола, както и че не е премествала автомобила си
в съседна улица. Свид. Ниджати сочи, че видяла полицаят, който взел документите
на подс. А. да се движи между двата автомобила и при последното връщане до
полицейския се навел да види нещо, изправил се, направил крачка и с висок глас
извикал двукратно “Ти подкуп ли ми даваш?”. Тези показания на свидетелката са
били обвързани с позицията на подсъдимия в хода на досъдебното производство в
същия смисъл. Съдът не ги кредитира както с оглед явната им предубеденост –
предвид особените отношения между нея и подсъдимия, така и предвид
изолираността им от останалите доказателства – в това число и от показанията на
посочения от нея свид. Георги Колев – клиент в заведението, където работи.
Формална подкрепа на първоначалните обяснения на подс.
А. в качеството му на обвиняем, е търсена и чрез свид. Георги Колев – разпитан
три месеца след случилото се. Свид. Колев твърди, че по същото време оглеждал
място за поставяне на кафе машина в района и забелязал два автомобила – БВМ и
полицейски, като в близост до полицейския видял своята позната известна му като
Ферха и до нея мъж с белезници – управителя на заведението където работи
момичето, наблюдавал ги две-три минути и си продължил по пътя.
Видно е, че са налице противоречия между съобщеното от
свид. Ниджати, че през цялото време нейният л.а. не е бил преместван, и думите
на свид. Колев – че на мястото е имало два автомобила. От друга страна
показанията на този свидетел са обвързани с тези на полицейските служители
както за факта, че свидетелката е преместила автомобила си, така и относно
обстоятелството, че тя се е върнала след задържането на подс. А. и поставянето
на белезници на ръцете му. Доколкото свид. Колев сочи възприятия след
извършване на активните действия на подсъдимия и тези възприятия не подпомагат
изясняването на обективната истина по делото – съдът не ги приобщава към
съвкупността от доказателства върху които гради изводите си, но ги ползва като
възможност за проверка на контролните факти при съпоставка с другите източници
на доказателства.
Показанията на свид. Иванов и Парушев, от друга
страна, са последователни, логични и подкрепени от писмените доказателства – в
това число протокола за оглед и фотоалбума към него. Свидетелите не са явно
предубедени, тъй като за разлика от посоченото в обстоятелствената част на
обвинителния акт – те не са пострадали от предходното деяние, по което подс. А.
е бил признат за виновен с влязла в сила присъда за обида към полицейски
служители. От бюлетина за съдимост са установят други имена на пострадали лица.
Подсъдимият им е станал известен във връзка с работата им, но лична или
служебна предубеденост към него не се установява. При възприемането на факт, че
човек, който не следва да управлява л.а., го прави и с това извършва
най-малкото нарушение на ЗДвП – те е следвало да се намесят и да предотвратят
възможни по-тежки последици. Описаното от тях подхвърляне на банкнотите и
техния вид – безспорно се обективира във фотоалбума към делото. Веществените
доказателства са били стискани с ръка, което е им е придало съответната форма –
отразена по протокола за оглед – “прегънати по специфичен начин”. Формата на
банкнотите и мястото, на което са
намерени, съвкупно потвърждават и механизма, по който са били оставени –
описан и от свидетелите. Поради изложеното и съдът напълно кредитира
показанията на свид. Иванов и Парушев.
Депозираното в с.з. доброволно и пълно признание на
описаните в обвинителния акт фактически положения се явява подкрепено от
останалите кредитирани от съда доказателства. Съдът го прецени едновременно
като източник на доказателства и като необходимата процесуална предпоставка за
предопределяне на процесуалното развитие на производството в съдебната му фаза.
Поради изложеното съдът счете, че фактическата основа
на делото е изяснена по несъмнен начин.
След преценката на релевантните доказателства съдът
призна за виновен подсъдимия да е извършил следните престъпления -
по чл. чл. 304 а от НК – тъй като на 26.06.2012 г. в гр. Варна дал подкуп на полицейски орган - Ив. Ж. Ив.
и П.Д.П - полицаи OOP при I
РУП - ОД на МВР - гр. Варна в размер на 100 лева, за да не извършат действия по
служба - да не му съставят АУАН № 365/26.06.12 г. по чл. 150 от ЗДвП, АУАН №
366/26.06.12 г. по чл. 103 от ЗДвП и АУАН № 367/26.06.12 г. по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, както и
по чл.343в,
ал.2 от НК, тъй като на 26.06.2012 г. в
гр. Варна, управлявал МПС - л.а. БМВ с регистрационен № В 66 56РМ, без
съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването
му по административен ред с наказателно постановление № 436/06.06.11г. на
Началника на 1РУП - ОД на МВР - Варна, влязло в сила на 06.07.11 г. за
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС.
Съдът счете, че с
действията си подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци на
престъпните състави, безспорно прието и в становищата на страните.
Правните изводи по делото са
категорични и съответстват на изяснената обективна истина. Налице е категорично
доказване деянието по чл. 343 В ал. 2 от НК с оглед установяването, че в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление № 436/06.06.11г. на Началника
на 1РУП - ОД на МВР - Варна, влязло в сила на 06.07.11 г. за управление на МПС
без свидетелство за управление на МПС, подс. А. е управлявал МПС. Деянието по чл. 304 а от НК е
извършено с предоставянето на сумата от 100лв. на полицейските служители, за не
да бъде довършена чрез съставяне на АУАН проверката. Субективните
елементи на състава и психичното отношение на дееца към извършваното от него се
проектира в обективираните действия. По делото е установено категорично както
времето и мястото на даването на банкнотите, така и съпътстващите действието факти,
очертаващи ясното съзнание и цел на подс. А. да повлияе чрез предмета на
престъплението на полицейските служители да не извършат следващите им се
действия по служба. Изяснена е категорично мотивацията му – с оглед
установеното изключително сериозно нарушение на правилата за движение –
самостоятелно инкриминирано по чл. 343 В ал. 2 от НК, и пълното съзнаване на
следващите по закон санкции. От значение е и фактът, че подс. А. е отказал да
се подложи на проверка за алкохол, както и не е преустановил движението на л.а.
след подадените за това сигнали.
За да определи справедливо наказание на подсъдимия –
от една страна съдът съобрази предвиденото в специалната норма и
законоустановената техника по чл. 373 ал. 2 от НПК и чл. 58 А от НК.
Категорично е уредено, определеното от съда като справедливо и съответно на
извършеното наказание лишаване от свобода да бъде намалено с една трета. По
отношение на останалите предвидени в специалните състави наказания действат
общите правила на чл. 54 от НК.
При преценката на следващото се наказание съдът
съобрази високата степен на обществена опасност на престъплението по чл. 304 А
от НК. Действие от такъв характер среща изключително негативна обществена
оценка, насочено е към заобикаляне на законови положения и уронване престижа на
съответните дестинатори на противоправно поведение. Престъплението разкрива
разпространен в обществото, но неприемлив начин на мислене за „справяне със
ситуацията”, избягване изпълнението на законово изискуемо поведение, в случая -
за недопустим паричен израз на отношение както към собствените нарушения, така
и към статута на длъжностните лица и компетентността им. Престъплението е
извършено непосредствено след разкриване на други сериозни нарушения и е имало
за цел да мотивира компетентните органи да го прикрият. Изложеното очертава
степента на засягане на обществените интереси от проявата на подсъдимия.
В рамките на правомощията си за преценка на следващото
се наказание съдът съобрази високата степен на обществена опасност на
престъплението по чл. 343 В ал. 1 от НК. Налице е проява на разпространено в
настоящия момент явление с висока социална укоримост и потенциал категорично
застрашаващ широк кръг обществени отношения. Управлението на МПС при отнета
правоспособност се е превърнало в нормална ситуация за подсъдимия, въпреки
многократното санкциониране, включително и чрез наказания по чл. 343 Г от НК.
Личността на подсъдимия разкрива завишена специфично степен
на обществена опасност – осъждан за престъпления от гл. 11, раздел ІІ на НК, и
с множество нарушения на ЗДвП. От друга страна - съжалява за случилото се и
проявява своята непосредствена критичност като заявява, че няма да се повтори и
повече няма да управлява МПС. Работи и има правилно отношение към ангажиментите
си.
Съдът оцени признанията и критичността като смекчаващи
отговорността на подс. А. обстоятелства. Като отегчаващо обстоятелство съдът
счете предходната съдимост.
Поради изложеното съдът намери, че справедливо би било
за деянието по чл. 304 А от НК на подсъдимия да се наложи наказанието лишаване
от свобода в размер към средния размер. Привилегията по чл. 58 А ал. 1 от НК
предопределя за изтърпяване размерът на наказанието да се сведе до срок от една
година и шест месеца. Съдът счете, че наказанието не следва да се понася
ефективно. До настоящият момент /след реабилитацията преди 12 години/ подс. А.
не е бил санкциониран с наказание лишаване от свобода, а с по-леки наказания.
Налице са формалните предпоставки за прилагане на чл. 66 от НК. От значение за
преценката, че и по този начин биха се постигнали целите на наказанието, е
дълбокото съжаление, възприето и лично от състава на съда, за извършените
деяния. Настъпила е сериозна промяна в отношението на подсъдимия към случилото
се, което сочи на започналия процес на поправяне и превъзпитаване. Изолирането
му от обществото в този момент би се явило неоправдано завишаване на
санкционния ефект на наказанието и би довело до дисбаланс с очаквания
поправителен и превантивен, по същество изразен в регрес на негативното
отношение към реда и натоварените с контрол по спазването му органи. В този
смисъл съдът приложи чл. 66 ал. 1 от НК и определи изпитателен срок в размер
към максималния. Съзнанието за възможно ефективно привеждане на наказанието при
извършване на престъпно деяние през период от четири години според съда осигурява
търсеното равновесие в постигане на целите по чл. 36 от НК.
Наказанието глоба съдът наложи съобразявайки се с
материалното състояние на подсъдимия – в размер значително под средния.
Съдът намери, че справедливо би било за деянието по
чл. 343 В ал. 2 от НК на подсъдимия да се наложи предвиденото наказание – в
размер близък до средния, и като такова за изтърпяване – намаленото с една
трета. Съдът постанови отлагането на наказанието при минимален изпитателен
срок, като прецени, че не се налага изолирането му от обществото за постигане
целите на поправянето и превъзпитаването.
Наказанието лишаване от право да управлява МПС – по
чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът наложи в размер около средния. При
постановяването на този период съдът се съобрази с правилата по чл. 49 от НК.
Предходните наказания значително завишават очакванията за строгост на
настоящото. Формираната у подсъдимия нагласа да не се съобразява основните си
задължения като водач на МПС ще бъде окончателно преодоляна чрез допълнителното
въздействие на това самостоятелно наказание. Изтърпяването на този срок на
лишаване от право би подпомогнало настъпването на трайни положителни промени в
отношението на подс. А. към реда и би допринесъл за създаването на убеждение за
спазването му.
Справедливостта налага при определянето на настоящите
наказания да се даде възможност интересите на обществото да бъдат обезпечени, а
личността на подсъдимия да бъде обект на индивидуална работа по поправянето и
превъзпитаването в достатъчно дълъг период от време. Необходимо е
конструктивното отношение на подсъдимия към мястото му в обществото да бъде
стимулирано, като се предостави възможност след понасяне на санкциите да
прецени и реализира личните си планове. Налагайки посочените наказания съдът
счита, че проявява обективност и справедливост.
Като прецени, че деянията са извършени от подсъдимия А.
при условията на реална съвкупност по чл. 23 ал. 1 от НК – съдът групира
наложените наказания лишаване от свобода и постанови за изтърпяване като общо
най-тежкото от тях с приложението на чл. 66 ал. 1 от НК, към което присъедини и
кумулативните наказания.
Съдът приложи специалната норма за разпореждане с
предмета на престъплението – в случая и веществени доказателства по делото,
като постанови отнемане в полза на държавата.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС: