№ 120
гр. Варна, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова ВъззИно частно
търговско дело № 20223001000017 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е частна жалба от В. Г. И. и И. Г. И., чрез адв. Н.Д., протИ
определение № 46 от 12.10.2021 г., постановено по т. д. № 107/2020 г. по
описа на Добричкия окръжен съд, с което производството по делото е спряно
до приключване на досъдебно производство № 1128/2017 г. по описа на
Първо РУ на МВР – гр. Добрич и прокурорска преписка № 2047/2017 г. по
описа на Районна прокуратура – гр. Добрич, с влязъл в законна сила съдебен
акт.
Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Намират спирането на производството за безпредметно. Сочат, че
наказателното производство по ДП № 1128/2017 г., по описа на Първо РУ на
МВР – гр. Добрич и прокурорска преписка № 2047/2017 г. по описа на
Районна прокуратура – гр. Добрич е прекратено с Постановление от
19.03.2019 г. по изрично искане на пострадалата М.Т.. В условие на
евентуалност намират за неправилно обвързването на възобновяването на
производството по т. д. № 107/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с
приключване на досъдебното или съдебно производство с влязъл в сила
съдебен акт, доколкото е възможно производството да не е в съдебна фаза и
такава да не предстои. Излагат аргументи, че наличието на висящо
1
наказателно производство в досъдебна фаза е правно ирелевантно за
гражданския процес. Сочат, че предявените искове не черпят своето
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на
престъпно обстоятелство, нито изискват преюдициално установяване на
престъпни обстоятелства. Молят за отмяна на обжалваното определение.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД, в който се
релевират доводи за неоснователност на частната жалба. Излагат се
аргументи в подкрепа правилността на обжалваното определение.
Настоящият съдебен състав, намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от М.Г.Т.а иск
срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД за
заплащане на сумата от 30 000 лв, впоследствие изменена на 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на ПТП от 07.09.2017г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на настъпване на ПТП до
окончателното й изплащане, както и законна лихва върху главницата,
съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ считано 15 дни след уведомяването с
извънсъдебната претенция, до окончателното й изплащане.
По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана
константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се
спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо
значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези
обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без
значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно
производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на
разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на
отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление
/решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение
2
№ 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение №
782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. /. Постоянна е практиката
на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от
ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е
извършено деянието, неговата протИоправност и вината на дееца – чл. 300
ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за
правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на
обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране.
От значение са и разясненията, дадени в мотИите към т. 2 на Тълкувателно
решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското
дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.
182, б. "д" ГПК (отм.); - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до
осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане
на администратИно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни
за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от
непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато
искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от
наличието на такава.
ДОС обаче не е преценил, че в настоящия случай са налице единствено
твърдения за осъществено престъпление от третото лице П. И. И.. От
материалите по делото се установява единствено, че се извършва разследване
по досъдебно производство 1128/2017 год, по което няма прИлечено лице в
качеството на обвиняем. При тези обстоятелства не може да се извлече
тъждество между твърденията на ищеца, респ. правоприемниците му, за
осъществено от третото лице протИоправно деяние, което носи белезите на
престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство. В
допълнение следва да бъде посочено, че ГПК не задължава гражданския съд
да се счита за обвързан от актовете в досъдебното производство. В случая не
са налице факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 229,
ал.1, т.5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото производство /в този
3
смисъл и Определение № 290/01.09.2020 год, постановено по ч.т.д.№
1303/2020 год на ВКС, Първо ТО/.
Отделно от изложеното, от представената по делото пр. пр. №
2047/2017 по описа на РП-Добрич, съдържаща ДП № 1128/2017 г. по описа на
Първо РУ на МВР-Добрич, се установява, че наказателното производство е
било прекратено по искане на пострадалата съобразно разпоредбата на чл.
343, ал. 2 от НК. Независимо от липсата на официални данни за влизане в
сила на прекратителното Постановление, съдът съобрази, че частните
жалбоподатели, които единствено разполагат с правен интерес да обжалват
прекратителното постановление като наследници на М. М.уТ., изразяват
процесуална позиция, че ще се ползват от неговите правни последици. По
отношение на прекратителния акт е извършена и служебна проверка от ОП –
Добрич, приключила с констатации, че Постановлението е законосъобразно.
При горната фактическа установеност настоящият състав не споделя
извода на първоинстанционния съд, че е налице основанието по чл. 229 ал. 1
т. 5 ГПК за спиране на производството по делото поради наличието на
престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на
гражданския спор.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 46 от 12.10.2021 г., постановено по т. д. №
107/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което производството по
делото е спряно до приключване на досъдебно производство № 1128/2017 г.
по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич и прокурорска преписка №
2047/2017 г. по описа на Районна прокуратура – гр. Добрич, с влязъл в
законна сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на Добричкия окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5