О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260445
17.02.2021 г., гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Въззивно гражданско отделение, VI състав, в закрито
заседание на 17.02.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Куршумова в.ч.гр.дело № 136 по описа за 2021г.
на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис
– сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., чрез процесуалния
представител юрисконсулт П.Б. против Разпореждане №284387/19.11.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№14808/2020г. на
ПРС, XIX гр.с., с което се отхвърля заявлението на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.В.Г., ЕГН **********
с адрес *** за следните суми: 931,12 лева главница, 72,62 лв.-договорна лихва,
67,41 лева обезщетение за забава от 21.08.2019 г. до датата на подаване
заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски. В жалбата са релевирани подробни
оплаквания за неправилност на постановено от заповедния съд разпореждане и се
поддържа, че договорът за потребителски кредит отговаря на поставените
изисквания в ЗПК. Посочва се, че съображенията на заповедния съд за отхвърляне
на заявлението стоят извън пределите на изследване в производството по чл.410 ГПК. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане и да се уважи заявената
претенция. Моли за присъждането на разноските за настоящото производство от 15
лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната
страна.
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Районен
съд-Пловдив е бил сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК
********* със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу С.В.Г., ЕГН **********, с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски
кредит № CREX - 17180538 от 01.08.2019 г., както следва: 931,12 лева главница за
периода от 20.08.2019 г. до 20.01.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/; 72,62 лв. - договорна лихва за периода от
20.08.2019 г. /падежа на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.01.2020 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; 67,41 лева - обезщетение за забава, считано от 21.08.2019 г. до датата
на подаване заявлението в съда, както и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноските.
С
обжалваното разпореждане районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на
неравноправни клаузи в договора, поради което е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед по чл.410 ГПК.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на заповедния съд.
Заповедното
производство по реда на чл.410 ГПК е уредено за установяване дали вземането е
спорно, при което е достатъчно заявителят да твърди, че вземането съществува. В
случая е достатъчно да са описани
обстоятелствата, от които произтича вземането, за да се провери дали същото
е спорно. Конкретно по делото е приложен
договор за потребителски кредит, от
който произтича процесното
вземане, предвид на което следва да се приеме, че заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК.
Съгл.
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение
след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора
с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на
подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. В настоящия
случай, правата на заявителя се претендират
от договор за потребителски
кредит, т.е. длъжникът се явява
потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да бъде извършена проверка за
наличие на неравноправни клаузи в
договора.
С
представения договор за потребителски кредит е договорена сума по кредита в
размер на 931, 12 лева, годишен процент
на разходите /ГПР/ от 33.76 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 29.44 %. Настоящият съдебен състав не констатира
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на клаузите от договора, на които се
основават вземанията на кредитора за главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава. В случая главницата представлява заетата сума,
задължението за връщане на която има характер на основно и произтича от общата
норма на чл.240,ал.1 от ЗЗД, поради което не е налице неравноправност на
клаузите по отношение на главницата. По своята същност възнаградителната лихва
представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за
предоставените му парични средства. Възможността за договарянето на такава
лихва е предвидено в закона – чл.240, ал.1 ЗЗД, а при потребителските кредити
тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора – арг.
чл.4,ал.1, т.5 ЗПК. Ето защо клаузата в договора, предвиждаща заплащането на
възнаградителна лихва в договорения лихвен процент, не е в противоречие с изискванията
за добросъвестност. По отношение на обезщетението за забава също не се
констатира наличието на неравноправни клаузи. Съгласно чл.3 от договора, при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска. В случая клаузата на чл.3 от договора преповтарят нормата на чл.86 от ЗЗД, съгл. която при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, при което не може да се приеме наличието
на неравноправни клаузи.
По
горните мотиви настоящият въззивен състав намира обжалваният съдебен акт за
неправилен и като такъв следва да бъде отменен, а делото върнато на
първоинстанционния съд с указания за
издаване на заповед за изпълнение за процесното вземане съобразно подаденото
заявление.
С
оглед уважаването на жалбата на частния жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 15
лева за държавна такса и 50. 00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане
№284387/19.11.2020г., постановено по ч.гр.д.№14808/2020г. на ПРС, ХIХ
гр.с-в.
ВРЪЩА
делото на РС - Пловдив за издаване
на заповед за
изпълнение съобразно подаденото
заявление.
ОСЪЖДА С.В.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
сумата в размер на 65 лева /шестдесет и пет лева/ -разноски за настоящото
производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: