№ 5333
гр. София, 31.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110121748 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
И. Н. З. е предявил срещу „Вива кредит“ АД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК, във вр. с
чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласен за
недействителен договор за паричен заем № 5974519/06.11.2023 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, чийто правоприемник е ответното дружество. С влязло в сила разпореждане от
19.08.2024 г. исковата молба е върната в частта по предявения евентуален иск.
Ищецът твърди, че на 06.11.2023 г. е сключил договор за паричен заем № 5974519 с
„Вива кредит“ ООД, чийто правоприемник е ответното дружество за сума в размер на 2050
лв. Излага доводи за недействителност на клаузата за договорения лихвен процент в размер
на 40, 32 % поради противоречие с добрите нрави, както и че това не е действителният
размер на договорната лихва, тъй като в договора са предвидени и неустойка и такса за
допълнителни услуги, които представляват скрита печалба за търговеца. Поддържа и че
клаузата за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение също е недействителна. В тази връзка сочи, че вписаният в договора годишен
процент на разходите не е действителният такъв, като в него следва да се включат и
неустойката и таксата за допълнителни услуги.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва. Поддържа, че процесният договор за кредит е бил сключен при спазване на
всички императивни законови разпоредби, поради което не са налице основания за
прилагане на чл. 22 ЗПК. Подчертава, че в договора е уговорена фиксирана лихва. Излага
доводи, че законът не въвежда лимит за размера на възнаградителната лихва, а единствено
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което е било спазено в случая. По отношение на
уговорената неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
сочи, че ако заемателят беше изпълнил поетото договорно задължение, кредиторът щеше да
е събрал вземането и нямаше да търпи вреди. Твърди също така, че не е начислявал такса за
експресно разглеждане на документи и неустойка, т.е. тези разпоредби не са произвели
действие.
По доказателствената тежест
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, вр. 143, ал.1 ЗЗП
в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в
1
исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен на твърдените в исковата молба
основания.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договора.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на
спора.
Ищецът е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, което също
следва да бъде допуснато.
Ищецът е направил искания по чл. 190 ГПК, които в частта относно справката за
извършени плащания следва да бъде оставено без уважение, тъй като такава е представена с
отговора на исковата молба, а по отношение задължението за представянето на общи
условия към договора и стандартен европейски формуляр следва да бъде уважено. Искането
на ответника по реда на чл. 190 ГПК относно същия формуляр следва да бъде оставено без
уважение, тъй като ищецът твърди, че не разполага с такъв, поради което самият той е
направил искане по чл. 190 ГПК. Искането за извършване на справка за други дела във
връзка с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът намира, че е неотносимо и следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с
исковата молба задачи при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде
уведомен за поставените задачи след постъпване на доказателство за внасяне на определения
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника по реда на чл. 190 ГПК в срок най-късно в първото открито
съдебно заседание да представи заверени преписи от общи условия към договора и
стандартен европейски формуляр към същия, като му УКАЗВА, че непредставянето на
описаните документи ще бъде преценявано по реда на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК в останалата част,
както и искането на ответника по чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3