№ 2697
гр. Варна, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря М.а Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110102245 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от М. Д. Д., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл.2, вх. Б, ет.1,
чрез упълномощения мл. адвокат С. К., вписан в адвокатска колегия – Варна,
против „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****,
ул. „****" № 3 („****"), ет. 10 иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 30,70 лв.,
представляваща платена от ищеца неустойка за непредоставяне на гаранция
по кредита при начална липса на основание, поради нищожност на клаузата на
чл. 6 от Договор за потребителски кредит № ****, предвиждаща процесната
неустойка, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
Твърди се, че на **** г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № **** („Договора“) по силата на които
кредитополучателят може многократно да усвоява суми по кредитната линия
(траншове) до максимално разрешения лимит (500 лева). На 05.10.2023 г. била
1
предоставена на кредитополучателя кредитна линия (транш) по договора с
главница в размер на 200 лева. Съгласно чл. 6 от Договора, заемателят дължи
неустойка за непредоставяне на обезпечение (гаранция) по заема в размер на
30.70 лева („Неустойката“). Твърди се, че общата дължима сума от заемателя
за погасяване на заема е в размер на 234.04 лева.
Твърди се, че сумата е изцяло заплатена на 10.10.2023 г.
Твърди се, че клаузата на чл. 6 от сключения между страните Договор №
**** от **** г., предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение
(гаранция) по заема, е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави с Решение № 2014 от
03.06.2024 г. по гражданско дело № 15250/2023г., по описа на Районен съд –
Варна, 39 състав, което е влязло в законна сила на 16.08.2024 г. Приема се, че с
оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил
неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на
кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за
задълженията на договорите /ЗЗД/.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба с който изцяло признава исковите претенции. Представя доказателсдтва
за заплатена по сметка на ищеца сума в размер от 31,22 лева, с която се
твърди, че се погасяват исковите претенции.
В проведено открито съдебно заседание ищецът не се представлява,
като чрез процесуален представител поддържа исковите претенции, като
предвид направеното от ответника признаване на иска, желае производството
да се проведе при усл.на чл.237 ГПК. Моли съда да се постанови решение, с
което исковите претенции да бъдат изцяло уважени и бъдат присъдени
сторените разноски.
В с.з.ответникът не се явява, като в нарочна молба заявява че признава
изцяло исковите претенции.
С признаване на иска от страна на ответника и с оглед направено искане
от ищеца за постановяване на решение при признаване на иска и съгласно
чл.237, ал.1 от ГПК, съдебното дирене по делото е прекратено.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, като
съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск е
2
вероятно основателен с оглед събраните доказателства и признанието от
страна на ответника, поради което следва да бъде уважен.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски в настоящото дело в общ размер от 402,50лв.
Водим от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл.2, вх. Б, ет.1, сумата
в размер на 30,70 лв., представляваща платена от ищеца неустойка за
непредоставяне на гаранция по кредита при начална липса на основание,
поради нищожност на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит №
****, предвиждаща процесната неустойка, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-24.02.2025г.,
до окончателното заплащане на дължимата сума, основание чл. 55, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „****" ООД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ул. „****" № 3 („****"), ет. 10, да заплати на М. Д. Д., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „****“, бл.2, вх. Б, ет.1, сумата
от от 402,50лв./четиристотин и два лева и 50 стотинки/, представляваща
общия размер на сторените и претендирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3