Решение по дело №212/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260017
Дата: 31 август 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Ваня Николаева Иванова
Дело: 20201800500212
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 31.08.2020 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО Г.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.

                                                                                               БОРЯНА ГАЩАРОВА

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 212 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 14 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1283/2018 г. на С.ския районен съд, е допусната съдебна делба между Д.А.Я., С.Д.Я., Л.Д.Д. и С.Г.П., на двадесет и три недвижими имота, представляващи земеделски земи и земи от горския фонд в землището на с. Г., както и един недвижим имот в урбанизираната територия на селото, всички индивидуализирани подробно в решението съобразно действащата кадастрална карта, при следните квоти: 1/6 ид. част за Д.А.Я., 1/6 ид. част за С.Д.Я., 1/6 ид. част за Л.Д.Д. и ½ ид. част за С.Г.П..

Решението е обжалвано от съделителя - ответник С.Г.П., като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за делба се отхвърли. В жалбата са изложени възражения срещу извода на районния съд за неоснователност на направеното от жалбоподателя възражение за придобиване на процесните имоти по давност. Сочи се в жалбата, че този извод на районния съд противоречи на ТР № 1/2012 г. на ОСКГ на ВКС. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху делбените имоти необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години още от началото на деветдесетте години на миналия век, като е демонстрирал по отношение на останалите наследници намерението си да владее техните идеални части за себе си и никой от тях не е имал претенции към земите, и не е оспорвал владението на ответника.

 С писмения си отговор ответниците по жалба оспорват същата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено. В отговора са изложени подробни съображения срещу наведените в жалбата оплаквания срещу извода на съда за недоказаност на твърдяното от жалбоподателя придобиване на процесните имоти по давност.  

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

   Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д.А.Я., С.Д.Я. и Л.Д.Д. срещу С.Г.П. иск за делба на 23 бр. недвижими имоти, съставляващи земеделски земи и гори в землището на с. Г., както и на незастроен поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с. Г., подробно индивидуализирани съгласно действащата кадастрална карта на селото.

В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на описаните недвижими имоти на основание наследяване от Г.З.П., починал през 1993 г. Твърди се, че общият им наследодател е придобил собствеността върху делбените земеделски земи с решения № 868/11.10.2004 г. на ОСЗГ – С. и № 06001/23.07.1999 г. на ПК-С., с които решения имотите са му били възстановени, а собствеността върху делбения имот, находящ се в урбанизираната територия, е придобита от него на основание съдебно решение по гр.д. № 332/1987 г. на РС- С.. Иска се делбата на процесните имоти да се допусне между страните при квоти по 1/6 ид ч. за всеки от ищците и ½ ид. ч. за ответника.

В подадения от ответника С.П. писмен отговор а исковата молба същият излага становище за неоснователност на иска за делба. Ответникът навежда възражение, че процесните имоти не са съсобствени между страните, тъй като той единствен и изключителен собственик на всички описани имоти, собствеността върху които е придобил на основание придобивна давност. В тази връзка твърди, че е владял спокойно, необезпокоявано и непрекъснато всички делбени имоти от деветдесетте години до настоящия момент.

            Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

            Предявен е иск за делба с правно основание чл. 69 от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС.

            По делото е безспорно установено, че страните са наследници по закон на Г.З.П.,***, починал на 10.08.1993 г., като ответникът С.Г.П. е негов син, а ищците Д.А.Я., С.Д.Я. и Л.Д.Д. са съответно съпруг и деца на починалата през 2014 г. дъщеря на Г.З.П. – Г. Г. Я..

            Установено е, че с решения № 06001/23.07.1999 г. на ПК – С. и № 868/11.10.2004 г. на ОСЗГ – С. на Г.З.П. е възстановено правото на собственост върху процесните недвижими имоти, описани по т. 1-23 в исковата молба. В посочените решения е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху конкретни имоти,  индивидуализирани по вид, номер по картата на землището и съседи, и са придружени със скици на имотите, поради което те имат конститутивно действие по отношение на обекта на възстановяване и субектите по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 13а, ал. 1 от ЗВСГЗГФ. Тези имоти представляват „новооткрито наследство” по смисъла на чл. 91а, изр. 2       , вр. чл. 1 от ЗН и като такива са част от имуществото на наследодателя Г.З.П. след неговата смърт, поради което те са обект на наследствено правоприемство в имуществото на призованите към наследяване негови законни наследници.

Не се спори между страните, че общият им наследодател Г.П. е бил собственик и на поискания до делба недвижим имот в урбанизираната територия на с. Г., представляващ понастоящем съгласно действащата кадастрална карта на селото ПИ с идентификатор № 15285.7.297, доказателства за което се съдържат в представеното решение по гр. д. № 332/1987 г. на С.ски районен съд и представената скица на имота, издадена от АГКК. След смъртта на Г.З.П. правото на собственост върху този имот е преминало в патримониума на наследниците му по закон и между тях е възникнала съсобственост при квоти съобразно наследствените им дялове, определени по правилата на ЗН.

            Спорът по делото е относно основателността на направеното от ответника правоизключващо съсобствеността върху имотите между сънаследниците възражение за придобиване от него на всички делбени имоти по давност. Това възражение на ответника не се доказва от събраните по делото доказателства.

При възникнала на основание наследствено правоприемство съсобственост, каквато в случая е била налице между съделителите по отношение на всички процесни имоти, владението преминава по право към всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 от ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. За да се приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници, владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части.  Промяната на намерението предполага външна изява чрез такива действия, които не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на другите сънаследници, и които са от естество да бъдат възприети по този начин от всички, за да се приеме, че останалите съсобственици обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им противопостави владението си.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е упражнявал фактическата власт върху част от съсобствените имоти като ги е обработвал и ползвал лично или чрез трети лица в продължение на повече от 10 години. Липсват обаче доказателства ответникът да е отблъснал владението на останалите наследници на Г.З.П., като е демонстрирал ясно пред тях, че владее имотите само за себе си. Разпитаните свидетели М. П., И. Ш.и М. П. свидетелстват само за упражняваната от ответника фактическа власт върху имотите, но никой от свидетелите не твърди, че е имало случай, при който ответниците не са допускали ищеца в процесните имоти и са заявявали ясно пред него, че считат тези имоти само за свои, а не за собственост на всички наследници на Г.П.. Няма доказателства за извършени от ответника каквито и да било действия, с които да изявява външна демонстрация на намерението му за своене на целия имот и за отричане на правата на сънаследниците му. Събраните доказателства за провеждана от ответника сеч от делбения горски имот не водят до извод за осъществено от ответник собственическо намерение досежно частите на останалите съсобственици от този имот и отричане на правата им. Провеждането на сеч е свързано с извличане на полезните свойства на гората, което е действие на управление на собствения имот. Отдаването под наем, аренда и всяко действие, свързано с получаване на гражданските плодове само от някой от съсобствениците, по своята същност са сходни с действията, които съсобственикът може да извършва с общия имот/ чл. 31, ал. 1 от ЗС/, поради което също не могат да се третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си.

С оглед липсата на доказателства за отблъскване владението на ищците върху процесните наследствени имоти, следва да се приеме, че ответникът е  бил само държател на притежаваните от ищците по наследство идеални части от тези имоти и като такъв не е могъл да придобие идеалните части на съсобствениците си по давност.

Неоснователно е направеното с жалбата възражение за противоречие на извода на първоинстанционния съд, че предпоставка за придобиването на процесните имоти по давност е отблъскването от владелеца на владението на останалите съсобственици чрез демонстриране пред тях на промяна в намерението, с приетото в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. С посоченото тълкувателно решение е даден отговор на въпроса за приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването, какъвто не е настоящият случай, тъй като съсобствеността върху всички делбени имоти е възникнала между съделителите въз основа на наследствено правоприемство. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части, и за да ги придобие по давност, е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във владение. Завладяването на частите на останалите съсобственици и промяната в намерението трябва да се манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно.

            С оглед на горното следва да се приеме, че процесните делбени имоти са съсобствени между страните на основание наследяване при квоти, определини съобразно чл. 5, ал. 1, чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, а именно:  по 1/6 ид. част за всеки от ищците и ½ ид. част за ответника. При тези квоти следва да се допусне делбата между страните.

  Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемите искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.

 

                Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14 от 04.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1283/2018 г. на Районен съд – гр. С..

ОСЪЖДА С.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Д.А.Я., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.Я., ЕГН **********, с адрес ***, и Л.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 1500 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.