№ 109
гр. Разград, 31.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниДимитър П. П.
заседатели:Красимира Николова Денева
при участието на секретаря М. В. Н.
и прокурора Т. К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен М. Драганов Наказателно
дело от общ характер № 20223300200094 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ М. Дж. к. се явява лично и с адвокат П..
ЗА РзОП се явява Окръжният прокурор Т..
ПОСТРАДАЛИЯТ Г. П. Р. се явява лично, заедно с адвокат Д., която представя
пълномощно.
В залата е и преводачът Н. Х. Ч..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че няма абсолютни процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, като съобрази, че подсъдимият е турски гражданин и не владее български
език, има право на устен и превод в наказателното производство на разбираем за него език,
на основание чл. 55, ал. 4 от НПК следва да му се назначи преводач. Като такъв за съдебно
заседание е призована Н. Х. Ч.. Същата присъства в съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА за преводач от български на турски език и обратно Н. Х. Ч..
СНЕМА самоличността на същата.
Н. Х. Ч.: От гр.Разград, българска гражданка, грамотна, с висше образование,
неосъждана, омъжена, б.р.
СЪДЪТ НАПОМНИ на преводача за наказателната отговорност, която носи по чл.
290, ал. 2 от НК.
СЪЩАТА ОБЕЩА да даде верен превод.
СЪДЪТ ПРОВЕРЯВА връчени ли са преписи от обвинителния акт и разпореждането
на съда.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Получил съм превод на обвинителния акт и
разпореждането на съда преди повече от седем дни.
АДВ. П.: Получих преписи от обвинителния акт и разпореждането. Наясно сме с
въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Получили сме препис от разпореждането на съда.
АДВ. Д.: Представям ви молба за конституиране на моя доверител като частен
обвинител. Същият е получил също разпореждане преди повече от седем дни преди дата на
съдебното заседание.
Предвид изявлението на страните, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилата молба от Г. П. Р. в качеството на пострадал от
престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, с която молба се моли
да бъде конституиран като частен обвинител в настоящото съдебно производство с копие за
защитата и прокуратурата.
ПРОКУРОРЪТ: Своевременно е депозирана молбата. Молителят Г. П. Р. е баща на
пострадалия. Няма пречка същият да встъпи в качеството на частен обвинител в
наказателния процес.
АДВ. П.: Няма законови пречки да бъде конституиран като частен обвинител.
Своевременно е депозирана молбата.
Като взе предвид становищата на страните, СЪДЪТ ПРЕЦЕНИ СЛЕДНОТО: Г. П. Р.
в качеството си на баща и наследник на починалия П. Г.ев П. действително има качеството
2
на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 2 от НПК и молбата е подадена своевременно, т.е. до
започване на разпоредително заседание, поради което няма пречка да бъде конституиран
като частен обвинител в процеса. Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА Г. П. Р. като частен обвинител в настоящия процес.
СНЕМА самоличността на подсъдимия.
М.Д. К. /чрез преводача/: Гражданин на РТурция, роден на ********** г. в ***, с
постоянен адрес също в ***, ***, неженен, работещ, със средно образование, неосъждан.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на страните в процеса на първо място правото на
искания на отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Обвинението няма искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямаме искания за отводи.
АДВ. П.: Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА процесуалните права на страните, на първо място правата на
подсъдимия, а след това и на частния обвинител.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
По т. 1 на чл. 248, ал. 1 от НПК – подсъдно ли е делото на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Точно на РзОС е подсъдно, както и предвид квалификацията.
АДВ. Д.: Предвид квалификацията на престъплението делото е подсъдно на РзОС.
АДВ. П.: Делото е подсъдно на РзОС, тъй като на обвинението е повдигнато по чл.
343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ М. к. /чрез преводача/: Присъединявам се към становището на
защитника си.
По т. 2 на чл. 248, ал. 1 от НПК – има ли основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Липсват каквито да са основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
АДВ. Д.: Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
АДВ. П.: Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ М. к. /чрез преводача/: Присъединявам се към становището на
защитника си.
3
По т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК – допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници.
ПРОКУРОРЪТ: В досъдебната фаза не са допуснати никакви нарушения на
процесуалните правила, отстраними, които да са довели до ограничаване на правата на
който да е участник в процеса.
АДВ. Д.: На досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения,
довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия или на пострадалия, поради
което считам, че такова не е допуснато.
АДВ. П.: При проведеното разследване в хода на досъдебното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ПОДСЪДИМИЯТ М. к. /чрез преводача/: Присъединявам се към становището на
защитника си.
По т. 4 на чл. 248, ал. 1 от НПК – налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила.
ПРОКУРОРЪТ: Налице са всички индикации, поне такова е становището на
противната страна, за провеждане особена форма на производството, т.нар. „съкратен
процес“.
АДВ. Д.: Аз нямам информация във връзка с искане за съкратено съдебно следствие,
поради което не са налице на този етап основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
АДВ. П.: В досъдебното производство сме отбелязали, че желаем да се разгледа
делото по реда на съкратеното съдебно следствие, така че считам, че са налице
предпоставките и молим делото да бъде разгледано по реда на гл. 27 съкратено съдебно
следствие и по-конкретно по реда на чл. 371, т. 1 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ М. к. /чрез преводача/: Присъединявам се към становището на
защитника си.
По т. 5 на чл. 248, ал. 1 от НПК – разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
ПРОКУРОРЪТ: Не е необходимо делото да се разгледа при закрити врата.
АДВ. Д.: Не е необходимо делото да се разглежда при закрити врата, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател и извършването на съдебни следствени действия по
делегация.
АДВ. П.: Няма причини, поради които делото да бъде разгледано при закрити врата,
както необходимо да бъде привличан резервен съдия или съдебен заседател. Не е
4
необходимо на извършването на съдебни следствени действия по делегация. Имаме
назначен преводач.
ПОДСЪДИМИЯТ М. к. /чрез преводача/: Присъединявам се към становището на
защитника си.
По т. 6 на чл. 248, ал. 1 от НПК – взетите мерки за процесуална принуда.
ПРОКУРОРЪТ: В досъдебната фаза ние не сме пристъпили към процесуална принуда
по отношение на подсъдимия. Неговото поведение е коректно. Не е необходимо и към
настоящия момент.
АДВ. Д.: Не са налице основания за промяна на взетите мерки.
АДВ. П.: Липсват основания за изменение на мярката за процесуална принуда.
По т. 7 на чл. 248, ал. 1 от НПК – искания за събиране на нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Обвинението няма доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. П.: Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ за разглеждане на въпросите по чл. 248 от
НПК.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖИ в 10:27ч.
След като обсъди въпросите по чл. 248 от НПК и взе предвид становищата на
страните СЪДЪТ НАМИРА СЛЕДНОТО:
На първо място съдът няма основания да променя първоначалното си становище, че
делото е родово и местно подсъдно на РзОС. Деянието е извършено на територията на
област Разград, до гр.Цар Калоян, а предвид повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“
за причиняване на смърт в транспорта е родово подсъдно на РзОС.
Към настоящия момент няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство.
Страните нямат оплаквания за допуснати на досъдебното производство процесуални
нарушения, нарушаващи техните права, а и съдът след запознаване с материалите по делото
не е констатирал такива.
Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник или вещо лице.
Преводач съдът вече е назначил. Както няма основания и извършване на съдебни следствени
действия по делегация.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
На досъдебното производство спрямо подсъдимия не е взета мярка за неотклонение,
но както се вижда и в настоящото съдебно заседание, той се явява, когато е призован, затова
съдът не счита, че няма основания и към този момент за вземане на някаква мярка за
неотклонение.
5
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА, че делото е подсъдно на РзОС.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на страните.
Не е необходимо разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице или тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация, а преводач вече е назначен.
Няма основания за вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.
Определението по отношение на т. 3 и т. 6 за допуснати процесуални нарушения и за
мярката за неотклонение ПОДЛЕЖИ на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
ВнАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. 2.
Днес в разпоредително заседание е направено искане от защитата и подсъдимия за
разглеждане на делото по особените правила, по реда на гл. 27 в хипотезата на т. 1 на чл.
371 от НПК.
АДВ. Д.: Даваме съгласие да премине производството по реда на този текст, като не
желаем да бъдат разпитвани всички свидетели, разпитани на досъдебното производство,
както вещите лица. Ще се ползваме от техните показания.
СЪДЪТ ПРЕМИНАВА към предварително изслушване на страните, като на първо
място РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия по чл. 371, като ГО УВЕДОМЯВА, че
съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Защитникът ми е обяснил какво е съкратено
съдебно следствие. Да не се разпитват свидетели и да не се изслушват вещите лица.
Съгласен съм с това.
СЪДЪТ, като съобрази материалите по делото, становището на защитата, подсъдимия
6
и повереника на частния обвинител и като установи, че съответните действия по
разследването са извършени при условията и по реда на НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА изразеното съгласие на страните да не се провежда непосредствен
разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от
досъдебното производство.
Предвид разрешаване на предварителните въпроси, СЪДЪТ НАМИРА, че са налице
всички основания за преминаване на разглеждане на делото по реда на гл. 27, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ по реда на гл. 27 – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК.
На основание чл. 276, ал.1 от НПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА основанието за образуване
на съдебното производство, а то е образувано по внесен обвинителен акт от РзОП срещу
подсъдимия М. Дж. к. от РТурция за това, че на 02.11.2021 г. на път I-2 /гр. Русе - гр.
Разград/ в землището на гр. Цар Калоян при управление на МПС товарен автомобил „ДАФ“,
модел “XF” с рег. № 31 GZ 475 – влекач, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 6, пр. 3, 4, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и
чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на П. Г.ев П. от гр. Цар Калоян – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на обвинението
да изложи обстоятелствата по обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Подсъдимият турския гражданин к. на 02.11.2021 г. около 05 ч.,
бидейки водач на товарна композиция в влекач „ДАФ“ нарушил редица разпоредби на ЗДвП
и ППЗДвП и около 05 ч., навлизайки в насрещната за него лява лента е ударил пострадалия
П. Г.ев П., в резултат на което последният получил травми, несъвместими с човешкия
живот, след което подсъдимият заедно с неговите колеги, също водачи, спрели в заведението
„Дервента“, за да уведомят съответните органи и ние считаме, че това извършено от
подсъдимия представлява деяние по реда на чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК, за което му е възведено обвинение по тоя състав.
СЪДЪТ ЗАПИТВА подсъдимия разбира ли в какво се състои обвинението срещу
него.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Разбирам в какво се състои обвинението. Не
7
се признавам за виновен. Искам да дам обяснения накрая.
СЪДЪТ ПРЕМИНАВА към приобщаване на доказателствата по делото, като на
основание чл. 283 от НПК СЕ ЧЕТАТ показанията на свидетелите Е. Т., М. Р., З. Р., Х. Х.,
М. М. и Н. С..
ЧЕТАТ СЕ заключенията на съдебно-химическата експертиза, заключението на
автотехническата експертиза и на съдебно медицинската експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля да обявите съдебното
следствие за приключило.
АДВ. Д.: Нямаме доказателствени искания. Моля да обявите съдебното следствие за
приключило.
АДВ. П.: Нямаме доказателствени искания. Моля да приключи съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Съжалявам, че се случи всичко това. Преди
това дадох показания и обясних какво е станало и как се е случило всичко, но не приемам,
че съм виновен.
СЪДЪТ ПРИЕМА като писмени доказателства материалите по досъдебното
производство. Същите СЕ ЧЕТАТ.
Предвид липсата на други искания по доказателствата, СЪДЪТ СЧИТА делото за
изяснено от фактическа страна и
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Аз смятам, че сме изправени пред типична хипотеза за извършено
деяние по непредпазливост. Разбира се, подсъдимият не е искал настъпването на
обществено опасния резултат, но в конкретната обстановка така, както е установена с
доказателства и гласни и писмени, той е бил длъжен да предвиди настъпването на това
преодолимо препятствие за нас. И ако не беше умишлено нарушил разпоредбите на ЗДвП и
ППЗДвП нямаше да се стигне до умъртвяването на пострадалия П. П.. Ние сме събрали
доказателства за поведението на пострадалия преди деянието, преди той да бъде умъртвен
на местопроизшествието, събрали сме доказателства за противоправното поведение на
водача к. непосредствено и по време на катастрофата, както и за фактите и обстоятелствата,
които са се развили вече след деянието в на паркинга на заведението „Дервента“. На
инкриминираната дата 02.11.2021 г. около 04:30 ч. пострадалият П. заедно със своя баща са
излезли от тяхното жилище в гр. Цар Калоян, за да се насочат в посока гр. Русе. Те са се
движели по локалното платно, което е от северната страна на международния път Русе-
Варна, където само след няколко минути тримата колеги Е., М. и въпросния подсъдим ще
наближат това място до гр. Цар Калоян и докато първите двама безпрепятствено са
преминали покрай пешеходеца П., то това е щяло да се случи и с товарната композиция,
управлявана от к., който обаче необосновано навлиза в насрещната лява за него лента за
движение, където именно е станала срещата на траекториите на движение на П. П. и
камиона ДАФ. Няма защо да обяснявам, че в късна есен, малко преди 05 ч. е нощна
тъмнина. От материалите по делото е видно, че към настоящия момент е имало
8
изключително гъста мъгла, което допълнително усложнява метеорологичните особености и
които особености повеляват при такава обстановка да се подхожда изключително
предпазливо и съобразително, предвид на това, че тази видимост е намалена. Ние имаме
една законосъобразна, логична издържана и безпротиворечива АТЕ, която ни казва, че
непосредствено преди катастрофата композицията на к. се е движела със скорост 80 км/ч и
ако тази скорост, макар и да се приеме, че е не е непозволена, тя в конкретната ситуация е
несъобразена с изброените условия. Нищо не оневинява не извинява това учудващо
поведение от страна на водача к., който се движи след своите колеги и в по-голямата част от
тук присъстващите сме водачи на МПС и ако се уповем на своя и малък или дълъг
шофьорски стаж, следва да изтъкнем, че в тъмната част на денонощието в мъгла се следват
задните осветителни уреди на автомобила. Той има пред себе си два камиона, които се
движат стриктно в дясната лента, а той, нарушавайки редица разпоредби, които след малко
ще изтъкна, е навлязъл вляво там, където приема АТЕ, че е станало произшествието, ударил
е с предната лява част на влекача пострадалия П., няма да се спирам на СМЕ, налице е
съчетана травма, описани са множество увреждания, очевидно, че се касае за травми,
несъвместими с човешкия живот, и по този начин е умъртвил П. П.. За да приемете, че
подсъдимият е виновен, ще следва да изследвате, че има причинно-следствена връзка между
умишлено допуснати нарушения на ЗДвП и настъпването на обществено опасния резултат.
Приели сме, че умишленото нарушаване е на чл. 5 от ЗДвП, който повелява, че всеки
участник в движението, разбирай подсъдимия, с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората, водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Нарушил е разпоредбата на чл.6, т.1, от
ЗДвП – участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Отново ще ви върна на АТЕ, която пресъздава този участък и е експонирана тази
хоризонтална пътна маркировка непрекъсната линия, която забранява пресичането и от
нейната дясна част. Продължавам с тези разпоредби. Чл.16 от ЗДвП на пътното платно с
двупосочно движение, какъвто е участъкът в Цар Калоян, на водачите на ППС е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. Нещо, което вече изтъкнах. И
тази разпоредба, която понякога ние органите на досъдебното производство слагаме едва ли
не за благозвучие - чл.20. В тая ситуация смятам, че има своето нормално логично
приложение, защото очевидно, че става въпрос, че въпросната скорост е несъобразена с
релефа и метеорологичната обстановка. И една е разпоредбата от ППЗДвП, която умишлено
е нарушена – чл. 63, ал. 1 и ал. 2. Докато ал. 1 можем да приеме като описателна норма, то
вече в т. 1 се касае, че не следва да бъдат застъпвани или пресичани единичните
непрекъснати линии М1, а както казах М1 е маркировката, представляваща непрекъсната
линия. Въпросът е дали П. е попадал в опасната зона за спиране на процесната композиция.
Да, той е попадал, но самият подсъдим, избирайки тази висока скорост за движение при
9
конкретната обстановка е станал причина дължината на тази опасна зона да се удължи и да
стане причина той да бъде в невъзможност с агрегатите, с уредите за спиране, да
предотврати или да заобиколи появата на П. П. в този момент, на него място. Да, имаме и
необяснимо поведение от страна на пешеходеца. Неговият баща съобщава, че те са се
движели, може би ще бъде изтъкнато, че по време на аутопсията е установено 0.2 промила
алкохол в жертвата, но ние нямаме данни за някакво хаотично движение от страна на
жертвата и макар съдебният медик да не е анализирал характеристиките на един обикновен
индивид с 0.2 промила алкохол в кръвта, то отново, базирайки се на нашия немалък
професионален опит можем да изтъкнем, че това даже не е лека степен на алкохолно
повлияване, нещо, което да стане причина за неадекватно държание на който да е от
човешките същества. Така че в резюме, поддържам обвинението така, както е възведено по
отношение на подсъдимия. Моля вие да го признаете за виновен и да му наложите наказание
лишаване от свобода. Налице са всички хипотези за приложението на чл. 55, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства - млад човек, неосъждан, нямаме данни дали на
територията на Европа или Турция има административни наказания, и това наказание аз
смятам, че следва да бъде постановено да се търпи при условията на чл. 66 от общата част от
НК с подходящ изпитателен режим. Предлагам ви две години и шест месеца с изпитателен
срок от четири години и за две години и шест месеца, тъй като сме изправени пред
престъпление срещу транспорта, чл. 343г е задължителен и следва да бъде лишен и от такъв
размер от правото да управлява МПС.
АДВ. Д.: Аз ще ви моля да признаете подсъдимия за виновен за това, че на 02.11.2021
г. при управление на МПС товарен автомобил „ДАФ“, модел „XF“ с регистрационен № 31
GZ 475, влекач, нарушил правилата за движение по пътищата, изрично посочени в
обвинителния акт, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на П. Г.ев П.
от гр. Цар Калоян. Считам, че от събраните в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства може по безспорен начин да се установи, че подсъдимият е виновен в
повдигнатото му обвинение. Не зная защо процесуалният представител на защитата на
подсъдимия прие да премине производството по реда на съкратеното съдебно следствие,
предвид това, че признават всички събрани в хода на досъдебното производство писмени и
гласни доказателства и не желае да се събират допълнителни такива, от които може да се
направи извод за неговото поведение, а именно, че действително на тази дата, от
изготвената по делото на досъдебното производство АТЕ, се установява, че действително
той има вина в причиняването на смъртта на сина на моя подзащитен. АТЕ е изготвена
съобразена с всички моменти от разпитаните по делото свидетели и е дала
безпротиворечивия извод, че същият е нарушил правилата за движение, като не е съобразил
своето поведение с релефа, местността и е преминал в другата лента за движение, в резултат
на което е блъснал сина на моя подзащитен - П. Г.ев П. и е причинил неговата смърт, тъй
като са му причинени увреждания, които не са съвместими с човешкия живот. С оглед на
това аз считам, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин. Действително
подсъдимият не е желаел настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен
да предвиди своето поведение с изброените в ЗДвП обстоятелства, а именно релефа на
10
местността, гъстата мъгла и други такива, които е трябвало да заострят неговото внимание и
да го принудят да се движи със скорост, която все пак позволява при едно препятствие на
пътя, посочения товарен автомобил ДАФ-влекач да спре. Все пак става въпрос за сериозен
товарен автомобил и най-вероятно същият няма достатъчно познания с каква скорост следва
да се движи, за да спре при възникнало препятствие на пътя или в най-лошия случай да го
заобиколи. Считам, че всичко, изтъкнато от прокурора е в синхрон със събраните по делото
доказателства. става въпрос за смъртта на един млад човек - П. Г.ев П., който е на 30 години
и вместо да продължи да живее и да се радва на живота, е станал причина за един инцидент
в резултат на противоправното поведение на водача на тежкотоварния автомобил к.. С оглед
на това, че баща му, който се намира днес в съдебната зала и видно от събраните по делото
доказателства е единствено дете, отгледано с много любов и внимание от страна на своите
родители, е станал причина за това да претърпят те тези неблагоприятни преживявания и
зная, че няма значение, но следва да изтъкна, че майката на пострадалия не можа да доживее
това съдебно заседание и почина, не можа да преживее смъртта на единственото си дете,
което се намира в такава ранна възраст и вместо да се радва на живота, следваше да почине
и да претърпят неговите родители тези неприятни преживявания. Не мога да си обясня
поведението на подсъдимия, че не се признава за виновен и с оглед на това съдът не следва
да използва привилегирования състав и да намали, ако прецени, че е виновен, наложеното
наказание под минимума, предвиден в съответната разпоредба. Считам и не съм съгласна с
това, че следва да му се наложи наказание от две години и шест месеца. В крайна сметка в
цитираната разпоредба чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК е предвидено за такова обвинение
лишаване от свобода от две до шест години, така че аз ще моля съда се съобрази и да наложи
на същия един по-висок размер наказание, тъй като, пак се повтарям и подчертавам, че той е
причинил смъртта на един млад човек в жизнена възраст, а не на някой който е към края на
живота си и това следва да се вземе предвид от настоящия съдебен състав и да се има
предвид при постановяване на наказанието на подсъдимия. Действително са налице
основания за отлагане на изтърпяване наказанието при условията на чл. 66 от НК. Аз
предлагам наказание лишаване от свобода от пет години. Поправям се, желаем наказание
лишаване от свобода от пет години на подсъдимия за това, което е причинил. Моят
подзащитен също ще изкаже своето мнение. Той е баща и при него каквото и наказание да
се приложи на подсъдимия, няма да бъде достатъчно, но считам, че безспорно установено е
по делото обвинението и че същият М. Дж. к. е нарушил правилата за движение по
пътищата, чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, чл. 6, т. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП. Всички тези разпоредби бяха подробно коментирани от представителя на
прокуратурата, като считам, че са в резон с повдигнатото обвинение и предвид това аз ще ви
моля да осъдите подсъдимия на лишаване от свобода пет години. Това е което искам да
кажа.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Г.Р.: Искам наказание пет години лишаване от свобода.
Аз много обичах сина си. Беше почтен човек, помагаше. Завърши в Търново. После беше
моряк. Помагаше. Кухнята направи, телевизор купи, на екскурзия ходихме. Такива работи.
Моята съпруга почина, защото не можа да преодолее тежестта. Тя почина на 23.01.2022 г. -
11
след два месеца и половина. Аз съм самичък, сам. Какво друго да кажа не знам. За едно куче
дават две години, а това е убийство на млад човек, на моя син.
АДВ. П.: На подзащитния ми е повдигнато обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 02.11.2021 г. около 05 ч. в тъмната част на
денонощието на път I-2 Русе-Разград в землището на Цар Калоян при управление на
тежкотоварен автомобил по непредпазливост причинил смъртта на П. П.. Видно от АТЕ,
отдясно на пътното платно има стоманена преграда, предпазна, с височина 70 см, т.нар.
„мантинела“, затревена площ и гориста местност, отляво има стоманена предпазна ограда с
височина 70 см., която на места е поверена от предишно ПТП. Има банкет с широчина 2.5 м
и след него започва стар локален асфалтов път. От показанията на бащата на пострадалия.
Става ясно че рано сутринта около 04:30 ч. пострадалият и неговия баща са излезли на
разходка. Тръгнали са в посока гр. Русе, като са се движели отдясно на главния път по
стария локален асфалтиран път, който не е опасен за движение на пешеходци. Било тъмно и
имало гъста мъгла. Бащата спрял да запали цигара, след което тръгнал да търси сина си.
Изминал 150-200 м. и видял, че на главния път от другата страна на мантинелната лежи
мъж. Доближил до него и видял, че това е синът му П.. Твърди, че не е видял нищо, не е чул
удар, не знае как е станал инцидентът. Ако двама са излезли на разходка, говорят си,
единият спира да запали цигара, а другият не го изчаква, а е продължил и се озовал на
главния път на 150-200м. и то само за 1-2 мин е малко несериозно. Единственият извод,
който мога да си направя е, че те не са се движели заедно, а бащата е догонвал сина. Видно
от доказателствата по делото по това време по главния път са преминавали три
тежкотоварни автомобила. Първите два са управлявани от свидетелите Т. и Р., е а третият от
подсъдимия М.к.. На всички ни е известно, че при движение тежките товарни автомобили
издават силен шум и се появява силен страничен вятър. Въпреки тъмнината и мъглата,
бащата Р. и пострадалият П. са чували шума, виждали са осветлението на фаровете, но
въпреки това пострадалият предприема неправилни и необичайни действия при наличието
на мантинела, стръмен скат отдясно, в условията на гъста мъгла и приближаващ се
тежкотоварен автомобил и е тръгнал да пресича опасния път. В своя анализ АТЕ вещото
лице приема като най-вероятно следния начин на движение на пострадалия непосредствено
преди инцидента – движение по локалния асфалтов път със спокоен ход и последващо
преминаване през затревената ивица, прескачане на мантинелата и предприемане на
пресичане на платната с бърз ход или с бягане. Подчертавам, че това е от АТЕ. Ударът на
влекач и пешеходеца е настъпил около средата на пътя по движение с перпендикулярни
траектории. Също от АТЕ става ясно, че при перпендикулярно пресичане на пътя
пешеходецът е изминал три метра по платното за движение и тук е изчислено времето на
движение на пешеходеца до мястото на удара, тези три метра той може да измине за 1.59
секунди при бърз ход, 1.02 секунди при спокойно бягане и 0.7 секунди при бързо бягане.
Това заключение съвпада с показанията на подзащитния ми обвиняем, който казва, че се е
движел със съобразена скорост спрямо метеорологичните условия в гориста местност, с
мантинели и че е видял някой, бягайки да пресича платното за движение, който се е блъснал
12
в предната дясна челна част на камиона. Първоначално подзащитният ми си е мислел, че е
ударил животно. Извода, който си правя е, че пострадалия е осъзнавал опасността от
товарния автомобил и въпреки това е тръгнал да пресича перпендикулярно на платната за
движение и се е озовал в лявата предна част на товарния автомобил, управляван от
подсъдимия. Мястото на инцидента е неразрешено за пресичане от пешеходци. В случая е
безспорно, че не автомобилът е ударил пешеходеца, а пешеходецът се е удавил в
автомобила, който се е движел дори по-бавно от позволеното. Изводите, които правя са за
наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15, който гласи, че не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Считам, че подзащитният ми няма вина за инцидента. Това
се потвърждава и от показанията на свидетелите Т. и Р., които са водачи на първия и втория
товарни автомобили. Те твърдят, че около пътя нищо не им е направило впечатление и не са
видели пешеходец на платното. Прави се същия извод, че след преминаване на първите два
тира, пострадалият се появява пред последния тир. Предвид гореизложеното ви моля да на
основание чл. 304 от НК да признаете подсъдимия за невинен и да постановите
оправдателна присъда. Алтернативно, ако евентуално съдът приеме, че подзащитният ми е
виновен, предвид смекчаващите вината обстоятелства, а отегчаващи такива няма, моля да му
наложите наказани лишаване от свобода в размер на две години, като на основание чл. 58а,
ал. 1 да намалите така определеното наказание с 1/3, изтърпяването на което на основание
чл. 66, ал. 1 да отложите за срок от три години и кумулативно на основание чл. 343г от НК
да наложите лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца.
АДВ. Д.: Аз считам, че не са налице основания за оправдаване на подсъдимия.
Изложените от защитата на подсъдимия в днешното съдебно заседание основания са по-
скоро защитна теза, поради което ще ви моля да не се съобразите с тях.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Както се спомена преди малко, излязохме
заедно трите тира. Аз бях третият от тях. Не видях абсолютно нищо, което да има отстрани
на пътя или на пътя и тъй като се движа извън населеното място, усетих, че нещо се удари в
автомобила, но не ми мина през ума, че може да е човек, тъй като мястото не е населено,
беше извън града. След като усетих удара, погледнах през огледалото за задно виждане
какво има на пътя, но нищо не видях на пътя. Имайки предвид мястото, на което се случи
събитието и условията, които бяха в него момент, нямаше как да спра на мястото, където се
случи и трябваше да изтегля тира на подходящо място, така че да не застрашавам живота на
останалите участници в движението. Това е което мога да кажа. Само мога да кажа, че съм
много натъжен от всичко, което се е случило. Не съм направил нищо искайки. Не приемам,
че съм виновен, не съм направил нищо искайки. Съжалявам много за това, което с случи.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М.к. /чрез преводача/: Мисля, че съм
невинен. Отново изразявам съжалението си за случая. Аз съм млад човек, който иска да
работи и да продължи живота си, без да получава присъда и без да е осъждан.
13
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ПРИСЪДАТА
СИ
ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖИ В 11:45 ч.
СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ПРИСЪДА
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ РАЗЯСНЯВА на страните реда и
начина за обжалване и протестиране на присъдата.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от НПК предвижда, че подсъдим, който не владее
български език има право на писмен превод на определени документи и това са
включително присъдата и мотивите към нея. По изрично желание на подсъдимия съдът
може да не превежда същите.
ПОДСЪДИМИЯТ М.к. /чрез преводача/: Не желая писмен превод на присъдата и
мотивите към нея.
Съдът служебно следва да се запознае с мярката за неотклонение. Предвид вида и
размера на наложеното наказание СЪДЪТ СЧИТА, че не се налага и към настоящия момент
вземане на мярка за неотклонение спрямо подсъдимия.
АДВ. Д.: Моля да се произнесете по претендираните разноски.
СЪДЪТ разясни на повереника на частния обвинител, че ще се произнесе по
претендираните разноски с изрично определение по реда на чл. 306 от НПК.
На преводача Н. Х. Ч. следва да се изплати възнаграждение за участие в съдебно
заседание, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на преводача Н. Х. Ч. в
размер на 200 лв. Изд. РКО
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 11:56 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14