Решение по дело №725/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5   ЗДвП.

Образувано  по жалба на  А.В.К. ***, депозирана чрез * Ж.Д. против Заповед за прилагане на ПАМ №24-1795-000254/18.11.2024г. на  ВПД Началник група към ОДМВР-Враца, РУ – Враца, с която е наложена ПАМ по  чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на заповедта по изложени съображения в жалбата. Претендират се разноски. Депозирано е и писмено становище по делото, с приложено към него Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.11.2024 г. на Районна прокуратура – Враца.

Ответникът - ВПД Началник група към ОДМВР-Враца, РУ – Враца,  не  ангажира становище по делото.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1795-000254/18.11.2024г. на ВПД Началник група към ОДМВР - Враца, РУ – Враца на жалбоподателя А.В.К. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от  18 месеца.  В  оспорената заповед  от фактическа страна е прието, че на 17.11.2024г. около 20:52 часа в  *** на  ул. ***  и ул. ***  като водач на МПС „Тойота Корола“ с рег.№ ** , собственост на *** управлява същия след употреба на алкохол, установено с техническо средство  „Дрегер Алкотест 7510“ с  номер -0121, който е отчел положителна проба от 1.40 промила в издишания от водача въздух. Посочено е, че пробата е показана и видяна от водача и е издаден талон за медицинско изследване с номер ** . Прието е, че жалбоподателят с това си действие виновно е нарушил  чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.  

 От приложената в заверено копие административната преписка се установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН  №GA 1088113 на  17.11.2024г., в който е описана същата фактическа обстановка. Приложен е и талон за изследване, с вписан резултат от извършената проба 1.40 промила, връчен на жалбоподателя срещу подпис.

От представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.11.2024 г. на РП–*** е видно, че от заключението на назначената химическа експертиза е констатирано наличие на етилов алкохол в кръвта на А.В.К. *** с концентрация 1,04 промила. Тъй като концентрацията на алкохола е под 1,2 на хиляда, наказателното производство е прекратено поради несъставомерност на деянието по чл.343б, ал.1 от НК.

 Със Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца са упълномощени началниците на групи в РУ към ОДМВР-Враца  да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужвана от съответното РУ/т.1.7/. 

Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето А.В.К., в която са отразени съставените му актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните правни изводи:

 Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,  поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

 Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно Заповед № 369з-3066/01.11.2023г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са упълномощени началниците на РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от съответното РУ/т.1.5/. В случая нарушението е извършено в *** , заповедта е издадена от ВПД Началник група към ОДМВР - Враца, РУ – Враца, поради което и същата е издадена от компетентен орган, с установена по делото компетентност и не е нищожна.

          Оспорената заповед е издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, като изложените обстоятелства в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ, изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед “Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса от съда, но за не повече от                        18 месеца“.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменително основание по чл.146, т.3   АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, за управление на МПС с концентрация на алкохол, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б. "б" ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото - адм. преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в оспорената заповед жалбоподателят е управлявал МПС и при проверка от контролния орган за употреба на алкохол е изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“  с  номер -0121, който е отчел положителна проба 1.40 промила в издишания от водача въздух. Налице е и съставен  АУАН №GA 1088113 на 17.11.2024г. Разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл.171, ал.1, т.1, б.”а” до “ж ” вкл. ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ - отнемане на свидетелството за управление на МПС. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните предпоставки на чл. 171, ал. 1, т.1, б. “б“  ЗДвП за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани и от заключението на назначената химическа експертиза, с която е констатирано наличие на етилов алкохол в кръвта на А.К. с концентрация 1,04 промила. Тоест резултата от кръвната проба също потвърждава, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на алкохол над 0,5. От страна на жалбоподателя не са представени доказателства в обратна насока, а от представените по преписката е видно, че са били налице предвидените предпоставки за налагане на въпросната ПАМ по ЗДвП.  поради което са били налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. В конкретния случай същите са безспорно установени, от  събраните  писмени доказателства следва да се приеме за безспорно установено, че оспорващия е извършил описаното в заповедта  нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и за органа е възникнало задължението да издаде и съответната ПАМ.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата. 

По изложените  съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл.146, т.1-5 вкл. АПК, а жалбата като неоснователна следва  да се отхвърли.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна, а от ответника не са  претенидрани разноски.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 АПК, Административен съд Враца, първи състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.К. ***, депозирана чрез * Ж.Д. против Заповед за прилагане на ПАМ № 24-1795-000254/18.11.2024г. на ВПД Началник група към ОДМВР - Враца, РУ – Враца, с която е наложена ПАМ по  чл.171, т.1, б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.

На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.