РЕШЕНИЕ
№1972/4.11.2020г.
гр. Пловдив 04.11.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1745 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по
пътищата.
Образувано е по
жалба на В.Г.Т., ЕГН **********, с адрес *** пл.“**“ №*, офис ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-1030-001569 от
14.06.2020г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която на основание чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят
моли за отмяна на оспореният административен акт, като издаден в противоречие с
процесуалния и материалния закон. Сочи, че при проверката се опитал да даде
обяснения по случая, като същите не били отразени или взети предвид при
съставяне на АУАН. Твърди, че в АУАН е посочено, че му е издаден талон за
медицинско изследване, но в обжалваната заповед резултатите от същия не са
отразени. Излага доводи, че не е дал повод за извършената му проверка и не е
имал поведение застрашаващо останалите участници в движението. Жалбоподателя
сочи, че е на метадонова програма, поради което са
отчетени и такива резултати от проверката. Счита, че заповедта е постановена
при липса на фактическо основание в поведението и реакциите му като водач или на други външни признаци за тестване или
изпращане за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване.
В съдебно
заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, адв.
М. поддържа жалбата. Посочва, че между заповедта за задържане на лице от 14.06.2020г.
и между посочения в АУАН, респективно ЗППАМ час на установяване на
административното нарушение има несъответствие, с твърдение че в посочения в
заповедта час жалбоподателят не се е намирал на това място. Претендират се
разноски. Подробни съображения са изложени в представено по делото писмено
становище.
Ответникът-
Началник група към ОД на МВР, гр.Пловдив, сектор ПЪТНА ПОЛИЦИЯ не се явява в
съдебно заседание, не се представлява и не взема конкретно становище по
жалбата. В постъпила по делото молба-становище от началник , сектор ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ при ОД на МВР – Пловдив е оспорена жалбата. При евентуално уважаване на
жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като разгледа направените възражения и
приложената административна преписка,намери за установено следното:
За
допустимостта:
Жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
По същество:
Приобщен по
делото е Актът за установяване на административно нарушение № АА816329/14.06.2020г.
(лист 8).
Констатациите,
изложени в акта се свеждат до следното: На 14.06.2020г., около 18:26 часа, в
гр.Пловдив на ул.“Клен“ – при № 2 към ул.“Дюлево“ В.Г.Т., управлява личния си
лек автомобил „АУДИ А4“ с рег.№ ***, под въздействието на наркотични вещества и
техните аналози, установено с техническо средство Drug Test 5000 ARKJ – 0023 – метадон
отчетен. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0062107 от
14.06.2020г. (на лист 9 по делото). Т. е подписал така съставения АУАН, в който
като възражение е посочил: „не желая да
давам кръвна проба“.
Във връзка с
издадения талон за медицинско изследване следва да се отбележи, че в него изрично
е посочено, че е извършена предварителна качествена проба в 18:26 часа на
14.06.2020г. с техническо средство Drug Test 5000 ARKJ – 0023, който е
показал положителен резултрат метадон.
Собственоръчно жалбоподателят е написал „приемам“ показанията на техническото
средство, а в графата избирам да бъда
изследван чрез доказателствен анализатор и медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, собственоръчно е написал „НЕ“ и се е
подписал. С подписа си на талона за изследване провереното лице е удостоверило,
че екземпляр от този талон му е връчен в 19:35
часа.
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС
№ *** и 2 броя рег. Табели ***.
По делото са приобщени:
Протокол за сервизна проверка на Drug Test 5000 от
14.01.2020г. (лист 10); Справка за нарушител/водач на В.Г.Т. (лист 11); Заповед
№ 317з-391/06.02.2017г. (лист 12) на директора на ОД на МВР – Пловдив за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП; заповед № 8121з – 1524 от
09.12.2016г. (лист 13) на министъра на вътрешните работи относно определяне на
служби за контрол по Закона за движение по пътищата; заповед №
8121К-6152/07.05.2020г. (лист 14) за преназначаване на М.В.М.на ръководна
длъжност началник на група в сектор
„Пътна полиция“.
От процесуалния
представител на жалбоподателя е представена Заповед за задържане на лице с
рег.№ 3389зз-209 от 14.06.2020г. (лист 28).
При така установената факти се налагат следните правни изводи:
Според нормата на
чл. 171
от ЗДвП,
принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и
се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
предвидения в закона срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган - Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, гр. Пловдив, съобразно
нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която началниците
на групи в сектор „Пътна полиция“ в ОД
на МВР - Пловдив са оправомощени
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни марки по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорените заповеди по
делото е представена и Заповед № 8121К-6152 от 07.05.2020г. за преназначаване
на М.В.М.на длъжност началник на група в сектор
„Пътна полиция“.
Съдът констатира, че заповедта е
издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите
реквизити (по аргумент от чл.172, ал.1
от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК).
Приложеният по делото Акт за
установяване на административно нарушение №
АА816329/14.06.2020г. е съставен от длъжностно лице – мл.автоконтрольор към ОД МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ ,
който акт съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното, а по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК е официален
удостоверителен документ. Следва да се отбележи, че актът поставя началото на
административно наказателно производство съобразно чл.36, ал.1 ЗАНН, което може
да приключи с издаване на наказателно постановление. Съгласно трайната и безпротиворечива практика на ВАС административно
наказателното производство по ЗАНН е отделно и независимо от административното
производство по налагане на ПАМ по ЗДвП, като евентуалната нередовност в
реквизитите на АУАН съгласно чл.42 ЗАНН и допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето му, могат да бъдат обсъждани при съдебното обжалване
на наказателното постановление по реда на чл.59 – 63 ЗАНН. Прилагането на ПАМ
не съставлява административнонаказателна санкция и не
се подчинява на режима на ЗАНН. Заповедта за прилагане на предвидената от
закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Същата по
своето правно естество е утежняващ индивидуален административен акт, налага се
въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на
АПК.
Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила
относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Като част от
производство по установяване правопораждащия
отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на
АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността. Независимо, че
двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим,
имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на
ЗДвП. В случая жалбоподателят е подписал съставеният АУАН и талона за
медицинско изследване.
Материалноправните предпоставки за налагане на
принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на
чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай административният орган е приел, че е
налице хипотезата на чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП.
Съгласно чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП, принудителна
административна мярка прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества
или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за
срок от 6 месеца до една година.
По отношение на твърдението, че на посочения в
оспорената заповед час жалбоподателят не се е намирал на посоченото място,
доколкото има разминаване в часа на установяване на административното нарушение
и заповедта за задържане на лице е необходимо да се отбележи, че в
действителност в приложената по делото Заповед за задържане на лицето В.Г.Т. от
14.06.2020г. е посочен час 17:10, но от друга страна в съставения АУАН е
посочен час на извършване на нарушението около 18:26. Доколкото обаче в
издадения талон за изследване Т. е удостоверил с
подписа си, че екземпляр от този талон му е връчен в 19:35 часа, т.е. около час след установяване на нарушението следва
да се приеме, че така посоченият час в АУАН е меродавен. Вероятно в заповедта
за задържане на лице е допусната техническа грешка по отношение на посочения
час, но същото не е предмет на разглеждане по настоящото производство. Нещо
повече, в жалбата си Т. е посочил: „при
извършването на проверката от органите на ПП към МВР Пловдив, се опитах да дам
обяснения по случая, като същите не бяха отразени или взети предвид“, т.е.
самият той не отрича че е управлявал МПС и че му е извършена проверка. Едва в съдебно
заседание и в постъпилото по делото писмено становище процесуалният
представител на жалбоподателя излага доводи, че на 14.06.2020г. около 18:36 ч.
жалбоподателят не е управлявал лек автомобил, тъй като към същият момент се е
намирал в Шесто РУ на МВР Пловдив. Но защитната теза на процесуалният
представител на жалбоподателя не се подкрепя от събраните по делото
доказателства.
Относно възражението на жалбоподателя, че заповедта
е постановена при липса на фактическо основание в поведението и реакциите му
като водач или на други външни признаци
за тестване или изпращане за извършване на химико-токсикологично лабораторно
изследване, следва да се отбележи, че съгласно чл.
5, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,при
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тази норма касае проявление на
външни признаци на употреба на наркотични вещества, които обаче са индивидуални
и преценката на контролните органи в конкретния случай е била правилна –
доказано с резултатът от Drug Test 5000 ARKJ – 0023, при който е
отчетено „метадон“. Налице е и изричен отказ за изследване
чрез доказателствен анализатор и медицинско и
химическо или химико-токсикологично изследване, доколкото в издадения талон за
изследване Т. собственоръчно е написал „НЕ“ и се е подписал. Нещо повече в
жалбата си, самият Т. посочва, че е на метадонова
програма, т.е. самият той признава резултата от установеното при проверката с
техническо средство Drug Test 5000 ARKJ – 0023. Макар по
делото да няма конкретни доказателства, че Т. в действителност е на метадонова програма, съдът намира за необходимо да
отбележи, че с
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични се
определя редът за класифициране на растенията и веществата като наркотични
(чл.1 ал.1). Съгласно чл.1 ал.2 от цитираната наредба, наименованията на
наркотичните вещества се съдържат в списъци съгласно приложенията към чл. 3. Метадонът е посочен в списък II - Вещества с висока
степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина, т.е.
няма съмнение, че метадонът е наркотично вещество. Налице
законова забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества (чл.5
ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП), каквото е и метадонът и
поради което метадонът е включен в теста за изследване
на слюнка с Drug Test 5000. В случая е безспорно доказано, че жалбоподателят е нарушил тази
забрана.
Наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които са употребили наркотични вещества или
техните аналози и представляват сериозен риск както за себе си, така и за
останалите участници в движението по пътищата.
От изложеното се налага извод за правилно и
законосъобразно наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца, при условията на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Т., ЕГН **********, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-1030-001569 от 14.06.2020г. на
началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.2а, б."б" от ЗДвП е постановено прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: