Р Е Ш Е Н И Е
№241
гр. Хасково, 04.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на четиринадесети
май, през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №210/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от Х.И.А., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0271-000055 от 31.01.2021г., издадена от младши автоконтрольор в РУ -
Харманли при Областна дирекция на МВР – Хасково. С оспорената заповед на Х.А. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 2 а б. "б" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и със същата са отнети
следните документи: свидетелство за регистрация на МПС, част 2 №СВ 0234744 и 2
броя регистрационни табели на МПС с рег. № АY*****марка БМВ 320.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за постановяването й в нарушение и при
неправилно приложение на закона. Жалбоподателят твърди, че административната
мярка е наложена във връзка с недоказано нарушение, а фактическото изложение и
аргументите в заповедта не кореспондират на обективно осъщественото. Сочи, че е
налице и разминаване в часа на осъществяване на проверката посочен в ЗПАМ и в
издадения талон за медицинско изследване № 0051220. В заключение се прави
искане за отмяна на оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
надлежно упълномощен процесуален представител – адв. М. А., която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения и претендира за присъждане на разноски
по делото.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в РУ -
Харманли при Областна дирекция на МВР Хасково – З. Т. М., редовно призован за
съдебно заседание, не се явява и не взема становище по депозираната жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На жалбоподателя в настоящото производство – Х.И.А., е
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АA
№815457/31.01.2021г.. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че на 31.01.2021г., в 16.13 часа по път II – 76, км.60+500, общ. Харманли, посока гр. Харманли Х.А. управлява собствения
си лек автомобил БМВ 320 с рег. № А******. На 31.01.2021г., в
16.30 часа Х.А. отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер Друг тест 5000 с номер АRKF-0022, за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден му е
талон за медицинско изследване с номер 0051220, като И. не желае да даде кръв и
урина за химическо или химико – токсикологично изследване. Прието е, че Х.А.
виновно е нарушил чл.147, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000055/31.01.2021г.,
издадена от младши автоконтрольор в РУ - Харманли при Областна дирекция на МВР-
Хасково, упълномощен със Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД на
МВР Хасково, на жалбоподателя Х.А. е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил БМВ 320 с рег. № А******,
за срок от 6 месеца, считано от датата на издаването ѝ. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл. 172, ал.2, чл.171, т.2а, б.
„б” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН, като от фактическа страна се основава на
констатациите, съдържащи се в съставения срещу Х.А. АУАН серия АA
№815457/31.01.2021г., за това, че на 31.01.2021г., в 16.30 часа по път II – 76, км.60+500, общ. Харманли, посока гр. Харманли, управлява собствения си
лек автомобил БМВ 320 с рег. № А******, като отказва да му бъде
извършена проверка от контролните органи с техническо средство Дрегер Друг тест
5000 с номер АRKF-0022,
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и не
желае да даде кръв или урина за химическо или химико-токсикологично изследване,
при издаден талон за медицинско изследване с № 0051220.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000055/31.01.2021г.,
в.т.ч АУАН серия АA №815457/31.01.2021г., Талон за изследване №0051220; Заповед
№ 1253з-479/16.11.2020г. на Директора на ОД на МВР Хасково.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 1253з-479/16.11.2020г.
на Директора на Областна дирекция на МВР Хасково, с която на основание чл.43,
ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР и на основание Заповеди № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са
държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково –
полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган - младши автоконтрольор в РУ- Харманли при ОД на МВР-
Хасково, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното
основание за упражненото от младши автоконтрольор в РУ- Хасково при ОД на МВР-
Хасково правомощие /чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП/, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване наличието на регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171,
т.2а, б. „б” от ЗДвП. Фактическите констатации, на които се основава
възприетото административно решение, са обективирани и в съставения АУАН серия АA
№815457 от 31.01.2021г., който е послужил за издаване на заповедта. Доколкото
описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съставеният АУАН серия АA
№815457 от 31.01.2021г. е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите основания по см. на чл.59,
ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на акта. Ето защо и при
прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта/, съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-0271-000055/ 21.01.2021г. на младши автоконтрольор в РУ – Харманли,
е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон,
като съображенията за това са следните:
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта
правни последици.
По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителни
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23
от ЗАНН). В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000055 от 31.01.2021г.,
е посочена разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, съгласно която норма
за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. Приложената на Х.А. с обжалвания административен акт ПАМ
по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП от фактическа страна се основава на надлежно
съставен от компетентно длъжностно лице Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 815457 от 31.01.2021г., за извършено от жалбоподателя
нарушение по чл.174, ал.3, предл. 2 от ЗДвП, за деяние, изразяващо се в това,
че на посочените в АУАН дата, час, място и обстоятелства, Х.А. управлява
собствения си лек автомобил, като отказва да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнява даденото му предписание за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
С оглед на така направената фактическа и правна
обосновка на наложената на А. принудителна административна мярка, издаването на
обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния
закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по
надлежния ред от компетентните длъжностни лица управление на МПС от А. и отказ
да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и да изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества.
От фактическа страна по делото не е спорно, че при опит
да бъде извършена на 31.01.2021г. в 16.30 часа по път II-76 км.
60+500, общ. Харманли проверка от контролните органи на водача на МПС Х.А. за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Друг тест 5000 с номер ARKF-0022 същият е
отказал, а отделно от това при издаден талон за медицинско изследване А. не е
изпълнил даденото му предписание да даде кръв или урина за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Предпоставка за издаването на
заповед на основание чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е извършено от водача на МПС
административно нарушение, което се установява със съставен акт за установяване
на административно нарушение. Както беше посочено, описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, съставляват
едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на заповедта
за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП. В проведеното съдебно
производство въпреки указаната от съда доказателствена тежест за жалбоподателя фактическите
констатации по АУАН, възпроизведени и в оспорената ЗППАМ, не бяха опровергани с
надлежни доказателства и съответно законовата презумпция по чл.189, ал.2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностни лица за
службите за контрол АУАН, не са оборени по надлежния ред. С оглед на което
съществуването на правно релевантният юридически факт за възникването на публичното
право на органа да наложи ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, се явява
фактически и доказателствено обосновано.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл.171,
т.2а, б. „б” от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка - „прекратяване на
регистрацията на ППС”. Административният орган обосновано е приел, че
жалбоподателя, като водач на МПС отказвайки да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества със съответното техническо средство за това,
съставлява законово регламентирана материалноправна предпоставка за налагане на
ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява
постановен при правилно приложение на материалния закон.
Безспорно, както се сочи и в подадената до съда жалба
в оспорения акт фигурира израза „временно отнемане“, но следва да бъде
посочено, че това не съставлява нарушение на материалния закон при издаването
му, както настоява жалбоподателя, а е последица от наложената ПАМ по чл.171,
т.2а, б. „б” от ЗДвП „прекратяване на регистрация на ППС“, предвидена с
разпоредбата на чл. 172, ал.4 от ЗДвП. Съобразно посочената последна разпоредба
в
случаите по чл.
171, т. 2, букви "в", "к",
"л", "м" и т.
2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл.
171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер, т.е с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП „прекратяване на
регистрация на ППС“ следва и изземването или отнемането – временно на свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство и на регистрационните табели на
МПС. Поради това не може да бъде възприето становището на жалбоподателя, че с
оспорения акт е приложена мярка, която не е предвидена в текста на чл.171,
т.2а, б. „б” от ЗДвП.
Не съставлява нарушение и съответно основание за
отмяна на оспорената заповед несъответствието на часа посочен в акта, в който
от контролните органи е извършена проверката на жалбоподателя - 16.30 часа на
31.01.2021г. и този, в който на А. е връчен талона за медицинско изследване –
16.42 часа на 31.01.2021г. Логично е да има несъответствие на двата часа, тъй
като в 16.30 часа жалбоподателя, след като е бил спрян за проверка е отказал да
бъде изпробван с техническо средство установяващо употребата на наркотични
вещества, този отказ сам по себе си води до следващото действие указано в
правната норма, а именно на лицето да му бъде издаден талон за медицинско
изследва. Това второ по ред действие, безспорно не може да съвпадне часово с
първото предприето от контролните органи, тъй като се изисква време за
изготвяне на талона за медицинско изследване. Още повече, че спорния час
удостоверява часа, в който талона за медицинско изследване е бил връчен на
жалбоподателя – 16.42ч., а не часа на извършване на нарушението, който час
абсолютно логично е да предхожда, този на издаване и връчване на талона.
В заключение следва да бъде посочено, че принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.1, б. „б” от ЗДвП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е да
предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят
настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да
преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да
отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл.22 от ЗАНН/.
Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни
последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП, е осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В
случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и
доказано от гл.т наличието на материалноправната предпоставка по чл.171, т.2а,
б. „б” от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Отчитайки превантивния и преустановителен характер и
съдържанието на мярката, наложена с оспорения акт, както и целта на закона,
съдът приема, че при провеждане на административното производство не са
допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила. Доколкото срокът,
за който е наложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС”, е законово
регламентираният минимален такъв /6 месеца/, обстоятелството, че
правоприлагащият административен орган не е мотивирал определения срок за
прилагане на ограничението, не релевира допуснато съществено нарушение на
материалните и/или процесуалните изисквания при постановяването на оспорената
заповед.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.И.А., ЕГН **********,***, срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0271-000055 от
31.01.2021г., издадена от младши автоконтрольор в РУ - Харманли при Областна
дирекция на МВР – Хасково, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 2 а б. "б" от ЗДвП, на Х.А. е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца и със същата са отнети следните документи: свидетелство за регистрация
на МПС, част 2 №СВ 0234744 и 2 броя регистрационни табели на МПС с рег. №
АY*****марка БМВ 320.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: