О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………31.03 2021 г.

 

         Варненският административен съд-, ХХХІІІ състав, в закрито заседание в състав:

                                                                               Председател: Мария Ганева

при секретаря  и  в   присъствието на прокурора като разгледа докладваното от  съдията адм. дело № 493по описа за  2021 год., за да се произнесе, взе предвид:                             

 

Производството епо чл. 231а, ал. 3от АПК.

Подадената частна жалба от Н.Н.  срещу прекратително  определение № 581/10.03.2021 г. на Адм. съд-Варна е придружено от писмена молба за освобождаване от  плащане на дължимата държавна такса от 30 лв. , декларация  за семейно и имотно състояние , заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Варна   за отпусната социална помощ по чл. 9 от ПППЗСП от 75 лв. считано от 01.01.2021 г.

Съдът , по повод искането за освобождаване от държавна такса, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Подателят на молбата декларира , че е несемеен, получава социална помощ от 75 лв. , притежава лек автомобил  „Рено Меган Сценик „  с рег.***, че няма недвижима собственост.

Представената от Н. заповед № ЗСП-Д-В-122/26.01.2021 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Варна  потвърждава истинността на информацията за  получена социална помощ, а писма от дирекция  „ Местни данъци“ при Община Варна и от Агенция по вписваният сочат достоверност за липса на притежавана недвижимост и за декларирано право на собственост върху МПС.

Видно от представената по делото преписка по издаване на заповед № ЗСП-Д-В-122/26.01.2021г. от директора на дирекция „ Социално подпомагане“ – Варна Н.  е с 50 % намалена работоспособност  поради общо  заболяване  считано от 29.10.2020 г.

Според писмо от 16.03.2021г. на ТП на НОИ – Варна Н.Н. е получавал за периода от 25.05.2017 г. до 24.09. 2017 г. обезщетение от 7.20лв. дневно и не получава пенсия.

Молителят не е подавал декларация  по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. , а според справка по чл. 73 от посочения закон в НАП има данни за изплатена на лицето сума от 5.46лв.  през 2019 г.

Според информация в НБД „ Население “ Н.Н. е несемеен и с постоянен адрес *** .  

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Молителят иска освобождаване от заплащането на държавна такса от 30 лв.

Съгласно правилото на чл. 83, ал.2 от ГПК  във вр.с чл. 144 от АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

Събраните сведения, разгледани в съвкупност сочат, че молителят е несемеен , живее сам , същият е с намалена работоспособност поради общо заболяване, няма  трудова заетост , не получава пенсия, няма недвижими имоти . Той притежава само лек автомобил и единствен източник на средства за съществуване е получавана социална помощ от 75 лв. Анализът на тези данни налага извод, че  Н. не разполага с достатъчно средства , за да плати дължимата държавна такса по чл. 235а от АПК и следва да  бъде освободен от задължение за нейното внасяне.   

В контекста на гореизложеното съдът

 

                                       О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

Освобождава Н.А.Н. от задължение за внасяне на държавна такса от 30 лв. по повод подадената частна жалба срещу прекратително  определение № 581/10.03.2021 г. на Адм. съд-Варна

Съдебното определение не подлежи на обжалване.

Препис от същото да се изпрати на молителя .

 

                                                                             Съдия: