Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК . Образувано е по въззивна жалба на Н. Н. Х.- Г. О. против решението на Г. районен съд по гр.д. № 985/09г., в частта, в която са отхвърлени исковете по сметки с правно основание чл.31,ал.2 ЗС за обезщетение за лишаване от право на ползване върху същия имот, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати и държавна такса върху отхвърления иск по сметки. С решението Г. районен съд е изнесена на публична продан недвижим имот, находящ се в с. Д., община Л., област В. Т., представляващ дворно място от .. кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, представляващо УПИ №..., в кв..., съгласно ПУП на с. Д..Постановено е получената сума от публичната продан да бъде разпределена между съделителите от по Ѕ за всеки. С решението на първостепенния съд е отхвърлен предявения от Н. Н. Х. иск по сметки по чл.31,ал.2 ЗС, с решението на първостепенния съд са разпределени и разноските по делото. С оглед смъртта на ответника М. Х. Ш. по делото след постановяване на първостепенното решение като страни по делото пред въззивна инстанция са конституирани неговите наследници, сина му Х. М. Х. и дъщеря му С. М. О., след като същите са приели наследството по ред на чл. 51 ЗН с представени по делото нотариално заверени декларации. Постъпила е молба от единия наследник С. М. О., която твърди, че е налице грубо нарушение на закона и съдопроизводствените правила, доколкото са нарушени законовите права и интереси на наследниците, с оглед на което моли да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на ГОРС за допускане и извършване на делбата. В съдебно заседание се явява процесуалният представител на жалбоподателката, като заявява, че поддържа подадената жалба по сочените в нея основания, не претендира разноски за въззивна инстанция. В. окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба и съобрази представените по делото доказателства в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна: Атакуваният съдебен акт на Г. районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 259 и сл ГПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред районен съд е предявен от Н. Н. Х. срещу М. Х. Х. иск за делба на недвижим имот, находящ се в с. Д., община Л., област В. Т., представляващо дворно място от 920 кв.м., заедно с построените в него къща и стопански постройки, представляващо УПИ XII- №, в кв...., съгласно ПУП на с. Д.. С решение № 576 от 11.01.2010г. по гр. дело № 985 по описа за 2009г., ГОРС е допуснал делба между Н. Н. Х. и М. Х. Ш. при права по Ѕ ид. част за всеки. На основание чл. 346 ГПК съдът е допуснал за разглеждане в делбеното производство исканията за уреждане на сметки между съделителите, както следва: ищцата /жалбоподател пред въззивна инстанция/ е предявила иск за осъждане на другия съсобственик да й заплати обезщетение, за това, че е била лишена от възможността да ползва допуснатия до делба недвижим имот, съобразно дела й от датата 01.11.2006г.,когато е влязло в сила решението по брачното дело и когато е постановено ползването на процесния имот да бъде ползван изцяло от нея до 01.04.2010г., като претендира размер на обезщетение Ѕ от ежемесечната наемна цена, а именно 80 лева или обща сума за процесния имот от 1680лв. По делото не е установено да е връчена покана за заплащане на претендираното обезщетение. Пред първата инстанция е изслушана експертиза, която е дала заключение относно размера на претендирания месечен наем, изчислен за всяка една календарна година на процесния период. Разпитани са свидетели относно обстоятелството бил ли е ползван делбения имот само от другия съделител. С обжалваното решение процесният делбен имот е изнесен на публична продан. Решението, в частта в която имотът е изнесен на публична продан е влязло в сила като необжалвано. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че решението на районен съд е законосъобразно, в частта в която е отхвърлена исковата претенция по чл. 31, ал.2 ЗС, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на делбения имот, доколкото в останалата част решението е необжалвано и е влязло в сила. Съображенията за това са следните: Задължението за заплащане на обезщетение произтича от разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. От нормата на закона следва, че обезщетение за ползата се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му заплати следващото се обезщетение. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът изисква само едно условие- писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е едностранно волеизявление на съсобственика,че иска в бъдеще обезщетение за ползването. Следователно, за да възникне задължението на съсобственика, който ползва вещта, за обезщетение, е необходимо съсобственикът, който не ползва вещта, да му отправи писмено искане, което да предхожда исковия период. Това едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, следва да бъде получено от последния и от неговото съдържание да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение. Ако ползващият съсобствената вещ отговори, че предоставя съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи. В случая безспорно се установява, че страните по делото са съсобственици на процесния имот, като до деня на предявяване на иска делбата не е извършена. Не се спори, а и от показанията на разпитаните пред районен съд свидетели се установява, че имотът е ползван от ответника. Остава обаче недоказано от жалбоподателката изпратена от нея писмена покана, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, която да е получена от ответника, преди исковия период, за да може да се постанови претендираното обезщетение за този период. Следователно, тя няма право да иска и другия съделител не й дължи обезщетение за това, че само той ползва този имот. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал.2 ЗЗД и само след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение Поради изложеното, съдът приема за неоснователен довода на жалбоподателката за дължимост на обезщетение от насрещната страна, съответно от конституираните, като страни пред въззивна инстанция, наследници на починалия съделител М. Х. Ш.. Ето защо настоящата инстанция приема изводите на районния съд за недължимост на претендираното обезщетение като правилни и законосъобразни. С жалбата е направено възражение относно определената от районния съд държавна такса по исковата претенция по чл.31,ал.2 ЗС. С оглед спецификата на делбените производства, а именно държавната такса се определя с крайното решение на съда и с оглед изхода на спора по чл.31,ал.2 ЗС, правилно и съобразно разпоредбите на чл. 78 ГПК районният съд е определил дължимата такса от Н. Н. Х. по отхвърлената исковата претенция. По отношение направените от ответник жалба С. М. О. възражения, че в делбеното производство не са конституирани всички наследници на М. Х. Х. и е налице нарушение на закона и на съдопроизводствените правила, както и нарушение на законови права и интереси на всички наследници е налице следното. Делбеното производство е образувано между двама съделители /бивши съпрузи/ М. Х. Х. и Н. Н. Х. за делба на съсобствен имот. С решение № 576 от 11.01.2011г. по гр. дело №985/2009г. е допусната делба на процесния имот между двамата съделители, като са определени и квотите. С решение № 415 от 09.11.2010г. е определен и способа за ликвидиране на делбения имот. Видно от приложеното удостоверение за наследници единият съделител М. Х. Х. е починал на 07.02.2011г., тоест решенията на районния съд, с които са приключили и двете фази на делбеното производство за правилни и законносъобрази, доколкото съделителят М. Х. Х. е починал след тяхното постановяване, поради което липсва нарушение на съдопроизводствените правила, каквито за изложените твърдения от въззиваемата страна С. М. О.. При съобразяване изискванията на закона и тези визирани в чл.51 ЗН е предоставена възможност на наследниците на починалия М. Х. Х. да заявят дали приемат наследството на своя наследодател и същите са конституирани като страни пред въззивна инстанция. Решението на ГОРС, в частта, в която е обжалвано по отношение отхвърления иск на Н. Н. Хасанов, с което е прието, че не е доказана претенцията й по сметките по чл.346 ГПК и същата е осъдена да заплати по сметка на ГОРС дължимата се държавна такса за отхвърлената искова претенция по чл.31,ал.2 ЗС е правилно и следва да се потвърди.В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. По разноските: Страните не претендират разноски за въззивна инстанция. Водим от горното В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 415 на Г. районен съд от 09.11.2010г. по гр. дело № 985/2009г., по описа на същия съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Х. с ЕГН * от гр. Г. О., област В. Т., ул.” Д.” №10 против М. Х. Ш. с ЕГН * от с.Д., община Л., ул.” Г.С.Р.” № 5 иск по сметки с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС за обезщетение в размер на 1640.00 лева, както и в частта, относно присъдената държавна такса за предявеният иск по чл.31,ал.2 ЗС, като правилно и законосъобразно. В останалите части решениетоне е обжалвано и е влязло в законна сила. На основание чл. 280, ал.2 ГПК решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |