№ 128
гр. Русе , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500270 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
СТ. П. П. е обжалвал Решение № 260204/01.03.2021г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№ 4888/2020г., с което е отхвърлен искът
му с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, за признаване за установено по
отношение на Община Сливо поле, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в с.Стамболово, общ.Сливо поле, обл. Русе, кв. 32, УПИ VІІI-60,
ул. "В.", при граници на имота : от север УПИ IХ-61, от изток УПИ V-67, от
юг УПИ VІІ-59, от запад улица, заедно с построената върху дворното място
жилищна сграда.
Твърди неправилност на решението, поради допуснати нарушения на
процесуалните правила и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на
същия и постановяване на нов, с който предявеният иск бъде уважен.
Ответникът по въззивната жалба Община Сливо поле в отговора на
въззивната жалба изразява становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
1
От фактическа страна по делото е установено следното :
С протокол от о.с.з. на Околийски съд-Кубрат от 10.10.1948г. са
допуснати до делба различни имоти, находящи се в с.Стамболово, като един
от съделителите е С.П.П.. от с.с.
С АДС №40/03.08.1964г. имот в парцел III в кв. 32 по плана на с.
Стамболово с обща площ от 1582 кв.м е обявен за държавенq на основание
Закона за уреждане правата на лицата, заели или получили държавни дворни
места, действащ от 1956г. В този АДС е отбелязано, че със Заповед №355/
15.12.1988г. се одобрява новият регулационен план на с. Стамболово и
парцел III в кв. 32 по стария план на селото се разделя на два нови парцела,
съответно IX-61 и VІІI-60 в кв 32.
С НА №41, д.№2506/1990г. за собственост върху недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка на нотариус при РРС ищецът и майка му И.Х.П..а
са признати по давност и наследство за собственици на процесния имот,
находящ се в с.Стамболово, общ.Сливо поле, обл. Русе, кв. 32, УПИ VІІI-60,
ул. "В.", при граници на имота : от север УПИ IХ-61, от изток УПИ V-67, от
юг УПИ VІІ-59, от запад улица, заедно с построената върху дворното място
жилищна сграда.
За процесния имот - VІІI-60, има съставен АДС № 120/ 30.06.1993 г., и
със Заповед № 9500-189/16.04.2008г. на областния управител на обл. Русе той
е отписан от актовите книги за държавна собственост и преминава в
собственост на общ. Сливо поле. Въз основа на тези документи е съставен
Акт № 2160/ 29.12.2008г. за частна общинска собственост. Със Заповед №РД-
984/07.10.2020г. на и.ф. на кмет на общ.Сливо поле /за която липсват данни да
е обжалвана/ е отказано процесният имот да бъде отписан от актовите книги
на имотите - общинска собственост.
Майката и бащата на ищеца са починали съответно на 20.08.1988г. и
20.04.2017г. и са оставили за свои наследници ищеца и сестра му Р.П..а М..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че С.П.П.. е
дядо на ищеца по бащина линия .
Ищецът е заплащал данъци и такси за процесния имот. От разпита на
свидетелите се установява, че в процесния имот са живеели родителите на
ищеца, а самият той се е грижил за имота и го е поддържал, като не им е
известно някой да е предявявал претенции към имота.
По делото е приета неоспорена от страните техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че липсва идентичност между
процесния имот и допуснатите до делба от Околийски съд-Кубрат имоти.
Вещото лице, въз основа на приложените АДС и други актове, подробно е
описало промените в имота.
Изложената фактическа обстановка е безспорно доказана от
свидетелските показания по делото, заключението на приетата съдебна
2
техническа експертиза, писмените доказателства по делото. Въз основа на нея
районният съд е направил и правилните и законосъобразни правни изводи,
както следва:
Правилно районният съд е приел, че искът по чл.124 ал.1 ГПК е
процесуално допустим, тъй като ищецът има правен интерес от търсената с
исковата молба защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. С
доклада по чл. 146 от ГПК съдът е изпълнил задължението си да разпредели
доказателствената тежест, с оглед предявения иск, и указал на ищеца и
ответника кои факти следва да докажат, като по този доклад не е имало
възражения от процесуалните представители на страните по делото, поради
което и възражението във в.жалба за бланкетност на доклада по делото е
неоснователно.
Именно въз основа на ангажираните от страните доказателства
районният съд е приел, че ищецът не е доказал собствеността му върху
процесния имот да произтича от наследство, т.к. липсва идентичност между
процесния имот и допуснатите до делба от Околийски съд-Кубрат имоти.
Съгласно чл.6 от ЗС /редакция от 1951 г./, държавни стават имотите,
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които
нямат друг собственик. Първата хипотеза има предвид осъществяването на
такъв юридически факт, чиято правна последица, според предвиждането в
конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на собственост
от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на държавата.
Приложеният по делото АДС №40/03.08.1964г. е съставен на основание чл.6
от ЗС, а имотът, описан в него - парцел III в кв. 32 по плана на с. Стамболово
с обща площ от 1582 кв.м е обявен за държавен въз основа на Закона за
уреждане правата на лицата заели или получили държавни дворни места, обн.
ДВ. бр.90 от 09.11.1956г. Впоследствие този имот, със Заповед №355/
15.12.1988г. се разделя на два нови парцела, съответно IX-61 и VІІI-60 в кв.
32, като за втория – процесния, е съставен АДС № 120/ 30.06.1993 г. Със
Заповед № 9500- 189/16.04.2008 г. на областния управител на обл. Русе
процесният имот е отписан от актовите книги за държавна собственост и
преминава в собственост на общ. Сливо поле.
Правилно районният съд е приел и че дори и праводателите на ищеца да
са упражнявали фактическа власт по отношение на процесния имот от 1948г.,
след приемането на ЗС през 1951г. същите не са придобили по давност имота,
поради забраната за придобиване по давност на вещ, която е социалистическа
собственост - чл.86 от ЗС /ред. ДВ, бр.92 от 1951 г./. Този принцип е залегнал
и в редакцията на разпоредбата ДВ, бр.31 от 1990 г., съгласно, която не може
да се придобива по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. Съгласно настоящата редакция на разпоредбата – ДВ, бр. 33 от
1996 г., не може да се придобива по давност вещ, която е публична държавна
3
или общинска собственост. Т.е. от влизане в сила на законовата разпоредба-
01.06.1996г., е започнал да тече давностният срок по отношение на вещите -
частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменение на цитираната разпоредба. С приемането на §1 от
ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006г. /редакция ДВ, бр.18 от 2020г./ давността за
придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да
тече до 31.12.2022г. Следователно, от изменението на разпоредбата на чл.86
от ЗС до приемането на §1 от ДР към ЗС, в сила от 01.06.2006г. не е изтекъл
10-годишният давностен срок, необходим за да бъде придобит имотът по
давност. В този смисъл е съдебната практика / Решение №17/ 29.01.2016 г. по
гр.д. № 3612 по описа за 2015 г. на ВКС- съгласно което недвижим имот,
който е принадлежал на държавата, не може да бъде придобит по давност
предвид установените в ЗС забрани/. В практиката на ВКС еднозначно се
приема и че 31.05.2006г. е бил последният ден, с изтичането на който
недвижим имот – частна държавна или общинска собственост, може да се
придобие по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС с изтичането на 10-
годишен давностен срок.
Ето защо вещно право върху имот- частна държавна или общинска
собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение
от трето лице, тъй като течението на давностния срок е започнало на
01.06.1996г., но е спряно в последния ден от срока - 31.05.2006г., с § 1 ДР ЗС
за определен период, удължен до 31.12.2022г.
Последното обуславя и правилния и законосъобразен извод на
първоинстанционния съд, че ищецът не е придобил по давност имота нито
към датата на снабдяване с констативния НА през 1990г., нито към настоящия
момент.
Възражението, че неправилно е прието от съда, че липсва идентичност
между имот от тези – предмет на делба през 1948г. и процесния, е
неоснователно, тъй като видно от заключението на вещото лице по
назначената, изготвена и неоспорена техническа експертиза предмет на
делбата са били ниви, а не дворни места, включени в регулация, какъвто е
процесният имот.
Възражението, че е необоснован изводът, че процесният имот не може да
се придобие по давност, също е неоснователно. Районният съд е изложил
пространни мотиви / цитирани и по – горе/, като е анализирал нормативната
уредба, и изводът, че по отношение на имота не е изтекла 10 – годишна
давност не е обоснован с издадения АДС, както се твърди в жалбата.
Горните съображения и изложените подробни такива в мотивите на
обжалваното решение на районния съд, към които въззивната инстанция
препраща, обосновават отхвърлянето като неоснователен и недоказан на
предявения иск.
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение
4
като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от въззивната
инстанция, вкл. и в частта за разноските пред първата инстанция, които с
оглед изхода от спора са правилно възложени на ищеца.
Разноските пред въззивната инстанция са в тежест на жалбоподателя,
който следва да заплати на община Сливо поле сумата от 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260204/01.03.2021г. на Русенския районен
съд, постановено по гр.д.№ 4888/2020г.
ОСЪЖДА СТ. П. П.,ЕГН **********, от гр.Русе, ул.Д.“ 59, вх.2 ет.2, да
заплати на Община Сливо поле, БУЛСТАТ: *********, представлявана от
кмета В.Х.А., сумата от 300 лева - разноски за въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5