РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Враца, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Борис К. Динев
Мира Р. Джонева
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело №
20251400500401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. В. Д., ЕГН: **********, чрез адв. И. И.
срещу Решение № 482/17.07.2025 г. на Районен съд-Враца по гр. д. № 1104/2025 г.,
постановено по предявен иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение поради противоречие с материалните и процесуалните правила, както и
необоснованост. Излагат се съображения, че районният съд не е съобразил, че при
определяне на издръжката следва да се съобразят възрастта на детето и че в случая
то не е новородено, като освен обичайните нужди за задоволяване на
физиологичните му потребности, то има социални, образователни и културни
нужди, които също следва да бъдат задоволени. Подчертават се променените
социално-икономически условия в страната, повишаването на цените, нарасналата
нужда на детето от дрехи, обувки, храна, учебни помагала и джобни средства,
както и особеният ортодонтски проблем на детето, свързан със значителни разходи.
Счита, че следва да се вземе предвид, че бащата е здрав, в трудоспособна възраст,
няма данни да е нетрудоспособен, нито бил представил доказателства за липса на
трудова заетост или ограничени доходи. Намира, че при извършване на преценката
не следва да се отчита издръжката за трите други деца, с които живее в
домакинство, защото те не са негови биологични или осиновени деца, съответно
няма задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Позовава
се на т. 1 от ППВС 5/70 г., като смята, че липсата на доходи и работа, бидейки в
трудоспособна възраст, не освобождава родителя от задължението му издръжка, а
материалните възможности на родителя следва да се определят съобразно
1
квалификацията му и други констатирани обстоятелства. Казва, че не са
ангажирани доказателства за намалена трудоспособност, нито за друга
основателна причина за невъзможност да реализира доходи в размер поне на
средната за страната заплата. Счита, че претендираният размер на издръжка от 500
лв. отговаря реално на установените нужди на детето. Моли въззивния съд да
постанови решение, с което първоинстанционното решение да се отмени като
неправилно и да се присъди издръжка в претендирания с исковата молба размер.
Претендира сторените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който особеният представител на
ответника по въззив – адв. Е. М., излага съображения за неоснователност на
жалбата. Счита, че не е посочено в какво се състоят нарушенията на материалния и
процесуалния закон, които се твърди да са допуснати от районния съд, нито в какво
се състои необосноваността на решението. Намира, че съдът правилно е обсъдил
всички факти и обстоятелства по делото, както и събраните доказателства, че
съдът правилно е отчел нуждите на детето и възможностите на бащата, вследствие
на което е постановил мотивирано решение. Подчертава, че бащата не разполага с
лично имущество, МПС и регистрирани трудови договори, представил е
доказателства, че е регистриран като търсещо работа лице. Счита, че правилно
съдът е приел, че не се доказва детето да има изключителни нужди, налагащи
издръжка в размер, над минимално установения за страната, предвид което
правилно е увеличил издръжката на 270 лв., представляваща ¼ от минималната
работна заплата за страната. Моли решението на Районен съд – Враца да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
Във въззивното производство страните не са представили доказателства, нито
са имали доказателствени искания, респективно във въззивното производство не са
събирани нови доказателства.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено
в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца, а по същество – правилно.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди събраните доказателства във връзка с изтъкнатите
от страните доводи, като намира жалбата за неоснователна поради
следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 150 СК, подаден от отглеждащия детето Р. С. Б. родител –
майката Е. В. Д., против бащата С. М. Б., като е поискано от съда да измени
дължимата от бащата за отглеждането на детето издръжка от 160 лв. на 500 лв.
месечно. Съдът е приел за установено, че ответникът е баща на детето, дължи
издръжка, както и че нуждите на детето към настоящия момент са завишени,
включително че има нужда от средства за ортодонтско лечение. Приел е за
установено също така, че ответникът не разполага с доходи, поради което искът за
издръжка следва да бъде уважен до законоустановения минимален размер на
издръжка (установената с ПМС № 38/1985 г.), като е изложил аргументи, че така
определеният размер ще бъде достатъчен за задоволяване на основните нужди на
детето. Изложил е аргументи за липсата на доходи на ответника и необходимостта
за съда да вземе предвид това обстоятелство, както и недоказаност на регулярност
на разходите за стоматологично лечение и невъзможността на еднократния
извършен за това разход да бъде включен в размера на месечната издръжка. При
тези съображения е уважил частично предявения иск, като е увеличил размера на
2
дължимата от С. Б. за детето Р. Б. издръжка от 160 лв. на 270 лв. месечно, считано
от 28.03.2025 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
заплащането й. В останалата част - от 270 лв. до претендирания размер от 500 лв. е
отхвърлил иска. Съобразно уважената част на иска е осъдил С. Б. да заплати на
адв. И. сумата от 161,76 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство
фактическа обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря подробно, а
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Същата се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства, а в голямата си част
не се и оспорва. Установено е, че С. Б. не разполага с постоянен доход, не
получава трудови доходи, нито доходи от други източници – наеми, граждански
договори или други, както и не притежава недвижими имоти или моторни
превозни средства. Представена е и служебна бележка от Агенция по заетостта, от
която се удостоверява, че той е безработен. Като доказателства са събрани и
справки за доходи от евентуални пенсии, добавки и обезщетения за безработица,
като от тях се установява, че той не получава пенсии или обезщетения.
По делото е прието и становище от дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Враца, което представител на Дирекцията поддържа пред въззивната инстанция и
твърди, че е актуално, предвид което съдът го кредитира. От становището се
установява, че детето е на 10 години, ученичка в 4-ти клас, развива се нормално за
възрастта си. Има анемия, предвид което следва да се храни с храни, богати на
желязо. Както и че има нужда от ортодонстко лечение, след което да се сложат
брекети. Не се доказва такова лечение към момента да се изпълнява, както и не се
доказва детето да има други специфични нужди. В становището още се излага, че
детето е лъчезарно, щастливо и добре отглеждано.
Спорът се свежда до това, какъв следва да е размерът на дължимата от бащата
издръжка.
След като обсъди фактическата страна на делото във връзка с
изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Предмет на въззивна проверка е предявеният от Е. Д. иска с правно основание
чл. 150 СК, по който в тежест на ищеца е докаже, че ответникът е родител на дете,
което се отглежда от ищеца, трайното съществено увеличаване на нуждите на
детето след определяне предишния размер на издръжката, както и материалните
възможности, имотно състояние и квалификации на ответника да дава месечна
издръжка в претендирания размер.
Съгласно Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС, т. 4. нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая, а съгласно т. 5.
възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. Следва да се има предвид, че макар при
определяне на издръжката да се отчитат грижите на родителя, при когото детето се
отглежда, все пак и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно.
Непротиворечива е съдебната практика, съобразена в обжалваното съдебно
решение, че издръжката се определя след преценка на нуждите на децата и
3
възможностите на родителите им въз основа на доказателствата за тези
обстоятелства. Когато искът е доказан по основание - установено е, че нуждите на
децата са нараснали, както и че родителят не е възпрепятстван да реализира
доходи, то съдът определя размера по своя преценка, изхождайки от всички данни
за възможностите на родителите. Действително не се освобождават от
задължението за издръжка лицата, които неоправдано не работят, макар и да са
трудоспособни. При липса на доказателства за доходите на бащата, който е в
работоспособна възраст, същият следва да бъде задължен да заплаща за дъщеря си
издръжка поне в минимално установения по нормативен ред размер.
По конкретните възражения от жалбата следва да се отбележи, че съдът
отчита като ноторно известни социално-икономическите промени в страната
спрямо предходния момент на определяне на издръжката – 2018 г., но намира, че
тези обстоятелства са отчетени от районния съд. Несъответстващо на
доказателствения материал е оплакването, че бащата не бил доказал да няма
доходи, а и в тежест на ищеца е да докаже възможностите за предоставяне на по-
висока издръжка. Юридически издържано, но също несъответстващо на
решението по същество е възражението, че при извършване на преценката не
следва да се отчита издръжката за трите други деца, доколкото районният съд не е
отчитал подобна издръжка, нито дори се твърди да е отчитана някаква друга
издръжка при извършване на преценка по отношение на размера на иска. Съдът е
приел искът за доказан по основание, но не до степен на претендирания размер.
Съдът се солидаризира с желанията на полагащия грижи родител за по-високи
средства за детето, така че да не се налага планиране и бюджетиране на неговите
разходи. Съдът обаче е длъжен, наред с това да брани интереса на детето, така и да
отчита обективното материално състояние и възможности на родителя, така че
решението да може да бъде редовно изпълнявано и полезно за страните. Отчитайки
възрастта на детето – 10 години, съдът намира, че сумата от около 500 лв. месечно
би могла да е достатъчна за да задоволява нуждите на дете в тази възраст – за
храна, сезонно закупуване на дрехи и обувки, ученически пособия и пр. С
нарастване на възрастта нарастват и разходите за всяко дете, но все пак то още не е
влязло в юношеската възраст, която се характеризира с по-високи разходи за
допълнителни образователни занимания и по-висока и самостоятелна социална
активност. При така посочената от съда сума приносът на бащата в размер на 270
лв. е добре определен и следва да допринесе за актуализацията във финансовата
тежест между родителите. Така определеният размер съответства на правилата за
минимален размер съгласно чл. 142 СК и правилно е присъден такъв размер,
считано от предявяване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за
нейното ново изменяне. Що се касае до разходите за лечение - съдът се съгласява,
че същите са наложителни за детето, но нямат регулярен характер, нито има данни
да са предприети действия по осъществяването им към настоящия момент.
Предвид увеличаване на издръжката със 110 лв. на месец в сравнение със
заплащаната досега, съдът намира, че тези разходи биха могли да бъдат планирани
и покрити съразмерно от новата издръжка, а и няма пречка да бъдат предмет на
друг иск, ако може да се докаже, че са ефективно понесени. Съдът отчита, че
въззивникът ще следва да заплаща издръжка още дълъг период от време до
достигане пълнолетие на детето и за да може ефективно и регулярно да изпълнява
това свое задължение, то трябва да е реалистично и съответстващо на
възможностите му. Разбира се, така определеният размер на издръжка може да
бъде променян отново при промяна на обстоятелствата впоследствие и при
актуализация на фиксираните минимални размери на работната заплата.
4
Началният момент на увеличението или намалението на издръжката по чл.
150 СК е от деня на предявяване на иска, в този смисъл съдът правилно е
определил периода с диспозитива си.
Като е отхвърлил горницата по исковата претенция, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден изцяло, а въззивната жалба се явява неоснователна.
По разноските:
При констатираната неоснователност на въззивната жалба на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК само въззиваемата страна има правно на разноски, но в случая
такива не се претендират и не са поискани. С оглед изложеното разноски за
въззивното производство не следва да се присъждат никому.
Водим от горното, Окръжен съд – Враца
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 482/17.07.2025 г., постановено по гр.д. №
20251420101104 по описа за 2025 г. на Районен съд – Враца, с което е изменен по
предявения иск с правно основание чл. 150 СК размерът на определената по гр. д.
№ 348/2018 г. на РС-Враца издръжка, която С. М. Б., ЕГН ********** е осъден да
заплаща на детето си Р. С. Б. с ЕГН ********** чрез майката Е. В. Д. с ЕГН
********** от гр. *** като издръжката е УВЕЛИЧЕНА от 160 лв. на 270 лв.
месечно, считано от 28.03.2025 г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до заплащането на вноската, а в останалата му част до пълния претендиран
размер от 500 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5