Р Е Ш Е Н И Е № 655
20.05.2019г., град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 23.04.2019г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 156 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2676/ 05.07.2018 г., постановено по гр. д.
№ 13833/ 2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, поправено с Решение № 3563/
24.10.2018 г., е признато за установено по отношение на Е.И.И., с ЕГН **********
, че Б.А.И., с ЕГН **********, е
собственик на ½ ид.част от дворно
място, находящо се в гр. К., ул. *** №
10, с площ от 720 кв.м. – ПИ с идентификатор № 39921.504.22 по КК и КР на гр. К.
, ведно с първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м с идентификатор
№ 39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна, кухня и две
спални , ведно с ид.части от общите части на сградата, както и на гараж със
застроена площ от 18 кв.м, въз основа на договор за дарение оформено в
нотариален акт № 64/11.11.1994г. на нотариус при РС – Пловдив и Е.И.И., с ЕГН **********
е осъдена да предаде на собственика Б.А.И.,
с ЕГН **********, владението върху
описания недвижим имот .
Срещу така
постановените решения са подадени от Е.И.И., с ЕГН ********** , чрез
пълномощника адв. Л.П., въззивни жалби.
Във въззивна жалба, вх. № 29180/08.10.2018г. при
регистратурата на ПдОС , против Решение № 2676/ 05.07.2018г., се поддържа, че
обжалваното решение е недопустимо, в частта с която съдът се е произнесъл и
уважил предявения иск досежно гараж със застроена площ от 18 кв.м. , като постановено свръхпетитум , тъй като по отношение на този имот няма
заявена в исковата молба претенция и същият
не е нанесен като самостоятелен обект в кадастралната карта. На следващо
място се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение и несъгласие
с изводите на първоинстанционния съд, че ищецът се легитимира като собственик
на недвижимия имот.Поддържа се оплакване, че ищецът по ревандикационния иск не доказва
идентичност между сочения като собствен им имот и този, държан от ответника. Твърди
се, че съдебната спогодба за делба от
29.12.1993г. по гр.д.№10939/1993г. на ПРС е нищожна, тъй като жалбоподателката не е дала съгласие за
разпореждане с имот, имащ характер на семейно жилище. Сочи се, че възражението
на ответницата за придобиване на
процесния имот по давност не е разгледано подробно и обстойно от
първоинстанционния съд , който поради допуснато процесуално нарушение и отказ
да присъедини водените между страните дела , е възпрепятствал страната да
установи , че е владяла имота с ясното
съзнание на собственик. По изложените съображения се иска решението да бъде
обезсилено относно имот-гараж от 18
кв.м., като постановено по непредявен иск, а в останалата част като неправилно
да бъде отменено с отхвърляне на предявения иск.
Във въззивна жалба, вх. № 1504/17.01.2019г. при регистратурата на
ПдОС, против Решение № 3563/ 24.10.2018 г., се излагат съображения за нищожност,
поради липса на мотиви, като съвършено
неразбираемо и неясно. Релевират се
и оплаквания за нарушаване на процедурата по чл.247,ал.2 от ГПК, като
страната не е уведомена за исканата поправка,не й е дадена възможност да изложи
становище в 7-дневен срок.Така без да е уведомена от съда за проведеното
производство по чл.247 от ГПК на
жалбоподателката й е връчен неясен съдебен акт, при грубо нарушаване на диспозитивното начало и на
принципите на равенство и състазателност
в гражданския процес. Въз основа на изложеното се иска обжалваното решение да
бъде обезсилено , прогласено за нищожно
или отменено като неправилно.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивните жалби от
въззиваемата страна.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваните решения съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в
срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Производството
пред РС-Пловдив е образувано по иск с правно основание чл.108 ЗС предявен от Б.А.И., с ЕГН **********
против Е.И.,
с ЕГН **********.
Като ищец по делото
Б.А.И. твърди, че е собственик на ½ ид.част от дворно място,
находящо се в гр. К., ул. *** № 10, с
площ от 720 кв.м. , съставляващо ПИ с идентификатор № 39921.504.22 по КК и КР
на гр. К., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м, с
идентификатор № 39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна,
кухня и две спални, ведно със съответните части от тавана и избата, както и на построените в имота едноетажна сграда за обитаване с идентификатор № 39921.504.22.2, със
застроена площ от 15 кв.м. и гараж със застроена площ от 18 кв.м.Собствеността
върху имота придобил чрез договор за дарение от своя брат С. А.И., обективиран в
нотариален акт № 64 от 11.11.1994г. на нотариус при ПРС, който пък го придобил
чрез съдебна делба с баща си – А. С.И. оформена в съдебен протокол от
29.12.1993г. по гр.д. № 10939/1993г. на ПРС, XVIII – ти гр.с-в. Посочено е, че владението върху имота
упражнява ответника Е.И.И. – преживяла втора съпруга на починалия А. С. И., без
наличието на годно правно основание затова. Иска се осъждането на ответника Е.И.
да отстъпи собствеността и предаде владение
на ищеца, като на собственик, на
първи жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда с площ от 152 кв.м с
идентификатор № 39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна,
кухня и две спални ведно със съответстващите части от тавана и избата.
Отвеницата
Е.И. оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен.
Възразява, че делбата между праводателя на ищеца – негов брат С. И. и починалия
й съпруг А.С. И. е недействителна, тъй
като процесния недвижим имот е имал характер на семейно жилище по смисъла
на чл. 23 СК /отм./ и и тя не е давала
съгласие за разпореждане с него. Възразява за липса на идентичност
между описанието на имота по нотариални актове и по действащата КК и КР. Позовава се и на изтеклата в нейна полза придобивна
давност, с твърдението, че е упражнявала фактическата власт върху имота от
сключване на гражданския брак с бащата на ищеца през 1985г. до настоящия
момент.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по
делото, че процесният недвижим имот е бил собственост при режим на СИО на
родителите на ищеца А. С. И. и Е. И.,
придобит от тях по време на брака им, заварен по смисъла на
чл.103 от СК от 1968г. (отм.), с договор за покупко - продажба
на недвижим имот, оформен с нот.акт №37,том ІІІ, дело №850/1961г. Гражданският
брак е бил прекратен със смъртта на
съпругата , починала на 21.04.1984г. , а с определение №55 от 01.02.1988г. по
гражданска преписка с вх.№631/1988г. е вписан в особената книга при
РС-Пловдив отказът на ищеца Б.И. от
наследството останало от покойната му майка Е. И.. На 29.12.1993г.
между съсобствениците А. И. и С.А.И. е
сключена по гр.д.№10939/1993г. по описа на РС-Пловдив съдебна спогодба за делба
на процесния недвижим имот, съгласно която имотът е бил поставен в дял на С. А.И., а баща му А. И. си е запазил пожизнено и
безвъзмездно правото да живее в делбения
недвижим имот и да ползва гаражната
клетка, построена в източната част на парцела.Така постигнатата съдебна
спогодба за делба на процесния недвижим имот е след сключване на гражданския
брак на А. И. с ответницата по спора на 16.08.1986г. , прекратен със смъртта на
съпруга на 05.05.2002г.
С договор за дарение на недвижим имот от 11.11.1994г., обективиран
в нот.акт №64,том 50, дело №14710/1994г.,
С. А.И. е дарил на брат си Б.А.И.
½ ид.част от дворното място, находящо се в гр. К., ул. *** № 10, с площ от 720 кв.м. , съставляващо по
одобрената КККР на гр.К.ПИ с идентификатор № 39921.504.22, ведно с първи
жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, с площ от 152 кв.м, с
идентификатор по КККР № 39921.504.22.1,
състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна, кухня и две спални , ведно с
½ ид.ч. от тавана на жилищната сграда и
от вкопаната изба , намираща се под първи жилищен етаж , както и на гараж , построен в източната
част на имота.
С влязло в законна сила на 21.12.2012г.
решение №3923/07.11.2011г., постановено
по гр.д.№15405/2010г. по описа на РС-Пловдив, са отхвърлени като неоснователни предявените
обективно и субективно съединени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с
чл.23 от СК/отм./ от Е.И.И., ЕГН **********, против С. А.И., ЕГН **********, и Б.А.И.,
ЕГН **********, да бъде прогласена нищожността на съдебна спогодба за делба на
семейно жилище от 29.12.1993 г., подписана между А. С. И. и С. А.И. по гр.д.№
10939/93 , ХVІІІ гр.с.,ПРС,поради противоречие със закона, заобикаляне на
закона и накърняване на добрите нрави, както и да бъде прогласена нищожността
на нотариален акт за дарение от 11.12.1994 г., № 64, том. 50, дело № 14710/
1994 г., сключен между С. И. и Б.И. на основание на нищожен акт, а именно –
съдебна спогодба от 29.12.1993 г. по гр.д.№ 10939/93 ,ХVІІІ гр.с.,ПРС.
С влязло в законна сила на 19.05.2014г.
решение №1282/29.03.2013г., постановено по гр.д.№12079/2012г. по описа на
РС-Пловдив са отхвърлени като неоснователни
исковете
предявените от Б.А.И., ЕГН:**********, и С. А.И., ЕГН:**********,
против Е.И.И.,ЕГН:********* , за осъждането й да опразни част от първи жилищен етаж, намираща
се в източната и северната страна на етажа на къща с административен адрес –
град К. ул. „***" № 10 , със самостоятелен вход от ул. „***" , състояща се от стая-дневна, баня, тоалетна,
кухненски бокс, коридор и две спални, и
я върне на Б.А.И.;да опразни
източната част от дворното място, находящо се в град К., ул. „***" № 10, цялото
застроено и незастроено с площ от 720
квадратни метра, съставляващо парцел VII , имот пл. № 1228 от кв. 74 по плана
на град К., разделено по посока север-юг,
и да го върне на Б.А.И. и С. А.И. ;да опразни
гараж, построен в източната част на дворното място на къща с
административен адрес – град К., ул. „***" № 10, и
да го върне на Б.А.И.;да опразни
тавана на къщата с административен адрес - град К., „***" № 10 и да го върне на Б.А.И. и С. А.И.;да
опразни източната половина на избата на къщата с административен адрес
–град К., ул. „***" № 10, вкопана под първия етаж, разделена и
преградена по посока север-юг, и да я
върне на Б.А.И. и С. А.И.;да опразни
стълбището в североизточната част на къщата с административен адрес – град
К., ул. „***" № 10, водещо до втория етаж и до тавана, и да го върне на Б.А.И. и С. А.И., предоставени
й в заем за послужване по
сключен през месец юни 2002г. договор.
При тези доказателства съдът намира за
основателен предявения по делото иск за собственост по чл.108,ал.1 от ЗС. Договорът за дарение, на който ищецът
позовава правото си на собственост върху имота,
е породил желания със сключването му на 11.11.1994г. транслативен
/вещно-прехвърлителен / ефект. Въз основа на този договор, ищецът-надарен е придобил претендираното право на
собственост по причина, че дарителят е
бил носител на същото. При нотариалното
прехвърляне на имота последният е
легитимирал собственост върху процесния имот въз основа на сключената на
29.12.1993г. по гр.д.№10939/1993г. по описа на РС-Пловдив съдебна
спогодба за делба, съгласно която имотът
е бил поставен в негов дял.Възраженията на ответницата по спора за нейната
нищожност не могат да бъдат повторно повдигани и разглеждани в настоящия исков
процес, предвид наличието на влязло в сила на
21.12.2012г. между същите страни и за
същото искане съдебно решение №3923/07.11.2011г., постановено по гр.д.№15405/ 2010г.
по описа на РС-Пловдив и с оглед на установената в чл.
299, ал. 1 ГПК забрана за пререшаване на въпроси, разрешени със сила на
пресъдено нещо.
Възраженията срещу иска за липса на идентичност между сочения като
собствен имот от ищеца и този, държан от
ответника , тъй като първият жилищен етаж от построената в дворното място
двуетажна жилищна сграда не е бил
нанесен като самостоятелен обект в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. К. и е налице разлика в
застроената площ на сградата по документите за собственост и скицата издадена
от АГКК-Пловдив , същото са
неоснователни. Обстоятелството,че първият жилищен етаж от построената в дворното място
двуетажна двуфамилна жилищна сграда не е насесен като самостоятелен обект в
кадастралната карта е без правно значение за настоящия правен спор , тъй като кадастралната
карта има само информативно значение и
от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в кадастралната
карта, няма пряко действие върху действително притежаваните от ищеца вещни права. Същевременно постоянна е практиката на
ВКС, че площта на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег – в този
смисъл са например решение
№ 202 от 04.07.2003 г. по гр. д. № 592/2002 г. на ВКС, I ГО; решение № 1171 от
22.12.2008 г. по гр. д. № 4521/2008 г. на ВКС, I ГО; решение № 389 от
10.05.2010 г. по гр. д. № 364/2009 г. на ВКС, I ГО; решение № 1459 16.12.2008
г. по гр. д. № 5090/2007 г. на ВКС, IV ГО. Границите на имота
определят и площта, заключена между тях. Понякога действителната площ на имота,
определена от неговите граници, се разминава с площта, отразена в документа за
собственост. Това разминаване може да се дължи на грешка при нанасяне на
границите или на грешно изчислена площ, когато границите не са били точно
установени при съставяне на документа за собственост. Когато няма спор за
границите на имота, решаваща е площта му, очертана от тези граници, а не
отразената в документа за собственост. От това съображение изхожда и
разпоредбата на чл.20, ал.2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, според която разликата между записана в кадастралния регистър площ на
имота и площта по документа за собственост не се счита за грешка и не е
основание за изменение на кадастралната карта, ако грешката в абсолютното
положение на подробните точки на имота и на контролните дължини е в рамките на
нормативно допустимото отклонение.
При тези доказателства по делото липсват
причини да се приеме, че ищецът е загубил правото си на собственост върху
спорната част от имота, респективно, че такова е възникнало в патримониума на
ответницата. Не е налице нито деривативен начин на преминаване на вещното
право, нито е доказано и придобиването му чрез оригинерния способ на давностното
владение.По делото не се повдига спор,че от датата на сключване на гражданския брак на
ответницата с бащата на ищеца на 16.08.1986г. и до настоящият момент тя живее в
процесния недвижим имот, в който смисъл са и показанията на разпитаните по
делото свидетели на страните.От тази дата Е.И. е била допусната да живее в имота като обикновен
държател, при което, за да се придобие по давност правото на собственост, е
необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за себе
си, като тези действия следва да са доведени до знанието на собственика. В
противен случай презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за опровергана и
съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на
чуждия имот в срока по чл.79 ЗС /ТР № 1/ 06.08.2012 г. на ОСГК/. При такава
хипотеза, за да промени държанието във владение като предпоставка за
придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито
демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си /Решение № 291/ 09.08.2010 г. по
гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г.о., Решение № 12/ 19.02.2014 г. по гр.д.№
1840/2013 г. на ІІ г.о., Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977/ 2016 г.
на ІІ г.о., Решение №77/ 18.06.2018 г. по гр.дело № 3229 / 2017 г. на ІІ г.о./. Както е посочено и в Решение № 145/ 14.06.2011
г. по гр.д.№ 627/ 2010 г. на І г.о., общият принцип на справедливостта изключва
скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради
неведение, да се брани. Доколкото по делото не е установено след първоначалното
й допускане в имота датиращо от 16.08.1986г. до 29.12.1993г. , през който
период давност между съпрузите не е текла съгласно чл. 115, ал. 1, б. "в" ЗЗД,
вр. с чл. 84 ЗС , а след сключване
на 29.12.1993г. на съдебната спогодба за
делба и договора за дарение на 11.11.1994г. , ответницата да е манифестирала
такава промяна в намерението си да свои имота за себе си, която да е довела до
знанието на лицата, които са упражнявали
фактическата власт, следва да се приеме, че в случая изобщо не е налице
владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС, поради което в полза на ответника не е
осъществен уреденият в чл.79, ал.1 ЗС оригинерен придобивен способ. На това
основание предявеният иск за собственост по чл.108 от ЗС се явява основателен, а ищецът следва да бъде
признат за собственик на релевираното договорно основание на процесния недвижим
имот- първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 152 кв.м с
идентификатор № 39921.504.22.1, състоящ се от стая, дневна, баня, тоалетна,
кухня и две спални, ведно със съответстващите части от тавана и избата, и ответницата следва да бъде осъдена да
предаде владението на същия имот на ищеца, като на собственик.
Като е достигнал
до същите фактически и правни изводи, и е
уважил предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който в тази му част следва да бъде потвърден .
Възраженията във
въззивната жалба за нищожност, недопустимост и неправилност на решението на
първоинстанционния съд, с което по реда на чл.247 от ГПК се е произнесъл с установителен диспозитив за принадлежността
на правото на собственост към патримониума на ищеца са неоснователни.Същото е
постановено в съответствие със задължителните указания дадени от ВКС, с т. 2.А.
от ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК според
които, съдът, сезиран с осъдителен иск
по чл.
108 ЗС следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищец. Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал
да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в
мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е
неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на
поправка по предвидения в чл.
247 ГПК процесуален ред.
В частта, с която
първоинстанционния съд е уважил исковата претенция по чл.108 от ЗС досежно
½ ид.част от дворно място, находящо се
в гр. К., ул. *** № 10 с площ от 720 кв.м. – ПИ с идентификатор №
39921.504.22 по КК и КР на гр. К. и гараж със застроена площ от 18 кв.м, решенията следва да бъдат обезсилени ,
като процесуално недопустими,тъй като съдът се е произнесъл свръхпетитум.
С оглед изхода на
спора в настоящата съдебна инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК, Б.И.
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сумата от 208,66 лева-разноски по делото съобразно уважената
част от жалбата.Въззиваемият не е претендирал разноски по делото за въззивната
инстанция и такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 2676/ 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 13833/ 2015 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, поправено с Решение № 3563/ 24.10.2018 г., в частта, с
която е признато за установено по
отношение на Е.И.И., с ЕГН ********** , че Б.А.И., с ЕГН **********, е собственик на ½ ид.част от дворно място, находящо
се в гр. К., ул. *** № 10, с площ от 720
кв.м. – ПИ с идентификатор № 39921.504.22 по КК и КР на гр. К. и на гараж със застроена площ от 18 кв.м. въз
основа на договор за дарение оформено в нотариален акт № 64/11.11.1994г. на
нотариус при РС – Пловдив и Е.И.И., с ЕГН **********, е осъдена да предаде на собственика Б.А.И., с
ЕГН **********, владението върху
описания недвижим имот и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 2676/ 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 13833/ 2015 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, поправено с Решение № 3563/ 24.10.2018 г .в
останалата част.
ОСЪЖДА Б.А.И.,
с ЕГН ********** да заплати на Е.И.И., с ЕГН ********** ,
сумата от 208,66 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.