№ 212
гр. гр.Несебър, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150101202 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.332 от ТЗ и
чл.327, ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.79, ал.1 т ЗЗД.
Ищецът “В.и К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***,
представлявано от изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., твърди в исковата молба, че
ответникът Ю. В. С., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република Българя: град ***, Код по Булстат ***, е абонат на
дружеството с абонатен номер 9892507 и като такъв е потребител на В и К услуги за имот,
находящ се в град ***, с идентификатор ***. Ищецът твърди, че е изпълнявал задълженията
си като е доставял на обекта на ответника питейна вода и е отвеждал отпадни води, но
ответникът не е изпълнявал задълженията си като не е заплащал стойността на услугата за
периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г., като за стойността на услугата е издадена фактура
№ ********** / 25.11.2019г. за сумата в размер на 158,69 лева. Моли съдът да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 158,69 лева,
представляваща стойността на В и К услуги – доставена, отведена и пречистена вода по
издадената фактура с отчетен период от 28.03.2019г. до 12.11.2019г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 45,45 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
26.12.2019г. до 25.10.2022г. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се
изразява становище за неоснователност на иска с довода, че не е установено ответникът да
1
има качество на потребител на доставените от ищеца В и К услуги, доколкото не са
представени доказателства да е собственик на недвижимия имот – обекта на потребление,
като счита, че издаването от ищеца на фактури, в които ответникът е посочен като
задължено лице за сумите по тях, не е достатъчно за установяване на обстоятелството, че
той е придобил качеството на потребител на услугите. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от
процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от юристконсулт, се
поддържа исковата молба. Изразява се становище за доказаност на твърденията, че
ответникът е потребител на доставените от ищеца В и К услуги, обема на потребление и
размерът на претенцията.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Не се явява и особеният му
представител.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.2014г., обективиран в
нотариален акт № 33, том IV, рег.№ 4597, дело № 625/2014г. на нотариус Линка Чуткина с
рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, ответникът Ю. В. С. е
закупила и на това основание е придобила собствеността върху следния недвижим имот,
находящ се в построено и въведено в експлоатация ваканционно селище „М.д.“, построено в
УПИ I-3010, 3011, 3012, 3013, 3014 3015, кв.14, в местността „***“ в землището на град ***,
а именно: Апартамент ***, с кадастрален идентификатор ***, със застроена площ от 81,70
кв.м., както и 0,45% идеални части от общите части на сградата, които идеални части се
равняват на 17 кв.м.
Ю. В. С. е подала до „В.и К.“ ЕАД – Бургас за прехвърляне на партида № 227700,
водеща се на името на предишния собственик на гореописания имот „Д.“ ООД, в резултат
на което от 23.07.2014г. ответникът е станал титуляр на партидата с абонатен номер 989250.
От изготвената от ищцовото дружество справка-извлечение за обекта на
потребление на ответника Ю. В. С. се установява, че на 12.11.2019г. отчетникът е имал
достъп до обекта, както и до средството на измерване – водомер (1651/83), и въз основа на
която са начислени 53 куб.м. потребена вода за периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г.
С фактура № ********** / 25.11.2019г. ищецът е начислил на ответника Ю. В. С.
сумата в размер на 158,69 лева с включен ДДС като стойност на предоставените в обекта на
ответника В и К услуги за периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният главен положителен иск с правно основание чл.332 и чл.327, ал.1 от ТЗ
е допустим.
Категорично се установи, че страните са били обвързани през процесния период от
валидно облигационно правоотношение с предмет – доставка на питейна вода, пречистване
2
и отвеждане на отпадни води. През процесния период от време страните по делото са били в
облигационна връзка, а макар и писмен договор да не се представя, от останалите писмени
доказателства може да се направи несъмнен извод за наличието на договорни отношения.
Самото ползване на предлаганата услуга също е доказателство за възникнали договорни
отношения между страните. От една страна претендираните от ищеца суми за заплащане са
за период от време, през който именно ответникът е имал качеството на абонат на ищцовото
дружество, а оттам и потребител на доставените от ищеца услуги. Сумите се претендират
като задължения, възникнали по времето, когато титуляр на партидата е бил именно
ответникът Ю. В. С.. Затова поради обстоятелството, че ответникът през посочения период
единствено е заявил качеството си на абонат на обекта на потребление, същият дължи
заплащане на стойността на предоставените от ищеца-доставчик услуги, независимо дали е
едноличен собственик на имота, където се предоставя услугата, или притежава същия в
режим на съпружеска имуществена общност.
Ответникът съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор град Бургас, е имал възможност да подаде писмено
възражение срещу размера на дължимите суми по процесната фактура в 30-дневен срок от
издаване на съответната фактура. Това той не е сторил.
В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и в Общите условия на “В.и К.”
ЕАД е посочено, че показанията на водомерите се отчитат на определен период от време. В
чл.33 от Общите условия на “В.и К.” ЕАД Бургас е посочено, че операторът издава
ежемесечни фактури и че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. За отчитане на
показанията на водомера, респ. служебното начисляване на суми, е приложима разпоредбата
на чл.35, ал.5 от Наредба № 4/04.09.2004г. Тези клаузи дават основание да се направи извод,
че задължението за заплащане на потребената питейна вода има характер на периодично
плащане, тъй като са определени периодите, в които се извършва отчитане показанията на
водомерите и фактурирането им, както и срока, в който трябва да се извърши плащането.
Следователно е налице периодичност на задължението, явно се касае до повтарящи се
еднородни задължения през определени периоди от време. Макар законът да не съдържа
легална дефиниция на понятието “периодично плащане”, правната теория и практика са
наложили единното разбиране, че при задължения за периодично изпълнение длъжникът
трябва в течение на определено време да извършва еднородни престации – плащания, които
се повтарят през определени или неопределени периоди от време.
След като в Общите условия на “В.и К.” ЕАД град Бургас е посочено кога става
отчитането показанията на водомерите, фактурирането и срока, в който трябва да бъде
извършено плащането, както и последиците от неплащането в срок, намира приложение
общото правило, че “срокът кани вместо човека” и покана не е необходима за изпадането в
забава.
3
Към момента на предявяване на иска ответникът е дължал сумата по издадената от
ищеца фактура, в която е отразено потребеното количество ВиК услуги през отделен период
и стойността на тези услуги в размер на 158,69 лева. Затова именно в този претендиран
размер на главницата главният иск е доказан, като сумата представлява стойността на
потребени В и К услуги за доставка, отвеждане и пречистване на вода през отчетния период
от 28.03.2019г. до 12.11.2019г.
Тази сума по главницата, както и мораторната лихва в общ размер на 45,45 лева,
които суми продължават да са изискуеми, не са заплатени и в хода на настоящото исково
производство. Поради това същите продължават да се дължат от ответника.
С оглед правилата на процеса в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно сумата в размер на
450 лева, включваща платена държавна такса в размер на 100 лева и разноски за
възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 200 лева, както и за
юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено на основание чл.78,
ал.8, вр. чл.37 от ЗПП, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Сумите по разноските по настоящото дело, направени от ищеца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати.
Ответникът не е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се
следват на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Предвид гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. В. С., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република Българя: град ***, Код по Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и
К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., сумата в размер на 158,69 лв. (сто петдесет и осем
лева и 69 ст.), представляваща незаплатена цена на доставена питейна вода и отвеждане и
пречистване на отпадни води за периода от 28.03.2019г. до 12.11.2019г. за обект, находящ се
в град ***, с идентификатор ***, за която сума е издадена фактура № ********** /
25.11.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2022г. до окончателно изплащане
на вземането, и сумата в размер на 45,45 лв. (четиридесет и пет лева и 45 ст.),
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 26.12.2019г. до 25.10.2022г.
ОСЪЖДА Ю. В. С., родена на **********г., гражданин на Руската Федерация, с
постоянен адрес в Република Българя: град ***, Код по Булстат ***, ДА ЗАПЛАТИ на “В.и
К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление град ***, представлявано от
изпълнителния директор инж. Г.Й.Т., сумата в размер на 450 лв. (четиристотин и петдесет
лева), представляваща направени по делото разноски.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5