№
гр. Варна, 17.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8842 по описа на ВРС за
2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 ал.1, т. 1 от ГПК. Образувано е по искова молба с вх. № 50732/28.07.2020 г., депозирана от Р.Н.В., ЕГН ***********, с адрес: *** срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, булстат *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ №1 с искане на основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 237 от 29.05.2020 г. на ректора на ТУ –
Варна проф. д.т.н. инж. Венцислав Валъчев, като така издадената заповед бъде отменена. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът излага, че на 29 май 2020 г ректорът на ответния университет издал заповед № 237, с която се отменя заповед № 161/02.04.2020 год. и по точка първа прекратява трудовото му правоотношение за длъжността „професор“
по професионално направление -5,2 електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“
към катедра ТИЕ при ЕФ на ТУ-Варна, считано от 01.06. 2020 год., с мотивите, че с доказано плагиатство дисертация на ищеца през 2017 год. -“изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“,
с която му била присъдена научната степен „доктор на науките“
и в научните му трудове за участие в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“
по същото професионално направление, научна специалност „електроизмервателна техника“
към катедра ТИЕ при ЕФ на ТУ-Варна, приключил през 2016 год. Посочено било, че плагиатството е установено в доклад № 18-710 / 02.11.2018 г на комисията по академична етика към МОН, възложен ѝ от Министъра на образованието и науката със заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г.
Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение за длъжността „професор“,
считано от 01.06.2020 г по точка 1 от заповедта е незаконно, следва да бъде отменено, както и заповедта в тази ѝ част.
Твърди, че вече е уволняван веднъж на това основание и от тази длъжност с друга заповед - № ЛС-413 от 14.11.2018 г, издадена от временно изпълняващата длъжността ректор. Водил трудов спор по гр. дело № 18698/2018 г. на 42 състав на ВРС срещу това уволнение като незаконно. Спорът преминал през трите редовни съдебни инстанции. Считано от 25.03.2020 г. решението, с което уволнението и заповедта, с която то било извършено, били отменени като незаконни и той бил възстановен на работа, влязло в сила.
Твърди, че е изправен пред сила на присъдено нещо - член 299 от ГПК. Законът не допуска уволнение на същото основание втори път, тъй като правилото „не два пъти за едно и също нещо“
е принцип и в трудовото право. Сочи, че не са настъпили никакви нови факти, които да променят фактическата обстановка и които евентуално да дадат право на действащия ректор на ТУ-Варна да го уволни втори път на същото основание. Като неясно сочи защо това повторно уволнение, целящо недопустимо да преразгледа приключилия вече съдебен спор, следва да се счита от 01.06.2020 год. Законодателят е определил момента за това в член 335 ал. 2 т. 3 от КТ.
Твърди, че по отношение на т.н. „доказано плагиатство“
се водят административни спорове, но те не обуславят трудовите му права, тъй като към деня на уволнението му по отменената от съда заповед той не е полагал труд по трудов договор за длъжността“професор“.
По действащия трудов договор той бил ректор на университета, на която длъжност бил избран от Общото събрание и от която недопустимо бил отстранен без никаква заповед. Към момента на избора за ректор той бил хабилитирано лице - доцент.
Сочи, че в останалата си част /ИЗВЪН ТОЧКА 1/ процесната заповед също е предмет на административен спор.
В депозирания отговор от ответника в срока по чл. 131 от ГПК, последният излага следното:
Смята исковата претенция за допустима, но изцяло за неоснователна.
Не оспорва обстоятелствата, наведени в исковата молба, а именно, че:
1. С т.1 от Заповед №237/29.05.2020 г. на Ректора на ТУ-Варна било прекратено трудовото правоотношение на Р.В. за академичната длъжност „Професор“
в ТУ-Варна по посоченото професионално направление, считано от 01.06.2020 г. на основание чл.35, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗРАСРБ, поради доказано плагиатство:В дисертацията на Р.Н.В. - „Изследване на методите и средствата за повърхностно обработване на материалите за дентални импланти“,
през 2017 r. c която на същият му е присъдена научната степен „доктор на науките“
и представени научни и в научните трудове за участие на Р.Н.В. в конкурса за заемане на академичната длъжност „професор“
по професионално направление - 5.2 електротехника, електроника, и автоматика, научна специалност „електроизмервателна техника“
към катедра „ТИЕ“
при ЕФ на ТУ - Варна приключил през 2016 г., установено в доклад № 18-710/02.11.2018 г. на Комисията по академична етика към МОН, след извършена проверка, възложена със Заповед № РД 09-2738/28.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката“,
като въз основа на доклада на етичната комисия при МОН била издадена Заповед РД09-3271 /13.11.2018 г. на Министъра на образованието и науката за назначаване на ВРИД Ректор на ТУ-Варна. На основание чл. 60, ал.1 от АПК било разпоредено предварително изпълнение на горепосочената Заповед на МОН.
2. Ищецът бил уволняван от тази длъжност на същото основание с друга Заповед № ЛС-413 /14.11.2018 г. на ВРИД Ректор на ТУ-Варна към него момент;
3. Воден бил трудов спор по гр.д. № 18698/2018 г. по описа на ВРС, по който уволнението със Заповедта, посочена в т.2 било признато за незаконно и отменено. Решението по гр.д. № 18698/2018 г. било потвърдено с Решение на ВОС по в. гр.д. № 545 / 2019 г. по описа ВОС, което от своя страна не било допуснато до касационно обжалване с Определение № 225/25.03.20202 г. по гр.д. № 3205/2019 г. по описа на ВКС, 4-то ГО и е влязло в з.с. на същата дата.
Оспорва като неотговарящи на действителното положение следните обстоятелства сочени от ищеца:
Твърди, че трудовото правоотношение за академичната длъжност „Професор“
между Р. В. ***, не е възниканало по силата на трудов договор, а по силата на адм. акт - Решение на Факултетния съвет за избора на Р.В. за „Професор“
по предложение на научното жури, при участието му в конкурса за заемане на длъжността обективирано в Протокол № 12 от 19.04. 2016 г. от заседание на ФС, на основание чл. 54, ал.4 от ЗВО и съществува независимо дали спечелилият конкурса заема или не административно - ръководна изборна длъжност.
Твърди, че съгласно утвърдената съдебна практика, в т.ч. и задължителна такава, сключването на трудов договор за заемане на академична длъжност има формален характер, тъй като с избора на лицето за професор или доцент и съобразно правилниците на ТУ Варна, всички основни параметри на трудовия договор са нормативно определени, както е и в настоящият случай, в т.ч.:
- задълженията за академичната длъжност „Професор“
в ТУ-Варна са определени в длъжностна характеристика,
- наредба за учебната му заетост като професор-преподавател
- индивидуален учебен план за годишната му академична заетост
- отчети за учебната му дейност
- множество заповеди на Ректора на ТУ Варна за изплащане на възнаграждение на Р.В. в качеството му на професор за участие в научни журита по процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности както и за изплащане на възнаграждение за ръководство на докторанти.
- вътрешните правила за организация на работната заплата в ТУ Варна регламентират трудовото му възнаграждение като „Професор“-преподавател на бакалаври и магистри, като научен ръководител на докторанти, като участник в научни журита и пр. Според чл.11 , ал. 1 съгласно Приложение 2 от същите възнаграждението на научно-преподавателския състав за длъжност професор е определена като основна заплата в размер според броя защитилите докторантура ръководени от него лица.
Твърди, че в резултат на недобросъвестното поведение Р. В., нарушавайки разпоредбата на чл. 54, ал.4 , изр. 2 ЗВО в качеството си на ректор, не изпълнява задължението си да сключи трудов договор с избрания за „Професор“
от ФС - Р.В. в едномесечен срок и допуска да се упражняват права и задължения по академична длъжност без сключен трудов договор, като от друга страна в качеството му на професор мълчаливо се съгласява и работи като такъв и получава възнаграждение за това без трудов договор. От тази негова недобросъвестност и допуснати нарушения на нормативни документи и правилници ищецът се домогвал да черпи права с твърдението, че той няма трудово правоотношение за дл. „Професор“.
Твърди, че към момента на предходното уволнение Р.В. е полагал труд като професор по възникнало по закон трудово правоотношение, което не е било обективирано в трудов договор по негова вина.
Оспорват твърдението в и.м., че не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да дадат на настоящия ректор на ТУ-Варна основание да го уволни втори път на същото основание, като излага, че така нареченото „първо“
уволнение по характера си, а и видно съдържанието на уволнителната Заповед № ЛС - 413 / 14.11.2018 г. е било формулирано като прекратяване на трудово правоотношение за длъжността професор без да засяга трудово правоотношение на ищеца като ректор, тъй като в него момент Р. В. е бил отстранен от изпълнение на правомощията му като ректор със Заповед № РД09-3271/13.11.2018 г. на Министъра ОН за назначаване на ВРИД Ректор на ТУ-Варна, поради установено плагиатство от действащия ректор.
Трудово правоотношение на Р. В. за длъжността ректор на ТУ-Варна било прекратено с избора на нов ректор на ТУ-Варна от ОС проведено на 23.03.2019 г. Отделно от това мандатът на Р.В. като ректор е изтекъл на 30.06.2019 г., като междувременно на проведено общо събрание на ТУ-Варна на 26.06.2019 г. отново е избран нов ректор, който е действащ и понастоящем.
На 27.05.2020 г. Р.В. със заявление Вх. № 2086/27.05.2020 г. до ректора на ТУ-Варна, в т. 2 от същото претендира и отправя искане да бъде възстановен и да заеме мястото си на „професор“,
тъй като никой не му бил отнел това звание. Тази негова претенция се основавала на чл. 18 от Правилника за устройство и дейността на ТУ Варна, според който за него в катедрата се запазвала длъжността, за която е хабилитиран, т.е. за професор. С това си действие ищецът потвърждава съществуването на трудово правоотношение за ак. длъжност професор в ТУ.
Твърди, че процесната заповед е връчена на ищеца на 06.07.2020 г. с прилагането ѝ към а.д. № 1041/2020 по описа на ВАС , VІ-ти състав, по което дело Р.В. бил страна в качеството му на жалбоподател срещу предходна Заповед № 161/02.04.2020 г. на Ректора на ТУ-Варна, която била отменена с процесната по настоящото дело - Заповед № 237/29.05.2020 г. на Ректора на ТУ-Варна.
В
съдебно заседание ищецът чрез
процесуален представител поддържа предявения иск.
Ответникът в съдебно заседание чрез
процесуален представител оспорва предявените искове, поддържа депозирания отговор.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена Заповед № ЛС-413 от
14.11.2018 г. на ВРИД
Ректор на ТУ
- Варна проф. д-р инж.
Розалина Стефанова Димова (л.137), с която
е прекратено трудовото правоотношение на Р.Н.В., ЕГН ********** на длъжността „професор“ в ТУ – Варна
като правно основание за уволнението е посочено чл.
330, ал.2, т.2 от КТ, чл.58,
ал.1, т.4 от Закона на висшето образование и чл.35, ал.3,
във вр. с ал.1, т.1
от Закона за развитието на академичния състав в Република България, а описателно е посочено: „Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на науките“ е представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ от Р.Н.В., ректор на Технически университет – гр.
Варна, установено в доклад №18-710/02.11.2018
г. на комисията за академична етика,
след извършена проверка, възложена със Заповед №РД 09-2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката.“
Тази
заповед е обявена за незаконосъобразна и уволнението е отменено с Решение № 749/22.02.2019
г., постановено по гр.д.№18698/2019 г. на ВРС, като
ответникът Р.В. е възстановен обаче
не на длъжността, посочена в заповедта като заемана от него „професор“, а на длъжността „Ректор“, която съдът
е решил, че ответникът всъщност е заемал към
датата на уволнението. В мотивите си районният съд
излага още, че уволнението на ответника е „преждевременно“ от длъжността „професор“, тъй като не е било
прекратено правоотношението му като ректор по съответния специално предвиден в закона за висшето образование ред – „чрез
решение на Общо
събрание, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав, като
в този случай Общо събрание провежда частичен избор в срок до
2 месеца (чл.31, ал.2,
във вр. чл.
35 ЗВО). Това решение е потвърдено с Решение №543
от 02.05.2019 г., постановено по в.гр.
д.№ 545 от
2019 г. на ВОС,
в което ВОС
излага аналогични мотиви, че следва първо
да е прекратено правоотношението на ответника като ректор на ТУ – Варна, за да може да бъде прекратено трудовото му правоотношение като професор. Към
момента делото се намира във
ВКС за произнасяне по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, депозирана от ТУ.Варна.
На л. 5-7 от делото е представена и процесната Заповед №237/29.05.2020 г., издадена от ректора на ТУ-Варна
проф. д.т.н. инж.
Венцислав Вълчев, с която е прекратено трудовото правоотношение с Р.Н.В. за длъжността „Професор“ по професионално направление – 5.2 електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електроизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ на ТУ-Варна, считано от 01.06.2020 г. на осн. чл.
35, ал.1, т.1,вр.
ал.3 от ЗРАСРБ, като мотиви е посочено, че
„Доказано плагиатство в дисертационен труд
за присъждане на научна степен „доктор на науките“ е представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ от Р.Н.В., ректор на Технически университет – гр.
Варна, установено в доклад №18-710/02.11.2018
г. на комисията за академична етика,
след извършена проверка, възложена със Заповед №РД 09-2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката.“
Приобщено е Разпореждане №7129/08.07.2020
г., по адм.д. №1475/2020
г. на ВАдмС, видно
от което съдът
е оставил без
движение производството по подадената от Р.Н.В. жалба
вх.№ 7755/06.07.2020 г. и е разпоредил да бъде изпратено копие от обжалваната заповед №23/29.05.2020 г. на органа за комплектоване на преписката по нея.
По делото е представен Протокол №12 от 18.04.2016 г. от заседание на ФС на ЕФ, на което е взето решение по т. 3 от дневния ред:
„Гласуване за избор на академични длъжности от приключили процедури в ЕФ професор и гл. асистент“, по което е решено: „Избира за „професор“ по професионално направление 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електороизмервателна техника“ при ЕФ доц.
Д-р инж.
Р.Н.В.“ (л.25).
На л. 26 е приобщена Заповед №237/19.4.2016 г., издадена от доц. д-р инж.
Р.В. ***, с която утвърждава избора на доц.
д -р инж.
Р.Н.В. за заемане на академичната длъжност „Професор“ по професионално направление 5.2 Електротехника, електроника и автоматика, научна специалност „Електороизмервателна техника“ към катедра „ТИЕ“ при ЕФ.
По делото е представено Допълнително споразумение към трудов договор ЛС-727/30.06.2015 г., сключено на осн. чл.
68, ал.1, т.5 от КТ във
вр. с чл.
31, ал.1 от ЗВО,
за заемане от Р.Н.В. на длъжността ректор на ТУ-Варна.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „професор“ на ТУ-Варна.
Представени са: индивидуален план
за годишната академична заетост за учебната 2015-2016 г. в ОКС
„бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на доц. д-р Р.Н.В., кат.
ТИЕ; индивидуален план
за годишната академична заетост за учебната 2016-2017 г. в ОКС
„бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на проф. д-р Р.Н.В., кат. ТИЕ; индивидуален план за годишната академична заетост за учебната 2017-2018 г. в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след
средно образование на проф. д-р Р.Н.В., кат. ТИЕ и индивидуален план
за годишната академична заетост за учебната 2018-2019 г. в ОКС
„бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след средно образование на проф. д-р Р.Н.В., кат. ТИЕ.
От представения на л. 62 Отчет
за учебната дейност – А в ОКС „бакалавър“, „професионален бакалавър“ и „магистър“ след
средно образование на преподавателите от кат. ТИЕ
за учебните 2016-2017 и 2017-2018 години е видно,че ответникът е записан като
изпълняващ длъжността „професор“, а не „доцент“.
Представени са ред заповеди с номера: 1695/25.07.2015 г., 1696/25.07.2016 г., 1697/25.07.2016 г., 148/24.01.2017 г., 149/24.01.2017 г. , 1046/12.05.2017 г., 1952/08.11.2017 г., 1970 г./15.11.2017 г., 755/202.04.2018 г., 1849/13.09.2016 г. (л.
64-74), от които е видно, че ищецът е участвал като
член на научно жури, респ. научен ръководител на докторанти в качеството си на „професор“ като е получавал и съответното възнаграждение за „професор“, а не за „доцент“.
По делото е представен протокол от Общо събрание на ТУ-Варна
от 22.03.2019 г., на което е прието решение, с което се избира ректор на ТУ-Варна
с мандат 2015-2019 г. доц.
д-р Йончо
Кеманов.
Представен е и протокол от Общо събрание на ТУ-Варна
от 24.06.2019 г., на което е прието решение, с което се избира за ректор на ТУ-Варна
с мандат 2019-2023 г. се избира проф.
д-р инж.
Венцислав Цеков Вълчев.
На л. 87 от делото се намира писмо
вх. №2086/27.05.2020 г. от Р.В.
***, в което
заявява, че тъй
като заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение е отменена по съдебен ред
с влязло в сила решение по гр.д.№18698/2018 г. същият ще се яви
на 29.05.2020 г. да заеме изпълняваната от него преди
уволнението длъжност – професор.
От приложените на л. 75-79 от делото Заповед №РД09-2516/14.09.2018 г. на Министъра на образованието и науката на Р България и Доклад на Комисията по академична етика
към Министерство на образованието и науката е видно, че назначена от Министъра на ОБН, на осн. чл.
25, ал.4 от ЗАдм, чл.
30а от ЗРАСРБ и чл. 6, ал.4
от Правилника за дейността на комисията по академична етика
комисия по академична етика е изготвила доклад въз основа на Заповед №РД-09-2738/28.09.2018
г., съгласно който
е намерила, че проф. д.т.н. Р.В. при написването и защитата на дисертационния си труд за присъждане на научна степен „доктор на науките“ и в представените от него научни трудове за участие в конкурса за заемана на длъжност „професор“ е представил като
собствени трудове на свои колеги от Технически университет – Варна и от чужди автори без съответното позволение и цитиране – плагиатство по смисъла на параграф 1, т.7
от ДР на ЗРАСРБ, с което е извършил нарушението по чл. 30, ал.2,
т.3 от ЗРАСРБ.
На л. 80 от делото е приложена Заповед №РД-09-3217/13.11.2018 г., с която е назначена проф.
инж. Розалина Стефанова Димова за временно изпълняващ длъжността „ректор“ на ТУ – Варна
до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца. Между страните не е спорно, че тази заповед е обжалвана пред
ВАдмС, като производството по нея е все още
висящо.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
Съдът намира предявеният иск за допустим, тъй като е подаден от правоимащо лице в преклузивния срок, съгласно чл. 358, ал.1, т.2 от КТ. Оспорваната заповед е издадена на 29.05.2020 г., а исковата молба е подадена в съда на 28.07.2020 г., или независимо от момента на връчване на оспорваната заповед на работника, от издаването ѝ до подаването на исковата молба не са изминали два месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗРАСРБ „Освобождава се от академична длъжност лице, когато бъде доказано по законоустановения ред плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, въз основа на които е придобило или е участвало в процедура за придобиване на научна степен, или е заело или е участвало в конкурс за заемане на академична длъжност“. Съгласно ал. 3 на същия член отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършват от ректора на висшето училище по реда на Закона за висшето образование и правилника на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация по ред, определен в правилника на съответната организация. Според разпоредбата на чл. 58, ал.1, т. 4 от Закона за висшето образование членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове.
Безспорно, въпреки че по смисъла на закона, освобождаването от длъжност не представлява налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“,
то заповедта следва да съдържа минималното съдържание, определено в чл. 195, ал.1 от КТ, доколкото никъде не е посочено минималното съдържание на заповедта по чл. 58, ал.1, т.4 от ЗВО.
Съгласно чл. 195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал.2 на същия член заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.
Дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчването на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка – чл.195, ал.3 от КТ.
Посочването на различна дата в заповедта може да има значение за момента на прекратяване на трудовото правоотношение, само ако тя е следваща датата на връчване на заповедта, респ. нейното получаване. В настоящия случай в заповедта е посочена дата 01.06.2020 г., която дата не следва да се счита за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като заповедта не е била връчена на работника до тази дата. От ответника има наведени твърдения, че заповедта следва да се счита връчена на ответника най-късно на 06.07.2020 г. –
датата, на която ищецът е подал жалба срещу заповедта пред Административен съд –
Варна в останалата ѝ част.
Видно от представеното Разпореждане №7129/08.07.2020 г., по адм.д. №1475/2020 г. на ВАдмС е, че при обжалването на процесната заповед в останалата ѝ част същата е била представена от жалбоподателя – факт, който не е оспорен от ищеца.
Или съдът заключва, че към датата на подаване на жалбата – 06.07.2020 г. ответникът е знаел за заповедта, тъй като тя е била у него, понеже я е представил с жалбата срещу нея.
Изброяването в разпоредбата на чл.195, ал.2 КТ има за цел да гарантира фактът на узнаване на уволнението – достигането на писменото волеизявление на работодателя до неговия конкретен адресат – чл.335 КТ. Този факт е от съществено значение в трудовото право, тъй като определя момента на прекратяване на договора, а оттук и броенето на срокове по чл.194, ал.1 и чл.358, ал.1, т.2 КТ. Той е от значение и в друга насока – открива възможност на работника или служителя да заведе иск за отмяна на незаконно уволнение и други свързани с него искове, дори и работодателят да поддържа в процеса, че трудовият договор не е прекратен поради липса на данни за връчване на заповедта по реда на чл.195, ал.2 КТ (виж решение № 39/27.02.2012 г. по гр. д.№ 410/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС). Следва да се отбележи и следната практика: изброяването в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 КТ на начините на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение не е изчерпателно /numerus clausus/. Няма законова пречка заповедта да се връчи и по друг начин като единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването - в случая достигането на волеизявлението на работодателя за уволнение до ищеца /виж решение № 2171/09.01.2007 г. по гр. д. № 831/2004 г. на ІІІ г. о. на ВКС/.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че за дата на връчване на оспорваната заповед следва да се приеме датата на узнаването 06.07.2020 г., а посочването на предхождаща дата в самата заповед не поражда правно действие за страните, нито следва да се отрази на законосъобразността на заповедта. Отделно от горното съдът намира също и че исковата молба не е преждевременно подадена, поради изложените по-горе съображения, а именно, че заповедта е узната от ищеца към 06.07.2020 г. и съответно, считано от тази дата е породила действие спрямо него.
В заповедта се съдържат реквизитите по чл. 195, ал.1 от КТ - нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В заповедта като основание за прекратяването на трудовото правоотношение е посочено чл. 35, ал.1, т.1, вр. ал.3 от ЗРАСРБ, както и описателно е изброено, че заповедта се издава въз основа на изложена фактическа обстановка: „Доказано плагиатство в дисертационен труд за присъждане на научна степен „доктор на науките“ е представени научни трудове за участие в конкурс за заемане на академична длъжност „професор“ от Р.Н.В., ректор на Технически университет – гр. Варна, установено в доклад №18-710/02.11.2018 г. на комисията за академична етика, след извършена проверка, възложена със Заповед №РД 09-2738/28.09.2018 г. на министъра на образованието и науката.“
В Решение №205 от 04.07.2011 г., постановено по гр.д.№236/2010 г. на ІV Г.О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че: „Заповедта за уволнение е изготвена в съответствие с изискванията на чл. 195, ал.1 КТ, когато дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин - по начин, даващ възможност на работника да проведе пълноценно защитата си в съдебното производство по иск с правно основание чл. 344, ал.1 КТ. Въпросът определил ли е работодателят точна правна квалификация на дисциплинарното нарушение е без отношение към законността на уволнението, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение.“ Или в настоящия случай, макар и в заповедта за уволнение да е пропуснато да се посочи, че тя е издадена и на осн. чл. 58, ал.1, т.4 от ЗВО съдът счита, че в същата в достатъчна степен е описана причината, поради която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с ответника, за да не бъдат нарушени правата на работника във връзка с обжалването на въпросната заповед.
От изложеното до тук съдът заключва, че са спазени формалните изисквания за издаване на оспорваната заповед. По отношение на основателността на същата съдът е обвързан от правните твърдения на страната –
така Решение № 185 от 16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4829/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев, съгласно което „Правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е потестативно право на работника за отмяна на уволнението и в обстоятелствената част на исковата молба е необходимо да се посочат правопораждащите факти на правото, чиято защита се търси. Съдът не може да се произнесе по предмета на делото (потестативното право за отмяна на уволнението), въз основа на други факти и обстоятелства, които не са въведени от ищеца и са извън предмета на доказване, и за които факти не е разпределяна доказателствена тежест и не е давано указание за сочене на доказателства, при липсата на такива.“
От ищеца като основания за незаконосъбразност (освен вече обсъдената дата на уволнението) са посочени и фактът, че вече трудовото му правоотношение е било прекратявано на това основание с предходната отменена заповед с позоваване на принципа „non bis in idem“, както и че всъщност ищецът не е имал сключен трудов договор за длъжността „професор“,
а само за „доцент“,
поради което не може да бъде уволняван от длъжност, която не е заемал.
По първото от така изброените възражения срещу оспорваната заповед съдът ще се позове на Коментар на кодекса на труда, Мръчков, В. София, 2013, Сиби, стр.638, където е даден положителен отговорът на въпроса: „Допустимо ли е налагането на ново (друго) наказание, след като предишното е било отменено от съда“. Тук изключение правят наложените и отменени дисциплинарни наказания, чието изпълнение се счита приключило със самото им налагане, поради което дори и отменени се считат изтърпени, поради което за същото нарушение не се допуска налагане на друго наказание. Такива дисциплинарни наказания са примерно „забелжка“ и „предупреждение за уволнение“, но тези изключения не касаят конкретния казус. В настоящия случай предходното уволнение е отменено, поради което следва да се счита, че наказание не е било налагано. Тъй като се касае за различна заповед предметът на делото не се обхваща от силата на пресъдено нещо по гр.д.№ 18698/2019 г. на ВРС.
Отделно от горното в чл. 58, ал.1, т. 7 от ЗВО е посочено като отделно основание за освобождаване от длъжност „извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение“. Или посочените в останалите точки на чл.58, ал.1 от ЗВО (извън цитираната т.7) основания за освобождаване нямат дисциплинарен характер, а почиват на други осъществили се факти в обективната действителност, които създават пречка на работника да продължи да изпълнява трудовите си задължения и съответно към тях не е приложимо правилото за налагане на дисциплинарна отговорност „non bis in idem“. За такава пречка категорично е посочено доказаното по законоустановения ред плагиатство – чл. 4, ал.4, т.3, чл. 24, ал.1, т.5, чл. 29, ал.1,т.6 от ЗРАСРБ. В настоящия случай фактът дали е налице или не соченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение плагиатство не е предмет на настоящото производство, доколкото от ищеца не е въведено подобно основание за незаконосъобразност с исковата молба.
Освен това предходната заповед е отменена на формално основание –
липса на компетентност на органа издал заповедта, като не е изследван въпросът по същество.
По второто посочено твърдение за незаконосъобразност на заповедта, а именно, че ищецът не е заемал длъжността „професор“, от която е освободен, съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 2, ал.1 от ЗРАСРБ академичният състав включва лицата, заемащи академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица, определени в Закона за висшето образование. В алинея 2 на същия член е посочено, че Научните степени са: "доктор" (образователна и научна) и "доктор на науките", а съгласно ал. 3 академичните длъжности са: "асистент"; "главен асистент"; "доцент" и "професор", или „професор“
не е научна степен, а длъжност, която се заема в определено учебно заведение.
Възникването на трудовото правоотношение на длъжността „професор“
е определено в ЗРАСРБ като сложен фактически състав на основание конкурс и избор –
чл. 29, ал.4 от ЗРАСРБ.
Чл. 29в от ЗРАСРБ препраща за неуредените въпроси относно реда за заемане на академичната длъжност "професор" съответно към разпоредбите на раздел III, уреждащи длъжността „доцент“.
В чл. 27а е описана процедурата по заемане на длъжността. На първо място е посочено, че журито класира кандидатите с явно гласуване и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в 7-дневен срок. Факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на "доцент" по предложение на научното жури. Изборът, включително начинът на гласуване, се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, като изборът се извършва не по-късно от един месец след получаване на предложението. Във висшите училища в гласуването участват само членовете на факултетния съвет, които са хабилитирани лица, и лицата, притежаващи образователната и научна степен "доктор" и/или научната степен "доктор на науките", а в научните организации – съответно членовете на научния съвет. Факултетният, съответно научният съвет може с мотивирано решение да отхвърли направеното от научното жури предложение въз основа на направените изказвания.
Съгласно чл. 54, ал.4 от ЗВО трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.
Същото правило е доразвито е в чл. 59 от ППЗРАСРБ, където е посочено, че трудовото правоотношение между висшето училище, съответно научната организация, и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора от ректора, съответно ръководителя на научната организация. В едномесечен срок от утвърждаването на избора се сключва трудовият договор.
От изложеното по-горе следва изводът, че сключването на трудовия договор не е основание за възникване на трудовото правоотношение. Същото се счита възникнало след успешно участие в конкурса, избор от факултетния съвет и утвърждаване на избора от ректора. Видно от представените доказателства и трите предпоставки са били налице, като фактическият състав е приключил с издадената от ректора Заповед №237/19.4.2016 г. за утвърждаване на избора. Също видно от представените доказателства от този момент насетне ищецът е започнал да се подписва като проф. д-р инж. Р.В., да участва в качеството си на хабилитирано лице –
„професор“ в конкурси, да е дипломен ръководител „професор“,
като е получавал за това и съответното възнаграждение като „професор“. Пропускът да се сключи трудов договор за длъжността „професор“
(бил той умишлен или не) не е част от фактическия състав за възникване на трудовото правоотношение за длъжността „професор“,
поради което не се явява conditio sine qua non за възникването му.
Това не се променя от съдържаните на чл. 54, ал. 1 от ЗВО, съгласно който длъжностите по чл. 48, ал. 1, с изключение на длъжността "асистент" и на случаите на удължаване по §
11 от преходните и заключителните разпоредби, се заемат с трудов договор за неопределено време. В случая законодателят е имал предвид, че възникналото трудово правоотношението не е срочно, а безсрочно такова.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че оспорваната Заповед №237/29.05.2020 г., издадена от ректора на ТУ-Варна проф. д.т.н. инж. Венцислав Вълчев е изцяло законосъобразна, както и прекратяването на трудовото му правоотношение на длъжността „професор“, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна се явяват неоснователни и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски. Представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършени разходи в размер на 1200,00 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. От процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради което съдът следва да се произнесе по същото.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. минималната работна заплата за страната за 2020 г. е в размер на 610,00 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Поради което съдът следва да уважи направеното от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като определи дължимия от ищеца размер в съответствие с минималния такъв съобразно чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 610,00 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.В., ЕГН ***********, с адрес: ***
срещу ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр.
Варна, ул.
„Студентска“ №1
иск с
пр.осн.
чл. 344, ал.
1, т.1 от
КТ да бъде признато за
незаконно уволнението на ищеца, извършено със
Заповед №
237 от 29.05.2020 г.
на ректора на ТУ
– Варна проф. д.т.н. инж.
Венцислав Валъчев, като така издадената заповед бъде отменена като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Н.В., ЕГН ***********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, ул. „Студентска“ №1 сумата от 610,00 (шестстотин и сто) лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който е обявено – 17.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: