Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 25 от 17.01.2011г. по гр. д. № 4555/2010г. по описа на ВТРС е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати на К. П. П. от гр.В. сумите от 370,94 лв., представляваща обезщетение по чл.213,ал.2 от КТ за незаконно недопускане на работа за периода от 21.07.2010г. до 06.09.2010г. и 53,84лв., представляваща обезщетение по чл.224 ал.1от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 14.10.2010г. до окончателното й изплащане, и сумата от 200 лв. разноски по делото. Осъден е „С. Н.”Е. гр. В. да заплати в полза на ВТРС сумата от 100лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси за предявените обективно съединени искове, както и 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от „С. Н.” Е. гр.В. Т. чрез пълномощниците адв.Н.Илиева и адв.Д.Керекова. Атакува решението, като сочи, че съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, постановено в противоречие с материалния закон, по изложени за това в жалбата подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на ВТРС и да отхвърли като недоказани и неоснователни предявените обективно съединеÝи искове по чл.213,ал.2 и чл.224,ал.1 от КТ. Претендира разноски. Ответникът по жалба К. П. чрез пълномощника си адв.Благоева в писмен отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложени за това подробни доводи. Моли решението на ВТРС като правилно, законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: Безспорно се установява от събраните по делото доказателства-приложения трудов договор от 08.04.2009г. и заповед № 188 от 07.09.2010г., че страните по делото са били в трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 07.09.2010г., като ответницата по жалба е изпълнявала длъжността „барман” с място на работа „С. к.” в гр.В.. От показанията на св.А. И., също работила при жалбоподателя в „С. к.” като сервитьорка до м.август 2010г., се установява, че П. е дошла на работа вечерта на 21.07.2010г., но салонният управител С. Б. й казал, че вече не е на работа там от същата вечер, и не била допусната да влезе в заведението. От показанията на същата свидетелка се установява и че след 21.07.2010г. ответницата по жалба повече не е ходила на работа и не е правила опити да изпълнява задълженията си. Св.С. Б., салонен управител на посочения клуб, посочва, че на 21.07.2010г. П. е дошла на работа, но след телефонен разговор с управителя на дружеството, който искал да разговаря с нея, тя си тръгнала. От неговите показания също се установява, че след тази дата ответницата по жалба не е идвала на работа. Освен това, той посочва, че управителят на дружеството не му е казвал, че К. П. вече не работи там. Св.Ц.Н., касиерка в „С. к.”, е посочила, че П. е била в трудови правоотношения с жалбоподателя до 07.09.2010г., когато е съкратена поради намаляване обема на работа. Излага, че не е отишла да си получи обезщетението за останалите й три дни отпуск. Като доказателства по делото са приложени графици за отчитане явяването на работа за месеците юли, август и септември 2010г., издадени от жалбоподателя, от които е видно, че за периода 21.07.-31.07.2010г. са отразени самоотлъчки за ответницата по жалба. Като доказателства по делото са приложени и предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и покана за ползване на платения годишен отпуск за периода от 03.08.2010г. до 02.09.2010г. до К. П. от страна на работодателя. От приложената товарителница на „Еконт експрес” е видно, че тези документи са получени на 03.08.2010г. Това е констатирано и при извършената проверка от страна на Дирекция „Инспекция по труда”-В., която е сезирана от П. на 30.07.2010г. /писмо № 0036-3606 от 10.08.2010г./. Видно от приложените фишове за заплати на П. е, че за м.юли 2010г. същата е получила сумата 201,98лв., като са отразени 7 дни самоотлъчка, а за м.август 2010г. същата е получила сумата 208,53 лв., начислена като редовен отпуск 22 дни. За м.септември е издаден фиш за сумата 31,27 лв., начислена като редовен отпуск 3 дни, но на същия няма положен подпис на П. за получаване на сумата. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове по чл.213 ал.1 и чл.224 ал.1 от КТ. По отношение на иска по чл.213 ал.1 от КТ: Фактическият състав на чл.213 ал.1 от КТ е налице при кумулативната даденост на две предпоставки - наличие на валидно трудово правоотношение и незаконно недопускане на работа. Недопускането до работа е незаконно когато е извършено в нарушение на основното задължение на работодателя да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Недопускането се изразява във фактическо лишаване от възможността работникът да престира своя труд, но той следва да е положил необходимите и достатъчни усилия за това престиране, като най-малкото е да се е явявал на работа, полагайки усилия да положи труд. Безспорно се установява от показанията на св.Ибрамова, че ищцата след датата 21.07.2010г. /за която дата твърди, че не е допусната до работното си място/ не се е явявала на работа, не е ходила там и не е правила опити да изпълнява задълженията си. Липсват безспорни доказателства в подкрепа на твърденията й, че на 21.07.2010г. същата не е допусната до работа от салонния управител на «С. к.» св.С.Б.-показанията на свидетелите в тази насока са противоречиви. Дори обаче да се приеме, че е налице този факт, след като е установено, че жалбоподателката не е правила опити след тази дата да отиде на работното си място и да изпълнява трудовите си задължения, то претенцията й за обезщетение по чл.213 ал.1 от КТ е неоснователна и следва да се отхвърли. Без значение е фактът, че ищцата е сезирала Инспекцията по труда на 30.07.2010г. за недопускането й до работа. В случая релевантен е фактът, че същата не е посещавала работното си място, за да престира своя труд, т.е. не е положила достатъчни усилия за престиране на труда си. По отношение на иска по чл.224 ал.1 от КТ: От приложените фишове за заплати на П. е видно, че за м.август 2010г. същата е получила сумата 208,53 лв., начислена като редовен отпуск 22 дни, а за м.септември е издаден фиш за сумата 31,27 лв., начислена като редовен отпуск 3 дни, но на същия няма положен подпис на П. за получаване на сумата. Ищцата не спори факта, а и същият се твърди в исковата молба, че е получила сумата 208 лв. В приложения фиш за заплата за м.август тази сума е начислена като редовен отпуск за 22 работни дни. Голословни и недоказани са твърденията й, че й се дължи обезщетение за общо 24 работни дни /т.е. че не е ползвала платен годишен отпуск за 24 дни/, възлизащо на общо 261,84 лв., от които след заплащането на сумата 208 лв., й се дължи сумата 53,84 лв. От приложените по делото доказателства се установява, че дължимото обезщетение от жалбоподателя на ответницата по жалба по чл.224 ал.1 от КТ е за три работни дни и възлиза на 31,27 лв. Тази сума следва да й заплати работодателят, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2010г. Предвид изложеното следва решението на ВТРС да бъде отменено както следва: изцяло в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати на К. П. сумата 370,94 лв., представляваща обезщетение по чл.213,ал.2 от КТ за незаконно недопускане на работа за периода от 21.07.2010г. до 06.09.2010г., в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати на К. П. сумата 53,84лв. представляваща обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск-само за разликата над 31,27 лв., в частта, с която „С. Н.” Е. гр. В. е осъден да заплати на К. П. сумата от 200 лв. разноски по делото-само за разликата над 14,72 лв. и в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати в полза на ВТРС сумата от 100лв. държавна такса-само за разликата над 50 лв. Следва да бъдат отхвърлени исковете на П.-по чл.213 ал.1 от КТ-изцяло, и по чл.224 ал.1 от КТ-само за разликата от 31,27 лв. до 53,84 лв., като неоснователни и недоказани. Разноски са претендирани от жалбоподателя, но тъй като липсват данни такива да са направени-в договора за правна защита е посочено само договореното адв.възнаграждение, но не и внесената сума, то не се присъждат. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 25 от 17.01.2011г. по гр. д. № 4555/2010г. по описа на Великотърновски районен съд, в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати на К. П. П. от гр.В. сумата 370,94 лв., представляваща обезщетение по чл.213,ал.2 от КТ за незаконно недопускане на работа за периода от 21.07.2010г. до 06.09.2010г., в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати на К. П. П. от гр.В. сумата 53,84лв. представляваща обезщетение по чл.224 ал.1от КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва за забава върху тази сума считано от 14.10.2010г. до окончателното й изплащане-само за разликата над 31,27 лв., в частта, с която „С. Н.” Е. гр. В. е осъден да заплати на К. П. П. от гр.В. сумата ¯т 200 лв. разноски по делото-само за разликата над 14,72 лв. и в частта, с която е осъден „С. Н.” Е. гр. В. да заплати в полза на ВТРС сумата от 100лв. държавна такса-само за разликата над 50 лв., вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. П. от гр.В., ул.”П.” № 18, ЕГН * срещу „С. Н.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Х. Б.” № 15, .2, иск за обезщетение по чл.213 от КТ за недопускане до работа за периода от 21.07.2010г. до 03.09.2010г. в размер на 370,94 лв., като неоснователен и недоказан. ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. П. от гр.В., ул.”П.” № 18, ЕГН * срещу „С. Н.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.В., ул.”Х. Б.” № 15, .2, иск за обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за разликата от 31,27 лв. до 53,84 лв. като неоснователен и недоказан. ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |